Източник на информацията: Документ № 3_556/06.02.2009г. от Система „Въпроси и отговори” на НАП

Фактическа обстановка:

Търговско дружество регистрирано и осъществява дейност от м.10.2008г. Същото реализира приходи от продажба на билети /освободени доставки/ и от реклама /облагаеми доставки/.

Въпроси:

1. За получените услуги право на приспадане на пълен данъчен кредит или право на приспадане на частичен данъчен кредит има дружеството?

2. Размерът на частичния данъчен кредит трябва ли да се изчислява всеки месец или веднъж, в края на годината като корекция?

3. Как да се изчисли коефициентът за определяне на частичния данъчен кредит като се има предвид, че дружеството започва дейност от м.10.2008г.?

Отговори:

1/ С оглед разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС, обн. ДВ бр.63 от 4 август 2006 г., посл. изм. ДВ бр.106 от 12 декември 2008 г./ и Правилника за приложението му /ППЗДДС, обн. ДВ, бр.76 от 15 септември 2006г., посл. изм. ДВ, бр.4 от 16.01.2009 г./ по зададените въпроси изразяваме следното становище:

Условията и редът за упражняване правото на приспадане на данъчен кредит са уредени в разпоредбите на чл.68 – чл.72 от ЗДДС. Съгласно на чл.69 от закона, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне:

1. данъка за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави;

2. начисления данък при внос на стоки по чл. 56 и 57;

3. изискуемия от него данък като платец по глава осма.

Видно от цитираната разпоредба за да е налице право на приспадане на данъчен кредит за получените стоки и услуги, същите следва да бъдат използвани за извършване на облагаеми доставки.

Според изложеното в запитването дружеството извършва освободени доставки по смисъла на ЗДДС. За получените стоки и услуги, които се използват за извършването на тези освободени доставки дружеството няма право на приспадане на данъчен кредит. Това е регламентирано в разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 1 от закона, съгласно която правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, когато стоките и услугите са предназначени за извършване на освободени доставки.

За стоките и услугите, които се използват както за извършване на доставки, за които регистрираното лице има право на приспадане на данъчен кредит, така и за доставки или дейности, за които няма такова право, в разпоредбата на чл.73 от закона е предвидено право на приспадане на частичен данъчен кредит.

2/ На основание чл. 72, ал.1 от закона правото на приспадане на данъчен кредит, независимо дали е пълен или частичен, може да се упражни в данъчния период, през който е възникнало това право или в един от следващите три данъчни периода. Съгласно ал. 2 от цитираната правна норма правото се упражнява като лицето включи размера на данъчният кредит при определяне резултата за данъчния период по ал.1 в справката – декларация за същия този период и посочи документа в дневника за покупките.

3/ За определяне размера на частичния данъчен кредит в закона е предвиден специален ред в чл.73, ал. 2 от ЗДДС, като сумата на данъчния кредит се умножи по коефициент, изчислен с точност до втория знак след десетичната запетая, получен като отношение между оборота, отнасящ се за доставките, за които лицето има право на приспадане на данъчен кредит, и оборота, отнасящ се за всички извършвани от лицето доставки и дейности.

Съгласно ал. 5 на чл.73 от ЗДДС коефициентът се изчислява на базата на оборотите по ал. 3 и 4 от същата разпоредба за цялата предходна календарна година, а когато такива обороти за предходната календарна година липсват, както е в настоящия случай - на базата на оборотите по ал. 3 и 4 за данъчния период, през който възниква правото на приспадане на данъчен кредит.

За целите на изчисляване на коефициента в разпоредбата на чл. 64 от ППЗДДС допълнително е уточнено какво не се включва в оборотите по ал. 3 и 4 на чл. 73 от закона.

Съгласно разпоредбата на чл. 73, ал. 6 от ЗДДС размерът на частичния данъчен кредит се преизчислява в последния данъчен период на текущата календарна година. Това преизчисляване се извършва по ред, определен в правилника. Съгласно чл. 65, ал. 1 от ППЗДДС годишната корекция по чл. 73, ал. 8 от закона се изчислява по следната формула:

ГК = ДПЧДК x КТГ - ПЧДКТГ, където:

ГК е размерът на годишната корекция по чл. 73, ал. 8 от закона;

ДПЧДК - данъкът с право на приспадане на частичен данъчен кредит за текущата година;

КТГ - коефициентът по чл. 73, ал. 2 от закона за текущата година;

ПЧДКТГ - общата сума на ползвания частичен данъчен кредит през текущата година.

