ТРЗ и ЛС

• НОВО! Напълно нов усъвършенстван вариант на справка Издадени документи в ТРЗ. Извеждането на справката се извъшва много по-бързо, подобрена работа с филтрите, разделянето по страници и движение между отделните страници. Възможност за извеждане на всички документи в един екран.
• При експорта на декларация 1 от Плюс Минус са изпълнени всички важни правила за успешно приемане на данните, публикувани на страницата на НАП до дата 27.05.2009 г.. При подаване на данни от програмата е предвидена възможност за въвеждане и генериране на записи за вид осигурен 12 и 14, които до момента са осигурени на максималния осигурителен доход - 2000 лв. За целта е достатъчно да се постави отметка "Осиг.на МОД" в екран Допълнителни в картона.
• В картона на лицето е добавена проверка за коректност на процентите за ДОО за 2009 г. При грешно въведен процент програмата извежда предупредително съобщение.
• В картона на лицето параметър "Вид здравноосигурен" се попълва автоматично от програмата веднага след избора на вид осигурен.
• В работна карта сделно заплащане добавена възможност за изчисляване на % на изпълнение на нормата на база времетраене на операциите, като доплащането се извършва в момента на въвеждане на картата за деня по предварително зададен процент на премията. Работа с бързи клавиши в работната карта.

СЧЕТОВОДСТВО

• Във Фактури покупки е добавено поле Пълен №, където се въвежда номера на документа, в случаи на доставки от страни от ЕС. Когато Пълен № е попълнен, в дневниците по ДДС се отразява този номер, а ако не е - постъпва номера въведен в поле №.
• Във Фактури продажби е добавено поле Падеж. В полето се попълва датата на падежа във формат dd.mm.yyyy. Справка Задължение на партньорите, извежда информация за просрочените задължения според датата, зададена в това поле.
• При издаване на Кредитно известие програмата предлага стойността на известието да бъде приспадната от сумата за плащане по фактурата.
• Актуализирани са Приходен и Разкоден касов ордер /в лева и валута/ - добавена е допълнителна операция.
• Актуализирани са Интрастат декларации - добавена е възможност за автоматично изчисляване на количество по допълнителна мярка и нето тегло в кг. В помощната информация към Протокол пристигания и изпращания, са описани настройките и начина на работа с програмата, за целите на автоматичното извеждане на данните за количество.

СКЛАД

• Актуализиран е документ Инвентаризационен опис. Извиква се от екран Склад, меню Документи/Складови/Инвентаризационен опис.

С промяната на институцията, в която се подават данните за осигурените лица от НОИ на НАП, възникнаха и нови промени във формата на изходния файл на Декларация образец 1. Официално тези промени бяха утвърдени със Заповед ЗЦУ 356/16.04.2009 г. на изпълнителния директор на НАП. Освен официално обявените промени обаче, при тестване и подаване на файла са добавени и много допълнителни проверки. На страницата на НАП са публикувани "Важни правила при подаване на данни за Декларация обр. №1" - http://www.nap.bg/files/file_download.document?p_doc_id=2224. След публикуване на няколко тестови варианта на софтуера на НАП за проверка на декларацията, най-накрая беше публикуван и официален такъв. Можете да изтеглите софтуера от http://www.nap.bg/files/file_download.document?p_doc_id=2218 и посредством опцията "Четене от файл обр.1" от меню Файл да проверите всеки файл Empl2000.txt преди да подадете информацията в НАП.

В модул ТРЗ и ЛС на Плюс Минус всички тези промени са направени и всички важни правила са спазени при генериране на декларацията. За да генерирате коректен файл е достатъчно само да начислите заплатите за месеца и да генерирате декларацията с версия 6.9981 или по-нова, която може да Ви бъде предоставена от обслужващия Ви офис или регионален представител.  Ако инсталирате новата версия, след като заплатите за месеца вече са начислени, за да имате правилни данни за подаване е необходимо заплатите за месеца отново да се начислят с нея.

Внимание! Не е желателно грешките да се отстраняват чрез ръчна корекция на файла Empl2000.txt, тъй като считано от 24.04.2009 г. в НАП ще се приемат декларации само в новия формат и еднократната корекция на файла няма да реши проблемите при подаване на данните в следващите отчетни периоди!

ТРЗ и ЛС

• АКТУАЛНО! Актуализиран е експорта на Декларация образец 1, като е съобразен с промяната в структурата и формата на файла за подаване на данни в електронен вид , утвърдена със Заповед ЗЦУ 356/16.04.2009 г. на изпълнителния директор на НАП.
• НОВО! В меню Документи е добавена бланка на Договор за възлагане на управлението.
• В справка Параграфи НОИ е добавена възможност за извеждане на сумите само за избран отдел или за всички останали отдели без този отдел.
• Преработени са файловете за начисляване на провизии по неизполван отпуск. Добавени са нови възможности и справки. Направено е осчетоводяване на всеки от етапите в отделен документ. Подробна информация относно новите възможности и начина на работа можете да получите от иконите , разположени срещу всяка от опциите/справките в екран "Провизии за неизползван отпуск".

СЧЕТОВОДСТВО

• Обновени платежни документи - добавена отметка "Получаване/плащане на пари по избрани документи" и бутон "Избери документи", чрез които се извежда списък само на неплатените документи с посочен тип и интервал (по подразбиране е интервала на операциите).

СКЛАД

• Добавена справка "Дневник за регистриране на сключените сделки на тържището съгласно разпоредба на чл.59 от Закона за стоковите борси и тържища".

I. Видове обезщетения, които се изплащат при прекратяване на трудовото правоотношение

1. Обезщетение по чл. 220 от Кодекса на труда (за неспазено предизвестие)
Съгласно чл. 220, ал. 1 КТ страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието.
Основанията, при наличието на които работодателят прекратява трудовия договор на работника или служителя с предизвестие, са регламентирани в Кодекса на труда. Правото на работодателя да прекрати трудовия договор с предизвестие означава, че той дължи предизвестие на работника или служителя. Продължителността на срока на предизвестието зависи от вида на сключения трудов договор (срочен или безсрочен). Срокът на предизвестието при прекратяване на безсрочен трудов договор е 30 дни, доколкото страните при сключване на трудовия договор не са уговорили по-дълъг срок, но не повече от 3 месеца. Срокът на предизвестието при прекратяване на срочен трудов договор е 3 месеца, но не повече от остатъка от срока на договора. Срокът на предизвестието започва да тече от следващия ден на получаването му. Моментът на прекратяването е различен в зависимост от това дали работникът или служителят отработва целия срок на предизвестието или само част от него. Ако работодателят се възползва от предвидената в чл. 220, ал. 1 КТ възможност да прекрати трудовия договор преди да изтече срокът на дължимото предизвестие, то трудовият договор се прекратява веднага (ако срокът не е спазен изцяло) или при изтичане на съответната част от предизвестието (ако не е спазена част от срока). Дължимото от работодателя обезщетение е в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок. Брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетението е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е прекратено правоотношението или последното, получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено.
Съгласно чл. 220, ал. 2 КТ страната, която е предизвестена за прекратяване на трудовото правоотношение, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение, в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието. Това означава, че ако работникът или служителят е връчил предизвестие на работодателя за прекратяване на трудовия си договор, в случай че работодателят като предизвестена страна се възползва от възможността, предвидена в чл. 220, ал. 2 КТ, то той ще дължи обезщетение.

2. Обезщетение по чл. 221, ал. 1 от Кодекса на труда (при прекратяване без предизвестие)
Съгласно чл. 221, ал. 1 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение от страна на работника или служителя без предизвестие в случаите по чл. 327, т. 2, 3 и 3а КТ работодателят му дължи обезщетение.
Случаите на прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие от страна на работника или служителя, в които той има право на обезщетение от работодателя са следните:
а) когато работодателят забави изплащането на трудовото възнаграждение или на обезщетението;
б) когато работодателят промени мястото или характера на работата или уговореното трудово възнаграждение, както и когато не изпълни други задължения, уговорени с трудовия договор или с колективния трудов договор, или установени с нормативен акт;
в) когато в резултат на извършена промяна по чл. 123, ал. 1 КТ (промени в организацията и дейността на “стария” работодател) значително се влошат условията на труд при “новия” работодател.
При прекратяване на безсрочно трудово правоотношение обезщетението е в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за срока на предизвестието, а при прекратяване на срочно трудово правоотношение - в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за времето, през което той е останал без работа след прекратяването, но за не повече от остатъка от срока на трудовото правоотношение.

3. Обезщетение по чл. 222, ал. 1 от Кодекса на труда (за оставане без работа)
Обезщетението по чл. 222, ал. 1 КТ се изплаща в резултат на прекратяване на трудов договор от страна на работодателя на посочените в разпоредбата правни основания на работник или служител, който е останал без работа или е постъпил на работа след уволнението с по-ниско трудово възнаграждение. Задължението за работодателя да изплати обезщетение на това основание възниква, когато той е прекратил трудовия договор на работника или служителя поради закриване на предприятието или на част от него, съкращаване в щата, намаляване обема на работа и спиране на работата за повече от 15 работни дни. Обезщетението е в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за времето, през което той е останал без работа, но за не повече от 1 месец. С акт на Министерския съвет, с колективен трудов договор или с трудовия договор може да се предвижда обезщетение за по-дълъг срок. Ако в този срок работникът или служителят е постъпил на работа с по-ниско трудово възнаграждение, той има право на разликата за същия срок.

