Категории

Tags

Архив

Най-новата разработка на фирма Плюс Минус ЕООД за експорт на файлове от счетоводен софтуер Плюс Минус към система «Електронна фактура – Представяне /www.efaktura.bg/» на Банксервиз.

І. Кратко описание на система „Представяне на електронни фактури”.

Представяне на електронни фактури /ЕФП/ е процес при който доставчици и купувачи обменят и управляват електронни фактури посредством интернет.

ЕФП решението заменя хартиения процес и работи паралелно със счетоводните или ЕРП системите, като подобрява автоматизацията, намалява цената и поддържа високо качество на услугата.

ЕФП решението поддържа електронния обмен на финансови документи между доставчици и купувачи и управлява процесите свързани с тези документи бързо и сигурно. Друга голяма полза за доставчици и купувачи е подобряване на наблюдението на паричните потоци, управление в реално време на документи и бърз сетълмент.

Електронната фактура е документ подписан с валиден електронен подпис и е напълно равностойна на съответния хартиен носител. Електронните фактури представяни чрез системата eFaktura.bg напълно отговарят на изискванията на Закона за електронния документ и електронния подпис, Закона за счетоводството и Закона за ДДС.

Гарантиране на автентичността на произхода на фактурата и ненарушимостта на съдържанието се постига чрез използване на цифров сертификат(универсален електронен подпис).

На фигурата по-долу е показана схемата на процесите в eFaktura.bg.

clip_image001

ІІ. Експорт на документи за система eFaktura от Плюс Минус

1. Инсталация на модул „Е-Фактура”.

За да започнете работа е необходимо да имате инсталиран софтуер Плюс Минус и документи за модул „Е-Фактура". Документите към него се предлагат допълнително към софтуер Плюс Минус и се регистрират с индивидуален сериен номер.

ВНИМАНИЕ! Документите за система eFaktura.bg работят с версия на ПЛЮС-МИНУС™ 6.994 или по-нова!

За повече информация относно условията за закупуване на модула можете да се обърнете към някой от офисите на фирмата. |Контакти|

2. Предварителни настройки.

  • Към Типови операции се добавя документа за работа с електронна фактура с наименование на типовата операция „Експорт на данни към eFactura” и име на файл eFactura.xls
  • Настройки на параметрите на фирмата – задават се в отделни параметри данните за фирмата, изписани с латински букви
  • Настройки на аналитични признаци – данните за клиента и за елементите на фактурата се задават по точно определен начин в екран АП, изписани с латински букви

 

3. Запис на файл за подаване към система eFactura.bg

Необходимо е да се стартира типова операция „Експорт на данни към eFactura”. Екрана изглежда по следния начин:

clip_image003

Преди да се запише готовия файл всички полета се попълват по определен начин, който подробно е описан в помощната информация към модул „Е-Фактура”. След попълване на съответните полета документите се експортират в необходимия формат при натискане на бутон "ЗАПИС".

Осигуряване на земеделски производител, който извършва единствено земеделска дейност

Публикувано на Юли 29, 2008 03:56 от pm , в: ПЛЮС-МИНУС | Статии | ТРЗ и ЛС маркирано като: , , ,

Съгласно чл.4, ал.3, т.4 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт са регистрираните земеделски производители. В § 1, т. 5 /предишна т.4/ от ДР на КСО е дадено легално определение на понятието „регистрирани земеделски производители” – това са физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред.

Земеделските производители се осигуряват от деня, в който започнат да упражняват трудова дейност до момента на нейното прекратяване. Съгласно чл.1, ал.2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина /НООСЛБГРЧ/, започването, прекъсването, възобновяването или прекратяването на трудовата дейност се установяват с декларация, подадена до компетентната териториална дирекция на НАП и подписана от самоосигуряващото се лице в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството. Като самоосигуряващи се лица, за периода през който не са изгубили качеството си, земеделските производители могат да прекъсват и възобновяват трудовата си дейност, като декларират това по посочения ред. В този случай лицата дължат осигурителни вноски само за времето, през което са упражнявали трудова дейност.

