Извършване на корекции в разплащателните ведомости за заплати и в Декларация обр. 1 в случаите, когато се представят болнични листи след начисляване и изплащане на работните заплати за съответния месец.

Публикувано на Май 25, 2008 03:45 от pm , в: ПЛЮС-МИНУС | Статии | ТРЗ и ЛС маркирано като: , , , ,

В писмо с указания на Националната агенция за приходите са разгледани и обяснени три конкретни примера на представени болнични листи след датата на изплащане на работните заплати:

1. Как следва да бъдат отразени дните и сумата за времето на нетрудоспособност на осигуреното лицето в месец март/2007 г. във ведомостта и в Декларация обр. 1, ако болничният лист е за 2006 г.?

2. По какъв начин следва да се отразят същите данни, ако са за периода 26.02.2007 г. – 03.03.2007 г.?

3. Как следва да бъдат отразени болнични за м. декември 2006 г във ведомостта за месец януари 2007 г., ако всички плащания за 2006 г. са изплатени до 18.12.2006 г.?

При така изложената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на Наредба № Н – 8 от 29 декември 2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (обн. ДВ бр. 1/2006 г., изм. ДВ бр. 7/2007 г.) се изразява следното становище:

Декларация обр. № 1 съдържа данни за социално, здравно осигуряване, допълнително задължително пенсионно осигуряване, учителски пенсионен фонд, фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите” на осигурените лица и облагаемия доход по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ). Представянето на болнични листи за предходен месец ще доведе до промяна на вече подадени данни за същия месец. Данните за представения болничен лист следва да се отразят в месеца, за който се отнасят. Затова е необходимо да се направи корекция на вече обработените и съхранени данни в Персоналния регистър за този предходен месец. Последните ще бъдат в посока на намаление на дохода, върху който се дължат социални вноски, респективно тези, върху който се дължат здравни вноски, тъй като се променя основанието за тях.

В конкретните примери, за които са поставени въпросите, спазвайки указанията по Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 на Наредба № Н – 8, следва да се направят следните корекции:

Ако болничният лист е за 2006 г., за съответния месец на 2006 г. следва да се изготви и подаде коригираща декларация обр. 1 със следните данни:

  • В т. 1 се записва кода за корекция;
  • В т. 16.1 ще се намали броя на отработените дни с осигурителни вноски с дните във временна нетрудоспособност;
  • В т. 16.2 се отразяват действителните дни във временна нетрудоспособност; 
  • В т. 17 се посочва размера на платеното парично обезщетение, върху което се дължат здравни вноски; 
  • В т. 17.2 се записва дохода, от който е определено паричното обезщетение за периодите на временна нетрудоспособност; 
  • В т. 21 следва да се намали размера на осигурителния доход с този, който е начислен за дните във временна нетрудоспособност;
  • В т. 29 следва да се отрази брутното трудово възнаграждение за действително отработените дни;

Освен коригираните се попълват и всички останали реквизити с данните от подадената преди това декларация.

Ако болничният лист е за 2007 г. в т. 17 се отбелязва пропорционална на дните във временна нетрудоспособност част от минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на ДОО за 2007 г.(аргумент от чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЗО в сила от 01.01.2007 г.).

Когато болничният лист обхваща период от два и повече месеца, корекция на данните се извършва за всеки от месеците.

Следва да имате предвид, че когато за един и същ месец осигурителят е подал повече от една декларация за едно лице с попълнени различни кодове в т. 12 „Вид осигурен” и се налага да се коригира една от декларациите, едновременно с коригиращата се подават отново и другите.

Корекциите във ведомостта за късно представени болнични листи за предходни периоди следва да се извършат в текущия месец. Същите следва да се направят по начин, който да отразява действителното разпределение на дните и съответстващите се плащания за тях, върху които следва да се начислят и внесат задължителните осигурителни вноски.

