СЧЕТОВОДСТВО

• НОВО! Реализирана е връзка между модул Себестойност и сделно заплащане в ТРЗ и ЛС. Създадена е възможност за автоматичен запис на бригадни заработки едновременно със заприхождаването на готовата продукция. Това се постига чрез документ Опис производствени операции, който запомня бригадна работна карта в модул ТРЗ и ЛС, с избраните операции, продукти и детайли. Документа е включен в модул Себестойност на Плюс-Минус™.
• В счетоводния амортизационен план е добавена нова отметка Покажи всички включително напълно амортизираните и отписаните.

  ТРЗ И ЛС

• НОВО! Напълно е обновен модул Сделно заплащане. Добавени са документи за създаване и записване на разценки спрямо вида на операциите и запис на предварително подготвени шаблони с типови операции. Предвидена е работа с бригадни заработки, както и участие на едни и същи работници в няколко бригади. Разпределението на общата заработка по индивидуалните работни карти може да бъде извършено в зависимост от определена база (предварително записани коефициенти, категория РЗ/разряд или отработени дни). Начисляване на доплащания/премии при сделно-премиална система на заплащане чрез изчисляване на среден % на изпълнение на трудовите норми.
  Документите се стартират от Операции/Сделно заплащане. Разработени са и три нови справки, които се стартират от Справки/Сделно заплащане. В помощната информация към програмата е добавено подробно описание на начина на работа с всеки един от документите.
• НОВО! При промяна името на работник с клавиш F9 или от меню Операции/Служебни/Промяна името на работник, трите имена на работника се променят освен в картона и във всички записани документи за него - ТД, ДС, ЗУ, ОТС.
• НОВО! В Справки/Отсъствия е добавена нова справка за полагаемия платен отпуск, която служи за зареждане и проследяване на дните полагаем отпуск към определен месец на годината общо или по видове.
• НОВО! Годишно изравняване на данъка по ЗДДФЛ за 2008 г. Предвидени са всички данъчни облекчения съгласно промените в ЗДДФЛ в сила от 01.01.2008. Добавени са допълнителни настройки на периода в зависимост от годината на получаване на дохода.

І. Данъчни облекчения за доброволно осигуряване и застраховане в случаите на доходи от трудови правоотношения и на възнаграждения по извънтрудови правоотношения.

Авансово облагане:

На основание чл. 19, ал. 2 от ЗДДФЛ, месечната данъчна основа по чл. 42, ал. 2 за доходи от трудови правоотношения се намалява с направените през месеца чрез работодател лични вноски за допълнително доброволно осигуряване в общ размер до 10 на сто от месечната данъчна основа по чл. 42, ал. 2, както и с внесените през месеца за сметка на лицето лични вноски за доброволно здравно осигуряване и премии/вноски по договори за застраховки "Живот" в общ размер до 10 на сто от месечната данъчна основа по чл. 42, ал. 2.

Годишно облагане:

На основание чл. 19, ал. 1 от ЗДДФЛ, сумата от годишните данъчни основи по чл. 17 се намалява с направените през годината лични вноски за допълнително доброволно осигуряване в общ размер до 10 на сто от сумата от годишните данъчни основи по чл. 17, както и с внесените през годината лични вноски за доброволно здравно осигуряване и премии/вноски по договори за застраховки "Живот" в общ размер до 10 на сто от сумата от годишните данъчни основи по чл. 17.

Данъчните облекчения за доброволно осигуряване и застраховане могат да се ползват, както с подаване на годишна данъчна декларация, така и при авансовото облагане на доходите от трудови правоотношения и при годишното определяне на данъка от работодател по основно трудово правоотношение към 31 декември на данъчната година. В тези случаи данъчните облекчения за доброволно осигуряване и застраховане се ползват, при условие, че сумите са удържани от работодателя при изплащане на дохода от трудово правоотношение. Когато сумите не са удържани от работодателя, данъчните облекчения могат да се ползват по общия ред - с подаване на годишна данъчна декларация.

Ако през годината са придобити доходи от трудови правоотношения и възнаграждения по извънтрудови правоотношения, подаването на годишна данъчна декларация е задължително, включително, когато годишният размер на данъка за доходите от трудови правоотношения е определен от работодател по основно трудово правоотношение към 31 декември на данъчната година. В този случаи данъчните облекчения за доброволно осигуряване и застраховане могат да се ползват от сумата от годишните данъчни основи за двата вида доходи.