4. Обезщетение по чл. 222, ал. 2 от Кодекса на труда (при болест)
Обезщетението по чл. 222, ал. 2 КТ се дължи от работодателя, когато трудовото правоотношение е прекратено поради болест на работника или служителя и при условие че той има най-малко 5 години трудов стаж и през последните 5 години трудов стаж не е получавал обезщетение на същото основание. Обезщетението е в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за срок от 2 месеца.
Прекратяването на трудовия договор поради болест следва да бъде извършено на основание чл. 325, т. 9 или чл. 327, т.1 КТ.
Правото на прекратяване на трудовия договор по чл. 325, т. 9 КТ е право и на двете страни по трудовото правоотношение (работодател и работник/служител). Трудовият договор се прекратява без да се дължи предизвестие, като условие за упражняване на правото на прекратяване е невъзможността на работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайна неработоспособност (инвалидност), или по здравни противопоказания, въз основа на заключение на трудово-експертната лекарска комисия. В случай че при работодателя има друга работа, подходяща за здравното състояние на работника или служителя и ако той е съгласен да я заеме, прекратяването не се допуска.
Според чл. 327, т. 1 КТ работникът или служителят може да прекрати трудовия договор писмено, без предизвестие, когато не може да изпълнява възложената му работа поради заболяване и работодателят не му осигури друга подходяща работа съобразно предписанието на здравните органи. Прекратяването на трудов договор на посоченото правно основание е субективно право само на работника или служителя, а предпоставките за упражняването му са две: заболяване на работника/служителя, което води до невъзможност за изпълнение на възложената му работа и неизпълнение от страна на работодателя на предписанието на здравните органи за осигуряване на друга подходяща работа.

5. Обезщетение по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда (при пенсиониране)
Съгласно чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Това обезщетение може да се изплаща само веднъж.
Обезщетението поради пенсиониране се изплаща само когато към датата на прекратяване на трудовия договор работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст (отговаря на изискването за възраст и сбор от осигурителен стаж и възраст, т.н. точки по чл. 68, ал. 1-3 от Кодекса за социално осигуряване, като необходимо условие за придобиване на правото е едновременното наличие и на двете предпоставки - възрастта и точките).
Това обезщетение се дължи и на работник или служител, който отговаря на условията за ранно пенсиониране по § 4 и § 5 от Преходните и заключителните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване.
Преценката за размера на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ се прави от работодателя, който прекратява трудовия договор след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

6. Обезщетение по чл. 224 от Кодекса на труда (за неползван отпуск)
Съгласно чл. 224, ал. 1 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж. Обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ се изплаща независимо от вида на основанието за прекратяване на трудовия договор.
Съгласно чл. 224, ал. 2 КТ обезщетението за неизползван платен годишен отпуск се изчислява по реда на чл. 177 КТ към деня на прекратяването на трудовото правоотношение, а това означава че базата за изчисляване на обезщетението е полученото от работника или служителя среднодневно брутно трудово възнаграждение за предхождащ календарен месец, през който са отработени най-малко 10 работни дни, като няма ограничение колко назад във времето ще бъде този месец.

7. Обезщетение по чл. 225 от Кодекса на труда (при незаконно уволнение)
Съгласно чл. 225, ал. 1 и 2 КТ при незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца. Ако през посочения период работникът или служителят е работил на по-нископлатена работа, той има право на разликата в заплатите.
Според разпоредбата на чл. 344, ал. 1 КТ работникът или служителят има право да оспорва законността на уволнението пред работодателя или пред съда и да иска:
1. признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна;
2. възстановяване на предишната работа;
3. обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението.
Когато уволнението се оспорва по съдебен ред, работникът или служителят има право всъщност на три иска, които могат да бъдат предявени с една искова молба, но е възможно да се предяви само първия, само първия и втория или само първия и третия. Съдът се произнася по исканията, така както са направени.
Когато съдът е признал уволнението за незаконно и го е отменил и ако е бил предявен и иска за обезщетение по чл. 225, ал. 1 или 2 КТ, то съдът присъжда на работника или служителя обезщетение за времето на оставане без работа поради уволнението или за времето, през което той е работил на по-ниско платена работа. Работодателят дължи обезщетението в размера, посочен във влязлото в сила съдебно решение.

8. Обезщетение по чл. 226 от Кодекса на труда (при неиздаване на документи и задържане на трудовата книжка)
Съгласно чл. 226, ал. 1 и 2 КТ работодателят и виновните длъжностни лица отговарят солидарно за вредите, причинени на работника или служителя поради:
- неиздаване или несвоевременно издаване на необходимите му документи, удостоверяващи факти, свързани с трудово правоотношение, както и при вписване на неверни данни в издадените документи;
- незаконно задържане на трудовата му книжка, след като трудовото правоотношение е било прекратено.
Работодателят има задължение да издава различни удостоверителни документи, които са необходими на работника или служителя, за да реализира свои права, предвидени в други нормативни актове. При прекратяване на трудовото правоотношение работодателят, действащ като осигурител на работника/служителя, има задължение да му издаде безплатно документи за осигурителен стаж и осигурителен доход в срок до 30 дни от прекратяване на правоотношението. С удостоверение образец УП-2 се удостоверява осигурителен доход, а с УП-3 - осигурителен стаж, които са необходими на работника/служителя по повод на пенсиониране. За да бъде отпуснато парично обезщетение при безработица на работник/служител, който е останал без работа, е необходимо работодателят да му издаде справка-декларация (по образец). Задължението за издаване на посочените документи произтича от чл. 5, ал. 7 от Кодекса за социално осигуряване.
Съгласно чл. 350, ал. 1 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е длъжен да впише в трудовата книжка данните, свързани с прекратяването, и да я предаде незабавно на работника или служителя. Когато работодателят задържи незаконно трудовата книжка на работника/служителя, т.е. не изпълни задължението си да му я предаде незабавно, то той носи отговорност.
Отговорността на работодателя при неизпълнение на горните задължения се изразява в изплащане на обезщетение, чийто размер се определя в зависимост от това дали става въпрос за вреди, причинени от неиздаване или несвоевременно издаване на документи или при незаконно задържане на трудовата книжка (чл. 226, ал. 3 КТ).

9. Обезщетение по чл. 331 от Кодекса на труда (при прекратяване срещу уговорено обезщетение)
Съгласно чл. 331 КТ работодателят може да предложи по своя инициатива на работника или служителя прекратяване на трудовия договор срещу обезщетение. Ако работникът или служителят не се произнесе писмено по предложението в 7-дневен срок, се смята, че то не е прието. Ако работникът или служителят приеме предложението, работодателят му дължи обезщетение в размер на не по-малко от четирикратния размер на последното получено месечно брутно трудово възнаграждение, освен ако страните са уговорили по-голям размер на обезщетението.
Работодателят следва да изплати обезщетението в едномесечен срок от датата на прекратяване на трудовия договор. В случай че то не бъде изплатено в посочения срок, основанието за прекратяване се смята за отпаднало.

