ТРЗ и ЛС

• АКТУАЛНО! Актуализиран е експорта на Декларация образец 1, като е съобразен с промяната в структурата и формата на файла за подаване на данни в електронен вид , утвърдена със Заповед ЗЦУ 356/16.04.2009 г. на изпълнителния директор на НАП.
• НОВО! В меню Документи е добавена бланка на Договор за възлагане на управлението.
• В справка Параграфи НОИ е добавена възможност за извеждане на сумите само за избран отдел или за всички останали отдели без този отдел.
• Преработени са файловете за начисляване на провизии по неизполван отпуск. Добавени са нови възможности и справки. Направено е осчетоводяване на всеки от етапите в отделен документ. Подробна информация относно новите възможности и начина на работа можете да получите от иконите , разположени срещу всяка от опциите/справките в екран "Провизии за неизползван отпуск".

СЧЕТОВОДСТВО

• Обновени платежни документи - добавена отметка "Получаване/плащане на пари по избрани документи" и бутон "Избери документи", чрез които се извежда списък само на неплатените документи с посочен тип и интервал (по подразбиране е интервала на операциите).

СКЛАД

• Добавена справка "Дневник за регистриране на сключените сделки на тържището съгласно разпоредба на чл.59 от Закона за стоковите борси и тържища".

I. Видове обезщетения, които се изплащат при прекратяване на трудовото правоотношение

1. Обезщетение по чл. 220 от Кодекса на труда (за неспазено предизвестие)
Съгласно чл. 220, ал. 1 КТ страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието.
Основанията, при наличието на които работодателят прекратява трудовия договор на работника или служителя с предизвестие, са регламентирани в Кодекса на труда. Правото на работодателя да прекрати трудовия договор с предизвестие означава, че той дължи предизвестие на работника или служителя. Продължителността на срока на предизвестието зависи от вида на сключения трудов договор (срочен или безсрочен). Срокът на предизвестието при прекратяване на безсрочен трудов договор е 30 дни, доколкото страните при сключване на трудовия договор не са уговорили по-дълъг срок, но не повече от 3 месеца. Срокът на предизвестието при прекратяване на срочен трудов договор е 3 месеца, но не повече от остатъка от срока на договора. Срокът на предизвестието започва да тече от следващия ден на получаването му. Моментът на прекратяването е различен в зависимост от това дали работникът или служителят отработва целия срок на предизвестието или само част от него. Ако работодателят се възползва от предвидената в чл. 220, ал. 1 КТ възможност да прекрати трудовия договор преди да изтече срокът на дължимото предизвестие, то трудовият договор се прекратява веднага (ако срокът не е спазен изцяло) или при изтичане на съответната част от предизвестието (ако не е спазена част от срока). Дължимото от работодателя обезщетение е в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок. Брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетението е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е прекратено правоотношението или последното, получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено.
Съгласно чл. 220, ал. 2 КТ страната, която е предизвестена за прекратяване на трудовото правоотношение, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение, в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието. Това означава, че ако работникът или служителят е връчил предизвестие на работодателя за прекратяване на трудовия си договор, в случай че работодателят като предизвестена страна се възползва от възможността, предвидена в чл. 220, ал. 2 КТ, то той ще дължи обезщетение.

2. Обезщетение по чл. 221, ал. 1 от Кодекса на труда (при прекратяване без предизвестие)
Съгласно чл. 221, ал. 1 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение от страна на работника или служителя без предизвестие в случаите по чл. 327, т. 2, 3 и 3а КТ работодателят му дължи обезщетение.
Случаите на прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие от страна на работника или служителя, в които той има право на обезщетение от работодателя са следните:
а) когато работодателят забави изплащането на трудовото възнаграждение или на обезщетението;
б) когато работодателят промени мястото или характера на работата или уговореното трудово възнаграждение, както и когато не изпълни други задължения, уговорени с трудовия договор или с колективния трудов договор, или установени с нормативен акт;
в) когато в резултат на извършена промяна по чл. 123, ал. 1 КТ (промени в организацията и дейността на “стария” работодател) значително се влошат условията на труд при “новия” работодател.
При прекратяване на безсрочно трудово правоотношение обезщетението е в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за срока на предизвестието, а при прекратяване на срочно трудово правоотношение - в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за времето, през което той е останал без работа след прекратяването, но за не повече от остатъка от срока на трудовото правоотношение.