Отразяване на корекция за закъснял болничен в Плюс Минус

Последователност на работа:

1. Връщаме се в месеца, за който се отнасят данните в представения болничен лист. Нанасяме данните за отсъствието на база болничния лист, записваме фиша за заплати на служителя. Генерираме файл за декларация образец 1 с коригиращи данни за това лице, от Операции/Дискета за НОИ/Корекция – само за маркираните.

2. Отново в месеца, за който се отнася болничния - изтриваме дните на отсъствието от фиша и съответно сумата за сметка на работодател и възстановяваме всички начисления от месеца, така както са изплатени по ведомост.

3. В текущия месец - начисляваме заплатата на лицето при пълен месец /в случай, че няма други отсъствия през месеца/, без да отразяваме болничния лист. Генерираме файл за декларация 1 с редовни данни.

4. В текущия месец - попълваме директно във фиша /без да минаваме през екран „Отсъствия”/ дните временна нетрудоспособност от болничния лист. За целта се използват разплащателни пера 12 Болнични минал месец, съответно 19 Болн. минал месец за с/ка раб-л. На код 19 се вписва ръчно и сумата за работодател, така както е изчислена в месеца, за който се отнася болничния лист.

5. В текущия месец – приспадаме сумата, изплатеня в повече като заплата в месеца, за който е късно представения болничен. За целта се използва код 110 ФРЗ от предх. Месеци, като сумата се изчислява и се вписва ръчно.

240 лв. ще е минималната работна заплата през 2009 г. Средният размер на пенсиите се очаква да достигне 269 лв.

Публикувано на Май 22, 2008 22:22 от pm , в: ПЛЮС-МИНУС | Статии | ТРЗ и ЛС маркирано като: , ,

Държавата се включва като трета страна в разпределението на осигурителната тежест за фонд „Пенсии”

Министерският съвет одобри основните допускания за разработване на средносрочната фискална рамка за периода 2009-2011 г. В нея са представени икономическите и фискални цели на правителството, както и приоритетите на бюджетната политика за следващите три години, включително стъпките за реформиране на ключови бюджетни сектори.

За следващата година е предвиден реален растеж на БВП от 6,5%, средногодишна инфлация от 5,1%, намаляваща до 4,2% в края на годината, поддържане на положително бюджетно салдо от 3% от БВП, контрол върху обема на публичните разходи в рамките на 40% от БВП и подобряване на тяхната ефективност. Средствата за инвестиции в различните сектори на икономиката са минимум 7% от БВП.

Минималната работна заплата през 2009 г. ще бъде 240 лв., като увеличението е с 20 лв. Средствата за работна заплата в бюджетната сфера ще нарастват с по 10% за всяка година. При оптимизиране на структурите и администрациите ще е възможно и по-голямо увеличение на месечното възнаграждение на едно лице.

Очакванията са средният размер на пенсиите за осигурителен стаж и възраст да достигне 235,87 лв. от 1 октомври 2008 г. Сега той е 197 лв. Увеличението ще се получи от осъвременяването на пенсиите от 1 юли 2008 г. с 10,35% по швейцарското правило и с преизчисляването им от 01.10.2008 г. на база превърнат трудов стаж със средноосигурителния доход за 2007 г. Втората мярка ще донесе допълнително средства за над 62% от всички пенсионери в България. С планираното актуализиране през 2009 г., средният размер на пенсиите ще достигне 269,60 лв.

Данъчно-осигурителната политика е ориентирана към стимулиране на икономическа активност и намаляване дела на сивата икономика. Основните промени са свързани с осигурителната тежест за фонд „Пенсии” и увеличаване на здравноосигурителната вноска от 6 на 8 на сто без допълнително натоварване на общата осигурителна тежест. От 1 януари се предвижда включване на държавата като трета страна в разпределението на осигурителната тежест за фонд „Пенсии” по схемата 8:10:12, при която работникът участва с 8%, работодателят – с 10%, а държавата – с 12 процента.

От 240 лв. на 260 лв. се увеличава минималният месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица. Запазва се 10% ставка на корпоративния данък и на данъка върху доходите на физическите лица. ДДС остава 20%.