II. Зачитане на трудов и осигурителен стаж в случаите на изплащане на обезщетения

Трудов стаж по смисъла на Кодекса на труда е времето, през което работникът или служителят е работил по трудово правоотношение, доколкото друго не е предвидено в кодекса, или в друг закон.
Кодексът на труда регламентира случаите, в които за трудов стаж се признава и времето по трудово правоотношение, без работникът или служителят да е работил (почивни и празнични дни, ползвани платени отпуски, ползвани неплатени отпуски, когато това изрично е предвидено, ползвани неплатени отпуски за временна неработоспособност и др.).
Основният принцип при зачитането на трудов стаж е обвързването на трудовия стаж със съществуването на трудово правоотношение. От тук произтича и задължението на работодателя при прекратяване на трудовото правоотношение да впише в трудовата книжка на работника или служителя продължителността на времето, което се признава за трудов стаж, към датата на прекратяването.
Периоди, след датата на прекратяване на трудовото правоотношение, не се зачитат за трудов стаж, освен в случаите, когато това е предвидено изрично. Това са случаите на признаване за трудов стаж на времето, през което не е съществувало трудово правоотношение (чл. 354 от Кодекса на труда). Три от тези случаи имат известна връзка с изплатените от работодателя обезщетения, но само по отношение на причината, довела до прекратяването.
Съгласно чл. 354, т. 1, 5 и 7 от Кодекса на труда за трудов стаж се признава и времето, през което не е съществувало трудово правоотношение, когато:
- работникът или служителят е бил без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи - от датата на уволнението до възстановяването му на работа;
- работникът или служителят е останал без работа поради незаконно задържане на трудовата книжка;
- работникът или служителят е останал без работа и е получавал обезщетения за безработица.
При незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца. Това обезщетение се изплаща съгласно чл. 225, ал. 1 КТ, като фактът, че такова обезщетение е изплатено, сам по себе си не е основание за зачитане на времето на оставане без работа за трудов стаж. Основанието на работодателя да зачете трудовия стаж в случая е разпоредбата на чл. 354, т. 1 КТ - за времето от датата на уволнението до възстановяването на работника или служителя на работа.
При незаконно задържане на трудовата книжка работодателят дължи обезщетение съгласно чл. 226, ал. 2 КТ от деня на прекратяването на трудовото правоотношение до предаване на трудовата книжка на работника или служителя. При незаконно задържане на трудовата книжка, когато работникът или служителят е останал без работа, то целият период на оставане без работа в резултат на незаконното й задържане, се признава за трудов стаж. В случая признаването на трудов стаж е предвидено в чл. 354, т. 5 КТ, а не произтича от разпоредбата на чл. 226, ал. 2 КТ, предвиждаща отговорността на работодателя за обезщетение.
Когато работникът или служителят е останал без работа и е получавал обезщетения за безработица, то времето през което са получавани обезщетения за безработица се признава за трудов стаж, съгласно чл. 354, т. 7 КТ. Правото на обезщетение за безработица, размерът и срокът за получаването му са регламентирани в Кодекса за социално осигуряване (КСО). За трудов стаж се признава времето от датата на отпускане на обезщетение за безработица по реда на КСО до датата на прекратяване на изплащането му. Обезщетението за оставане без работа, което се изплаща от работодателя по чл. 222, ал. 1 КТ, не е обезщетение за безработица по смисъла на чл. 354, т. 7 КТ, т.е. периодът на изплащането му не се признава за трудов стаж и работодателят не извършва вписване в трудовата книжка.
От гореизложеното би могъл да се направи изводът, че от самия факт на изплащане на различните видове обезщетения при прекратяване на трудовото правоотношение, не произтичат задължения за работодателя да зачита и вписва в трудовата книжка на работника или служителя периоди, които да се признават за трудов стаж.
Правилата за зачитане на осигурителен стаж са установени в Кодекса за социално осигуряване. Принципът при зачитането на осигурителен стаж е, че за такъв се зачитат периоди от време, през които лицата са упражнявали трудова дейност и върху съответното възнаграждение са внесени или дължими осигурителни вноски (чл. 9, ал. 1 КСО). В КСО са определени и случаи, при които за осигурителен стаж се зачитат и периоди от време, без да се правят осигурителни вноски (чл. 9, ал. 2 - платени и неплатени отпуски и периоди през които са получавани различни видове обезщетения).
Кодексът за социално осигуряване (чл. 9, ал. 3, т. 2 и 5) регламентира случаи, при които за осигурителен стаж се зачита и времето:
- през което лицето е било без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи - от датата на уволнението до възстановяването на работа, като за този период се внасят осигурителни вноски за сметка на осигурителя върху последното брутно възнаграждение на лицето;
- през което лицето е получавало обезщетение за времето, през което е останало без работа по Кодекса на труда, като за този период се внасят осигурителни вноски за сметка както на осигурителя, така и на лицето.
В първата хипотеза, когато на лицето е изплатено обезщетение, съгласно чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда за времето, през което е останало без работа поради незаконното уволнение, но за не повече от 6 месеца, осигурителни вноски върху самото обезщетение не се изчисляват и не се внасят.
Във втората хипотеза, когато на лицето е изплатено обезщетение съгласно чл. 222, ал. 1 от Кодекса на труда за времето, през което е останало без работа след прекратяването на трудовия му договор поради закриване на предприятието или на част от него, съкращаване в щата, намаляване обема на работа или спиране на работата, се изчисляват и внасят осигурителни вноски върху обезщетението. Осигурителните вноски са в съотношение 60:40 за осигурител:осигурен.
Съгласно чл. 1, ал. 7, т. 7 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, върху обезщетенията по чл. 220 от Кодекса на труда (за неспазено предизвестие), по чл. 221 КТ (при прекратяване без предизвестие), по чл. 222, ал. 2 КТ (при болест), по чл. 222, ал. 3 КТ (при пенсиониране), по чл. 224 КТ (за неползван отпуск), чл. 226 КТ (при неиздаване на документи и задържане на трудовата книжка) и по чл. 331КТ (при прекратяване срещу уговорено обезщетение) не се изчисляват и не се внасят осигурителни вноски.

III. Данъчно облагане на обезщетенията, които се изплащат при прекратяване на трудовото правоотношение

Съгласно изричната разпоредба на чл. 24, ал. 2, т. 8 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица обезщетенията по чл. 222, ал. 2 КТ (при болест), по чл. 222, ал. 3 КТ (при пенсиониране) и чл. 226 КТ (при неиздаване на документи и задържане на трудовата книжка) не подлежат на данъчно облагане.
От горното следва, че останалите видове обезщетения, които се изплащат при прекратяване на трудовото правоотношение - по чл. 220 от Кодекса на труда (за неспазено предизвестие), по чл. 221 КТ (при прекратяване без предизвестие), по чл. 222, ал. 1 КТ (при оставане без работа), по чл. 224 КТ (за неползван отпуск), по чл. 225, ал. 1 КТ (при незаконно уволнение) и по чл. 331КТ (при прекратяване срещу уговорено обезщетение) подлежат на данъчно облагане.

В заключение и за улеснение прилагаме следната таблица, която отразява зачитането или незачитането на трудов и осигурителен стаж и облагането или необлагането с данък на обезщетенията, които се изплащат при прекратяване на трудово правоотношение:

Източник: ИК Труд и право, Информационен бюлетин по труда

Автор: Лариса ТОДОРОВА, държавен експерт в МТСП

Редът за осигуряване на самоосигуряващите се лица е регламентиран в Наредба за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина /НООСЛБГРЧ/.

Съгласно чл.1, ал.1 от цитираната наредба, задължението за осигуряване еднолични търговци и лицата, упражняващи по регистрация свободна професия възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване.

Аналогичен е и текстът на чл.10 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, съгласно който осигуряването възниква от деня, в който лицата започнат да упражняват трудова дейност по чл.4 и продължава до прекратяването и.

Видно от цитираните разпоредби, на осигуряване подлежат единствено лицата, които упражняват трудова дейност.

Започването, прекъсването, възобновяването или прекратяването на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се установяват с декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП), подадена до компетентната териториална дирекция на НАП и подписана от самоосигуряващото се лице в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството, съгласно разпоредбата на чл.1, ал.2 от Наредбата.

На основание чл.2, ал.3 самоосигуряващите се лица, които извършват дейности на различни основания, внасят авансовите си вноски за едно от основанията по избор на лицето. При промяна на основанието или идентификационния код, по който се провежда осигуряването, се подава декларация по утвърдения образец.

В конкретния случай, лицето упражнява трудова дейност единствено в качеството си на едноличен търговец и следва да продължи да се осигурява по съответния ред. В случай, че започне да упражнява дейност и като съдружник в ООД, доходът, който ще получи в качеството си на самоосигуряващо се лице ще отрази в годишната данъчна декларация за 2009година и ще направи годишно изравняване на дохода, съгласно разпоредбата на чл.6, ал.8 от Кодекса за социално осигуряване и чл.2, ал.4 от НООСЛБГРЧ.

Окончателният размер на осигурителния доход на самоосигуряващите се лица се определя по данъчната декларация. Осигурителните вноски се внасят в размерите, определени за фонд "Пенсии" и за допълнително задължително пенсионно осигуряване в срока за подаване на данъчната декларация, като се изчисляват помесечно върху разликата между избрания осигурителен доход и средномесечния осигурителен доход за периода, за който е упражнявана дейността през предходната календарна година, но не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната календарна година.

 Източник на информацията: Документ № 5_20-00-342/18.03.2009г., ОУИ София

Съгласно приетите промени в Закона за данъците върху доходите на физическите лица, в сила от началото на 2009 г., през настоящата година данъчните облекчения, които могат да ползват физическите лица, са сравнително по-малко спрямо предвидените за миналата година. Така например, от началото на 2009 г. отпадна възможността за ползване на данъчни облекчения за деца, както и на облекчението за дарения, когато дарението е в полза на физически лица (например даренията в полза на инвалиди, социално слаби, наркозависими лица и т.н.).

Данъчно облекчение за лица с намалена работоспособност
Това облекчение могат да ползват лицата с 50 и над 50 на сто намалена работоспособност. Посредством него на тези лица се дава възможност да намалят годишната си данъчна основа със 7920 лв. Облекчението може да се ползва включително за годината на настъпване на неработоспособността, както и за годината на изтичане срока на валидност на експертното решение на ТЕЛК (НЕЛК), в което е определена намалената работоспособност.

Данъчно облекчение за лични вноски за доброволно осигуряване и застраховане
Този вид облекчение е ограничено до 10 на сто от сбора на годишните данъчни основи и може да се ползва от физическите лица, които през 2008 г. са направили лични вноски за допълнително доброволно осигуряване или вноски за застраховка “Живот”.