3. Обезщетение по чл. 222, ал. 1 от Кодекса на труда (за оставане без работа)
Обезщетението по чл. 222, ал. 1 КТ се изплаща в резултат на прекратяване на трудов договор от страна на работодателя на посочените в разпоредбата правни основания на работник или служител, който е останал без работа или е постъпил на работа след уволнението с по-ниско трудово възнаграждение. Задължението за работодателя да изплати обезщетение на това основание възниква, когато той е прекратил трудовия договор на работника или служителя поради закриване на предприятието или на част от него, съкращаване в щата, намаляване обема на работа и спиране на работата за повече от 15 работни дни. Обезщетението е в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за времето, през което той е останал без работа, но за не повече от 1 месец. С акт на Министерския съвет, с колективен трудов договор или с трудовия договор може да се предвижда обезщетение за по-дълъг срок. Ако в този срок работникът или служителят е постъпил на работа с по-ниско трудово възнаграждение, той има право на разликата за същия срок.

4. Обезщетение по чл. 222, ал. 2 от Кодекса на труда (при болест)
Обезщетението по чл. 222, ал. 2 КТ се дължи от работодателя, когато трудовото правоотношение е прекратено поради болест на работника или служителя и при условие че той има най-малко 5 години трудов стаж и през последните 5 години трудов стаж не е получавал обезщетение на същото основание. Обезщетението е в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за срок от 2 месеца.
Прекратяването на трудовия договор поради болест следва да бъде извършено на основание чл. 325, т. 9 или чл. 327, т.1 КТ.
Правото на прекратяване на трудовия договор по чл. 325, т. 9 КТ е право и на двете страни по трудовото правоотношение (работодател и работник/служител). Трудовият договор се прекратява без да се дължи предизвестие, като условие за упражняване на правото на прекратяване е невъзможността на работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайна неработоспособност (инвалидност), или по здравни противопоказания, въз основа на заключение на трудово-експертната лекарска комисия. В случай че при работодателя има друга работа, подходяща за здравното състояние на работника или служителя и ако той е съгласен да я заеме, прекратяването не се допуска.
Според чл. 327, т. 1 КТ работникът или служителят може да прекрати трудовия договор писмено, без предизвестие, когато не може да изпълнява възложената му работа поради заболяване и работодателят не му осигури друга подходяща работа съобразно предписанието на здравните органи. Прекратяването на трудов договор на посоченото правно основание е субективно право само на работника или служителя, а предпоставките за упражняването му са две: заболяване на работника/служителя, което води до невъзможност за изпълнение на възложената му работа и неизпълнение от страна на работодателя на предписанието на здравните органи за осигуряване на друга подходяща работа.

5. Обезщетение по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда (при пенсиониране)
Съгласно чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Това обезщетение може да се изплаща само веднъж.
Обезщетението поради пенсиониране се изплаща само когато към датата на прекратяване на трудовия договор работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст (отговаря на изискването за възраст и сбор от осигурителен стаж и възраст, т.н. точки по чл. 68, ал. 1-3 от Кодекса за социално осигуряване, като необходимо условие за придобиване на правото е едновременното наличие и на двете предпоставки - възрастта и точките).
Това обезщетение се дължи и на работник или служител, който отговаря на условията за ранно пенсиониране по § 4 и § 5 от Преходните и заключителните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване.
Преценката за размера на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ се прави от работодателя, който прекратява трудовия договор след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

6. Обезщетение по чл. 224 от Кодекса на труда (за неползван отпуск)
Съгласно чл. 224, ал. 1 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж. Обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ се изплаща независимо от вида на основанието за прекратяване на трудовия договор.
Съгласно чл. 224, ал. 2 КТ обезщетението за неизползван платен годишен отпуск се изчислява по реда на чл. 177 КТ към деня на прекратяването на трудовото правоотношение, а това означава че базата за изчисляване на обезщетението е полученото от работника или служителя среднодневно брутно трудово възнаграждение за предхождащ календарен месец, през който са отработени най-малко 10 работни дни, като няма ограничение колко назад във времето ще бъде този месец.