ОБРАЗЕЦ НА СМЕТКОПЛАНА ПО МСФО

Публикувано на Май 22, 2008 01:29 от pm , в: ПЛЮС-МИНУС | Статии | Счетоводство маркирано като: , , , ,

ОБРАЗЕЦ НА СМЕТКОПЛАНА ПО МСФО

(SAMPLE OF IFRS CHART OF ACCOUNTS)




Balance Sheet Accounts

Сметки на балансов отчет


ASSETS

АКТИВИ


Current assets

Текущи активи

101

Cash and tern Deposits

Парични средства и краткосрочни депозити

101.100

Petty Cash

Каса

101.200

Checking/Cash and Bank/

Банкова сметка

101.300

Other Bank Accounts, Saving

Други банкови сметки

110

Short -Term Investments

Краткосрочни финансови вложения

110.1

Available – for-sale-Securities

Налични финансови вложения на продажба

110.2

Investments held for trading

Търговси финансови вложения

110.3

Short-term deposits

Краткосрочни депозити

110.4

Short-term Loans

Предоставени заеми

111

Accounts receivable, Trade Receivables

Сметки за получаване, търговски дебитори

112

Not-Trade Receivables

Други дебитори

112.1

Rent receivable

Лизингови вноски за получаване

112.2

Prepaid taxes

Предплатени данъци

112.3

Advances to Suppliers & Contractors

Дадени аванси

112.4

Bad Debt Provision

Провизии по съмнителни дългове

112.5

Notes Receivable

Полици за получаване

112.6

Interest Receivable

Лихви за получаване

113

Inventory

Запаси

113.1

Raw Materials

Суровини и материали

113.2

Goods

Стоки

113.3

Work in Process

Незавършено производство

113.4

Allowance to reduce inventory

Провизии за обезценка на запасите

115

VAT recoverable

ДДС за възстановяване

124

Prepaid Expenses

Предплатени разходи

125

Deferred Taxes

Отложени данъци

126

Other current assets

Други оборотни активи

127

Assets to be disposed by Sale

Активи, заделени за продажба

Още...

Представяне на годишните финансови отчети /СС1/

СЧЕТОВОДЕН БАЛАНС

АКТИВ

В актива се записват крайните дебитни салда по сметките от оборотната ведомост.

Раздел А:

 

Записан, но невнесен капитал

За частта от регистрирания капитал, която е записана, но не е внесена към момента на вписване в търговския регистър в съда и вноската ще се извърши в следващ момент:

Д-т с/ка 426 Вземания по записани дялови вноски

К-т с/ка 1013 Регистриран капитал – невнесен и непросрочен

Невнесен капитал – записва се крайното дебитно салдо на сметка 426 Вземания по записани дялови вноски

Раздел Б: Нетекущи активи

 

Група І: Нематериални активи

Балансовите стойности се получават, като от крайните дебитни салда на сметките от гр.21 се извади начислената амортизация отчетена по с/ка 242 Амортизация на ДНА

Статия 1: Продукти от развойна дейност

Посочват се суми само когато съответните права и активи са придобити възмездно или са създадени от предприятието по стопански начин.

Записва се балансовата стойност на програмните продукти. Балансовата стойност се получава, като от крайното дебитно салдо на с/ка 213 Права върху интелектуална собственост, с/ка 215 Права върху индустриална собственост се извади начислената амортизация.

Статия 3: Търговска репутация.

Крайното дебитно салдо на сметка 231 Положителна търговска репутация.

Статия 4: Предоставени аванси и нематериални активи в процес на изграждане.

Записват се балансовата стойност, т.е. крайните дебитни салда на сметки 6131 Разходи за придобиване на дълготрайни нематериални активи и 6161 Разходи за ликвидация на дълготрайни нематериални активи.

Група ІІ: Дълготрайни материални активи

Записват се балансовите стойности за текущата година на сметки от гр.20 Дълготрайни материални активи. Балансовата стойност представлява разликата между отчетната стойност на конкретния актив и начислената до момента амортизация.