Осигурителните вноски, дължими от земеделските производители за 2008 г. са в размер на 22 на сто и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между петдесет на сто от минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година /за 2008 г. е предвиден минимален осигурителен доход за този кръг осигурени лица - 120 лева/. В КСО е предвидена възможност регистрираните земеделски производители, които упражняват само земеделска дейност да внасят осигурителни вноски върху месечен осигурителен доход не по-малък от 25 на сто от минималния месечен размер на осигурителния доход – до 31.12.2006 г. тази възможност е уредена в § 5а от ПЗР на КСО, а от 01.01.2007 г. – в т.3 на чл.6, ал.7 от КСО.

Това означава, че за земедески производител извършващ само земеделска дейност, е налице възможността за внасяне на осигурителни вноски месечно върху осигурителен доход в размер на минимум 60 лева за 2008-ма година.

Осигурителните вноски, дължими от земеделските производители, се внасят до 10-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят. В чл.7, ал.5 от КСО е предвидена възможност, регистрираните земеделски производители да внесат дължимите осигурителни вноски до 31 март на годината, следваща календарната година, за която се отнасят, ако извършват единствено земеделска дейност и се осигуряват само за инвалидност поради общо заболяване, за старост и смърт.

Данните за персоналния регистър на осигурените лице се подават по ЕИК на земеделския производител, представляващ 10-значен идентификационен код, който съвпада с единния граждански номер на физическото лице-земеделски производител. В показател 12 "Вид осигурен" задължително се посочва код 13 Регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители.

Особености при работа с Плюс Минус модул ТРЗ и ЛС :

1/ В картона в екран Основни като Вид осигурен задължително е избран код 13

2/ В картона в екран Основни като Вид здравноосигурен задължително е избран код 35

3/ В екран Допълнителни в параметри СумаДОО, съответно СумаЗО е попълнен осигурителния доход - в случая 60 лв за 2008-ма година

4/ В параметри на фирмата в поле ЕИК е попълнено ЕГН-то на земеделския производител

5/ За да добавим и флаг за ЕГН /за ЕГН-0, за ЛНЧ-2/, е необходимо да направим следното:

- в екран Типови операции добавяме документа за редактиране параметрите на фирмата - Parametri.xls

- отваряме екрана с параметри на фирмата и в поле "Идент.№" точно след ЕГН-то на земеделския производител добавяме една 0

- запомняме така въведените параметри с клавиш F8 или бутона за запис

Социално осигуряване на самоосигуряващо се лице, което полага труд при условията на втора категория труд

Публикувано на Юли 28, 2008 02:42 от pm , в: Статии | ТРЗ и ЛС маркирано като: , , , ,

 

Източник на информацията: Писмо на НАП Вх.№940084 от 17.06.2008 г.

Въпрос:

Може ли самоосигуряващо се лице ЕТ да се осигурява при условията на втора категория труд?

Отговор:

Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) лицата, които упражняват трудова дейност като еднолични търговци, се осигуряват задължително за инвалидност, за старост и за смърт. По свой избор те могат да се осигуряват и за всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест и безработица. Размерите на осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване според осигурения социален риск и категорията труд са определени в чл. 6, ал. 1 от КСО. Разпределението на осигурителните вноски за фондовете на държавното обществено осигуряване се извършва ежегодно със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година. В чл. 12, ал. 1, буква „в” от ЗБДОО за 2008 г. е посочено, че осигурителната вноска за фонд „Пенсии” за лицата, работещи при условията на І и ІІ категория труд е за сметка на осигурителя и е с 3 на сто по-висока от вноската за същия фонд за лицата, които работят при условията на ІІІ категория труд.