7. Обезщетение по чл. 225 от Кодекса на труда (при незаконно уволнение)
Съгласно чл. 225, ал. 1 и 2 КТ при незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца. Ако през посочения период работникът или служителят е работил на по-нископлатена работа, той има право на разликата в заплатите.
Според разпоредбата на чл. 344, ал. 1 КТ работникът или служителят има право да оспорва законността на уволнението пред работодателя или пред съда и да иска:
1. признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна;
2. възстановяване на предишната работа;
3. обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението.
Когато уволнението се оспорва по съдебен ред, работникът или служителят има право всъщност на три иска, които могат да бъдат предявени с една искова молба, но е възможно да се предяви само първия, само първия и втория или само първия и третия. Съдът се произнася по исканията, така както са направени.
Когато съдът е признал уволнението за незаконно и го е отменил и ако е бил предявен и иска за обезщетение по чл. 225, ал. 1 или 2 КТ, то съдът присъжда на работника или служителя обезщетение за времето на оставане без работа поради уволнението или за времето, през което той е работил на по-ниско платена работа. Работодателят дължи обезщетението в размера, посочен във влязлото в сила съдебно решение.

8. Обезщетение по чл. 226 от Кодекса на труда (при неиздаване на документи и задържане на трудовата книжка)
Съгласно чл. 226, ал. 1 и 2 КТ работодателят и виновните длъжностни лица отговарят солидарно за вредите, причинени на работника или служителя поради:
- неиздаване или несвоевременно издаване на необходимите му документи, удостоверяващи факти, свързани с трудово правоотношение, както и при вписване на неверни данни в издадените документи;
- незаконно задържане на трудовата му книжка, след като трудовото правоотношение е било прекратено.
Работодателят има задължение да издава различни удостоверителни документи, които са необходими на работника или служителя, за да реализира свои права, предвидени в други нормативни актове. При прекратяване на трудовото правоотношение работодателят, действащ като осигурител на работника/служителя, има задължение да му издаде безплатно документи за осигурителен стаж и осигурителен доход в срок до 30 дни от прекратяване на правоотношението. С удостоверение образец УП-2 се удостоверява осигурителен доход, а с УП-3 - осигурителен стаж, които са необходими на работника/служителя по повод на пенсиониране. За да бъде отпуснато парично обезщетение при безработица на работник/служител, който е останал без работа, е необходимо работодателят да му издаде справка-декларация (по образец). Задължението за издаване на посочените документи произтича от чл. 5, ал. 7 от Кодекса за социално осигуряване.
Съгласно чл. 350, ал. 1 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е длъжен да впише в трудовата книжка данните, свързани с прекратяването, и да я предаде незабавно на работника или служителя. Когато работодателят задържи незаконно трудовата книжка на работника/служителя, т.е. не изпълни задължението си да му я предаде незабавно, то той носи отговорност.
Отговорността на работодателя при неизпълнение на горните задължения се изразява в изплащане на обезщетение, чийто размер се определя в зависимост от това дали става въпрос за вреди, причинени от неиздаване или несвоевременно издаване на документи или при незаконно задържане на трудовата книжка (чл. 226, ал. 3 КТ).

9. Обезщетение по чл. 331 от Кодекса на труда (при прекратяване срещу уговорено обезщетение)
Съгласно чл. 331 КТ работодателят може да предложи по своя инициатива на работника или служителя прекратяване на трудовия договор срещу обезщетение. Ако работникът или служителят не се произнесе писмено по предложението в 7-дневен срок, се смята, че то не е прието. Ако работникът или служителят приеме предложението, работодателят му дължи обезщетение в размер на не по-малко от четирикратния размер на последното получено месечно брутно трудово възнаграждение, освен ако страните са уговорили по-голям размер на обезщетението.
Работодателят следва да изплати обезщетението в едномесечен срок от датата на прекратяване на трудовия договор. В случай че то не бъде изплатено в посочения срок, основанието за прекратяване се смята за отпаднало.