БС= Отчетна стойност – коректив (амортизация)

Отчетната стойност е тази стойност, по която активът се води счетоводно в предприятието. Тя може да бъде историческата цена на придобиване при счетоводното завеждане на актива или обезценената стойност на актива, когато е извършена оценка след първоначалното му счетоводно завеждане.

Отчетната стойност, това е крайното дебитно салдо на сметките

 

от гр.20 ДМА, а корективът представлява крайното кредитно салдо на сметките от гр.24 Амортизация.

Статия 1: Зеви и сгради, в т.ч.:

- земи;

- сгради.

Посочват се и правата върху недвижимо имущество.

Записва се крайното дебитно салдо на сметка 201 Земи (терени)

Тъй като съгласно СС 4, земите и терените не са амортизируеми активи, те участват със салдо в счетоводния баланс. При тях крайното дебитно салдо съвпада с балансовата стойност.

Сгради и конструкции – записва се балансовата стойност на сградите и конструкциите.

Балансовата стойност се получава, като то крайното дебитно салдо на с/ка 203 Сгради и конструкции се извади начислената амортизация, отчетена по сметка 241 Амортизация на ДМА, аналитична с/ка Амортизация на машини и оборудване.

Статия 2: Машини, производствено оборудване и апаратура.

Машини и оборудване – записва се балансовата стойност на машините и оборудването. Балансовата стойност се получава, като от крайното дебитно салдо на сметка 206 Машини и оборудване се извади начислената амортизация, отчетена по аналитична сметка Амортизация на машини и оборудване.

Статия 3: Съоръжения и други.

Съоръжения – записва се балансовата сойност на съоръженията. Балансовата стойност се получава, като от кайното дебитно салдо на сметка 204 Съоръжения се извади начислената амортизация, отчетена по аналитична сметка Амортизация на съоръженията.

Транспортни средства – записва се балансовата стойност на транспортните средства. Балансовата стойност се получава, като от крайното дебитно салдо на сметка 207 Транспортни средства се извади начислената амортизация, отчетена по аналитична сметка Амортизация на транспортни средства.

Основни стада - записва се балансовата стойност на дълготрайни биологични активи. Балансовата стойност се поучава, като от крайното дебитно салдо на сметка 274 животни в основни стада се извади начислената амортизация (ако има такава начислена, доколкото този вид актив се оценяват в края на годината по справедлива стойност, а се амортизират само когато не може да се определи тяхната справедлива стойност).

Други ДМА – записва се сборът от балансовите стойност на останалите активи от група 20 Дълготрайни материални активи – 202 Подобрения върху земите, офис техника, 208 Офис обзавеждане, 209 Други дълготрайни материални активи.

Балансовата стойност се получава, като от крайните дебитни салда на тези сметки се извади начислената амортизация.

Статия 4: Предоставени аванси и дълготрайни материални активи в процес на изграждане.

Записват се балансовата стойност, т.е. крайните дебитни салда на сметка 613 Разходи за придобиване на дълготрайни активи и 616 Разходи за ликвидация на дълготрайни материални активи.

Група ІІІ:

 

Дългосрочни финансови активи

Дялови и участия, в т.ч във: - записва се сборът от крайните дебитни салда на сметки от група 22 Дългосрочни финансови активи.

 

- дъщерни предприятия – крайното дебитно селдо на сметка 221 Инвестиции в дъщерни предприятия;

- смесени предприятия – крайното дебитно селдо на сметка 223 Инвестиции в смесени предприятия;

- асоцирани предприятия – крайното дебитно салдо на сметка 222 Инвестиции в асоцирани предприятия.

Статия 1: Акции и дялове в предприятия от група.

 

Статия 2: Предоставени заеми на предприятия от група

„Предприятия от група“ са предприятието майка и всички негови дъщерни предприятия по смисъла на СС 27 – Консолидирани финансови отчети и отчитане на инвестициите в дъщерните предприятия.

Статия 3: Акции и дялове в асоциирани и смесени предприятя

Посочват се акциите и дяловете в асоциирани и смесени предприятия.

Статия 4: Предоставени заеми, свързани с асоциирани и смесени предприятия.