Едноличният търговец не може да бъде осигурител по смисъла на чл. 5, ал.1 от КСО спрямо самия себе си, а е самоосигуряващо се лице, което се осигурява изцяло за своя сметка (чл. 5, ал. 2, във връзка с чл. 6, ал. 7 от КСО). Съгласно чл. 6, ал. 1, т. 6-7 от КСО самоосигуряващите се лица, в т.ч. едноличните търговци, които се осигуряват само за пенсия внасят осигурителна вноска в размер на 22 на сто, а избралите по-високия осигурен социален риск – с 25.5 на сто вноска. Вноската за фонд „Пенсии”, включена в посочените размери, е за трета категория труд. Осигурителните вноски за лицата, чийто труд е от І или ІІ категория, изброени в чл. 6, ал. 1, т. 2, 4 и 5 от КСО, са с по-голям обхват на осигурените социални рискове и са с 3 пункта по-високи по размер от тези за самоосигуряващите се лица.

Предвид изложеното, лице, което полага труд при условията на втора категория в качеството му на едноличен търговец, а не като наето лице по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 и 6 и ал. 2 от КСО, следва да се осигурява по реда, определен за самоосигуряващите се лица.

Социално и здравно осигуряване на повече от едно основание

от Румяна Станчева, Гл. експерт НОИ

Всички лица, получаващи доходи на различни основания по чл. 4, ал. 1 от КСО, внасят месечните осигурителни вноски за ДОО върху сбора от получените доходи.

Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от КСО доходът върху, които се дължат осигурителни вноски за ДОО включва всички възнаграждения и други доходи от трудова дейност. На основание чл. 40, ал. 1, т. 6 от ЗЗО за лицата, които получават доходи на различни основания здравноосигурителните вноски се внасят върху сумата от всички доходи.
Лицата, които извършват дейностите, определени в чл. 4, ал. 1 от КСО подлежат на осигуряване за всички осигурени социални рискове. Това са:
1. работниците и служителите, наети на работа за повече от пет работни дни, или 40 часа, през един календарен месец, независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансиране. Лицата, включени в програмите "От социални помощи към осигуряване на заетост" и "В подкрепа на майчинството", не се осигуряват за безработица;
2. държавните служители;
3. съдиите, прокурорите, следователите, държавните съдебни изпълнители, съдиите по вписванията и съдебните служители;
4. кадровите военнослужещи по ЗОВСРБ, държавните служители по ЗМВР и ЗИН, държавните служители по Закона за Държавна агенция "Национална сигурност, както и лицата по чл. 69, ал. 5;
5. членовете на кооперации, работещи без трудови правоотношения в кооперацията, не се осигуряват за безработица;
6. работниците и служителите, които работят по втори или по допълнителен трудов договор;
7. изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски дружества, едноличните търговци, неперсонифицираните дружества, както и синдиците и ликвидаторите;
8. упражняващите трудова дейност и получаващи доходи на изборни длъжности, с изключение на лицата по т. 1 и 7, както и служителите с духовно звание на Българската православна църква и други регистрирани вероизповедания по ЗВ.
За всички тези лица, когато през месеца получават доходи на различни основания по чл. 4, ал. 1 от КСО месечните осигурителни вноски за ДОО се внасят върху сбора от доходите, но върху не повече от максималния месечен осигурителен доход. С оглед определяне на максималния месечен осигурителен доход лицето само трябва да определи доходите от кои правоотношения да са с предимство, като се има предвид, че се дава приоритет на доходите с постоянен характер. Определянето се извършва чрез подаване на декларация пред съответния осигурител. По този начин ще се избегне внасяне на осигурителни вноски за ДОО в по-голям размер от определения максимален месечен осигурителен доход.

