Как следва да се осчетоводи договор за лизинг от гледна точка на лизингополучателя – фирма „Плюс Минус” ЕООД, и какви стойности трябва да се запишат по счетоводните статии, ако условията на договора за лизинг са следните:

1. Предмет на договора за лизинг – лек автомобил (лизингополучателят не ползва данъчен кредит по лизинговите вноски).

2. Първоначална вноска, платена от лизингополучателя – 25000 лв.

3. Срок на договора за лизинг – 4 години.

4. Месечно лизингово плащане – 2550,40 лв. с ДДС. Общ размер на лизинговите плащания за целия период на лизинговия договор – 122419,20 лв. с ДДС. Брой на лиизнговите плащания – 48.

5. Общ размер на лихвите за целия период на лизинговия договор – 29889,50 лв. с ДДС.

6. Остатъчна стойност на автомобила – 2470,30 лв. с ДДС. По силата на договора за лизинг лизингополучателят може да придобие собствеността върху автомобила, като заплати на лизингодателя цена, равна на остатъчната стойност на автомобила в размер на 2470,30 лв.

7. В договора не е посочен лихвен процент, само е отбелязано, че ако едномесечният EURIBOR за изминалия период от отпускането на кредита по настоящия договор с натрупване надвиши 10% или повече едномесечния EURIBOR към датата на сключване на настоящия лизингов договор, лизингодателят има право да начисли лихва по настоящия кредит, пропорционално на повишението на едномесечния EURIBOR.

Ако предприятието прилага българските стандарти – НСФОМСП, счетоводните статии са следните:

1. За вписване на лизинга:

      Дт с/ка Транспортни средства                               120000,00

      Дт с/ка Финансови разходи за бъдещи периоди     29889,50

                          Кт с/ка Други заеми и дългове          149889,50

2. За изплатената първоначална вноска:

        Дт с/ка Други заеми и дългове                              25000,00

                    Кт с/ка Разплащателна сметка                   25000,00

След тези записвания салдото по с/ка Други заеми и дългове е 124889,50 лв (149889,50- 25000), представляващи сумите по т.4 и т.2 по долу).

Пояснение

Отчетната стойност на актива е 120000 лв. е формирана по следния начин:

1. Сума на вноските през срока на лизинга (2550,40 лв х 48 месеца) -    122419,20

2. Първоначална вноска-    25000,00

3. Опционна цена-     2470,30

4. Общо (1 + 2 + 3)-    149889,50

5. Лихви -     29889,50

6. Отчетна стойност на актива (4 – 5)-    120000,00

Автомобилът се амортизира по избран от предприятието амортизационен срок ( полезен живот), например 4г., независимо че срокът на лизинга е 3г., тъй като съдържа опция за покупка. Ако е договора за лизинг се предвижда връщане на актива на лизингодателя ( и тогава няма опция за покупка), амортизационният срок на актива следва да бъде 3 години, колкото е срокът на лизинга.

Особеност в случая е, че опционната цена се приспада при определяне на амортизируемата стойност.

Амортизируема стойност: 120000 – 2470,30 = 117529,70 лв.

Месечна амортизация: 117529,70: 48 м. = 2448,54 лв.

(1 м х 32448,32 + 47 м х 2448,54 = 117529,70 лв. )

Ако предприятието упражни опцията за покупка, за закупения автомобил в края на третата година се съставя статията:

         Дт с/ка Други заеми и дългове                                  2470,30

                     Кт с/ка Разплащателна сметка                       2470,30

С тази статия с/ка Други заеми и дългове се приключва.

Ако опцията за покупка не бъде упражнена и автомобилът се върне на лизингодателя, в края на четвъртата година се съставят статиите:

1. Дт с/ка Амортизация                                                 117529,70

                    Кт с/ка Транспортни средства                        117529,70

2. Дт с/ка Други заеми и дългове                                    2470,30

                   Кт с/ка Транспортни средства                             2470,30

За месечната лихва през срока на лизинга се съставя статията:

          Дт с/ка Разходи за лихви (25000 х 1/48)                         520,83

                  Кт с/ка Финансови разходи за бъдещи периоди   520,83

При начисляване на допълнителна лихва от лизингодателя, ако EURIBOR се увеличи, тя се отчита като текущ разход (няма как предварително да се капитализира), като се съставя статията:

        Дт с/ка Разходи за лихви

                 Кт с/ка Разчети по лихви

(или директно с/ка Разплащателна сметка)

От горния пример проличава една особеност на данъчното третиране на лизинга: съгласно чл. 12, ал.5 от ППЗДДС когато договорът за лизинг съдържа опция за прехвърляне на правото на собственост върху лизингополучателя, данъчното събитие е по-ранната от двете дати – датата на всяко плащане, или датата, на което то е станало дължимо, т.е. ДДС се начислява за всяка лизингово вноска, а не еднократно за цялата стойност по лизинга, както е в лучай, когато с договора се предвижда задължително прехвърляне на собствеността върху актива в края на лизинговия договор според чл. 6, ал.2, т.3 и чл.25, ал.3, т.1 от ЗДДС.