Ползването на предвидените в ЗДДФЛ данъчни облекчения е право, а не задължение. Ето защо, въпрос на личен избор е дали ще се ползва данъчно облекчение за доброволно осигуряване и застраховане или как ще се ползва - чрез работодателя и/или с подаване на годишна данъчна декларация.

ІІ. Данъчно третиране на облагаемите доходи от допълнително доброволно осигуряване, от доброволно здравно осигуряване и от застраховки „Живот".

По силата на чл.38, ал.8 от ЗДДФЛ, с окончателен данък се облага брутната сума на облагаемите доходи от допълнително доброволно осигуряване, от доброволно здравно осигуряване и от застраховки "Живот", придобити на датата на:

- обратно получаване на внесените суми за застраховки "Живот";

- обратно получаване на внесените суми за доброволно здравно осигуряване, с
изключение на случаите на възстановяване на разходи за здравно обслужване и
предоставяне на здравни услуги и стоки на осигуреното лице при настъпване на
предвидените в здравноосигурителните договори случаи;

- получаване на внесените суми за допълнително доброволно осигуряване преди
придобиване право на допълнителна пенсия;

- прехвърляне на суми от индивидуална партида по партида на трето лице;

- изменение на застрахователния договор, за който е ползвано облекчение по чл.
19, в договор, за който не може да се ползва посоченото облекчение;

- усвояване на сумите по застрахователен договор за погасяване на заем, когато
застраховка "Живот" се ползва за обезпечение на задължение на физическото лице.

Окончателният данък се определя и удържа от платеца на дохода. Считано от 1 януари 2008 г., ставката на окончателния данък е 10 на сто. Ставката на данъка е 7 на сто за доходите в случаите на получаване на суми след изтичане срока на договора за застраховка "Живот", който е 15 или повече години (чл.46 от ЗДДФЛ).

Съгласно чл.38, ал.9 от ЗДДФЛ не се облагат с окончателен данък облагаемите доходи от допълнително доброволно осигуряване, от доброволно здравно осигуряване и от застраховки „Живот", съответстващи на частта от вноските/премиите, за които не е ползвано данъчно облекчение.

Гореизброените правила се отнасят до данъчното третиране на облагаемите доходи от допълнително доброволно осигуряване, от доброволно здравно осигуряване

и от застраховки „Живот". В тази връзка е необходимо уточнението, че по силата на чл.13 от ЗДДФЛ, не са облагаеми:

- доходите от допълнително доброволно осигуряване, получени след
придобиване право на допълнителна пенсия;

доходите от инвестиции на техническите резерви, получени по застрахователни договори;

- доходите от инвестиции на активите на фондовете за допълнително пенсионно
осигуряване, разпределени по индивидуалните партиди на осигурените лица;

- застрахователните обезщетения, когато е настъпило застрахователно събитие.
По аргумент от чл.52, т.2 от ЗДДФЛ тези необлагаеми доходи не се декларират в годишната данъчна декларация.

Източници:

- ЗДДФЛ

- Информационна система на НАП „Въпроси и отговори”

1. ОСОБЕНОСТИ

Организацията на счетоводното отчитане на производството на месо и месни продукти се характеризира с няколко важни особености:

1.1. Първият етап от производството е процесът на разпад на месото, т.е от единица суровина се получават няколко различни видове готова продукция, или полуфабрикат

1.2. При разпада се получават различни по себестойност (Справедлива цена) видове готова продукция. Съществуват различни методи за определяне на тази справедлива цена, в зависимост от счетоводната политика на предприятието. Методът, който се използва в програма Плюс Минус е използването на коефициенти, в зависимост от пазарните цени на този вид продукция (полуфабрикат).

1.3. При разпада на месото се получават технологични фири, под формата на кости и тн, които реално не се заприходяват за по-нататъшно използване, а тяхната стойност се разпределя върху стойността на останалите производни .

1.4. Месото, добито от разпада, може да бъде използван, както направо за продажба (готова продукция), така и за последващо използване в производствения цикъл като полуфабрикат на месните продукти.