На основание чл. 65, ал.2 от ППЗДДС размерът на годишната корекция по ал. 1 се посочва в клетка 43 на приложение № 13 за последния данъчен период със знак "+" или "-". За корекцията се съставя протокол по чл. 117, ал. 2 от закона, в който реквизитите по чл. 117, ал. 2, т. 3 - 7 не се попълват, а размерът на годишната корекция по чл. 73, ал. 8 от закона се отразява със знак "+" или "-". Протоколът се издава най-късно на последния ден на последния данъчен период и се отразява в дневника за покупките за този последен данъчен период.

С оглед гореизложеното размерът на частичния данъчен кредит следва да се изчислява всеки данъчен период, през който е упражнено право на приспадане на такъв, включително следва да се извърши преизчисляване на същия и в последния данъчен период на съответната календарна година.

Източник на информацията: сп. "Финанси и право" бр.02/2009, ИК Труд и право

От 01.01.2009 г. предприятие, изплащащо доходи по чл. 29 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ)¹, т.е. доходи, известни в практиката като доходи по граждански договори, процедира по различен начин в зависимост от това дали доходът се изплаща на самоосигуряващо се лице по смисъла на Кодекса за социално осигуряване (КСО), потвърдило това обстоятелство писмено, или не.

Авансово облагане при изплащане на доходи на самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО, потвърдило това писмено
Задължения на платеца на дохода
При условие че предприятието² изплаща доход на самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО, изрично потвърдило това обстоятелство писмено с декларация по реда на чл. 43, ал. 5 ЗДДФЛ, предприятието - платец на дохода:
- не изготвя Сметка за изплатени суми по реда на чл. 45, ал. 4 ЗДДФЛ;
- не удържа авансов данък (както бе до 31.12.2008 г.), а изплаща брутния доход на лицето (чл. 43, ал. 5 ЗДДФЛ).
Ще припомним, че по смисъла на КСО статут на самоосигуряващи се лица имат: лицата, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводителите, както и собствениците или съдружниците в търговски или в неперсонифицирани дружества, и едноличните търговци.
Промененият режим на изплащане на доходи на самоосигуряващи се лица по смисъла на КСО се съпътства с изискване платецът на дохода да получи от самоосигуряващото се лице:
- писмена декларация по реда на чл. 43, ал. 5 ЗДДФЛ, че е самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО. Декларацията, според нас, следва да се предоставя от самоосигуряващото се лице при всяко изплащане на дохода, тъй като статутът “самоосигуряващо се лице” не се придобива за определен срок и винаги може да бъде променен в рамките на годината;
- документ, заместващ Сметката за изплатени суми, чрез който да се оформи счетоводно придобитият доход. Изготвените от платеца на дохода разходен касов ордер или платежен документ за банков превод, не са достатъчни.
Нека разгледаме всеки от тези два типа документи.
В ЗДДФЛ липсва изискване декларацията от самоосигуряващото се лице да е по образец, утвърден от министъра на финансите (чл. 43, ал. 5 и чл. 64 ЗДДФЛ, по аргумент от противното). Тя е в свободен стил. Може да бъде наречена “Декларация по чл. 43, ал. 5 ЗДДФЛ”, като в нея лицето, идентифицирайки се с трите си имена, данни по лична карта, постоянен адрес, ЕГН и ЕИК по БУЛСТАТ, декларира, че е самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО.