Данъчно облекчение за дарения
Както по-горе беше споменато, от кръга на получателите на дарения през тази година бяха изключени физическите лица. Така за доходи, получени през предходната 2008 г., физическите лица могат да ползват данъчно облекчение за дарения, когато дарението е в полза на юридически лица, институции или организации, изрично посочени в данъчния закон.
До 5 на сто от данъчната си основа могат да намалят физическите лица, които направят дарение в полза на здравни или лечебни заведения; на специализирани институции за предоставяне на социални услуги, както и на Агенцията за социално подпомагане и на Фонд “Социално подпомагане” към министъра на труда и социалната политика. Облекчението е валидно и при дарение в полза на специализирани институции за деца съгласно Закона за закрила на детето, както и на Домове за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителска грижа, на детски ясли, детски градини, училища, висши училища или академии.
Задължените лица могат да намалят размера на данъка си и ако направят дарение на бюджетно предприятие, на някое от регистрираните в страната вероизповедания, на специализирани предприятия или кооперации на хората с увреждания, както и в полза на Агенцията за хората с увреждания; на Българския Червен кръст; на културни институти, читалища, както и за целите на културния, образователния или научния обмен по международен договор, по който Република България е страна; на юридически лица с нестопанска цел, регистрирани в Централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност; а също и на фонд “Енергийна ефективност”. Данъчното облекчение може да се ползва и при дарение в полза на комуни за лечение на наркозависими.
До 15 на сто от данъчната си основа могат да намалят лицата, ако извършат дарение за културата, а до 50 на сто, ако дарението им е в полза на Център “Фонд за лечение на деца”.
Важно е да се знае, че общият размер на данъчното облекчение за дарения не може да превишава 65 на сто от сумата на годишните данъчни основи.

Данъчно облекчение за млади семейства, които изплащат вноски по ипотечен кредит
Това ново данъчно облекчение ще се ползва с подаване на данъчната декларация през 2010 г. Причината за това е, че законодателят предвиди, че сумата от годишните данъчни основи се намалява с направените през 2009 г. лихвени плащания върху първите 100 000 лв. по ипотечен кредит.
От това облекчение през 2010 г. ще могат да се възползват семейства, които имат сключен граждански брак и при които ипотечният кредит е сключен с един от двамата съпрузи. Допълнителни изисквания за ползване на облекчението са данъчно задълженото лице и/или съпругът/ата да не са навършили 35-годишна възраст към датата на сключения договор за ипотечен кредит, както и ипотекираното жилище да е единствено жилище за семейството през данъчната година.

Източник на информацията: сп. "Труд и право" бр.03/2009, ИК Труд и право 
Автор: Стефанка СИМЕОНОВА, държавен експерт в МТСП

През 2006 г. беше създадена разпоредбата на чл. 138а от Кодекса на труда (КТ), съгласно която на работодателя се предостави възможност едностранно да въвежда непълно работно време за работниците и служителите си без тяхно съгласие.
Като условия за това бяха посочени:
а) да е налице намаляване на обема на работата;
б) да е проведено предварително съгласуване с представителите на синдикалните организации и на представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2. Когато в предприятието няма синдикални организации, съгласуването се провежда само с представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 и обратно;
в) продължителността на работното време да не е по-малка от половината от законоустановената за периода на изчисляване на работното време.
Общият период за въвеждане на непълно работно време е 3 календарни месеца в една календарна година.
С параграф 3б от Преходните разпоредби на Кодекса на труда се въведе възможност от 01.01.2009 г. до 31.12.2009 г. периодът, за който се въвежда непълно работно време по чл. 138а, ал. 1 КТ, да бъде удължен с още три месеца. Следователно, за календарната 2009 г. работодателите могат да въведат непълно работно време общо за 6 календарни месеца. При въвеждане на непълно работно време следва да се има предвид, че работниците и служителите не губят от признаването на трудов стаж за периода, но техният осигурителен стаж се намалява наполовина, както и получаваното трудово възнаграждение.
За да се понесат тези неблагоприятни последици, държавата предвиди изплащането на компенсации, когато се въведе непълно работно време в секторите “Индустрия” и “Услуги”.
В “Държавен вестник”, бр. 16 от 27.02.2009 г. е обнародвано Постановление № 44 от 19.02. 2009 г. за определяне на условията и реда за изплащане на компенсации на работниците и служителите, за които е установено непълно работно време, в икономическите сектори “Индустрия” и “Услуги”. Постановлението е в сила от датата на обнародването му - 27.02.2009 г.
Според параграф 1, т. 1 и 2 от Допълнителната разпоредба на постановлението, “компенсации” са суми, определени в Националния план за действие по заетостта за съответната година, които се изплащат на работниците и служителите, чиито доходи от труд се намаляват в резултат от преминаване от пълно към непълно работно време. Компенсациите са под формата на помощи поради обстоятелствата, предизвикани от въвеждане на непълно работно време от работодателя.
Икономическите сектори “Индустрия” и “Услуги” са дейностите по букви B, C, D, E, F, G, H, I и J от Класификацията на икономическите дейности - 2008 г. (КИД - 2008 г.).
В постановлението са определени следните условия за изплащане на компенсациите:
а) когато продължителността на установеното непълно работно време е половината от законоустановената продължителност за месеца или за периода на изчисляване на работното време;
б) компенсацията за един работник или служител е до 120 лв. месечно, като конкретният размер се изчислява в зависимост от действително отработеното време през месеца;
в) лицата имат право на компенсация еднократно в рамките на една календарна година и за срок не повече от 3 последователни месеца в рамките на периодите по чл. 138а, ал. 1 и 3б от Преходните разпоредби на КТ;
г) максималният месечен размер на компенсацията се изплаща на работници и служители, които през месеца са работили на непълно работно време, равняващо се на половината от законоустановената продължителност на работното време и пълен работен месец.
Право на тази възможност ще получат работодателите, които:

• са местни физически или юридически лица, както и чуждестранни юридически лица, които осъществяват стопанска дейност в Република България;
• имат преобладаващ брой наети работници и служители в икономическите дейности В, С, D, Е, F, G, H, I и J от Класификацията на икономическите дейности - 2008 г. (КИД - 2008 г.);
• са установили непълно работно време за период, не по-кратък от два месеца, и за най-малко 5 на сто от списъчния състав на персонала към момента на кандидатстване;
• нямат изискуеми и неизплатени данъчни задължения и/или задължения за осигурителни вноски, събирани от Националната агенция за приходите;
• не са обявени в несъстоятелност или не се намират в производство по несъстоятелност или ликвидация;
• нямат наложени санкции или глоби по чл. 415, ал. 2 КТ през последните 6 месеца преди кандидатстването на техни работници и служители.

Информирането на работниците и служителите за възможността им да получават компенсации се осъществява от работодателя чрез обява на подходящо място в предприятието. Дирекциите “Бюро по труда” също информират ежемесечно за условията и реда за изплащане на компенсации по постановлението чрез публикуване на обяви най-малко в един местен и в един национален всекидневник, както и на информационното табло в съответната Дирекция “Бюро по труда”.
Процедурата за кандидатстване се организира от съответната Дирекция “Бюро по труда”.
Работниците и служителите, които желаят да получават компенсации, попълват и предоставят на работодателя писмени декларации по образец съгласно Приложение № 1 към постановлението. Декларациите съдържат идентификационни данни за работника или служителя, обстоятелството, че той работи по трудов договор и че със заповед на работодателя е преминал на непълно работно време, както и желанието му да получи компенсации.
На основание чл. 5 от постановлението работодателят, в 14-дневен срок от обявяването на информацията, представя в Дирекцията “Бюро по труда”, обслужваща територията по месторабота на лицата, получените декларации, заедно със следните документи:

• удостоверение за актуално състояние или посочен ЕИК;
• статистически формуляр - образец ЕЕ 01022 за последното тримесечие и данни за сектора на основната дейност по Класификацията на икономическите дейности (КИД - 2008 г.);
• заповед за установяване на непълно работно време на основание чл. 138а, ал. 1 или 3б от Преходните разпоредби на КТ, както и протокол за постигнато съгласие между работодателя с представителите на синдикалните организации и с представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 КТ за въвеждане на непълно работно време и информация за всички работници и служители, за които е установено непълно работно време;
• удостоверение от съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите за наличието или липсата на задължения към датата на подаване на документите;
• декларация за обстоятелствата по чл. 2, т. 6 от постановлението и за поемане на задължение за предоставяне ежемесечно за срока на получаване на компенсации по постановлението на данни за действително отработеното време за всяко от лицата по чл. 5, ал. 1 по образец съгласно Приложение № 2 към постановлението;
• декларация за поемане на задължения по образец съгласно Приложение № 3 към постановлението;
• финансов отчет за последното тримесечие, предхождащо месеца на подаване на документите, и финансов отчет за същия период на предходната година.