Най разпространени са случаите, при които лицата, упражняват трудова дейност по повече от едно трудово правоотношение.
Когато работник или служител през месеца работи по основен трудов договор за повече от пет работни дни или 40 часа през календарния месец и същевременно има сключен друг трудов договор със същия или със друг работодател подлежи на осигуряване за всички осигурени социални рискове и по двата трудови договори. Вноските за фонд "Пенсии", "Общо заболяване и майчинство" и фонд "Безработица" се разпределят в съотношение 60:40 за сметка на осигурителя и на осигуреното лице. Вноските за фонд "Трудова злополука и професионална болест" са изцяло за сметка на осигурителя. За лицата, родени след 31 декември 1959 г. се внасят и вноски за универсален пенсионен фонд. Осигурителите наели на работа лица по условията на първа или втора категория труд внасят за своя сметка с 3 пункта по-висока вноска за фонд "Пенсии" и вноска за пенсия за ранно пенсиониране в професионален пенсионен фонд. Осигурителните вноски се изчисляват върху полученото или начислено възнаграждение, но върху не по-малко от минималния месечен осигурителен доход по основната икономическа дейност на осигурителя за съответна професия, която заема лицето по трудовия договор. На работниците и служителите, които не работят през всички работни дни от месеца или на непълно работни време минималният осигурителен доход се изчислява пропорционално на отработеното време. От 1 януари 2008 г. не се прилагат минималните осигурителни доходи по основни икономически дейности за работници и служители наети в бюджетни предприятия по смисъла на §1, т. 1 от ДР на ЗСч. За тези лица месечният осигурителен доход е фактически изплатеното или начислено възнаграждение.
На лицата, които през месеца работят по основно трудово правоотношение и по втори или допълнителен трудов договор месечният осигурителен доход по двете трудови правоотношения не трябва да надхвърля максималния месечен размер на осигурителния доход, който за 2008 г. е определен на 2000 лв. Ако по основното трудово правоотношение лицето е осигурено върху максималния месечен осигурителен доход, при втория работодател осигурителни вноски не се дължат. В тази връзка, работниците и служителите, които работят по допълнителен трудов договор при втория работодател декларират, сумата върху която са внесени осигурителни вноски за работата по другото правоотношение.
Като осигурени за всички осигурени социални рискове по повече от едно трудово правоотношение за времето, през което тези лица са във временна неработоспособност, бременност и раждане имат право на парично обезщетение, което се изчислява от сумата на осигурителния доход при всеки работодател. В тази връзка те трябва да поискат издаване на болничен лист в два или повече екземпляра и да го представят при всеки работодател. За първия работен ден от неработоспособността всеки работодател изплащат трудово възнаграждение по чл. 40, ал. 4 от КСО за първия работен ден от неработоспособността.