На основание чл. 9, ал. 1, т. 1 от КСО, осигурителният стаж се изчислява в часове, дни, месеци и години. За осигурителен стаж се зачита:
1. времето, през което лицата по чл. 4, ал. 1 т. 1 - 4 и ал. 2 са работили при пълното законоустановено за тях работно време, ако са внесени или дължими осигурителните вноски върху полученото възнаграждение, но не по-малко от минималния осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3 за съответната професия; когато лицето е работило при непълно работно време, осигурителният стаж се зачита пропорционално на законоустановеното работно време.
В определени случаи осигурителен стаж се зачита без за това време да се дължат и внасят осигурителни вноски. Това са периодите :
1. на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете;
2. на платените и неплатените отпуски за временна неработоспособност и за отпуск за бременност и раждане;
3. на неплатения отпуск до 30 работни дни през една календарна година;
Осигурителният стаж на лицата, които са работили при непълно работно време и са били осигурени върху не по-малко от минималния осигурителен доход за професията по икономическа дейност за съответната продължителност на работното време, се изчислява, като сборът от отработените часове се раздели на установената с нормативен акт продължителност на работното време.
При изчисляване на осигурителния стаж на лицата, които са работили при определено с Кодекса на труда или с друг нормативен акт работно време, един пълен месец осигурителен стаж се зачита, когато са зачетени за осигурителен стаж всичките работни дни. Ако зачетените за осигурителен стаж дни през отделни месеци на годината са по-малко от работните дни за месеца, осигурителният стаж се признава за толкова месеца, колкото се получават, като общият брой на дните, зачетени за осигурителен стаж, включително дните на ползвания законоустановен отпуск, се раздели на 21 при 5-дневна работна седмица и на 25 при 6-дневна работна седмица. Към изчисления по този начин осигурителен стаж се прибавят и пълните месеци, зачетени за осигурителен стаж, през годината. Една година осигурителен стаж се зачита, когато са зачетени за осигурителен стаж 12 месеца.
Примери за изчисляване на осигурителен стаж, когато работниците и служителите работят на пълното законоустановено за тях работно време:
Служител работи по трудово правоотношение на пълното законоустановено работно време 8 часа при 5 дневна работна седмица за следните периоди:
- от 1 декември 2007 г. до 29 февруари 2008 г.
- от 14 март 2008 г. до 18 юни 2008 г.
Изчисляването на осигурителния стаж за двата периода се извършва както следва:
- от 1 декември 2007 г. до 29 февруари 2008 г. – 3 месеца осигурителен стаж
- от 14 март до 31 март 2008 г. – 12 работни дни
- април и май 2008 г- 2 месеца осигурителен стаж
- от 1 до 18 юни 2008 г. – 14 работни дни
Общо за периода от 14 март до 18 юни лицето има осигурителен стаж 2 месеца и 26 работни дни, което прави 3 месеца и 5 работни дни. Общо за двата периода лицето има осигурителен стаж 6 месеца и 5 работни дни.
Служител работи по трудово правоотношение на пълното законоустановено работно време 8 часа при 5 дневна работна седмица, като съгласно условията на договора работи само първите три дни от всяка работна седмица за периода от 1 януари 2008 г. до 31 май 2008 г.
Изчисляването на осигурителния стаж за периода се извършва както следва:
- работни дни за месец януари – 5 седмици Х 3 работни дни = 15 работни дни
- работни дни за месец февруари – 4 седмици Х 3 работни дни = 12 работни дни
- работни дни за месец март – 4 седмици Х 3 работни дни = 12 работни дни
- работни дни за месец април – 5 седмици Х 3 работни дни = 15 работни дни
- работни дни за месец май – 4 седмици Х 3 работни дни = 12 работни дни
Общо работните дни за периода са 66 или осигурителният стаж е 3 месеца и 3 работни дни. /66 : 21 = 3 месеца; 3 месеца х 21 дни = 63 дни; 66 дни - 63 дни = 3 дни/.
Пример за изчисляване на осигурителен стаж, когато работниците и служителите работят на непълно работно време:
За периода от 1 февруари до 20 юни 2008 г. служител работи при непълно работно време 6 часа, при законоустановено работно време за длъжността 8 часа. Изчисляването на осигурителния стаж за периода се извършва както следва:
- работните дни за периода от 01 февруари до 31 май 2008 г. - 5 месеца х 21 раб. = 105 раб. дни
- за периода от 1 юни до 20 юни 2008 г. – 20 раб. дни
- общо работни дни за целия период- 105 + 20  = 125
- общо отработени часове за периода – 125 х 6 = 750 часа
- 750 : 8= 93 дни и 6 часа /750 : 8 = 93,75; 93 дни х 8 часа = 744 часа; 750 - 744 = 6 часа/
- 93 дни: 21 = 4 месеца и 9 дни /93 : 21 = 4,42; 4 месеца х 21 раб. дни = 84 раб. дни; 93 раб. дни - 84 раб. дни = 9 дни/
- осигурителен стаж за периода 4 месеца 9 дни и 6 часа
От 1 януари 2005 г. за осигурителен стаж се зачита времето, през което лицата са полагали извънреден труд. В този случай осигурителният стаж се зачита, като сборът от изработените часове през месеца, включително извънредният труд, след превръщане на нощните часове през нощните смени в дневни се раздели на законоустановеното работно време на лицето. Зачетеният осигурителен стаж може да бъде повече от календарното време.
Съгласно чл. 143, ал. 1 от Кодекса на труда, извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. Предвид посочените разпоредби за осигурителен стаж се зачита трудът, който е отчетен като извънреден от работодателя и за който е изплатено възнаграждение за извънреден труд по реда на чл. 262, 263 от Кодекса на труда.
Осигурителят при прекратяване на трудовото или служебното правоотношение издава удостоверение образец УП–3, в което освен зачетения осигурителен стаж за законоустановеното работно време посочва отделно часовете извънреден труд. При определяне на осигурителния стаж за законоустановеното работно време, както и на часовете извънреден труд нощните часове през нощните смени се превръщат в дневни.
При преценяване правото на пенсия и изчисляване на размера й часовете извънреден труд, посочени в удостоверението обр. УП-3 се разделят на законоустановеното работно време и осигурителният стаж се зачита в дни и часове. Същият се прибавя към зачетения осигурителен стаж за законоустановеното работно време. В този случай зачетеният осигурителен стаж може да бъде повече от календарното време.
Пример:
За периода от 1 май до 31 май 2008 г. служител е изработил всички работни дни при пълно работно време 8 часа и по разпореждане на работодателя е работил 5 часа извънредно. Осигурителният стаж за месец май е 1 месец и 5 часа.
Този материал е предоставен от „Сиела” и е част от продукта Сиела Счетоводство. До края на месец юни можете да се възползвате от преференциалната оферта за абонамент за Сиела ЕвроСчетоводител и Сиела Счетоводство. Тя ви дава възможност за годишен абонамент, като 1 година = 14 месеца!

