Въпрос: Как трябва да бъде осигуряван работещ пенсионер?
Отговор: Наетите лица, на които е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст се осигуряват по общия ред, предвиден в Кодекса за социалното осигуряване, в зависимост от осигурителното основание по чл. 4 от КСО. В разпоредбата на чл. 4, ал. 6 е предвидена възможност, в конкретни случаи лицата, на които е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст да се осигуряват по свое желание. Съгласно чл. 4, ал. 6 от КСО, лицата, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание в случаите, когато упражняват дейностите по ал. 3, т. 1, 2, 4 и 5 (лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност; лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества; регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители и лицата, които полагат труд без трудово правоотношение и получават месечно възнаграждение, равно или над една минимална работна заплата, след намаляването му с нормативно признатите разходи, ако не са осигурени на друго основание през съответния месец) по реда на този кодекс.
Въпрос: Едноличен търговец се самоосигурява.Ако започне работа по трудов договор на друго място и фирмата му е действаща,следва ли да се внасят социални и здравни осигуровки и от двете места или само от едното?
Отговор: В случай, че едноличен търговец, който е задължен да се самоосигурява на това основание и започне работа по трудово правоотношение, възниква второ осигурително основание и следва да бъде осигуряван и по второто (трудово правоотношение) при съблюдаване на границата за максималния осигурителен доход за страната. Съгласно чл. 8, т. 5 от Закона за бюджета на ДОО за 2009 година, се определя максимален месечен размер на осигурителния доход - 2000 лв. За повече информация следва да се обърнете към Националния осигурителен институт.
Въпрос: В кои случаи първият ден от болничния лист не е за сметка на работодателя?
Отговор: Осигурителят не изплаща за първия ден от временната неработоспособност среднодневното брутно възнаграждение в случаите, когато: временната неработоспособност продължава без прекъсване; когато няма прекъсване във временната неработоспособност, независимо че може да е констатирана с първични болнични листове; в случаите по чл. 42, ал. 2 КСО, както и в случаите при бременност и раждане (в този смисъл Указание № 91-01-23 от 18.01.2007 г. относно възникнали въпроси по правото на парични обезщетения за временна неработоспособност и майчинство от 1.01.2007 г. на Националния осигурителен институт - главна дирекция "Осигурителни вноски и краткосрочно осигуряване").
Въпрос: Баща, ползващ отпуск по чл.163 ал.7 (15 дни от датата на изписване на детето от лечебното заведение). Може ли да се прекъсне отпускът на таткото за 2 дни, след което отново да продължи ползването му до 15 дни? Ако е възможно какъв е редът?
Отговор: Няма пречка бащата да прекъсне отпуска по чл. 163,а л. 7 от Кодекса на труда за 2 дни. В този случай отпускът не се удължава с неизползваните дни, а се продължава до остатъка от полагаемите 15 календарни дни.
Въпрос: От март месец 2009г. сключва трудов договор по чл. 114 от КТ / договор до 40 часа/ със същата фирма.Кога ще придобие право на платен годишен отпуск и в какъв размер ще бъде той.
Отговор: След изменението на чл. 114 КТ (Обн., ДВ, бр. 108 от 19.12.2008 г.) времето, през което лицето работи по трудов договор на основание чл. 114 от Кодекса на труда се зачита за трудов стаж. Следователно, то има всички права произтичащи от трудов стаж, вкл. право на платен годишен отпуск. Платеният годишен отпуск се определя пропорционално на времето, зачетено за трудов стаж, изчислено по часове, дни и месеци. Правото на ползване на платения годишен отпуск е регламентирано в чл. 155, ал. 2 от КТ.
В ал.2 на чл.155 от КТ е предвидено, че при постъпване на работа за първи път работникът или служителят може да ползва платения си годишен отпуск, когато придобие най-малко 8 месеца трудов стаж.
Както е видно от разпоредбата, за да има право работникът или служителят да ползва платен годишен отпуск, необходимо е да има най-малко общо 8 месеца трудов стаж, независимо при колко работодателя го е придобил. Разпоредбата на чл.155, ал.2 от КТ не поставя изискване лицето да има 8 месеца трудов стаж при всеки нов работодател, за да има право да ползва платения си годишен отпуск.
Според чл.155, ал.4 от КТ, размерът на основния платен годишен отпуск е не по-малко от 20 работни дни.
Въпрос: Когато лицето е назначено по втори трудов договор /4 часа/ полагащият платен годишен отпуск е в размер на 1/2 от определения с нормативен акт или се полага в пълен размер?
Отговор: Независимо от това, че лицето е назначено на втори трудов договор, работникът или служителят имат право на платен годишен отпуск пропорционално на зачетения трудов стаж. Видно от запитването, назначеният работник е на 4 часов работен ден и на основание чл. 355, ал. 2 от Кодекса на труда, за 1 ден трудов стаж се признава времето, през което работникът или служителят е работил най-малко половината от законоустановеното за него работно време за деня по едно или няколко трудови правоотношения, поради което работникът или служителят има право на пълния размер платен годишен отпуск по втория друдов договор.
Въпрос: Изплаща ли се обещетение по чл. 222 КТ, след приключване на болничните от 75 дни?
Отговор: В чл. 222.,ал. 1 от КТ е предвидено,че при уволнение поради закриване на предприятието или на част от него, съкращаване в щата, намаляване обема на работа и спиране на работата за повече от 15 работни дни, при отказ на работника или служителя да последва предприятието или неговото поделение, в което той работи, когато то се премества в друго населено място или местност, или когато заеманата от работника или служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен работник или служител, заемал преди това същата длъжност, работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя.Обезщетението е в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето,през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец.С акт на Министерския съвет, с колективен трудов договор или с трудовия договор може да се предвижда обезщетение за по-дълъг срок. Ако в този срок работникът или служителят е постъпил на работа с по-ниско трудово възнаграждение, той има право на разликата за същия срок.
Предвиденото в разпоредбата обезщетение следва да се изплати след изтичане на отпуска за временна неработоспособност и възстановяване на работоспособността на работника или служителя.
Въпрос: На служител назначен по чл.111 или по чл.114 от КТ полага ли му се клас за прослужено време?
Отговор: Разпоредбата на ал.8 на чл. 12 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), предвижда,че допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит се заплаща за действително отработено време в рамките на съответната месечна продължителност на работното време само по основното трудово правоотношение, а при непълно работно време - по всеки отделен трудов договор, до допълването им до съответната месечна продължителност на работното време.
След изменението на чл. 114 КТ (Обн., ДВ, бр. 108 от 19.12.2008 г.) времето, през което лицето работи по трудов договор на основание чл. 114 от Кодекса на труда се зачита за трудов стаж. Следователно, то има всички права произтичащи от трудов стаж, вкл. право на платен годишен отпуск, клас и т.н.