Възможен е следният примерен образец на декларация:

Изискванията по отношение на документирането и отчитането на придобития доход са регламентирани в чл. 9 ЗДДФЛ. Този член се състои от три алинеи:

• алинея 1 - данъчно задължените лица са длъжни да регистрират и отчитат извършените продажби на стоки и услуги чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство по ред, определен с наредба на министъра на финансите, освен когато заплащането се извършва по банков път, или чрез прихващане (има се предвид Наредба № Н-18 на МФ от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства - б.а.);
• алинея 2 - данъчно задължените лица, които не са длъжни да издават фискална касова бележка от фискално устройство съгласно ал. 1, издават документ за придобитите от тях доходи от източници по чл. 10, ал. 1, т. 3 (доходи от друга стопанска дейност по чл. 29 ЗДДФЛ, т.е. т.нар. доходи по граждански договори) и т. 4 (доходи от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество), съдържащ реквизитите по чл. 7, ал. 1 от Закона за счетоводството (ЗСч);
• алинея 3 - разпоредбите на ал. 2 не се прилагат за доходи, за които при придобиването им платецът на дохода издава предвидения в този закон формуляр “Сметка за изплатени суми” или доходът е обложен с окончателен данък по реда на глава шеста (например, при доходи, обложени с данък върху дивидентите, или доходи на чуждестранни физически лица, обложени с данък при източника - б.а.).

Ще анализираме изискването за документиране и отчитане, започвайки от разпоредбата на ал. 2. Тя се отнася за лицата, които не са длъжни да издават фискална касова бележка при продажби на стоки и услуги.
Според чл. 4 от Наредба № Н-18 на МФ от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, само при четири случая физическите лица, получили доходи в брой, не издават касови бележки, а именно, ако те са:

• лица, упражняващи свободна професия. По смисъла на т. 7 от § 1 на ДР на наредбата “лица, упражняващи свободна професия” са: експерт-счетоводителите; данъчните консултанти; одиторите; адвокатите, нотариусите и други юридически консултанти; представителите по индустриална собственост; оценителите на движимо и недвижимо имущество и на цели предприятия; преводачите; инженерите и техническите ръководители; архитектите; дейците на културата, образованието, изкуството и науката, включително и изобретателите; вещите лица и други лица, осъществяващи за своя сметка професионална дейност;
• физически лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон (ТЗ), извършващи продажби на собствена и непреработена селскостопанска продукция, с изключение на продажби във или от търговски обекти в лицензираните стокови борси и тържища, или закрити помещения, като магазин, складове или други подобни;
• лица, упражняващи занаят по смисъла на Закона за занаятите, с изключение на автомонтьорство и автосервизни услуги и при условие че лицата са занаятчии - пенсионери по инвалидност или за осигурителен стаж и възраст, които извършват услугите с личен труд и не са търговци по смисъла на Т3;
• наемодатели - физически лица, които не са търговци по смисъла на ТЗ, включително отдаващите под наем складови помещения.

Посочените лица не следва да издават и касови бележки от кочан.
Следователно, при изплащане на доходи по граждански договори на посочените лица, при условие че те потвърдят, че са самоосигуряващи се лица по смисъла на КСО, доколкото вече не следва да им се издава Сметка за изплатени суми, самите получатели на дохода, на основание на чл. 9, ал. 2 ЗДДФЛ, следва да издават първичен документ по смисъла на ЗСч за извършените услуги/продадените стоки, съдържащ реквизитите на чл. 7, ал. 1 ЗСч (чл. 9, ал. 2 ЗДДФЛ). Ще допълним, че не е задължително да се издава фактура, ако лицето не е регистрирано по ЗДДС, тъй като според чл. 113, ал. 3, т. 7 ЗДДС фактура може да не се издава за доставки, осъществени от нерегистрирани по закона физически лица, различни от еднолични търговци, когато за извършените от тях доставки:
а) се издава документ по реда на специален закон, или
б) се издава Сметка за изплатени суми, или документ по чл. 9ЗДДФЛ, или
в) издаването на документ не е задължително, съгласно Закона за данъците върху доходите на физическите лица (например при доходи, облагани с окончателни данъци, каквито са доходите от дивиденти и доходите на чуждестранни физически лица - б.а.).
Ще припомним,че адвокатите и нотариусите издават еднотипни документи (Договор за правно съдействие и защита или Сметка по чл. 89 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност). При останалите лица обаче липсват подобни фиксирани образци.
Следователно, при извършване на услуги с личен труд или продажби на стоки (например селскостопански, рибни или горски продукти), облагани по реда на чл. 29 ЗДДФЛ, няма значение какъв ще бъде документът, издаден от получателя на дохода - договор за услуга, разписка или просто обикновена фактура от кочан. Важното е той да съдържа реквизитите на чл. 7, ал. 1 ЗСч, а именно:
1. наименование и номер, съдържащ само арабски цифри;
2. дата на издаване;
3. наименование, адрес и номер за идентификация по чл. 84 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) на издателя и получателя. Според чл. 84 ДОПК, това означава, че по отношение на получателя на дохода, издаващ документа, идентификацията на вписаните в регистър БУЛСТАТ лица се извършва чрез единен идентификационен код БУЛСТАТ, а идентификацията на физически лица, които не са вписани в търговския регистър, съответно в регистър БУЛСТАТ, се извършва чрез единния граждански номер или личния номер на чужденец.Лицата, които не попадат в тези случаи, се идентифицират чрез служебен номер;
4. предмет и стойностно изражение на стопанската операция;
5. име и фамилия на съставителя, т.е. на получателя на дохода.
Следователно, при изплащане на доходи на самоосигуряващи се лица, които според цитирания по-горе чл. 4 от Наредба № Н-18 не следва да издават касови бележки от фискално устройство, платецът на дохода следва да разполага с два документа, предоставени от получателя на дохода:

• декларация по чл. 43, ал. 5 ЗДДФЛ, че лицето е самоосигуряващо се по смисъла на КСО;
• ;първичен документ по смисъла на чл. 7 ЗСч, заместващ Сметката за изплатени суми. Според нас, ако лицето не е адвокат или нотариус, е най-удачно да си купи кочан с обикновени фактури, чрез който да документира придобития доход.

Самоосигуряващи се лица по смисъла на КСО обаче, не са само лицата, упражняващи свободни професии, земеделците и занаятчиите по Закона за занаятите, за които изрично е предвидено, че при плащане в брой във или от търговски обект не следва да издават касови бележки. Такива са и собствениците или съдружниците в търговски или в неперсонифицирани дружества, и едноличните търговци. Ако собственик или съдружник в търговско или в неперсонифицирано дружество (гражданско дружество) извършва дейност с личен труд в дружеството или в полза на друго лице и за това получава доходи по граждански договори по реда на чл. 29 ЗДДФЛ, е спорно дали не следва да издава касови бележки от фискално устройство. Същото се отнася и за собственик на предприятие на ЕТ, който извършва услуга с личен труд като физическо лице извън предмета на дейност на предприятието на ЕТ (например собственик на ЕТ с предмет на дейност “търговия на дребно” извършва консултантска услуга като физическо лице на друго предприятие).
Действително лицата, извършващи услуги с личен труд, не са търговци по смисъла на ТЗ (чл. 2, т. 2 ТЗ), но никъде в Наредба № Н-18 изрично не е посочено, че по принцип касови бележки не се издават от лица, които не са търговци по смисъла на ТЗ³. Регламентирано е, че “всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (ФУ), освен когато плащането се извършва по банков път” (чл. 3 от Наредба № Н-18), след което в чл. 4 са посочени изключенията, част от които, доколкото засягат доходи по чл. 29 ЗДДФЛ, са цитирани по-горе.
Имайки предвид, че тълкуването на понятието търговски обект ⁴ е много разтегливо и извършването на услуга с личен труд в офиса на фирмата не е невъзможно да се изтълкува като продажба на услуга във или от търговски обект, според нас, е по-предпазливо на собствениците и съдружниците, самоосигуряващи се лица по смисъла на КСО, извършващи услуги с личен труд (ако не попадат в изключенията на чл. 4 от наредбата, посочени по-горе) до изясняване на въпроса от приходните органи - изисква ли се при тези лица издаване на касови бележки от ФУ или не, да им се плаща по банков път. (При плащане по банков път, освен декларацията по чл. 43, ал. 5 ЗДДФЛ, те следва да издават първичен документ по смисъла на ЗСч, разгледан по-горе.)
Задължения на самоосигуряващото се по смисъла на КСО лице
От 01.01.2009 г. самоосигуряващо се лице - получател на дохода (декларирало писмено това обстоятелство пред платеца на дохода) само определя и внася авансов данък върху придобития доход (чл. 43, ал. 6 ЗДДФЛ), независимо от това кой е платецът на дохода (предприятие, или което и да е физическо лице). Данъкът (10 на сто) се определя върху разликата между облагаемия доход и вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка за месеците на тримесечието, през което е придобит облагаемият доход (чл. 43, ал. 1 ЗДДФЛ). Имат се предвид осигурителните вноски, дължими авансово от самоосигуряващите се лица по реда на чл. 6, ал. 7, т. 1 КСО⁵. Ще обърнем внимание, че не се имат предвид внесените, а дължимите авансово осигурителни вноски - независимо от това дали са внесени през съответното тримесечие. Очевидно, идеята е, че лицето рано или късно ще внесе тези вноски, така че те трябва да се вземат предвид при авансовото облагане. (Аналогично третиране е възприето от години при годишното облагане на самоосигуряващите се лица - чл. 30 ЗДДФЛ⁶). Определеният от самоосигуряващото се лице данък за съответното тримесечие се внася в сроковете и по реда на чл. 67, ал. 1 и 2 и чл. 68 ЗДДФЛ (чл. 43, ал. 7 ЗДДФЛ). Това означава, че:

• данъкът се внася тримесечно от придобилите доходите лица - до 15-о число на месеца, следващ тримесечието (чл. 67, ал. 1 ЗДДФЛ). Изрично е посочено, че за четвъртото тримесечие данък не се дължи (чл. 67, ал. 2, във връзка с чл. 43, ал. 6 ЗДДФЛ). (Ако самоосигуряващото се лице получава всичките си доходи в периода от 01.10. до 31.12., то не би дължало авансов данък.) С други думи, данъкът се внася:

- за доходите, придобити през първото тримесечие - до 15.04.;
- за доходите, придобити през второто тримесечие - до 15.07. и
- за доходите, придобити през третото тримесечие - до 15.10.
За невнесения в срок данък се дължи лихва. Доколкото става въпрос за лихва върху авансов данък, лихвата се дължи само до 31.12. на съответната година, за която се отнасят вноските (чл. 175, ал. 2, т. 2 ДОПК);

• данъкът се внася в републиканския бюджет по сметка на териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по постоянния адрес на лицето (чл. 68, ал. 1 ЗДДФЛ).

Ще обърнем внимание, че при определяне на авансовия данък, ако самоосигуряващото лице е с 50 и над 50 на сто намалена работоспособност, то дължи авансово данък, след като облагаемият му доход (т.е. придобитият доход, намален с нормативните разходи) от всички източници на доход, придобит от началото на годината и подлежащ на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа, т.е. с данък 10 на сто⁷, намален с удържаните или внесените за сметка на лицето задължителни осигурителни вноски, превиши размера на годишното данъчно облекчение за лице с увреждане - 7920 лв. (чл. 43, ал. 2 ЗДДФЛ).
Ще илюстрираме процедурата на авансово облагане на самоосигуряващите се лица, в сила от 01.01.2009 г., със следния пример.

Пример:
От 01.01. до 31.03.2009 г. адвокат е получил възнаграждения за извършените от него услуги за правна помощ в размер на 6000 лв., от които:
- от предприятие - 4000 лв., като лицето писмено е декларирало обстоятелството, че е самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО и съответно предприятието не му е удържало авансов данък;
- от физически лица - 2000 лв.
От началото на годината лицето няма други доходи. Лицето е родено преди 01.01.1960 г. Декларирало е, че авансово ще се осигурява само за фонд “Пенсии” (18%) и здравно осигуряване (8%) върху минималния осигурителен доход за 2009 г. - 260 лв. Облагаемият доход на лицето за първото тримесечие е 4297,20 лв. (6000 лв. доход - 1500 лв. нормативно признати разходи (6000 лв. х 25%) - 202,80 лв. дължими осигурителни вноски за първо тримесечие (18% + 8%) х 260 лв. х 3 месеца). Дължимият авансов данък за първото тримесечие е 429,72 лв. (4297, 20 лв. х 10%). Аналогично се изчислява авансовият данък за второто и третото тримесечие.
За четвърто тримесечие данък не се дължи.
Ако адвокатът бе с 50 или над 50 на сто намалена работоспособност, според данните от примера, той не би дължал авансово данък за първото тримесечие, тъй като облагаемият му доход от всички източници, придобит от началото на данъчната година (6000 лв. - 6000 лв. х 25%), намален с внесените лични задължителни осигурителни вноски (202,80 лв.), не превишава 7920 лв.
Ще обърнем внимание, че описаната процедура на авансово облагане не зависи от обстоятелството дали лицето е регистрирано по ЗДДС или не⁸. Тя е една и съща. Просто при наличие на регистрация по ЗДДС обект на облагане са нетните суми (сумите без начисления ДДС) на получените възнаграждения.
Ще допълним, че в случаите, при които лице - получател на доход самт определя данъчното си задължение, то не следва да изготвя Сметка за изплатени суми и Служебна бележка, в която да отрази авансово внесения данък. Такава се изготвя само от платец на доход (чл. 45, ал. 4 ЗДДФЛ). Авансово внесеният данък се документира с вносна бележка. В закона липсва изискване за прилагането й към годишната данъчна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ.