На редовното заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество под председателството на вицепремиера Емел Етем и с участието на министъра на труда и социалната политика Емилия Масларова бе разгледан проект на закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда. Една от обсъдените промени предвижда бащата да има право на отпуск от датата на раждането до навършване на 15-дневна възраст на детето. Условие затова е майката и бащата да имат брак или да живеят в едно домакинство.

С проекта се допълват случаите, при които работниците или служителите имат право на обезщетение от работодателя. Досега право на такова имаше само в случай на  уволнение поради закриване на предприятието или на част от него, съкращаване в щата, намаляване обема на работа и спиране на работата за повече от 15 работни дни. Съгласно предвидените промени условие за обезщетение ще е и отказ на работника или служителя да последва предприятието или неговото поделение, в което работи, когато то се премества в друго населено място или местност и когато заеманата от работника или служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен работник или служител, заемал преди това същата длъжност.

Дискутирано бе предложението за увеличение на размера на глобите. То предвижда за нарушаване на правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труда глобата ще е от 100 до 500 лв., а не както досега от 20 до 250 лв. От 10 000 до 15 000 лв. пък става имуществената санкция или глоба за работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, вместо досегашните от 1500 до 5000 лв.

С проекта на закон се въвеждат и отговорност за невнасяне на имуществени санкции и глоби по наказателни постановления, както и за извършване на маловажно нарушение. Предивжда се възможността за сключване на споразумение за прекратяване на административнонаказателното производство, както и за разсрочване на задължения по искане на нарушителя.