Органът, който разглежда документите за кандидатстване за компенсации, е Съветът за сътрудничество, който е създаден на основание чл. 12, ал. 1 от Закона за насърчаване на заетостта към поделенията на Агенцията по заетостта.
Следва да се има предвид, че декларациите на работници и служители, за които работодателят не е предоставил необходимите документи, или документите не отговарят на изискванията на чл. 2 от постановлението, не се допускат до оценяване. Оценката на документите се извършва по скала съгласно Приложение № 4 към постановлението. Критериите за оценяване са:
1. процент на изменение на стойността на продажбите за последното тримесечие, предхождащо месеца на подаването на документите, в сравнение със същия период на предходната година;
2. процент на изменение на финансовите резултати за последното тримесечие, предхождащо месеца на подаването на документите, в сравнение със същия период на предходната година;
3. вид на основната дейност;
4. процент на работниците и служителите, за които е установено непълно работно време, от общия брой на списъчния състав в края на последното тримесечие, предхождащо месеца преди въвеждането на непълно работно време;
5. наличие на санкции или глоби на работодателя по чл. 413, ал. 3 и чл. 414, ал. 2 КТ и по Закона за насърчаване на заетостта през последните 6 месеца преди подаване на документите по чл. 5 от постановлението.
След като Съветът за сътрудничество разгледа и оцени представените документи, той ги предоставя на съответната Комисия по заетост към областния съвет за развитие чрез директорите на Дирекциите “Бюро по труда” в срок, не по-късно от 3 дни след срока по чл. 6, ал. 1 от постановлението. Комисията по заетост прави общо класиране за областта на оценените от съветите за сътрудничество документи в рамките на разпределените финансови средства. Въз основа на класирането комисията отправя писмено предложение до директорите на Дирекциите “Бюро по труда” за одобряване или отхвърляне на декларациите на работниците и служителите в срок от 3 дни от постъпването на документите.
Решението за одобряване или неодобряване на декларациите се издава от директорите на бюрата по труда и чрез работодателя се уведомяват работниците и служителите, на които ще бъдат изплащани компенсации, в срок от 3 дни от получаване на предложението на Комисията по заетост към областния съвет за развитие. Решението се обжалва и изпълнява по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Сумите за компенсации са дължими от датата на подаване на документите по чл. 5, ал. 2 от постановлението в Дирекциите “Бюро по труда”, но не по-рано от датата на въвеждане на непълното работно време. Те се изплащат ежемесечно на работниците и служителите в размера, определен в чл. 1, ал. 3 от постановлението, въз основа на информация за фактически отработеното време за всяко от лицата, предоставена от работодателя не по-късно от 5 работни дни след изтичането на календарния месец.
Дирекциите “Бюро по труда” изплащат безкасово компенсациите на работниците и служителите.
Когато работниците и служителите преминат на пълно работно време преди изтичането на срока за изплащане на компенсациите, работодателят уведомява писмено за това обстоятелство Дирекцията “Бюро по труда”, в срок до 3 дни от датата на заповедта за въвеждане на пълно работно време.
В заключение следва да се отбележи, че с параграф 3 от Заключителните разпоредби на постановлението се прави допълнение към чл. 1, ал. 7 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, като се създава нова т. 13. Съгласно посоченото допълнение няма да се дължат осигурителни вноски върху компенсацията на работниците и служителите, за които е установено непълно работно време, изплащана по реда на разгледаното постановление. Тя обаче ще се облага като доход на съответното физическо лице.

Източник на информацията: Документ № 3_556/06.02.2009г. от Система „Въпроси и отговори” на НАП

Фактическа обстановка:

Търговско дружество регистрирано и осъществява дейност от м.10.2008г. Същото реализира приходи от продажба на билети /освободени доставки/ и от реклама /облагаеми доставки/.

Въпроси:

1. За получените услуги право на приспадане на пълен данъчен кредит или право на приспадане на частичен данъчен кредит има дружеството?

2. Размерът на частичния данъчен кредит трябва ли да се изчислява всеки месец или веднъж, в края на годината като корекция?

3. Как да се изчисли коефициентът за определяне на частичния данъчен кредит като се има предвид, че дружеството започва дейност от м.10.2008г.?

Отговори:

1/ С оглед разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС, обн. ДВ бр.63 от 4 август 2006 г., посл. изм. ДВ бр.106 от 12 декември 2008 г./ и Правилника за приложението му /ППЗДДС, обн. ДВ, бр.76 от 15 септември 2006г., посл. изм. ДВ, бр.4 от 16.01.2009 г./ по зададените въпроси изразяваме следното становище:

Условията и редът за упражняване правото на приспадане на данъчен кредит са уредени в разпоредбите на чл.68 – чл.72 от ЗДДС. Съгласно на чл.69 от закона, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне:

1. данъка за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави;

2. начисления данък при внос на стоки по чл. 56 и 57;

3. изискуемия от него данък като платец по глава осма.

Видно от цитираната разпоредба за да е налице право на приспадане на данъчен кредит за получените стоки и услуги, същите следва да бъдат използвани за извършване на облагаеми доставки.

Според изложеното в запитването дружеството извършва освободени доставки по смисъла на ЗДДС. За получените стоки и услуги, които се използват за извършването на тези освободени доставки дружеството няма право на приспадане на данъчен кредит. Това е регламентирано в разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 1 от закона, съгласно която правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, когато стоките и услугите са предназначени за извършване на освободени доставки.

За стоките и услугите, които се използват както за извършване на доставки, за които регистрираното лице има право на приспадане на данъчен кредит, така и за доставки или дейности, за които няма такова право, в разпоредбата на чл.73 от закона е предвидено право на приспадане на частичен данъчен кредит.

2/ На основание чл. 72, ал.1 от закона правото на приспадане на данъчен кредит, независимо дали е пълен или частичен, може да се упражни в данъчния период, през който е възникнало това право или в един от следващите три данъчни периода. Съгласно ал. 2 от цитираната правна норма правото се упражнява като лицето включи размера на данъчният кредит при определяне резултата за данъчния период по ал.1 в справката – декларация за същия този период и посочи документа в дневника за покупките.

3/ За определяне размера на частичния данъчен кредит в закона е предвиден специален ред в чл.73, ал. 2 от ЗДДС, като сумата на данъчния кредит се умножи по коефициент, изчислен с точност до втория знак след десетичната запетая, получен като отношение между оборота, отнасящ се за доставките, за които лицето има право на приспадане на данъчен кредит, и оборота, отнасящ се за всички извършвани от лицето доставки и дейности.

Съгласно ал. 5 на чл.73 от ЗДДС коефициентът се изчислява на базата на оборотите по ал. 3 и 4 от същата разпоредба за цялата предходна календарна година, а когато такива обороти за предходната календарна година липсват, както е в настоящия случай - на базата на оборотите по ал. 3 и 4 за данъчния период, през който възниква правото на приспадане на данъчен кредит.

За целите на изчисляване на коефициента в разпоредбата на чл. 64 от ППЗДДС допълнително е уточнено какво не се включва в оборотите по ал. 3 и 4 на чл. 73 от закона.

Съгласно разпоредбата на чл. 73, ал. 6 от ЗДДС размерът на частичния данъчен кредит се преизчислява в последния данъчен период на текущата календарна година. Това преизчисляване се извършва по ред, определен в правилника. Съгласно чл. 65, ал. 1 от ППЗДДС годишната корекция по чл. 73, ал. 8 от закона се изчислява по следната формула:

ГК = ДПЧДК x КТГ - ПЧДКТГ, където:

ГК е размерът на годишната корекция по чл. 73, ал. 8 от закона;

ДПЧДК - данъкът с право на приспадане на частичен данъчен кредит за текущата година;

КТГ - коефициентът по чл. 73, ал. 2 от закона за текущата година;

ПЧДКТГ - общата сума на ползвания частичен данъчен кредит през текущата година.

На основание чл. 65, ал.2 от ППЗДДС размерът на годишната корекция по ал. 1 се посочва в клетка 43 на приложение № 13 за последния данъчен период със знак "+" или "-". За корекцията се съставя протокол по чл. 117, ал. 2 от закона, в който реквизитите по чл. 117, ал. 2, т. 3 - 7 не се попълват, а размерът на годишната корекция по чл. 73, ал. 8 от закона се отразява със знак "+" или "-". Протоколът се издава най-късно на последния ден на последния данъчен период и се отразява в дневника за покупките за този последен данъчен период.

С оглед гореизложеното размерът на частичния данъчен кредит следва да се изчислява всеки данъчен период, през който е упражнено право на приспадане на такъв, включително следва да се извърши преизчисляване на същия и в последния данъчен период на съответната календарна година.

Източник на информацията: сп. "Финанси и право" бр.02/2009, ИК Труд и право

От 01.01.2009 г. предприятие, изплащащо доходи по чл. 29 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ)¹, т.е. доходи, известни в практиката като доходи по граждански договори, процедира по различен начин в зависимост от това дали доходът се изплаща на самоосигуряващо се лице по смисъла на Кодекса за социално осигуряване (КСО), потвърдило това обстоятелство писмено, или не.