Авансово облагане при изплащане на доходи на лице, което не е потвърдило, че е самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО
От 01.01.2009 г. предприятие, изплащащо доходи по чл. 29 ЗДДФЛ, т.е. доходи, известни в практиката като доходи по граждански договори, издава Сметка за изплатени суми по реда на чл. 45, ал. 4 ЗДДФЛ и респективно удържа авансов данък само ако получателят на дохода не му подпише декларация, че е самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО. Това означава, че платецът на доходи по граждански договори има ангажимент да издава Сметка за изплатени суми по реда на чл. 45, ал. 4 ЗДДФЛ в два случая:
- изплащане доход на лице, което не е самоосигуряващо се по смисъла на КСО. Например на лице, което работи по трудов договор и едновременно с това извършва услуги с личен труд по граждански договор, или на лице, включително на пенсионер, което от време на време извършва услуги с личен труд по извънтрудови правоотношения (граждански договор);
- изплащане доход на лице, което е самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО, но не е потвърдило това обстоятелство с декларация по реда на чл. 43, ал. 5 ЗДДФЛ.
В посочените случаи платецът на дохода процедира по един и същ начин⁹:

• издава задължително Сметка за изплатени суми на основание на чл. 45, ал. 4 ЗДДФЛ. Актуалният за 2009 г. образец на Сметката за изплатени суми е утвърден със Заповед на министъра на финансите ЗМФ № 2254 от 30.12.2008 г. и е обнародван в ДВ, бр. 5 от 20.01.2009 г. Той може да бъде изтеглен и от интернет-страницата на НАП;
• удържа авансов данък, освен на лице с увреждане 50 и над 50 на сто, ако същото потвърди, че от началото на годината досега доходът му от всички източници на доход, подлежащ на облагане с данък 10 на сто¹⁰, намален с нормативно признатите разходи и удържаните/внесените лични осигурителни вноски, не превишава размера на годишното данъчно облекчение за лице с увреждане - 7920 лв. За да не се удържи данък обаче, на платеца следва да бъде предоставено (еднократно) копие на валиден документ от ТЕЛК/НЕЛК към датата на изплащане на дохода (чл. 43, ал. 9 ЗДДФЛ);
• ;удържа осигурителни вноски по общия ред, с изключение на случаите, изрично посочени в образеца на Сметката за изплатени суми, т.е. само ако лицето е потвърдило, че е осигурено върху максималния месечен осигурителен доход за годината (за 2009 г. - 2000 лв.) без възнаграждението по тази сметка или е пенсионер, или по принцип върху получения доход не следва да се удържат осигурителни вноски (например при доходи от авторски възнаграждения). Ако самоосигуряващо се лице не представи писмена декларация, че е самоосигуряващо се по смисъла на КСО, следва да му се удържат осигурителни вноски по общия ред, освен ако не са налице посочените по-горе изключения. Липсва възможност предприятието - платец на дохода, при попълване на Сметката за изплатени суми да не удържа осигурителни вноски поради обстоятелството, че получателят на дохода е самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО.

Ще обърнем внимание, че дори и предприятието - платец на дохода да знае, че лицето е самоосигуряващо се по смисъла на КСО, ако то не му представи писмена декларация за това обстоятелство - процедира по описания по-горе ред, т.е. данъкът върху възнаграждението следва да се удържи на общо основание (освен ако лицето е с увреждане 50 и над 50 на сто и с доходи до 7920 лв.).
При неудържането на данъка ще му бъде наложена глоба или имуществена санкция до 1000 лв. по реда на чл. 81 ЗДДФЛ.