2. ОРГАНИЗАЦИЯ

В зависимост от специфичните особености могат да бъдат обособени няколко вида обекти

Фиг. 1

Разпадът ще се осъществява от склад Трупно месо към Междинен( за по-нататъшно използване като полуфарикат) или Произведена продукция

Производството на месни продукти ще се използва Склад Адитиви и консумативи и склад Междинен. Готова продукция ще се заприхождава в Обект Готова продукция

Детайлното отчитане на материалите е изключително важно. То може да бъде постигнато чрез формирането на подгрупи в зависимост от тяхното производствено предназначение

Фиг. 2

Продукцията може да бъде раделена по видове асортименти например:

Още...

Модул Производство на Плюс Минус е предназначен за отчитане на производствените разходи и калкулиране себестойността на продукцията и услугите. Продукта позволява създаване на неограничен брой разходни норми с неограничен брой нива на влагане, автоматично изписване на материали, разпределение на разходите – преки и непреки, незавършено производство. Възможност за редактиране на всички въведени данни преди запис на съответния документ. Подходящ е за работа при производство на текстил, трикотаж, облекла, обувки, земеделие, мебели, храни и напитки и др.

В настоящото изложение са разгледани по-конкретно възможностите на модул Себестойност в процеса на производство на облекло. За повече яснота е използван пример с предприятие “Х” ООД, което се занимава с производство и търговия на мъжки и дамски облекла. Предприятието работи с материали внос, както и от производители в България и оперира на чуждестранния и българския пазар.

1. Доставка на материали.

В програмата са предвидени следните възможности:

• Доставка на материали от български фирми
• Доставка на материали от чуждестранни фирми, които са членки на ЕС
• Доставка на материали от чуждестранни фирми, които не са членки на ЕС

Съществен момент е доставката на основните материали - платовете. За доставка на платове се използват документите, в които са предвидени партиди – Фактура покупка с партиди /factpprt7.xls/, Стокова разписка – партиди /strzpprt.xls/. На фиг. 1 е показана примерна покупка на плат.

Фиг. 1

В склада за материали се следи общата наличност на плата, а също и какви цветове от дадения плат има в наличност. На фиг. 2 е показан пример за наличност в склад материали от плат Лен Армани.

Още...

Съгласно чл. 204, т. 3 от Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ с данък върху разходите се облагат документално обоснованите разходи, свързани с експлоатация на превозни средства, когато с тях се осъществява управленска дейност.

Данъчният закон не съдържа легална дефиниция относно същността на «управленска дейност». Като критерий за определяне на тази дейност би могло да се ползва качеството на лицата осъществяващи управленска дейност, които използват превозните средства – управител, респективно изпълнителен директор и членове на съответните управителни и контролни органи.

Когато физическо лице регистрира предприятие на едноличен търговец, то придобива ново качество – това на търговец /предприятие/ и така му се предоставя възможност да бъде страна по търговско-правни отношения с други лица. Придобиване качеството на търговец и образуване на предприятие обаче не създава възможност между физическото лице и предприятието му - едноличния търговец да се сключва трудов договор или договор за управление. Предвид посоченото, физическото лице, собственик на предприятието на едноличния търговец не се явява нито работник, нито служител или пък лице, наето по договор за управление и контрол. В същото време физическото лице-собственик на предприятието на ЕТ участва със своя личен труд и извършва различни по своя характер дейности, които реализират съдържанието на предмета на дейност на фирмата. Те могат да бъдат дейности по занятие /основния предмет на дейност/, административни и управленски дейности във връзка с основната такава. Определянето и отделянето на управленската дейност от другите такива на предприятието следва да се извърши след разработването на вътрешни документи на предприятието в зависимост от особеностите на предмета на дейност, във връзка и в зависимост от специфичните нормативни актове на основата, на които се извършва дейността.

Например експлоатационните разходи на лекия автомобил, свързани със задълженията на общопрактикуващ лекар – неотложна медицинска помощ, домашно посещение на пациенти, носене и отчитане на документи в РЗОК, участия в обучения за повишаване на квалификация и други, пряко свързани с дейността и административното обслужване, са разходи свързани с дейността и като такива при условие, че са документално обосновани по смисъла на чл. 10 от ЗКПО са признати за данъчни цели и не подлежат на облагане с данък върху разходите. Документалната доказаност на разходите изисква в счетоводството на предприятието да са налични първични счетоводни документи – фактура и фискална касова бележка за горива, ремонт и поддръжка; пътен лист или пътна книжка за отразяване на изминатите километри и други документи специфични за извършваната основна дейност, на основание, на които да се направи извод за разграничаване на основната дейност от управленската такава.