II. Зачитане на трудов и осигурителен стаж в случаите на изплащане на обезщетения

Трудов стаж по смисъла на Кодекса на труда е времето, през което работникът или служителят е работил по трудово правоотношение, доколкото друго не е предвидено в кодекса, или в друг закон.
Кодексът на труда регламентира случаите, в които за трудов стаж се признава и времето по трудово правоотношение, без работникът или служителят да е работил (почивни и празнични дни, ползвани платени отпуски, ползвани неплатени отпуски, когато това изрично е предвидено, ползвани неплатени отпуски за временна неработоспособност и др.).
Основният принцип при зачитането на трудов стаж е обвързването на трудовия стаж със съществуването на трудово правоотношение. От тук произтича и задължението на работодателя при прекратяване на трудовото правоотношение да впише в трудовата книжка на работника или служителя продължителността на времето, което се признава за трудов стаж, към датата на прекратяването.
Периоди, след датата на прекратяване на трудовото правоотношение, не се зачитат за трудов стаж, освен в случаите, когато това е предвидено изрично. Това са случаите на признаване за трудов стаж на времето, през което не е съществувало трудово правоотношение (чл. 354 от Кодекса на труда). Три от тези случаи имат известна връзка с изплатените от работодателя обезщетения, но само по отношение на причината, довела до прекратяването.
Съгласно чл. 354, т. 1, 5 и 7 от Кодекса на труда за трудов стаж се признава и времето, през което не е съществувало трудово правоотношение, когато:
- работникът или служителят е бил без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи - от датата на уволнението до възстановяването му на работа;
- работникът или служителят е останал без работа поради незаконно задържане на трудовата книжка;
- работникът или служителят е останал без работа и е получавал обезщетения за безработица.
При незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца. Това обезщетение се изплаща съгласно чл. 225, ал. 1 КТ, като фактът, че такова обезщетение е изплатено, сам по себе си не е основание за зачитане на времето на оставане без работа за трудов стаж. Основанието на работодателя да зачете трудовия стаж в случая е разпоредбата на чл. 354, т. 1 КТ - за времето от датата на уволнението до възстановяването на работника или служителя на работа.
При незаконно задържане на трудовата книжка работодателят дължи обезщетение съгласно чл. 226, ал. 2 КТ от деня на прекратяването на трудовото правоотношение до предаване на трудовата книжка на работника или служителя. При незаконно задържане на трудовата книжка, когато работникът или служителят е останал без работа, то целият период на оставане без работа в резултат на незаконното й задържане, се признава за трудов стаж. В случая признаването на трудов стаж е предвидено в чл. 354, т. 5 КТ, а не произтича от разпоредбата на чл. 226, ал. 2 КТ, предвиждаща отговорността на работодателя за обезщетение.
Когато работникът или служителят е останал без работа и е получавал обезщетения за безработица, то времето през което са получавани обезщетения за безработица се признава за трудов стаж, съгласно чл. 354, т. 7 КТ. Правото на обезщетение за безработица, размерът и срокът за получаването му са регламентирани в Кодекса за социално осигуряване (КСО). За трудов стаж се признава времето от датата на отпускане на обезщетение за безработица по реда на КСО до датата на прекратяване на изплащането му. Обезщетението за оставане без работа, което се изплаща от работодателя по чл. 222, ал. 1 КТ, не е обезщетение за безработица по смисъла на чл. 354, т. 7 КТ, т.е. периодът на изплащането му не се признава за трудов стаж и работодателят не извършва вписване в трудовата книжка.
От гореизложеното би могъл да се направи изводът, че от самия факт на изплащане на различните видове обезщетения при прекратяване на трудовото правоотношение, не произтичат задължения за работодателя да зачита и вписва в трудовата книжка на работника или служителя периоди, които да се признават за трудов стаж.
Правилата за зачитане на осигурителен стаж са установени в Кодекса за социално осигуряване. Принципът при зачитането на осигурителен стаж е, че за такъв се зачитат периоди от време, през които лицата са упражнявали трудова дейност и върху съответното възнаграждение са внесени или дължими осигурителни вноски (чл. 9, ал. 1 КСО). В КСО са определени и случаи, при които за осигурителен стаж се зачитат и периоди от време, без да се правят осигурителни вноски (чл. 9, ал. 2 - платени и неплатени отпуски и периоди през които са получавани различни видове обезщетения).
Кодексът за социално осигуряване (чл. 9, ал. 3, т. 2 и 5) регламентира случаи, при които за осигурителен стаж се зачита и времето:
- през което лицето е било без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи - от датата на уволнението до възстановяването на работа, като за този период се внасят осигурителни вноски за сметка на осигурителя върху последното брутно възнаграждение на лицето;
- през което лицето е получавало обезщетение за времето, през което е останало без работа по Кодекса на труда, като за този период се внасят осигурителни вноски за сметка както на осигурителя, така и на лицето.
В първата хипотеза, когато на лицето е изплатено обезщетение, съгласно чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда за времето, през което е останало без работа поради незаконното уволнение, но за не повече от 6 месеца, осигурителни вноски върху самото обезщетение не се изчисляват и не се внасят.
Във втората хипотеза, когато на лицето е изплатено обезщетение съгласно чл. 222, ал. 1 от Кодекса на труда за времето, през което е останало без работа след прекратяването на трудовия му договор поради закриване на предприятието или на част от него, съкращаване в щата, намаляване обема на работа или спиране на работата, се изчисляват и внасят осигурителни вноски върху обезщетението. Осигурителните вноски са в съотношение 60:40 за осигурител:осигурен.
Съгласно чл. 1, ал. 7, т. 7 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, върху обезщетенията по чл. 220 от Кодекса на труда (за неспазено предизвестие), по чл. 221 КТ (при прекратяване без предизвестие), по чл. 222, ал. 2 КТ (при болест), по чл. 222, ал. 3 КТ (при пенсиониране), по чл. 224 КТ (за неползван отпуск), чл. 226 КТ (при неиздаване на документи и задържане на трудовата книжка) и по чл. 331КТ (при прекратяване срещу уговорено обезщетение) не се изчисляват и не се внасят осигурителни вноски.