Доц. д-р Людмила МЕРМЕРСКА, данъчен консултант
__________________
1 Доходите, облагани по реда на чл. 29 ЗДДФЛ, са доходите от стопанска дейност на физическите лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон, а именно:
- доходите от продажба на произведени, преработени или непреработени продукти от селското стопанство, (включително от продажба на произведена декоративна растителност), от горското стопанство (включително от събиране на диворастящи билки, гъби и плодове), от ловното и рибното стопанство;
- авторските и лицензионните възнаграждения, включително доходите, получени от продажба на изобретения на науката, или произведения на културата и изкуството от техните автори, както и възнагражденията за изпълнения на артисти-изпълнители;
- доходите от упражняване на занаят, които не се облагат с патентен данък по реда на Закона за местните данъци и такси;
- доходите от упражняване на свободна професия или възнагражденията по извънтрудови правоотношения.
2 Аналогична процедура се прилага и от самоосигуряващо се лице - платец на доход по чл. 29 ЗДДФЛ. Например, ако нотариус, адвокат или медицински специалист заплаща възнаграждения по граждански договори на други самоосигуряващи се лица по смисъла на КСО, писмено потвърдили това пред него.
3 Изискването лицата да не са търговци по смисъла на ТЗ, за да не издават касови бележки, е визирано само в определени случаи - при продажба на собствена и непреработена селскостопанска продукция, при лица, упражняващи занаят по смисъла на Закона за занаятите и наемодатели - физически лица.
4 Според чл. 2 от Наредба № Н-18 “търговски обекти” са тези по § 1, т. 41от Допълнителната разпоредба на Закона за данък върху добавената стойност, а именно: “търговски обект” е всяко място, помещение или съоръжение (например: маси, сергии и други подобни) на открито или под навеси, във или от което се извършват продажби на стоки или услуги, независимо че помещението или съоръжението може да служи същевременно и за други цели (например: офис, жилище или други подобни), да е част от притежаван недвижим имот (например: гараж, мазе, стая или други подобни) или да е производствен склад или превозно средство, от което се извършват продажби.
5 Според чл. 6, ал. 7, т. 1 ЗДДФЛ самоосигуряващите се лица дължат авансово вноски върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година (чл. 6, ал. 7, т. 1 КСО).
6 Според чл. 30 ЗДДФЛ годишната данъчна основа се определя, като облагаемият доход по чл. 29 от друга стопанска дейност, придобит през данъчната година, се намалява с вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за данъчната година за своя сметка. Отново не се визират внесени осигурителни вноски, а само дължими вноски.
7 Имат се предвид всички облагаеми доходи от началото на годината, без доходите от дейност като ЕТ, доходите, облагани с окончателен данък (например данък върху дивидентите), и доходите, облагани с патентен данък по реда на ЗМДТ.
8 Наличието или липсата на регистрация по ЗДДС е без значение за данъчното третиране на доходите на лице, упражняващо свободна професия(например, адвокат, нотариус, частен съдебен изпълнител, архитект, одитор и т.н.) както авансово, така и годишно - при регистрация задължително или доброволно по ЗДДС, начинът на данъчно третиране на доходите не се променя. Облагаемият доход се определя, като от тримесечните/годишните доходи нетни доходи (доходите без ДДС) се приспадат 25 на сто нормативно признати разходи (35 на сто за 2007 г.). С други думи, данъчното задължение по реда на ЗДДФЛ би било едно и също независимо от това дали лицето, упражняващо свободна професия, е регистрирано, или не по ЗДДС (вж. писмо № 24-31-43 от 31.01.2008 г. на ЦУ на НАП).
9 Аналогична процедура се прилага и от самоосигуряващо се лице - платец на доход по чл. 29 ЗДДФЛ. Например, ако нотариус, адвокат или медицински специалист заплаща възнаграждения по граждански договори на свои сътрудници.
10 Имат се предвид всички облагаеми доходи от началото на годината без доходите от дейност като ЕТ, доходи, облагани с окончателен данък (например, данък върху дивидентите) и доходи, облагани с патентен данък по реда на ЗМДТ.