Авансово облагане при изплащане на доходи на самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО, потвърдило това писмено
Задължения на платеца на дохода
При условие че предприятието² изплаща доход на самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО, изрично потвърдило това обстоятелство писмено с декларация по реда на чл. 43, ал. 5 ЗДДФЛ, предприятието - платец на дохода:
- не изготвя Сметка за изплатени суми по реда на чл. 45, ал. 4 ЗДДФЛ;
- не удържа авансов данък (както бе до 31.12.2008 г.), а изплаща брутния доход на лицето (чл. 43, ал. 5 ЗДДФЛ).
Ще припомним, че по смисъла на КСО статут на самоосигуряващи се лица имат: лицата, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводителите, както и собствениците или съдружниците в търговски или в неперсонифицирани дружества, и едноличните търговци.
Промененият режим на изплащане на доходи на самоосигуряващи се лица по смисъла на КСО се съпътства с изискване платецът на дохода да получи от самоосигуряващото се лице:
- писмена декларация по реда на чл. 43, ал. 5 ЗДДФЛ, че е самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО. Декларацията, според нас, следва да се предоставя от самоосигуряващото се лице при всяко изплащане на дохода, тъй като статутът “самоосигуряващо се лице” не се придобива за определен срок и винаги може да бъде променен в рамките на годината;
- документ, заместващ Сметката за изплатени суми, чрез който да се оформи счетоводно придобитият доход. Изготвените от платеца на дохода разходен касов ордер или платежен документ за банков превод, не са достатъчни.
Нека разгледаме всеки от тези два типа документи.
В ЗДДФЛ липсва изискване декларацията от самоосигуряващото се лице да е по образец, утвърден от министъра на финансите (чл. 43, ал. 5 и чл. 64 ЗДДФЛ, по аргумент от противното). Тя е в свободен стил. Може да бъде наречена “Декларация по чл. 43, ал. 5 ЗДДФЛ”, като в нея лицето, идентифицирайки се с трите си имена, данни по лична карта, постоянен адрес, ЕГН и ЕИК по БУЛСТАТ, декларира, че е самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО.

Възможен е следният примерен образец на декларация:

Изискванията по отношение на документирането и отчитането на придобития доход са регламентирани в чл. 9 ЗДДФЛ. Този член се състои от три алинеи:

• алинея 1 - данъчно задължените лица са длъжни да регистрират и отчитат извършените продажби на стоки и услуги чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство по ред, определен с наредба на министъра на финансите, освен когато заплащането се извършва по банков път, или чрез прихващане (има се предвид Наредба № Н-18 на МФ от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства - б.а.);
• алинея 2 - данъчно задължените лица, които не са длъжни да издават фискална касова бележка от фискално устройство съгласно ал. 1, издават документ за придобитите от тях доходи от източници по чл. 10, ал. 1, т. 3 (доходи от друга стопанска дейност по чл. 29 ЗДДФЛ, т.е. т.нар. доходи по граждански договори) и т. 4 (доходи от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество), съдържащ реквизитите по чл. 7, ал. 1 от Закона за счетоводството (ЗСч);
• алинея 3 - разпоредбите на ал. 2 не се прилагат за доходи, за които при придобиването им платецът на дохода издава предвидения в този закон формуляр “Сметка за изплатени суми” или доходът е обложен с окончателен данък по реда на глава шеста (например, при доходи, обложени с данък върху дивидентите, или доходи на чуждестранни физически лица, обложени с данък при източника - б.а.).

Ще анализираме изискването за документиране и отчитане, започвайки от разпоредбата на ал. 2. Тя се отнася за лицата, които не са длъжни да издават фискална касова бележка при продажби на стоки и услуги.
Според чл. 4 от Наредба № Н-18 на МФ от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, само при четири случая физическите лица, получили доходи в брой, не издават касови бележки, а именно, ако те са:

• лица, упражняващи свободна професия. По смисъла на т. 7 от § 1 на ДР на наредбата “лица, упражняващи свободна професия” са: експерт-счетоводителите; данъчните консултанти; одиторите; адвокатите, нотариусите и други юридически консултанти; представителите по индустриална собственост; оценителите на движимо и недвижимо имущество и на цели предприятия; преводачите; инженерите и техническите ръководители; архитектите; дейците на културата, образованието, изкуството и науката, включително и изобретателите; вещите лица и други лица, осъществяващи за своя сметка професионална дейност;
• физически лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон (ТЗ), извършващи продажби на собствена и непреработена селскостопанска продукция, с изключение на продажби във или от търговски обекти в лицензираните стокови борси и тържища, или закрити помещения, като магазин, складове или други подобни;
• лица, упражняващи занаят по смисъла на Закона за занаятите, с изключение на автомонтьорство и автосервизни услуги и при условие че лицата са занаятчии - пенсионери по инвалидност или за осигурителен стаж и възраст, които извършват услугите с личен труд и не са търговци по смисъла на Т3;
• наемодатели - физически лица, които не са търговци по смисъла на ТЗ, включително отдаващите под наем складови помещения.

Посочените лица не следва да издават и касови бележки от кочан.
Следователно, при изплащане на доходи по граждански договори на посочените лица, при условие че те потвърдят, че са самоосигуряващи се лица по смисъла на КСО, доколкото вече не следва да им се издава Сметка за изплатени суми, самите получатели на дохода, на основание на чл. 9, ал. 2 ЗДДФЛ, следва да издават първичен документ по смисъла на ЗСч за извършените услуги/продадените стоки, съдържащ реквизитите на чл. 7, ал. 1 ЗСч (чл. 9, ал. 2 ЗДДФЛ). Ще допълним, че не е задължително да се издава фактура, ако лицето не е регистрирано по ЗДДС, тъй като според чл. 113, ал. 3, т. 7 ЗДДС фактура може да не се издава за доставки, осъществени от нерегистрирани по закона физически лица, различни от еднолични търговци, когато за извършените от тях доставки:
а) се издава документ по реда на специален закон, или
б) се издава Сметка за изплатени суми, или документ по чл. 9ЗДДФЛ, или
в) издаването на документ не е задължително, съгласно Закона за данъците върху доходите на физическите лица (например при доходи, облагани с окончателни данъци, каквито са доходите от дивиденти и доходите на чуждестранни физически лица - б.а.).
Ще припомним,че адвокатите и нотариусите издават еднотипни документи (Договор за правно съдействие и защита или Сметка по чл. 89 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност). При останалите лица обаче липсват подобни фиксирани образци.
Следователно, при извършване на услуги с личен труд или продажби на стоки (например селскостопански, рибни или горски продукти), облагани по реда на чл. 29 ЗДДФЛ, няма значение какъв ще бъде документът, издаден от получателя на дохода - договор за услуга, разписка или просто обикновена фактура от кочан. Важното е той да съдържа реквизитите на чл. 7, ал. 1 ЗСч, а именно:
1. наименование и номер, съдържащ само арабски цифри;
2. дата на издаване;
3. наименование, адрес и номер за идентификация по чл. 84 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) на издателя и получателя. Според чл. 84 ДОПК, това означава, че по отношение на получателя на дохода, издаващ документа, идентификацията на вписаните в регистър БУЛСТАТ лица се извършва чрез единен идентификационен код БУЛСТАТ, а идентификацията на физически лица, които не са вписани в търговския регистър, съответно в регистър БУЛСТАТ, се извършва чрез единния граждански номер или личния номер на чужденец.Лицата, които не попадат в тези случаи, се идентифицират чрез служебен номер;
4. предмет и стойностно изражение на стопанската операция;
5. име и фамилия на съставителя, т.е. на получателя на дохода.
Следователно, при изплащане на доходи на самоосигуряващи се лица, които според цитирания по-горе чл. 4 от Наредба № Н-18 не следва да издават касови бележки от фискално устройство, платецът на дохода следва да разполага с два документа, предоставени от получателя на дохода:

• декларация по чл. 43, ал. 5 ЗДДФЛ, че лицето е самоосигуряващо се по смисъла на КСО;
• ;първичен документ по смисъла на чл. 7 ЗСч, заместващ Сметката за изплатени суми. Според нас, ако лицето не е адвокат или нотариус, е най-удачно да си купи кочан с обикновени фактури, чрез който да документира придобития доход.