III. Данъчно облагане на обезщетенията, които се изплащат при прекратяване на трудовото правоотношение

Съгласно изричната разпоредба на чл. 24, ал. 2, т. 8 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица обезщетенията по чл. 222, ал. 2 КТ (при болест), по чл. 222, ал. 3 КТ (при пенсиониране) и чл. 226 КТ (при неиздаване на документи и задържане на трудовата книжка) не подлежат на данъчно облагане.
От горното следва, че останалите видове обезщетения, които се изплащат при прекратяване на трудовото правоотношение - по чл. 220 от Кодекса на труда (за неспазено предизвестие), по чл. 221 КТ (при прекратяване без предизвестие), по чл. 222, ал. 1 КТ (при оставане без работа), по чл. 224 КТ (за неползван отпуск), по чл. 225, ал. 1 КТ (при незаконно уволнение) и по чл. 331КТ (при прекратяване срещу уговорено обезщетение) подлежат на данъчно облагане.

В заключение и за улеснение прилагаме следната таблица, която отразява зачитането или незачитането на трудов и осигурителен стаж и облагането или необлагането с данък на обезщетенията, които се изплащат при прекратяване на трудово правоотношение:

Източник: ИК Труд и право, Информационен бюлетин по труда

Автор: Лариса ТОДОРОВА, държавен експерт в МТСП

Редът за осигуряване на самоосигуряващите се лица е регламентиран в Наредба за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина /НООСЛБГРЧ/.

Съгласно чл.1, ал.1 от цитираната наредба, задължението за осигуряване еднолични търговци и лицата, упражняващи по регистрация свободна професия възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване.

Аналогичен е и текстът на чл.10 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, съгласно който осигуряването възниква от деня, в който лицата започнат да упражняват трудова дейност по чл.4 и продължава до прекратяването и.

Видно от цитираните разпоредби, на осигуряване подлежат единствено лицата, които упражняват трудова дейност.

Започването, прекъсването, възобновяването или прекратяването на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се установяват с декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП), подадена до компетентната териториална дирекция на НАП и подписана от самоосигуряващото се лице в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството, съгласно разпоредбата на чл.1, ал.2 от Наредбата.

На основание чл.2, ал.3 самоосигуряващите се лица, които извършват дейности на различни основания, внасят авансовите си вноски за едно от основанията по избор на лицето. При промяна на основанието или идентификационния код, по който се провежда осигуряването, се подава декларация по утвърдения образец.

В конкретния случай, лицето упражнява трудова дейност единствено в качеството си на едноличен търговец и следва да продължи да се осигурява по съответния ред. В случай, че започне да упражнява дейност и като съдружник в ООД, доходът, който ще получи в качеството си на самоосигуряващо се лице ще отрази в годишната данъчна декларация за 2009година и ще направи годишно изравняване на дохода, съгласно разпоредбата на чл.6, ал.8 от Кодекса за социално осигуряване и чл.2, ал.4 от НООСЛБГРЧ.

Окончателният размер на осигурителния доход на самоосигуряващите се лица се определя по данъчната декларация. Осигурителните вноски се внасят в размерите, определени за фонд "Пенсии" и за допълнително задължително пенсионно осигуряване в срока за подаване на данъчната декларация, като се изчисляват помесечно върху разликата между избрания осигурителен доход и средномесечния осигурителен доход за периода, за който е упражнявана дейността през предходната календарна година, но не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната календарна година.

 Източник на информацията: Документ № 5_20-00-342/18.03.2009г., ОУИ София

Съгласно приетите промени в Закона за данъците върху доходите на физическите лица, в сила от началото на 2009 г., през настоящата година данъчните облекчения, които могат да ползват физическите лица, са сравнително по-малко спрямо предвидените за миналата година. Така например, от началото на 2009 г. отпадна възможността за ползване на данъчни облекчения за деца, както и на облекчението за дарения, когато дарението е в полза на физически лица (например даренията в полза на инвалиди, социално слаби, наркозависими лица и т.н.).