СЧЕТОВОДСТВО

• НОВО! В Отчети е добавен Годишен отчет за статистиката - служи за изготвяне и разпечатване на годишния отчет на нефинансовите предприятия за 2008 година, изискван от НСИ. Има възможност за автоматично извеждане на "Отчета за заетите лица, средствата за работна заплата и други разходи за труд" като за целта от модул ТРЗ и ЛС трябва да изведете Справки/Справка за статистиката - годишна и да натиснете бутона [Запис данни ГСО]. Въведени са таблици за засичане и откриване на грешки. В отчета има възможност за настройка на справките и приложенията, съобразно индивидуалния сметкоплан на предприятието.
• НОВО! Главна книга за аналитичности – извежда главна книга за избран АП или група аналитичности. Особености:
  - когато избраният АП е валутен – справката извежда и валутни салда и обороти
  - когато избраният АП е количествен – справката извежда и количествени салда и обороти
  - когато избраният АП е кореспондирал само със синтетична сметка, без аналитичност, в справката това се посочва като Без аналитичен признак
• НОВО! Справка Отчети/Задължения на партньорите:
  - Служи за извеждане на задълженията за избран период, към избрана дата
  - Дава информация за просрочените задължения и дава възможност за изчисляване на наказателна сума с избран процент
  - Извежда автоматично напомнително писмо, което може да се запише в PDF или HTML формат. Файловете се записват в папка Exports на програмата

ТРЗ и ЛС

• НОВО! На основание чл. 138а от Кодекса на труда в определени случаи работодателят може да установи непълно работно време. Освен чрез намаляване на дневното работно време в часове, това може да стане и чрез намаляване дните на работната седмица. За целта в Плюс Минус са добавени възможности за работа при намалена работна седмица. С цел улесняване на потребителите на програмата за въвеждане на неработните дни от седмицата е предвидена автоматична опция, която се стартира от Операции/Непълна работна седмица. Повече информация относно работата при намалена работна седмица можете да получите от съдържанието на програмата, която може да бъде стартирана и от Операции/Непълна работна седмица от иконата .
• НОВО! В досието на служител в Допълнителни данни е добавено ново поле Плащане, в което може да бъде избран начина на изплащане на трудовото възнаграждение на служителя - касово или безкасово. Във връзка с това в Справки е добавена и нова справка Получени суми - касово или безкасово.
• НОВО! Усъвършенствани са възможностите на модула за запис и четене на персонал, работни заплати, отсъствия, работни карти, записани документи, длъжности, отдели. Новия трансфер на данни включва прехвърляне на информация за период от няколко месеца и допълнителни настройки, които предоставят възможност за избор на данните за трансфер. Повече информация за начина на работа ще получите от съдържанието на програмата.
• НОВО! В документи е добавена Заповед за извънреден труд.
• НОВО! В справки е добавена Книга за извънреден труд.
• НОВО! Нова справка за нуждите на личния състав, стартира се от Справки/Личен състав/Потребителска справка.
• Актуална годишна справка за списъчния състав на персонала и средствата за работна заплата за 2008 година, съгласно изискванията на НСИ. Добавен е бутон за запис на данните за нуждите на ГСО.
• Актуална справка за доходите на физическите лица по чл. 73 от ЗДДФЛ съгласно одобрения формат на файла за 2008 г..
• Възможност за четене на длъжностни характеристики от външни файлове, независимо в какъв файлов формат са записани. Начина на работа е описан подробно в помощната информация към документ Длъжностна характеристика.

ВНИМАНИЕ! Съгласно чл. 177 от КТ след 01.01.2009 г. в случай, че лицето няма 10 отработени дни при настоящия си работодател, за периода на платен отпуск му се заплаща възнаграждение изчислено на база основното и допълнителните възнаграждения с постоянен характер при този работодател. За целта е необходимо предварително да се запише заплатата за месеца, за да се формира базата за изчисляване на отпуска и след това да се въведе отсъствието.

СКЛАД

• НОВО! Изцяло е обновено зареждането на начални количества в склад - извежда се от менюто Документи/Начално състояние/Начални количества. Дава възможност за справки и зареждане на количествата на стоките, с партиди и без партиди, ръчно и от файл. Добавена е възможност за запис на текущи и начални количества във файл с цел прехвърлянето им в друг склад, фирма или база.
• НОВО! Справка Сравнение на стоки и партиди - служи за сравнение на несъответстващи количества по стоки и партиди от избран обект.