В статия „Предоставени заеви, свързани с асоциирани и смесени предприятия“ се посочват предоставените заеми на асоциирани и смесени предприятия. В тази статия се посочват и предоставените заеми от отчитащото се предприятие, когато то е асоциирано или смесено на предприятието, което е получило заема.

Статия 5: Дългосрочни инвестиции.

В статия „Дългосрочни инвестиции“ се посочват и инвестиционните имоти. Инвестиционни имоти – записва се крайното дебитно салдо на сметка 224 Инвестиционни имоти.

Статия 6: Други заеми.

На това балансово перо се записват крайните дебитни салда на сметки от група 26 Дългосрочни вземания и предоставени заеми.

- от свързани предприятия – представят се крайните дебитни салда по подсметки от сметки на група 26, отчитащи дългосрочни вземания от свързани предприятия;

- търговски заеми – сборът от крайните дебитни салда на сметка 261 Дългосрочни вземания и предоставени заеми на банки и други финансови институции, 262 Дългосрочни вземания и предоставени заеми на нефинансови предприятия и други клиенти, 263 Просрочени дългосрочни вземания и предоставени заеми, 264 Дългосрочни вземания и предоставени заеми, заложени като обезпечения;

- други дългосрочни вземания – записва се крайното дебитно салдо на сметка 269 Други дългосрочни вземания и предоставени заеми. В тази балансова статия се отчитат другите дългосрочни вземания, вземанията по финансов лизинг и предоставените дългосрочни аванси, които е възможно да се представят по сметка 402 Доставчици по аванси.

Статия 7: Изкупени собствени акции с отделно посочване на номиналната им стойност

Изкупени собствени акции с отделно посочване на номиналната им стойност, въпросът е разгледан в СС 32 Финансови инструменти.

Група ІV: Отсрочени данъци

Превишението на активите над пасивите по отсрочени данъци се посочва в актива на счетоводния баланс като отсрочен данък.

Раздел В: Текущи активи

 

Групя І: Материални запаси

 

Статия 1: Суровини и материали.

Материали – крайното дебитно салдо по сметка 301 Доставки и 302 Материали. Сумата по сметка 301 Доставки следва да се разпредели правилно при попълване на балансовите статии – материали, стоки или друга балансова статия представляваща стоково-материален запас, като разпределението следва да бъде направено според вида и последващото използване на доставката – като материал, стока или друго.

Статия 2: Незавършено производство

Незавършено производство – сборът от крайните дебитни салда на сметки 611 Разходи за основната дейност и 612 Разходи за спомагателна дейност.

Статия 3: Продукция и стоки, в т.ч.:

-продукция;

-стоки.

Продукция – крайното дебитно салдо на сметка 303 Продукция.

Стоки – крайното дебитно салд он асметка 304 Стоки.

Млади животни и животни за угояване – записва се сборът от крайните дебитни салда на сметки 314 Млади животни и 315 Животни за угояване.

Дребни продуктивни животни – записва се крайното дебитно салдо на сметка 311 Дребни продуктивни животни.

Друти материални запаси – записва се сборът от крайните дебитни салда на останалите сметки от група31 Краткотрайни биологични активи.

Статия 4: Предоставени аванси

Предоставят се на отделни редове предостваните аванси.

Група ІІ: Вземания

Вземанията със срок на получаване над една година се посочват отделно за всяка статия. На отделен ред се посочват отделно тези от тях, които са със срок на получаване над 12 месеца.

Статия 1: Вземания от клиенти и доставчици.

Вземания от клиенти и доставчици – записва се сборът от крайните дебитни салда на сметки от група 41 Клиенти и свързани с тях сметки, без сметка 412 Клиенти по авансиу по която е възможно да има само крайно кредитно салдо, и крайното дебитно салдо на сметка 402 Доставчици по аванси.

Статия 1: Вземания от клиенти и доставчици.

Вземания от клиенти и доставчици – записва се сборът от крайните дебитни салда на сметки от група 41 Клиенти и свързани с тях сметки, без сметка 412 Клиенти по авансиу по която е възможно да има само крайно кредитно салдо, и крайното дебитно салдо на сметка 402 Доставчици по аванси.