Данъчно облекчение за лица с намалена работоспособност
Това облекчение могат да ползват лицата с 50 и над 50 на сто намалена работоспособност. Посредством него на тези лица се дава възможност да намалят годишната си данъчна основа със 7920 лв. Облекчението може да се ползва включително за годината на настъпване на неработоспособността, както и за годината на изтичане срока на валидност на експертното решение на ТЕЛК (НЕЛК), в което е определена намалената работоспособност.

Данъчно облекчение за лични вноски за доброволно осигуряване и застраховане
Този вид облекчение е ограничено до 10 на сто от сбора на годишните данъчни основи и може да се ползва от физическите лица, които през 2008 г. са направили лични вноски за допълнително доброволно осигуряване или вноски за застраховка “Живот”.

Данъчно облекчение за дарения
Както по-горе беше споменато, от кръга на получателите на дарения през тази година бяха изключени физическите лица. Така за доходи, получени през предходната 2008 г., физическите лица могат да ползват данъчно облекчение за дарения, когато дарението е в полза на юридически лица, институции или организации, изрично посочени в данъчния закон.
До 5 на сто от данъчната си основа могат да намалят физическите лица, които направят дарение в полза на здравни или лечебни заведения; на специализирани институции за предоставяне на социални услуги, както и на Агенцията за социално подпомагане и на Фонд “Социално подпомагане” към министъра на труда и социалната политика. Облекчението е валидно и при дарение в полза на специализирани институции за деца съгласно Закона за закрила на детето, както и на Домове за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителска грижа, на детски ясли, детски градини, училища, висши училища или академии.
Задължените лица могат да намалят размера на данъка си и ако направят дарение на бюджетно предприятие, на някое от регистрираните в страната вероизповедания, на специализирани предприятия или кооперации на хората с увреждания, както и в полза на Агенцията за хората с увреждания; на Българския Червен кръст; на културни институти, читалища, както и за целите на културния, образователния или научния обмен по международен договор, по който Република България е страна; на юридически лица с нестопанска цел, регистрирани в Централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност; а също и на фонд “Енергийна ефективност”. Данъчното облекчение може да се ползва и при дарение в полза на комуни за лечение на наркозависими.
До 15 на сто от данъчната си основа могат да намалят лицата, ако извършат дарение за културата, а до 50 на сто, ако дарението им е в полза на Център “Фонд за лечение на деца”.
Важно е да се знае, че общият размер на данъчното облекчение за дарения не може да превишава 65 на сто от сумата на годишните данъчни основи.

Данъчно облекчение за млади семейства, които изплащат вноски по ипотечен кредит
Това ново данъчно облекчение ще се ползва с подаване на данъчната декларация през 2010 г. Причината за това е, че законодателят предвиди, че сумата от годишните данъчни основи се намалява с направените през 2009 г. лихвени плащания върху първите 100 000 лв. по ипотечен кредит.
От това облекчение през 2010 г. ще могат да се възползват семейства, които имат сключен граждански брак и при които ипотечният кредит е сключен с един от двамата съпрузи. Допълнителни изисквания за ползване на облекчението са данъчно задълженото лице и/или съпругът/ата да не са навършили 35-годишна възраст към датата на сключения договор за ипотечен кредит, както и ипотекираното жилище да е единствено жилище за семейството през данъчната година.

Източник на информацията: сп. "Труд и право" бр.03/2009, ИК Труд и право 
Автор: Стефанка СИМЕОНОВА, държавен експерт в МТСП