Всеки осигурител подава месечни данни за осигуряването и дължимия данък с декларация обр. № 1 "Данни за осигуреното лице".
По основния трудов договор данните за осигуряването на лицата, наети на работа по условията на трета категория труд се подават с попълнен код 01 в т. 12 "Вид осигурен" от декларацията, за работещи по условията на първа категория труд – код 02 и по условията на втора категория труд код 03. За работниците и служителите, наети по втори или допълнителен трудов договор данните се подават винаги с попълнен код 04 в т. 12 "Вид осигурен" независимо по коя категория труд работи лицето. Когато по втория трудов договор лицето е на подневно отчитане на работното време, но не работи през всички работни дни от месеца задължително се попълват точки 14 "Ден от който осигуряването е започнало" и т. 15 "Ден от който осигуряването е прекратено". В точка 14 се попълва първият ден в осигуряване от месеца. В точка 15 се попълва последния ден в осигуряване. Попълнените данни в тези точки трябва да съответстват на броя на дните в осигуряване, попълнени в позиция 2 и 3 на точка 16 "Дни в осигуряване – общо". При подаване на данни с декларация обр. № 1 и двамата работодатели трябва да отразят дните във временна неработоспособност с право на обезщетение в т. 16.2, съответно в т. 16.5 или т. 16.6 дните в трудова злополука или професионална болест. За първият работен ден от неработоспособността и двамата работодатели трябва да изплатят трудово възнаграждение на основание чл. 40, ал. 4 от КСО и да попълнят в декларацията точка 16А "Дни във временна неработоспособност с възнаграждение от работодателя на основание чл. 40, ал. 4 от КСО". На основание чл. 9, ал. 2, т. 2 от КСО дните в неплатен отпуск за временна неработоспособност и за бременност и раждане се зачитат за осигурителен стаж без осигурителни вноски. През тези периоди лицата не излизат от кръга на осигурените лица и трябва да бъдат отразени при подаване на данни с декларацията. Когато лицето, което работи при двама работодатели е във временна неработоспособност, но няма необходимият осигурителен стаж за изплащане на парично обезщетение и двамата работодатели заплащат за първия работен ден от неработоспособносттта трудово възнаграждение на основание чл. 40, ал. 4 от КСО и го отразяват в т. 16А от декларацията. Останалите дни от временната неработоспособност, без право на парично обезщетение се попълват в т. 16.4 "Дни без осигурителни вноски, зачетени за осигурителен стаж". Дните в отпуск за временна неработоспособност поради бременност и раждане без право на парично обезщетение се попълват в т. 16.3 "Дни за отглеждане на малко дете и в неплатен отпуск за бременност и раждане".
Всеки осигурител трябва да подаде и данни, свързани със здравното осигуряване на лицето, осигуряването във фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" облагаемият доход и данъкът по чл. 42, ал. 4 от ЗДДФЛ, и нетното възнаграждение за месеца.
Месечни данни за осигуряването се подават от всеки осигурител и в случаите, при които през месеца по едно от правоотношенията лицето е осигурено върху максималният месечен осигурителен доход и по второто правоотношение за месеца не се дължат осигурителни вноски, като се има предвид следното:
- за лицата, които по основния трудов договор са осигурени върху максималния месечен осигурителен доход при пълна заетост на работното време, а по втория трудов договор са наети за 3 и повече от 3 часа дневно, данните се подават с попълнен код 21 в т. 12 "Вид осигурен". Тъй като по основния договор те са осигурени върху максималния месечен осигурителен доход, отработените дни през месеца по втория договор се попълват в т. 16.4 "Дни без осигурителни вноски, зачетени за осигурителен стаж".
- във всички останали случаи данните за осигуряването по втория /или допълнителния/ трудов договор се подават с попълнен код 04 в т. 12 "Вид осигурен", независимо по коя категория труд работи лицето. Тъй като лицата по основния договор са осигурени върху максималния месечен осигурителен доход, отработените дни през месеца по втория договор се попълват в т. 16.4 "Дни без осигурителни вноски, зачетени за осигурителен стаж".
И в двата случая, ако лицето е било във временна неработоспособност или бременност и раждане, дните с право на обезщетение се отразяват в т. 16.2, съответно т. 16.5, т. 16.6 и т. 16.А от декларацията за всяко трудово правоотношение. За времето, през което лицето ползва отпуск за отглеждане на малко дете по чл. 164 от КТ по две правоотношения, тези дни се попълват в т. 16.3 от декларацията. Допуска се за времето, през което майка е в отпуск за отглеждане на малко дете по едно от основанията, на другото основание да упражнява трудова дейност. В тези случаи за основанието, на което се упражнява трудова дейност, се подава декларация обр. № 1 по общия ред. И в двата случая не се попълват данни за осигурителния доход, но с оглед определяне на вноските за фонд ГВРС се попълват данни за брутното трудово възнаграждение, както и данни за облагаемия доход.
Следва да се има предвид, че не по този ред се осигуряват работниците и служителите, наети на работа при един или повече работодатели през месеца за не повече от 5 работни дни или 40 часа. На основание чл. 4, ал. 2 от КСО в тези случаи работниците и служителите подлежат на задължително осигуряване само за пенсия и за трудова злополука и професионална болест. За тези лица се внасят осигурителните вноски само за фонд "Пенсии" и фонд "Трудова злополука и професионална болест". От 1 януари 2004 г. за работниците и служителите наети на работа по трудов договор до 5 работни дни или 40 часа в календарния месец по условията на първа или втора категория труд се внасят осигурителни вноски и за пенсия за ранно пенсиониране в професионален пенсионен фонд и вноската за фонд "Пенсии" за сметка на осигурителя е с 3 пункта по-висока. От 1 януари 2004 г. и за учителите, които са наети по трудов договор за работа до 5 работни дни в календарния месец се дължат осигурителни вноски за учителски пенсионен фонд в размер на 4.3 на сто. Вноските за учителски пенсионен фонд са изцяло за сметка на осигурителя. Осигурителните вноски се дължат върху получените брутни месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход. Минималния осигурителен доход за тези лица се изчислява пропорционална на отработеното време по трудовия договор. От 1 юли 2006 г. за работниците и служителите, наети на работа до 5 работни дни или 40 часа през календарния месец от работодатели спрямо, които може да бъде открито производство па несъстоятелност се дължат осигурителни вноски за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите".
За тези работници и служители всеки осигурител също трябва да подава данни за осигуряване с обр. № 1 "Данни за осигуреното лице", като в т. 12 "Вид осигурен" на декларация се попълва код 11. Когато тези лица са наети при подневно отчитане на работното време и не работят през всички дни от месеца в т. 14 и т. 15 от декларацията се отбелязват дните на започване и прекратяване на осигуряването.
За лицата, които работят по повече от едно трудово правоотношение върху дохода върху който се дължат вноски за социално осигуряване всеки работодател внася и здравноосигурителни вноски. Когато лицето е било във временна неработоспособност за периода на неработоспособността работодателите внасят здравноосигурителни вноски върху минималния месечен осигурителен доход, определен за самоосигуряващите се лица, независимо от това дали на лицето е изплатено парично обезщетение.