Статия 2: Вземания от предприятия от група.

Вземания от свързани предприятия – сборът от крайните дебитни салда на сметки 415 Клиенти по продажби със свързани лица и 424 Вземания от съучастия.

Статия 3: Вземания, свързани с асоциирани и смесени предприятия.

В статия „Вземания, свързани с асоциирани и смесени предприятия“ се посочват възникналите от дейността на предприятието вземания от асоциирани и смесени предприятия. В тази статия се посочват и вземанията на отчитащото се предприятие, когато то е асоциирано или смесен она предприятието длъжник.

Статия 4: Друти вземания.

Вземания по предоставени търговски заеми – записва се крайното дебитно салдо на сметка 413 Клиенти по търговски кредити.

Съдебни и присъдени вземания – записва се сборът от крайните дебитни салда на сметки 444 Вземания по съдебни спорове и 445 Присъдени вземания.

Данъци за възстановяване – записва се сборът от крайните дебитни салда на сметки от група 45 Разчети с бюджета и с ведомства.

Сметките от група 45 са активно-пасивни. Те могат в даден отчетен период да останат с крайни дебитни салда, а в друг отчетен период могат да останат с крайни кредитни салда.

Крайните дебитни салда на тези сметки показват краткосрочно вземане, а крайните кредитни салда – краткосрочно задължение.

Сметките, които останат с крайни дебитни салда, се записват в актива на баланса на балансово перо „Данъци за възстановяване“, а тези, които останат с крайни кредитни салда, се записват в пасива на баланса на балансово перо „Данъчни задължения“.

Други краткосрочни вземания - сборът от крайните дебитни салда на сметки 422 Подотчетни лица, 41 Вземания по рекламации, 422 Вземания по липси и начети, група 46 Разчети с осигурители и група 49 Разни дебитори и кредитори.

Група ІІІ: Инвестиции

 

Статия 1: Акции и дялове в предприятия от група.

Финансови активи и свързани предприятия – записват се крайните дебитни салда на сметки от гр.51 Краткосрочни финансови активи, за активи от свързани предприятия притежавани от предприятието.

Краткосрочни ценни книжа – записва се крайното дебитно салдо на сметка 513 Финансови активи, заложени като обезпечение и сметка 515 Държавни ценни книжа.

Статия 2: Изкупени собствени акции с отделно посочване на номиналната им стойност.

Изкупени собствени дългови ценни книжа – записва се крайното дебитно салдо на сметка 514 Изкупени собсвени облигации.

Статия 3: Други инвестиции.

Благородни метали и скъпоценни камъни – крайното дебитно салдо на сметка 516 Благородни метали и скъпоценни камъни

Други КФА – записват се сборът от крайните дебитни салда на сметка 519 Други краткосрочни финансови активи.

Група ІV: Парични средства, в т.ч.:

- в брой;

-в безсрочни сметки (депозити)

Парични средства в брой – записва се сборът от крайните дебитни салда на сметки 501 Каса в левове и 502 Каса във валута.

Парични средства в безсрочни депозити – сборът от крайните дебитни салда на сметки 503 Разплащателна сметка в левове, 504 Разплащателна сметка във валута, 505 Акредитиви в левове, 506 Акредитиви във валута, 507 Предоставени депозити и 509 Други парични следства

Блокирани парични средства – крайното дебитно салдо на сметка 5082 Парични средства, заложени като обезпечение. Тук следва да се представят и дебитните салда по сметки 505 Акредитиви в левове и 506 Акредитиви във валута, ако акредитивите са неотменими и предприятието не може да разполага свободно с тях към датата на съставяне на баланса.

Парични еквиваленти – крайното дебитно салдо на сметка 5081 Разплащателни чекове. Тук се представят и краткосрочни, високоликвидни вложения, които са лесно обратими в съответните парични суми и които съдържат незначителен риск от промяна в стойността им – това са специфични ценни книжа, които могат да се водят и в гр.51, но предвид високоликвидността си и минималният риск от загуба при продажбата им следва да се отчитат в тази балансова статия.