Социалните партньори разгледаха още и проект на Стратегия по безопасност и здраве при работа. Той представя състоянието и тенденциите в развитието на условията на труд и очертава основните насоки на политика по безопасност и здраве при работа. В проекта е представен институционалният капацитет на системата по безопасност и здраве при работа, като са посочени основните институции с функции по безопасни и здравословни условия на труд.

Определени са визията, целите и приоритетите на стратегията. Като основна нейна цел е посочено намаляването на трудовите злополуки с 25 %. За нейното постигане са набелязани мерки в областта на гарантиране на правилното прилагане на законодателството на областта на безопасните и здарвословни условия на труд, насърчаване на развитието и прилагането на секторни стратегии, насърчаване на промените в поведението на работещите и работодателите към прилагане на подход, насочен към опазване на здравето и др.

Проектът на стратегия ще послужи за основа при ежегодното разработване на Национална програма за безопасни и здравословни условия на труд и разработването на проекти за финансиране от структурните фондове на Европейския съюз и други международни организации и донори.

На заседанието на НСТС бе разгледан и проект на Закон за инспектиране по труда, който урежда функционирането на националната система за инспектиране по труда като определя видовете контролни дейности, които се включват в инспектирането по труда, както и взаимодействието между държавните контролни органи, които ги осъществяват.

Съгласно закона „инспектиране по труда” е дейност, осъществявана от държавни контролни органи по установяване и налагане на съответствие между изискванията на законодателството и приложението му в предприятията, обектите и местата, където се осъществява трудова дейност или се провежда обучение.

Цел на инспектирането по труда е постигане на оптимални условия на труд на работниците и служителите, с оглед опазване на живота и здравето им.

Инспектирането по труда се извършва от инспектори, държавни служители и/или други упълномощени лица в Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда”, Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, Агенцията за ядрено регулиране, Дирекцията за национален строителен контрол към министъра на регионалното развитие и благоустройството, Националната служба „Пожарна безопасност и защита на населението” към министъра на вътрешните работи, Контролно-техническата инспекция към министъра на земеделието и горите, МИЕ, МТ, МОСВ, МО и други администрации, на които е възложено с нормативен акт да осъществяват дейности по чл. 4.

Законопроектът предвижда инспектирането по труда да се осъществява съгласно Национална програма за инспектиране по труда, която министърът на труда и социалната политика ежегодно ще разработва.

За осъществяване на координация, консултации и сътрудничество при инспектирането по труда се създава Национален съвет за инспектиране по труда, в чиито състав се включват представители на Министерския съвет, на организациите на работодателите и на работниците и служителите, признати за представителни на национално равнище.

На основание чл.114 от Кодекса на труда трудов договор може да се сключва и за работа през определени дни от месеца.