Самоосигуряващи се лица по смисъла на КСО обаче, не са само лицата, упражняващи свободни професии, земеделците и занаятчиите по Закона за занаятите, за които изрично е предвидено, че при плащане в брой във или от търговски обект не следва да издават касови бележки. Такива са и собствениците или съдружниците в търговски или в неперсонифицирани дружества, и едноличните търговци. Ако собственик или съдружник в търговско или в неперсонифицирано дружество (гражданско дружество) извършва дейност с личен труд в дружеството или в полза на друго лице и за това получава доходи по граждански договори по реда на чл. 29 ЗДДФЛ, е спорно дали не следва да издава касови бележки от фискално устройство. Същото се отнася и за собственик на предприятие на ЕТ, който извършва услуга с личен труд като физическо лице извън предмета на дейност на предприятието на ЕТ (например собственик на ЕТ с предмет на дейност “търговия на дребно” извършва консултантска услуга като физическо лице на друго предприятие).
Действително лицата, извършващи услуги с личен труд, не са търговци по смисъла на ТЗ (чл. 2, т. 2 ТЗ), но никъде в Наредба № Н-18 изрично не е посочено, че по принцип касови бележки не се издават от лица, които не са търговци по смисъла на ТЗ³. Регламентирано е, че “всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (ФУ), освен когато плащането се извършва по банков път” (чл. 3 от Наредба № Н-18), след което в чл. 4 са посочени изключенията, част от които, доколкото засягат доходи по чл. 29 ЗДДФЛ, са цитирани по-горе.
Имайки предвид, че тълкуването на понятието търговски обект ⁴ е много разтегливо и извършването на услуга с личен труд в офиса на фирмата не е невъзможно да се изтълкува като продажба на услуга във или от търговски обект, според нас, е по-предпазливо на собствениците и съдружниците, самоосигуряващи се лица по смисъла на КСО, извършващи услуги с личен труд (ако не попадат в изключенията на чл. 4 от наредбата, посочени по-горе) до изясняване на въпроса от приходните органи - изисква ли се при тези лица издаване на касови бележки от ФУ или не, да им се плаща по банков път. (При плащане по банков път, освен декларацията по чл. 43, ал. 5 ЗДДФЛ, те следва да издават първичен документ по смисъла на ЗСч, разгледан по-горе.)
Задължения на самоосигуряващото се по смисъла на КСО лице
От 01.01.2009 г. самоосигуряващо се лице - получател на дохода (декларирало писмено това обстоятелство пред платеца на дохода) само определя и внася авансов данък върху придобития доход (чл. 43, ал. 6 ЗДДФЛ), независимо от това кой е платецът на дохода (предприятие, или което и да е физическо лице). Данъкът (10 на сто) се определя върху разликата между облагаемия доход и вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка за месеците на тримесечието, през което е придобит облагаемият доход (чл. 43, ал. 1 ЗДДФЛ). Имат се предвид осигурителните вноски, дължими авансово от самоосигуряващите се лица по реда на чл. 6, ал. 7, т. 1 КСО⁵. Ще обърнем внимание, че не се имат предвид внесените, а дължимите авансово осигурителни вноски - независимо от това дали са внесени през съответното тримесечие. Очевидно, идеята е, че лицето рано или късно ще внесе тези вноски, така че те трябва да се вземат предвид при авансовото облагане. (Аналогично третиране е възприето от години при годишното облагане на самоосигуряващите се лица - чл. 30 ЗДДФЛ⁶). Определеният от самоосигуряващото се лице данък за съответното тримесечие се внася в сроковете и по реда на чл. 67, ал. 1 и 2 и чл. 68 ЗДДФЛ (чл. 43, ал. 7 ЗДДФЛ). Това означава, че:

• данъкът се внася тримесечно от придобилите доходите лица - до 15-о число на месеца, следващ тримесечието (чл. 67, ал. 1 ЗДДФЛ). Изрично е посочено, че за четвъртото тримесечие данък не се дължи (чл. 67, ал. 2, във връзка с чл. 43, ал. 6 ЗДДФЛ). (Ако самоосигуряващото се лице получава всичките си доходи в периода от 01.10. до 31.12., то не би дължало авансов данък.) С други думи, данъкът се внася:

- за доходите, придобити през първото тримесечие - до 15.04.;
- за доходите, придобити през второто тримесечие - до 15.07. и
- за доходите, придобити през третото тримесечие - до 15.10.
За невнесения в срок данък се дължи лихва. Доколкото става въпрос за лихва върху авансов данък, лихвата се дължи само до 31.12. на съответната година, за която се отнасят вноските (чл. 175, ал. 2, т. 2 ДОПК);

• данъкът се внася в републиканския бюджет по сметка на териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по постоянния адрес на лицето (чл. 68, ал. 1 ЗДДФЛ).

Ще обърнем внимание, че при определяне на авансовия данък, ако самоосигуряващото лице е с 50 и над 50 на сто намалена работоспособност, то дължи авансово данък, след като облагаемият му доход (т.е. придобитият доход, намален с нормативните разходи) от всички източници на доход, придобит от началото на годината и подлежащ на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа, т.е. с данък 10 на сто⁷, намален с удържаните или внесените за сметка на лицето задължителни осигурителни вноски, превиши размера на годишното данъчно облекчение за лице с увреждане - 7920 лв. (чл. 43, ал. 2 ЗДДФЛ).
Ще илюстрираме процедурата на авансово облагане на самоосигуряващите се лица, в сила от 01.01.2009 г., със следния пример.

Пример:
От 01.01. до 31.03.2009 г. адвокат е получил възнаграждения за извършените от него услуги за правна помощ в размер на 6000 лв., от които:
- от предприятие - 4000 лв., като лицето писмено е декларирало обстоятелството, че е самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО и съответно предприятието не му е удържало авансов данък;
- от физически лица - 2000 лв.
От началото на годината лицето няма други доходи. Лицето е родено преди 01.01.1960 г. Декларирало е, че авансово ще се осигурява само за фонд “Пенсии” (18%) и здравно осигуряване (8%) върху минималния осигурителен доход за 2009 г. - 260 лв. Облагаемият доход на лицето за първото тримесечие е 4297,20 лв. (6000 лв. доход - 1500 лв. нормативно признати разходи (6000 лв. х 25%) - 202,80 лв. дължими осигурителни вноски за първо тримесечие (18% + 8%) х 260 лв. х 3 месеца). Дължимият авансов данък за първото тримесечие е 429,72 лв. (4297, 20 лв. х 10%). Аналогично се изчислява авансовият данък за второто и третото тримесечие.
За четвърто тримесечие данък не се дължи.
Ако адвокатът бе с 50 или над 50 на сто намалена работоспособност, според данните от примера, той не би дължал авансово данък за първото тримесечие, тъй като облагаемият му доход от всички източници, придобит от началото на данъчната година (6000 лв. - 6000 лв. х 25%), намален с внесените лични задължителни осигурителни вноски (202,80 лв.), не превишава 7920 лв.
Ще обърнем внимание, че описаната процедура на авансово облагане не зависи от обстоятелството дали лицето е регистрирано по ЗДДС или не⁸. Тя е една и съща. Просто при наличие на регистрация по ЗДДС обект на облагане са нетните суми (сумите без начисления ДДС) на получените възнаграждения.
Ще допълним, че в случаите, при които лице - получател на доход самт определя данъчното си задължение, то не следва да изготвя Сметка за изплатени суми и Служебна бележка, в която да отрази авансово внесения данък. Такава се изготвя само от платец на доход (чл. 45, ал. 4 ЗДДФЛ). Авансово внесеният данък се документира с вносна бележка. В закона липсва изискване за прилагането й към годишната данъчна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ.

Авансово облагане при изплащане на доходи на лице, което не е потвърдило, че е самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО
От 01.01.2009 г. предприятие, изплащащо доходи по чл. 29 ЗДДФЛ, т.е. доходи, известни в практиката като доходи по граждански договори, издава Сметка за изплатени суми по реда на чл. 45, ал. 4 ЗДДФЛ и респективно удържа авансов данък само ако получателят на дохода не му подпише декларация, че е самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО. Това означава, че платецът на доходи по граждански договори има ангажимент да издава Сметка за изплатени суми по реда на чл. 45, ал. 4 ЗДДФЛ в два случая:
- изплащане доход на лице, което не е самоосигуряващо се по смисъла на КСО. Например на лице, което работи по трудов договор и едновременно с това извършва услуги с личен труд по граждански договор, или на лице, включително на пенсионер, което от време на време извършва услуги с личен труд по извънтрудови правоотношения (граждански договор);
- изплащане доход на лице, което е самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО, но не е потвърдило това обстоятелство с декларация по реда на чл. 43, ал. 5 ЗДДФЛ.
В посочените случаи платецът на дохода процедира по един и същ начин⁹:

• издава задължително Сметка за изплатени суми на основание на чл. 45, ал. 4 ЗДДФЛ. Актуалният за 2009 г. образец на Сметката за изплатени суми е утвърден със Заповед на министъра на финансите ЗМФ № 2254 от 30.12.2008 г. и е обнародван в ДВ, бр. 5 от 20.01.2009 г. Той може да бъде изтеглен и от интернет-страницата на НАП;
• удържа авансов данък, освен на лице с увреждане 50 и над 50 на сто, ако същото потвърди, че от началото на годината досега доходът му от всички източници на доход, подлежащ на облагане с данък 10 на сто¹⁰, намален с нормативно признатите разходи и удържаните/внесените лични осигурителни вноски, не превишава размера на годишното данъчно облекчение за лице с увреждане - 7920 лв. За да не се удържи данък обаче, на платеца следва да бъде предоставено (еднократно) копие на валиден документ от ТЕЛК/НЕЛК към датата на изплащане на дохода (чл. 43, ал. 9 ЗДДФЛ);
• ;удържа осигурителни вноски по общия ред, с изключение на случаите, изрично посочени в образеца на Сметката за изплатени суми, т.е. само ако лицето е потвърдило, че е осигурено върху максималния месечен осигурителен доход за годината (за 2009 г. - 2000 лв.) без възнаграждението по тази сметка или е пенсионер, или по принцип върху получения доход не следва да се удържат осигурителни вноски (например при доходи от авторски възнаграждения). Ако самоосигуряващо се лице не представи писмена декларация, че е самоосигуряващо се по смисъла на КСО, следва да му се удържат осигурителни вноски по общия ред, освен ако не са налице посочените по-горе изключения. Липсва възможност предприятието - платец на дохода, при попълване на Сметката за изплатени суми да не удържа осигурителни вноски поради обстоятелството, че получателят на дохода е самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО.