С данък върху разходите се облагат експлоатационните разходи на лекия автомобил, когато с него се осъществява управленска дейност.

Съгласно чл. 215, ал. 1 от ЗКПО данъчната основа за определяне на данъка върху разходите са начислените през календарния месец разходи за поддръжка, ремонт и експлоатация на превозни средства /по смисъла на § 1, т. 39 от ДР на ЗКПО/, намалени с начислените приходи от застрахователни обезщетения, свързани с превозното средство, до размера на извършените разходи за ремонт, за които се отнася обезщетението.

Когато лекият автомобил се използва за извършване едновременно на управленска дейност и дейност по занятие, в т.ч. административна, при определяне на данъчната основа за облагане с данък върху разходите се прилагат изискванията на чл. 215, ал. 2 от ЗКПО, а именно:

1. разходите за експлоатация се отнасят към управленската дейност на база на изминатите за тази дейност километри през текущия месец;

2. разходите за поддръжка и ремонт се отнасят към управленската дейност на база на изминатите за тази дейност километри към общите изминати километри от съответното превозно средство за последните 12 месеца, включително текущия месец.

Определените по този ред разходи, свързани с управленска дейност се облагат с данъчна ставка от 10% съгласно чл. 216 от ЗКПО. Внасянето на данъка следва да се извърши до 15-то число на месеца, следващ месеца, в който е начислен разхода и се декларира с годишната данъчна декларация по реда на чл. 217 от корпоративния закон. На основание чл. 206 от ЗКПО разходът и данъкът върху него се признават за данъчни цели в годината на начисляване и не формират данъчна временна разлика по реда на глава осма. Данъкът върху разходите е окончателен.

Източник: Информационна система на НАП „Въпроси и отговори”

Използвана литература:

- ЗДДФЛ, ЗКПО;

- КСО, НАРЕДБА за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, ЗЗО;

- Указания от информационната система на НАП.

I. Данъчно облагане на разходите за храна във връзка с прилагането на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) и Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), в сила от 1 януари 2007 г.

На основание чл. 24, ал. 2, т. 1 от ЗДДФЛ, в облагаемия доход от трудови правоотношения не се включва стойността на:

• безплатната храна и/или добавки към нея, предоставени в натура по чл. 285 от
Кодекса на труда;

• безплатната предпазна храна и противоотровите, предоставени в натура по
реда на други закони;

• ваучерите за храна, получени в размера и по реда на Закона за корпоративното
подоходно облагане.

В случай, че на служителите се предоставят парични средства за храна, същите представляват облагам доход по смисъла на чл. 24 от ЗДДФЛ. т.е. облагат се по предвидените в закона правила за доходите по трудови правоотношения. Такова е данъчното третиране, дори в случай, че паричните средства са за сметка на социалните разходи. Аргумент в тази посока е текста на чл. 205 от Закона за корпоративното подоходно облагане: „Социалните разходи, които не са предоставени в натура, представляващи доход на физическо лице, се облагат при условията и по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица."

Съгласно чл. 24, ал. 2, т. 9 от ЗДДФЛ в облагаемия доход от трудови правоотношения не се включват и социалните разходи за сметка на работодателя, обложени по реда на ЗКПО. Това означава, че ако храната се предоставя в натура, при организирано столово хранене на работниците и служителите, за сметка на социалните разходи, приложение намират разпоредбите на ЗКПО и по-конкретно част четвърта от закона - „Данък върху разходите". Имайте предвид, че по смисъла на § 1, т. 34 от допълнителните разпоредби на ЗКПО, "социални разходи, предоставени в натура" са отчетените като разходи социални придобивки по чл. 294 от Кодекса на труда и предоставени по реда и начина, определени от чл. 293 от Кодекса на труда или от ръководството на предприятието. Социалните придобивки трябва да са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол. Не е налице предоставяне на социални разходи в натура, когато между работодателя или възложителя и лицата по изречение второ са налице парични взаимоотношения под каквато и да е форма по отношение на получените социални придобивки.