Раздел Г: Разходи за бъдещи периоди

Възникналите разходи през текущия отчетен период, които са свързани със следващи отчетни периоди, се посочват като разходи за бъдещи периоди. Разходи за бъдещи периоди – посочват се тези разходи за бъдещи периоди, за които срокът им за признаване като текущ разход са под една година от датата на съставяне на баланса. При определяне на сумата се взема информация от дебитните салда на сметки от група 65 разходи за бъдещи периоди - сметка 651 Нефинансови разходи за бъдещи периоди и сметка 652 Финансови разходи за бъдещи периоди.

ПАСИВ

Още...

Нормативна уредба, особенности в осигуряването и данъчното третиране на доходите по Договор за управление и контрол.

Публикувано на Май 18, 2008 05:51 от pm , в: ПЛЮС-МИНУС | Статии | ТРЗ и ЛС маркирано като: , , , ,

Договорът за управление и контрол намира нормантивна обосновка в Търговския закон и в частност в Закона за задълженията и договорите. Съгласно чл. 141, ал. 7 от ТЗ отношенията между дружеството с ограничена отговорност и неговия управител се уреждат с договор за възлагане на управлението. Договорът се сключва в писмена форма от името на дружеството чрез лице, оправомощено от общото събрание на съдружниците или от едноличния собственик. При двустепенна система на управление на акционерно дружество отношенията между дружеството и членовете на управителния съвет също се уреждат с такъв договор. Последният се сключва в писмена форма от името на дружеството чрез председателя на надзорния съвет или чрез упълномощен от него член. При едностепенна система на управление отношенията между акционерното дружество и изпълнителен член на съвета на директорите се уреждат отново с договор за възлагане на управлението, който се сключва в писмена форма от името на дружеството чрез председателя на съвета на директорите.

Правната теория и съдебната практика разглеждат договора за възлагане на управление като разновидност на договора за поръчка, регламентиран от ЗЗД, или като самостоятелен тип договор, уреждан от гражданското законодателство. Доколкото не е предвидено друго от нормативна гледна точка за този вид договори могат да се прилагат общите разпоредби на гражданското право. Договорът за управление е вид граждански договор, с който се предава управлението на едно предприятие като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, а управителят се задължава срещу определено възнаграждение да постигне конкретни стопански резултати в рамките на договорения срок. Съгласно разпоредбата на чл. 9 ЗЗД, страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави. При гражданските договори няма работодател, а възложител, няма работници и служители, а изпълнители и следователно разпоредбите на Кодекса на труда не намират приложение спрямо тези договори. При евентуално неизпълнение на задълженията по граждански договор от насрещната страна, защитата се осъществява по общите гражданскоправни способи.

Социално осигуряване.

Управителите на търговски дружества се осигуряват задължително за всички осигурени социални рискове по реда на чл. 4, ал. 1, т. 7 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). В тази точка попадат изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски дружества, еднолични търговци, неперсонифицирани дружества, както и синдиците и ликвидаторите. Доходът, върху който се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване за тези лица, се определя съгласно разпоредбите на чл. 6, ал. 3 и 4 от кодекса. Осигурителният доход са получените, или начислените, но неизплатени брутни месечни възнаграждения. Той не може да бъде по-малък от минималния осигурителен доход по основните икономически дейности и квалификационни групи професии съгласно Приложение № 1 към чл. 8, т. 1 от Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната календарна година и не може да надвишава максималния месечен размер на осигурителния доход (чл. 6, ал. 3 и 4 от КСО). За 2008 г. е определен максимален осигурителен доход в размер на 2000 лева. Осигурителните вноски за тези лица се разпределят между осигурителите и осигурените лица в определено съотношение, посочено в чл. 6 , ал. 3 от КСО (60:40 за 2008 г.). Вноските за фондовете на ДОО за управители, работещи при условия на трета категория труд се превеждат към НАП по кодове за вид плащане 550101, съответно 550131 за лицата родени след 31.12.1959 г.