Често срещани в практиката са и случаите, при които:
- лицата работят по трудов договор и същевременно през месеца получават доходи по договори за управление и контрол на търговски дружества, на еднолични търговци и неперсонифицирани дружества, като синдици и ликвидатори;
- по трудов договор и на изборна длъжност
- по повече от един договор за управление;
- по договор за управление и на изборна длъжност и др.
По всяко от правоотношенията лицата подлежат на осигуряване за всички осигурени социални рискове по предвидения от закона ред. Във всички случаи, при които лицата получават доходи за работа на повече от едно основание по чл. 4, ал. 1 от КСО всеки осигурител трябва да подава и данни за осигуряването с декларация обр. № 1 "Данни за осигуреното лице" по определения в Наредба Н-8 ред. Лицата, по договори за управление и контрол и лицата на изборни длъжности, които не получават месечни възнаграждения, а възнаграждение само за участие в заседания подлежат на осигуряване за всички осигурени социални рискове само за дните, през които е имало заседание през месеца. За тях задължително в точка 14 "Ден от който осигуряването е възникнало" и точка 15 "Ден от който осигуряването е прекратено" се попълват дните, през които са осигурени. Попълнените дни в точка 14 и 15 трябва да отговаря на дните попълнени в позиция 2 и 3 на т. 16 "Дни в осигуряване – общо". Точното попълване на дните в осигуряване през месеца е от съществено значение за определяне на правото на парично обезщетение и точното изчисляване на размера му.

Отчитане на лизинг с опция покупка

Публикувано на Юли 16, 2008 20:54 от pm , в: Статии | Счетоводство маркирано като: , , ,

Как следва да се осчетоводи договор за лизинг от гледна точка на лизингополучателя – фирма „Плюс Минус” ЕООД, и какви стойности трябва да се запишат по счетоводните статии, ако условията на договора за лизинг са следните:

  1. Предмет на договора за лизинг – лек автомобил (лизингополучателят не ползва данъчен кредит по лизинговите вноски).

  2. Първоначална вноска, платена от лизингополучателя – 25000 лв.

  3. Срок на договора за лизинг – 4 години.

  4. Месечно лизингово плащане – 2550,40 лв. с ДДС. Общ размер на лизинговите плащания за целия период на лизинговия договор – 122419,20 лв. с ДДС. Брой на лиизнговите плащания – 48.

  5. Общ размер на лихвите за целия период на лизинговия договор – 29889,50 лв. с ДДС.

  6. Остатъчна стойност на автомобила – 2470,30 лв. с ДДС. По силата на договора за лизинг лизингополучателят може да придобие собствеността върху автомобила, като заплати на лизингодателя цена, равна на остатъчната стойност на автомобила в размер на 2470,30 лв.