По смисъла на чл. 204, т. 2, буква „б" от ЗКПО, разходите за ваучери за храна се включват към социалните разходи, предоставени в натура. В този смисъл, разходите за ваучери за храна, които не попадат в освободените на основание чл. 209, ал. 1 от ЗКПО се облагат с данък върху разходите по реда на част четвърта от същия закон, т.е. по отношение на работниците и служителите се прилага чл. 24, ал. 2, т. 9 от ЗДДФЛ, който гласи:

"В облагаемия доход от трудови правоотношения не се включват:

II. Дължими осигурителни вноски върху разходите за храна във връзка с прилагането на осигурителното законодателство.

В зависимост от това дали безплатната храна се предоставя за сметка на социалните разходи са възможни различни хипотези:

1. Предоставяната безплатна храна не е за сметка на социалните разходи

При условие, че не е изплатена за сметка на социалните разходи, предоставената на работниците и служителите безплатна храна представлява възнаграждение.

Съгласно чл. 6, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени и други доходи от трудова дейност. Следователно, върху възнагражденията под формата на безплатна храна (независимо дали са предоставени в пари или в натура, включително при организирано столово хранене) се дължат вноски за държавното обществено осигуряване. Следва да се има предвид, че трудовото възнаграждение се изплаща в пари (чл. 269, ал. 1 от Кодекса на труда). Изплащането на възнагражденията в натура в противоречие с разпоредбите на чл. 269, ал. 1 от Кодекса на труда не е основание за освобождаване на осигурителя от задължението за внасяне на осигурителни вноски.

На основание чл. 127, ал. 1 от КСО, родените след 31.12.1959 г., които подлежат на задължително осигуряване по реда на част първа от Кодекса, задължително се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд. Съгласно чл. 127, ал. 2 от КСО, работещите при условията на първа и втора категория труд, задължително се осигуряват в професионален пенсионен фонд за пенсия за ранно пенсиониране. Осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване се внасят върху доходите, за които се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване (чл. 157. ал. 6 от Кодекса).

Предвид уреденото по силата на чл. 40, ал. 1, т. 1 от Закона за здравно осигуряване уеднаквяване на осигурителният доход за държавното обществено осигуряване и здравното осигуряване върху стойността на изплатените възнаграждения под формата на безплатна храна се дължат и здравноосигурителни вноски.

Задължението за внасяне на осигурителни вноски върху средствата, предоставени за сметка на социалните разходи и основанията за възникването му са нормативно регламентирани в чл. 6, ал. 11 от КСО: „Върху средствата за социални разходи, давани постоянно или периодично пряко на лицата по чл. 4, ал. 1 в пари или в натура, се

внасят осигурителни вноски в размера за фонд "Пенсии"........ ". Следователно в случай,

че безплатната храна се дава постоянно или периодично пряко на работниците Ви в пари или в натура се дължат осигурителни вноски.

Върху предоставените по този ред средства за сметка на социалните разходи се дължат вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване и за здравно осигуряване.

В Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски са изведени случаите, при които върху социалните разходи не се изчисляват и внасят осигурителни вноски. Едно от изключенията е предвидено в чл. 2, ал. 2 от Наредбата: „Осигурителни вноски не се изчисляват и внасят върху средствата, предоставени за сметка на социалните разходи за издръжка на столове (включително за поевтиняване храната в тях),....". При тази хипотеза не се дължат осигурителни вноски, тъй като средствата не се изплащат пряко на работниците.

3. Безплатната храна е предоставена под формата на ваучери за храна

На основание чл. 2, ал. З от Наредбата, осигурителни вноски не се изчисляват и внасят върху средствата, предоставени под формата на ваучери за храна, при условията на чл. 209, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/. Доколкото разпоредбите на Наредбата препращат към нормите на материален данъчен закон, задължението за внасяне на осигурителни вноски върху ваучерите за храна ще отпадне, само и единствено, ако средствата са предоставени по реда на ал. 1 от чл. 209 на ЗКПО, съгласно която не се облагат с данък социалните разходи в размер до 40 лв. месечно, предоставени под формата на ваучери за храна, при спазване на ограниченията по т. 1 - 5 от същата алинея.

Следва да се отбележи, че изплатените средства над 40 лв. месечно под формата на ваучери за храна, излизат извън определените като необлагаеми в чл. 209, ал. 1 от ЗКПО, не попадат в обхвата на чл. 2, ал. З от Наредбата и върху тях се изчисляват и внасят осигурителни вноски.