През 2006 г. беше създадена разпоредбата на чл. 138а от Кодекса на труда (КТ), съгласно която на работодателя се предостави възможност едностранно да въвежда непълно работно време за работниците и служителите си без тяхно съгласие.
Като условия за това бяха посочени:
а) да е налице намаляване на обема на работата;
б) да е проведено предварително съгласуване с представителите на синдикалните организации и на представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2. Когато в предприятието няма синдикални организации, съгласуването се провежда само с представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 и обратно;
в) продължителността на работното време да не е по-малка от половината от законоустановената за периода на изчисляване на работното време.
Общият период за въвеждане на непълно работно време е 3 календарни месеца в една календарна година.
С параграф 3б от Преходните разпоредби на Кодекса на труда се въведе възможност от 01.01.2009 г. до 31.12.2009 г. периодът, за който се въвежда непълно работно време по чл. 138а, ал. 1 КТ, да бъде удължен с още три месеца. Следователно, за календарната 2009 г. работодателите могат да въведат непълно работно време общо за 6 календарни месеца. При въвеждане на непълно работно време следва да се има предвид, че работниците и служителите не губят от признаването на трудов стаж за периода, но техният осигурителен стаж се намалява наполовина, както и получаваното трудово възнаграждение.
За да се понесат тези неблагоприятни последици, държавата предвиди изплащането на компенсации, когато се въведе непълно работно време в секторите “Индустрия” и “Услуги”.
В “Държавен вестник”, бр. 16 от 27.02.2009 г. е обнародвано Постановление № 44 от 19.02. 2009 г. за определяне на условията и реда за изплащане на компенсации на работниците и служителите, за които е установено непълно работно време, в икономическите сектори “Индустрия” и “Услуги”. Постановлението е в сила от датата на обнародването му - 27.02.2009 г.
Според параграф 1, т. 1 и 2 от Допълнителната разпоредба на постановлението, “компенсации” са суми, определени в Националния план за действие по заетостта за съответната година, които се изплащат на работниците и служителите, чиито доходи от труд се намаляват в резултат от преминаване от пълно към непълно работно време. Компенсациите са под формата на помощи поради обстоятелствата, предизвикани от въвеждане на непълно работно време от работодателя.
Икономическите сектори “Индустрия” и “Услуги” са дейностите по букви B, C, D, E, F, G, H, I и J от Класификацията на икономическите дейности - 2008 г. (КИД - 2008 г.).
В постановлението са определени следните условия за изплащане на компенсациите:
а) когато продължителността на установеното непълно работно време е половината от законоустановената продължителност за месеца или за периода на изчисляване на работното време;
б) компенсацията за един работник или служител е до 120 лв. месечно, като конкретният размер се изчислява в зависимост от действително отработеното време през месеца;
в) лицата имат право на компенсация еднократно в рамките на една календарна година и за срок не повече от 3 последователни месеца в рамките на периодите по чл. 138а, ал. 1 и 3б от Преходните разпоредби на КТ;
г) максималният месечен размер на компенсацията се изплаща на работници и служители, които през месеца са работили на непълно работно време, равняващо се на половината от законоустановената продължителност на работното време и пълен работен месец.
Право на тази възможност ще получат работодателите, които:

• са местни физически или юридически лица, както и чуждестранни юридически лица, които осъществяват стопанска дейност в Република България;
• имат преобладаващ брой наети работници и служители в икономическите дейности В, С, D, Е, F, G, H, I и J от Класификацията на икономическите дейности - 2008 г. (КИД - 2008 г.);
• са установили непълно работно време за период, не по-кратък от два месеца, и за най-малко 5 на сто от списъчния състав на персонала към момента на кандидатстване;
• нямат изискуеми и неизплатени данъчни задължения и/или задължения за осигурителни вноски, събирани от Националната агенция за приходите;
• не са обявени в несъстоятелност или не се намират в производство по несъстоятелност или ликвидация;
• нямат наложени санкции или глоби по чл. 415, ал. 2 КТ през последните 6 месеца преди кандидатстването на техни работници и служители.

Информирането на работниците и служителите за възможността им да получават компенсации се осъществява от работодателя чрез обява на подходящо място в предприятието. Дирекциите “Бюро по труда” също информират ежемесечно за условията и реда за изплащане на компенсации по постановлението чрез публикуване на обяви най-малко в един местен и в един национален всекидневник, както и на информационното табло в съответната Дирекция “Бюро по труда”.
Процедурата за кандидатстване се организира от съответната Дирекция “Бюро по труда”.
Работниците и служителите, които желаят да получават компенсации, попълват и предоставят на работодателя писмени декларации по образец съгласно Приложение № 1 към постановлението. Декларациите съдържат идентификационни данни за работника или служителя, обстоятелството, че той работи по трудов договор и че със заповед на работодателя е преминал на непълно работно време, както и желанието му да получи компенсации.
На основание чл. 5 от постановлението работодателят, в 14-дневен срок от обявяването на информацията, представя в Дирекцията “Бюро по труда”, обслужваща територията по месторабота на лицата, получените декларации, заедно със следните документи:

• удостоверение за актуално състояние или посочен ЕИК;
• статистически формуляр - образец ЕЕ 01022 за последното тримесечие и данни за сектора на основната дейност по Класификацията на икономическите дейности (КИД - 2008 г.);
• заповед за установяване на непълно работно време на основание чл. 138а, ал. 1 или 3б от Преходните разпоредби на КТ, както и протокол за постигнато съгласие между работодателя с представителите на синдикалните организации и с представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 КТ за въвеждане на непълно работно време и информация за всички работници и служители, за които е установено непълно работно време;
• удостоверение от съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите за наличието или липсата на задължения към датата на подаване на документите;
• декларация за обстоятелствата по чл. 2, т. 6 от постановлението и за поемане на задължение за предоставяне ежемесечно за срока на получаване на компенсации по постановлението на данни за действително отработеното време за всяко от лицата по чл. 5, ал. 1 по образец съгласно Приложение № 2 към постановлението;
• декларация за поемане на задължения по образец съгласно Приложение № 3 към постановлението;
• финансов отчет за последното тримесечие, предхождащо месеца на подаване на документите, и финансов отчет за същия период на предходната година.

Органът, който разглежда документите за кандидатстване за компенсации, е Съветът за сътрудничество, който е създаден на основание чл. 12, ал. 1 от Закона за насърчаване на заетостта към поделенията на Агенцията по заетостта.
Следва да се има предвид, че декларациите на работници и служители, за които работодателят не е предоставил необходимите документи, или документите не отговарят на изискванията на чл. 2 от постановлението, не се допускат до оценяване. Оценката на документите се извършва по скала съгласно Приложение № 4 към постановлението. Критериите за оценяване са:
1. процент на изменение на стойността на продажбите за последното тримесечие, предхождащо месеца на подаването на документите, в сравнение със същия период на предходната година;
2. процент на изменение на финансовите резултати за последното тримесечие, предхождащо месеца на подаването на документите, в сравнение със същия период на предходната година;
3. вид на основната дейност;
4. процент на работниците и служителите, за които е установено непълно работно време, от общия брой на списъчния състав в края на последното тримесечие, предхождащо месеца преди въвеждането на непълно работно време;
5. наличие на санкции или глоби на работодателя по чл. 413, ал. 3 и чл. 414, ал. 2 КТ и по Закона за насърчаване на заетостта през последните 6 месеца преди подаване на документите по чл. 5 от постановлението.
След като Съветът за сътрудничество разгледа и оцени представените документи, той ги предоставя на съответната Комисия по заетост към областния съвет за развитие чрез директорите на Дирекциите “Бюро по труда” в срок, не по-късно от 3 дни след срока по чл. 6, ал. 1 от постановлението. Комисията по заетост прави общо класиране за областта на оценените от съветите за сътрудничество документи в рамките на разпределените финансови средства. Въз основа на класирането комисията отправя писмено предложение до директорите на Дирекциите “Бюро по труда” за одобряване или отхвърляне на декларациите на работниците и служителите в срок от 3 дни от постъпването на документите.
Решението за одобряване или неодобряване на декларациите се издава от директорите на бюрата по труда и чрез работодателя се уведомяват работниците и служителите, на които ще бъдат изплащани компенсации, в срок от 3 дни от получаване на предложението на Комисията по заетост към областния съвет за развитие. Решението се обжалва и изпълнява по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Сумите за компенсации са дължими от датата на подаване на документите по чл. 5, ал. 2 от постановлението в Дирекциите “Бюро по труда”, но не по-рано от датата на въвеждане на непълното работно време. Те се изплащат ежемесечно на работниците и служителите в размера, определен в чл. 1, ал. 3 от постановлението, въз основа на информация за фактически отработеното време за всяко от лицата, предоставена от работодателя не по-късно от 5 работни дни след изтичането на календарния месец.
Дирекциите “Бюро по труда” изплащат безкасово компенсациите на работниците и служителите.
Когато работниците и служителите преминат на пълно работно време преди изтичането на срока за изплащане на компенсациите, работодателят уведомява писмено за това обстоятелство Дирекцията “Бюро по труда”, в срок до 3 дни от датата на заповедта за въвеждане на пълно работно време.
В заключение следва да се отбележи, че с параграф 3 от Заключителните разпоредби на постановлението се прави допълнение към чл. 1, ал. 7 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, като се създава нова т. 13. Съгласно посоченото допълнение няма да се дължат осигурителни вноски върху компенсацията на работниците и служителите, за които е установено непълно работно време, изплащана по реда на разгледаното постановление. Тя обаче ще се облага като доход на съответното физическо лице.