  7. В договора не е посочен лихвен процент, само е отбелязано, че ако едномесечният EURIBOR за изминалия период от отпускането на кредита по настоящия договор с натрупване надвиши 10% или повече едномесечния EURIBOR към датата на сключване на настоящия лизингов договор, лизингодателят има право да начисли лихва по настоящия кредит, пропорционално на повишението на едномесечния EURIBOR.

Ако предприятието прилага българските стандарти – НСФОМСП, счетоводните статии са следните:

  1. За вписване на лизинга:

      Дт с/ка Транспортни средства                               120000,00

      Дт с/ка Финансови разходи за бъдещи периоди     29889,50

                          Кт с/ка Други заеми и дългове          149889,50

  1. За изплатената първоначална вноска:

        Дт с/ка Други заеми и дългове                              25000,00

                    Кт с/ка Разплащателна сметка                   25000,00

След тези записвания салдото по с/ка Други заеми и дългове е 124889,50 лв (149889,50- 25000), представляващи сумите по т.4 и т.2 по долу).

Пояснение

Отчетната стойност на актива е 120000 лв. е формирана по следния начин:

  1. Сума на вноските през срока на лизинга (2550,40 лв х 48 месеца) -    122419,20

  2. Първоначална вноска-    25000,00

  3. Опционна цена-     2470,30

  4. Общо (1 + 2 + 3)-    149889,50

  5. Лихви -     29889,50

  6. Отчетна стойност на актива (4 – 5)-    120000,00

Автомобилът се амортизира по избран от предприятието амортизационен срок ( полезен живот), например 4г., независимо че срокът на лизинга е 3г., тъй като съдържа опция за покупка. Ако е договора за лизинг се предвижда връщане на актива на лизингодателя ( и тогава няма опция за покупка), амортизационният срок на актива следва да бъде 3 години, колкото е срокът на лизинга.

Особеност в случая е, че опционната цена се приспада при определяне на амортизируемата стойност.

Амортизируема стойност: 120000 – 2470,30 = 117529,70 лв.

Месечна амортизация: 117529,70: 48 м. = 2448,54 лв.

(1 м х 32448,32 + 47 м х 2448,54 = 117529,70 лв. )

Ако предприятието упражни опцията за покупка, за закупения автомобил в края на третата година се съставя статията:

         Дт с/ка Други заеми и дългове                                  2470,30

                     Кт с/ка Разплащателна сметка                       2470,30

С тази статия с/ка Други заеми и дългове се приключва.

Ако опцията за покупка не бъде упражнена и автомобилът се върне на лизингодателя, в края на четвъртата година се съставят статиите:

  1. Дт с/ка Амортизация                                                 117529,70

                    Кт с/ка Транспортни средства                        117529,70

  1. Дт с/ка Други заеми и дългове                                    2470,30

                   Кт с/ка Транспортни средства                             2470,30

За месечната лихва през срока на лизинга се съставя статията:

          Дт с/ка Разходи за лихви (25000 х 1/48)                         520,83

                  Кт с/ка Финансови разходи за бъдещи периоди   520,83

При начисляване на допълнителна лихва от лизингодателя, ако EURIBOR се увеличи, тя се отчита като текущ разход (няма как предварително да се капитализира), като се съставя статията:

        Дт с/ка Разходи за лихви

                 Кт с/ка Разчети по лихви

(или директно с/ка Разплащателна сметка)

От горния пример проличава една особеност на данъчното третиране на лизинга: съгласно чл. 12, ал.5 от ППЗДДС когато договорът за лизинг съдържа опция за прехвърляне на правото на собственост върху лизингополучателя, данъчното събитие е по-ранната от двете дати – датата на всяко плащане, или датата, на което то е станало дължимо, т.е. ДДС се начислява за всяка лизингово вноска, а не еднократно за цялата стойност по лизинга, както е в лучай, когато с договора се предвижда задължително прехвърляне на собствеността върху актива в края на лизинговия договор според чл. 6, ал.2, т.3 и чл.25, ал.3, т.1 от ЗДДС.