Лицата, родени след 31.12.1959 г. се осигуряват задължително за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд. Вноските за ДЗПО на лицата по договор за управление и контрол, работещи при условията на трета категория труд се превеждат към НАП по код за вид плащане 580123.

ВАЖНО! Тук е мястото да бъде обяснена една много важна особенност на договора за управление и контрол, която го отличава съществено от трудовите договори по повод определянето на осигурителния доход пропорционално на отработеното време. Продължителността на работното време е част от съдържанието на трудовия договор и се определя съобразно разпоредбите на Кодекса на труда. Уговарянето на работа през определени дни от месеца и/или за непълно работно време е правна възможност, предвидена в чл. 114 от КТ, съответно в чл. 138, ал. 1 от КТ. Правата и задълженията на страните по договорите за управление и контрол се уреждат съгласно изискванията на Търговския закон и Закона за задълженията и договорите, поради което наличието на подобна клауза в договор за управление и контрол е без юридическа стойност за осигурителния режим на лицето, изпълнител по договора. Предвид изложеното, когато отношенията между страните, свързани с управлението на търговското дружество не са уредени по Кодекса на труда, а е сключен договор за възлагане на управлението по чл. 141, ал. 7 от ТЗ, задължително осигуряването е върху доход, не по-малък от съответния минимален „праг”, независимо че договорът може да е сключен за работа по няколко часа дневно или седмично. Що се отнася до разпоредбата на чл. 1, ал. 5 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, тя се прилага единствено в случаите, когато лицето не е работило през целия месец по договор за управление и контрол, например: при временна неработоспособност или друг отпуск, за който не се изплаща възнаграждение, както и при започване или прекратяване на трудовата дейност по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО. В тези случаи минималния месечен осигурителен доход се определя пропорционално на работните дни през месеца, без значение на отработените часове на ден.

Здравно осигуряване.

Здравното осигуряване на изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски дружества се извършва по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1 от Закона за здравното осигуряване – на база дохода, върху който се внасят осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване. Осигурителните вноски се внасят върху доходите, за които се дължат вноски за държавното обществено осигуряване. Вноските се превеждат по кодове за вид плащане 560406 от лицата, съответно 560407 от възложителите.

Вноски за фонд ГВРС.

На основание чл. 7, ал. 2 от ЗГВРСНР за членове на органите за управление и контрол не се изплащат гарантирани вземания и съответно не се дължат осигурителни вноски за фонд ГВРС.

Поредност на доходите с оглед определяне на МОД.

Лицата, които получават доходи от дейности на различни основания по чл. 4 от КСО внасят осигурителните вноски върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход като спазват реда, определен в чл. 6, ал. 10 от КСО:

1. доходи по трудови и/или по служебни правоотношения, по договори за управление и контрол на търговски дружества и от трудова дейност като член-кооператори; Още...

Събития настъпили след датата на годишния финансово-счетоводен отчет/СС10/ - Цел,Определения

СС № 10 - СЪБИТИЯ, НАСТЪПИЛИ СЛЕД ДАТАТА НА ГОДИШНИЯ ФИНАНСОВ ОТЧЕТ

СС 10 – Събития , настъпили след датата на годишния финансов отчет се ангажира с три кръга от проблеми:

  1. Определя целта, обхвата и основните понятия , свързани с последващи събития след датата на годишния финансов отчет

  2. Регламентира критериите за признаването, измерването и отразяването в годишния финансов отчет на тези събития

  3. Определя задължителната информация, подлежаща на оповестяване, свързана със събития, настъпили след датата на ГФО

1. ЦЕЛ

СС10 определя

а) случаите, при които предприятието извършва корекции при съставянето на годишния финансов отчет по повод на събития, настъпили след датата на годишния финансов отчет, и

б) оповестяванията, които предприятието трябва да направи относно датата, на която годишният финансов отчет е официално одобрен за публикуване по отношение на събитията, настъпили след датата на годишния финансов отчет.

2. ОПРЕДЕЛЕНИЯ