Ще обърнем внимание, че дори и предприятието - платец на дохода да знае, че лицето е самоосигуряващо се по смисъла на КСО, ако то не му представи писмена декларация за това обстоятелство - процедира по описания по-горе ред, т.е. данъкът върху възнаграждението следва да се удържи на общо основание (освен ако лицето е с увреждане 50 и над 50 на сто и с доходи до 7920 лв.).
При неудържането на данъка ще му бъде наложена глоба или имуществена санкция до 1000 лв. по реда на чл. 81 ЗДДФЛ.

Доц. д-р Людмила МЕРМЕРСКА, данъчен консултант
__________________
1 Доходите, облагани по реда на чл. 29 ЗДДФЛ, са доходите от стопанска дейност на физическите лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон, а именно:
- доходите от продажба на произведени, преработени или непреработени продукти от селското стопанство, (включително от продажба на произведена декоративна растителност), от горското стопанство (включително от събиране на диворастящи билки, гъби и плодове), от ловното и рибното стопанство;
- авторските и лицензионните възнаграждения, включително доходите, получени от продажба на изобретения на науката, или произведения на културата и изкуството от техните автори, както и възнагражденията за изпълнения на артисти-изпълнители;
- доходите от упражняване на занаят, които не се облагат с патентен данък по реда на Закона за местните данъци и такси;
- доходите от упражняване на свободна професия или възнагражденията по извънтрудови правоотношения.
2 Аналогична процедура се прилага и от самоосигуряващо се лице - платец на доход по чл. 29 ЗДДФЛ. Например, ако нотариус, адвокат или медицински специалист заплаща възнаграждения по граждански договори на други самоосигуряващи се лица по смисъла на КСО, писмено потвърдили това пред него.
3 Изискването лицата да не са търговци по смисъла на ТЗ, за да не издават касови бележки, е визирано само в определени случаи - при продажба на собствена и непреработена селскостопанска продукция, при лица, упражняващи занаят по смисъла на Закона за занаятите и наемодатели - физически лица.
4 Според чл. 2 от Наредба № Н-18 “търговски обекти” са тези по § 1, т. 41от Допълнителната разпоредба на Закона за данък върху добавената стойност, а именно: “търговски обект” е всяко място, помещение или съоръжение (например: маси, сергии и други подобни) на открито или под навеси, във или от което се извършват продажби на стоки или услуги, независимо че помещението или съоръжението може да служи същевременно и за други цели (например: офис, жилище или други подобни), да е част от притежаван недвижим имот (например: гараж, мазе, стая или други подобни) или да е производствен склад или превозно средство, от което се извършват продажби.
5 Според чл. 6, ал. 7, т. 1 ЗДДФЛ самоосигуряващите се лица дължат авансово вноски върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година (чл. 6, ал. 7, т. 1 КСО).
6 Според чл. 30 ЗДДФЛ годишната данъчна основа се определя, като облагаемият доход по чл. 29 от друга стопанска дейност, придобит през данъчната година, се намалява с вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за данъчната година за своя сметка. Отново не се визират внесени осигурителни вноски, а само дължими вноски.
7 Имат се предвид всички облагаеми доходи от началото на годината, без доходите от дейност като ЕТ, доходите, облагани с окончателен данък (например данък върху дивидентите), и доходите, облагани с патентен данък по реда на ЗМДТ.
8 Наличието или липсата на регистрация по ЗДДС е без значение за данъчното третиране на доходите на лице, упражняващо свободна професия(например, адвокат, нотариус, частен съдебен изпълнител, архитект, одитор и т.н.) както авансово, така и годишно - при регистрация задължително или доброволно по ЗДДС, начинът на данъчно третиране на доходите не се променя. Облагаемият доход се определя, като от тримесечните/годишните доходи нетни доходи (доходите без ДДС) се приспадат 25 на сто нормативно признати разходи (35 на сто за 2007 г.). С други думи, данъчното задължение по реда на ЗДДФЛ би било едно и също независимо от това дали лицето, упражняващо свободна професия, е регистрирано, или не по ЗДДС (вж. писмо № 24-31-43 от 31.01.2008 г. на ЦУ на НАП).
9 Аналогична процедура се прилага и от самоосигуряващо се лице - платец на доход по чл. 29 ЗДДФЛ. Например, ако нотариус, адвокат или медицински специалист заплаща възнаграждения по граждански договори на свои сътрудници.
10 Имат се предвид всички облагаеми доходи от началото на годината без доходите от дейност като ЕТ, доходи, облагани с окончателен данък (например, данък върху дивидентите) и доходи, облагани с патентен данък по реда на ЗМДТ.

СЧЕТОВОДСТВО

• НОВО! В Отчети е добавен Годишен отчет за статистиката - служи за изготвяне и разпечатване на годишния отчет на нефинансовите предприятия за 2008 година, изискван от НСИ. Има възможност за автоматично извеждане на "Отчета за заетите лица, средствата за работна заплата и други разходи за труд" като за целта от модул ТРЗ и ЛС трябва да изведете Справки/Справка за статистиката - годишна и да натиснете бутона [Запис данни ГСО]. Въведени са таблици за засичане и откриване на грешки. В отчета има възможност за настройка на справките и приложенията, съобразно индивидуалния сметкоплан на предприятието.
• НОВО! Главна книга за аналитичности – извежда главна книга за избран АП или група аналитичности. Особености:
  - когато избраният АП е валутен – справката извежда и валутни салда и обороти
  - когато избраният АП е количествен – справката извежда и количествени салда и обороти
  - когато избраният АП е кореспондирал само със синтетична сметка, без аналитичност, в справката това се посочва като Без аналитичен признак
• НОВО! Справка Отчети/Задължения на партньорите:
  - Служи за извеждане на задълженията за избран период, към избрана дата
  - Дава информация за просрочените задължения и дава възможност за изчисляване на наказателна сума с избран процент
  - Извежда автоматично напомнително писмо, което може да се запише в PDF или HTML формат. Файловете се записват в папка Exports на програмата

ТРЗ и ЛС

• НОВО! На основание чл. 138а от Кодекса на труда в определени случаи работодателят може да установи непълно работно време. Освен чрез намаляване на дневното работно време в часове, това може да стане и чрез намаляване дните на работната седмица. За целта в Плюс Минус са добавени възможности за работа при намалена работна седмица. С цел улесняване на потребителите на програмата за въвеждане на неработните дни от седмицата е предвидена автоматична опция, която се стартира от Операции/Непълна работна седмица. Повече информация относно работата при намалена работна седмица можете да получите от съдържанието на програмата, която може да бъде стартирана и от Операции/Непълна работна седмица от иконата .
• НОВО! В досието на служител в Допълнителни данни е добавено ново поле Плащане, в което може да бъде избран начина на изплащане на трудовото възнаграждение на служителя - касово или безкасово. Във връзка с това в Справки е добавена и нова справка Получени суми - касово или безкасово.
• НОВО! Усъвършенствани са възможностите на модула за запис и четене на персонал, работни заплати, отсъствия, работни карти, записани документи, длъжности, отдели. Новия трансфер на данни включва прехвърляне на информация за период от няколко месеца и допълнителни настройки, които предоставят възможност за избор на данните за трансфер. Повече информация за начина на работа ще получите от съдържанието на програмата.
• НОВО! В документи е добавена Заповед за извънреден труд.
• НОВО! В справки е добавена Книга за извънреден труд.
• НОВО! Нова справка за нуждите на личния състав, стартира се от Справки/Личен състав/Потребителска справка.
• Актуална годишна справка за списъчния състав на персонала и средствата за работна заплата за 2008 година, съгласно изискванията на НСИ. Добавен е бутон за запис на данните за нуждите на ГСО.
• Актуална справка за доходите на физическите лица по чл. 73 от ЗДДФЛ съгласно одобрения формат на файла за 2008 г..
• Възможност за четене на длъжностни характеристики от външни файлове, независимо в какъв файлов формат са записани. Начина на работа е описан подробно в помощната информация към документ Длъжностна характеристика.

ВНИМАНИЕ! Съгласно чл. 177 от КТ след 01.01.2009 г. в случай, че лицето няма 10 отработени дни при настоящия си работодател, за периода на платен отпуск му се заплаща възнаграждение изчислено на база основното и допълнителните възнаграждения с постоянен характер при този работодател. За целта е необходимо предварително да се запише заплатата за месеца, за да се формира базата за изчисляване на отпуска и след това да се въведе отсъствието.

СКЛАД

• НОВО! Изцяло е обновено зареждането на начални количества в склад - извежда се от менюто Документи/Начално състояние/Начални количества. Дава възможност за справки и зареждане на количествата на стоките, с партиди и без партиди, ръчно и от файл. Добавена е възможност за запис на текущи и начални количества във файл с цел прехвърлянето им в друг склад, фирма или база.
• НОВО! Справка Сравнение на стоки и партиди - служи за сравнение на несъответстващи количества по стоки и партиди от избран обект.