Когато работникът или служителят работи при един работодател общо не повече от 5 работни дни или 40 часа в месеца последователно или разпокъсано времето не се признава за трудов стаж.
Съгласно разпоредбите на осигурителното законодателство за лицата, които работят по условията на чл.114 от КТ се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване. На работниците и служителите времето, за което са внесени или дължими осигурителни вноски се зачита за осигурителен стаж. 
Редът за осигуряване на лицата, наети на работа по условията на чл.114 от КТ зависи от обстоятелството дали това е единствено трудово правоотношение за тях или получават доходи за работа и по друг трудов договор през месеца.
Работниците и служителите които работят през месеца само по едно трудово правоотношение по чл. 114 от КТ, както и в случаите при които работят по повече от един трудов договор всеки от който е сключен за не повече от 5 работни дни или 40 часа подлежат на осигуряване по реда, определен в чл. 4, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване за следните социални рискове:
инвалидност, старост и смърт;
трудова злополука и професионална болест.
За тези работници и служители независимо от размера на възнаграждението се внасят осигурителни вноски само за фонд „Пенсии” и фонд „Трудова злополука и професионална болест”. През 2008 г. за лицата, родени преди 1 януари 1960 г. осигурителните вноски за фонд „Пенсии” са в размер 22 на сто. За родените след 31 декември 1959 г.  вноската за фонд „Пенсии” е 17 на сто, като за тях се внасят и вноски за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд в размер 5 на сто. Осигурителите сами определят размера на осигурителната вноска за фонд „Трудова злополука и професионална болест” в зависимост от основната си икономическа дейност по таблицата в Приложение № 2 към чл. 12, ал. 1, т. 3 от Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. Размерът на вноската е между 0.4 и 1.1 на сто. Вноските за фонд „Пенсии” и за универсален пенсионен фонд се внасят в съотношение 60:40 за сметка на осигурителя и на осигуреното лице. Вноските за фонд “Трудова злополука и професионална болест” са изцяло за сметка на осигурителя. Осигурителите наели на работа лица по условията на първа или втора категория труд внасят за своя сметка с 3 пункта по-висока вноска за фонд „Пенсии” , както и вноска за пенсия за ранно пенсиониране в професионален пенсионен фонд. От 1 януари 2004 г. за лицата, които са наети на работа по трудов договор по чл. 114 от КТ на длъжност учител се дължат осигурителни вноски за учителски пенсионен фонд в размер на 4.3 на сто. Вноските за учителския пенсионен фонд също са изцяло за сметка на осигурителя.
За работниците и служителите, наети на работа до 5 работни дни или 40 часа през календарния месец от работодатели спрямо, които може да бъде открито производство по несъстоятелност от 1 юли 2006 г. се дължат осигурителни вноски и за фонд ““Гарантирани вземания на работниците и служителите”.
За лицата, които подлежат на осигуряване за пенсия и трудова злополука и професионална болест осигурителите подават месечни данни за осигуряването и дължимия данък в съответното ТД на НАП с декларация обр. №1 „Данни за осигуреното лице”. Данните се подават с попълнен код 11 в т.12 „Вид осигурен” на декларацията.
Като осигурени за пенсия и трудова злополука и професионална болест наетите по трудов договор до 5 работни дни или 40 часа месечно имат право на парични обезщетения, когато претърпят трудова злополука или имат установено професионално заболяване. Времето, за което са внесени или дължими осигурителни вноски се зачита за осигурителен стаж за пенсиониране.
Когато работник или служител работи по основен трудов договор за повече от пет работни дни или 40 часа през календарния месец и същевременно има сключен трудов договор по условията на чл. 114 от КТ подлежи на осигуряване за всички осигурени социални рискове и по двата трудови договори. В този случай осигуряването по договора по чл. 114 от КТ е по реда на чл. 4, ал. 1, т. 6 от КСО. И по двата трудови договори се внасят вноски за четирите фонда на държавното обществено осигуряване. Вноските за фонд “Пенсии”, “Общо заболяване и майчинство” и фонд “Безработица”, както и за универсален пенсионен фонд се разпределят в съотношение 60:40 за сметка на осигурителя и на осигуреното лице. Вноските за фонд “Трудова злополука и професионална болест” са изцяло за сметка на осигурителя.
И в тези случаи всеки осигурител трябва да подава месечни данни за осигуряването и дължимия данък с декларация обр. №1 „Данни за осигуреното лице”, като  за работниците и служителите, наети по трудов договор по чл.114 от КТ данните за осигуряването се подават с код 04 в т.12 „Вид осигурен” независимо по коя категория труд работят. В случаите, при които лицата не работят през всички работни дни от месеца с оглед определяне на осигурителните права от голямо значение е точното определяне на дните в осигуряване при попълване на данните в декларацията.
На всички работници и служители осигурителните вноски се изчисляват върху получените или начислени брутни месечни възнаграждения. но върху не по-малко от минималния месечен осигурителен доход, определен по основната икономическа дейност на осигурителя за професията, която заема лицето по трудовия договор. Когато лицето не работи през всички работни дни от месеца или работи при непълно работно време минималният месечен осигурителен доход се изчислява пропорционално на отработеното време. За работниците и служителите, които работят в бюджетни предприятия по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителната разпоредба от Закона за счетоводството от 1 януари 2008 г. не се прилагат минималните осигурителни доходи. Месечния осигурителен доход не трябва да надхвърля максималния месечен осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на ДОО за съответната година - за 2008 г. 2000лв.
Осигурителния стаж по договора по чл. 114 от КТ се заверява в  удостоверение УП-3.

Преди започване на работа с осигурителни каси е необходимо към модул ТРЗ и ЛС на Плюс Минус да се инсталират допълнителни документи[1] за работа с ОК. След като вече са инсталирани тези документи, програмата позволява всички ескпорти към НАП да бъдат направени във формат за осигурителни каси – Декларация образец 1, Декларация образец 6, Дискета обезщетения ДОО. Готовите файлове са съобразени напълно с изискванията на НАП за подаване на данни от осигурителни каси.

Настройки за работа с осигурителни каси и членове на ОК.

1. Преминава се в екран Типови операции, това може да стане по два начина:

- от бутон в главния панел с бутони на Плюс Минус;

- с натискане на клавиш F5 от клавиатурата

Чрез бутон се добавя документа за промяна параметрите на фирмата с име на файла Parametri.xls. За да се запомни новата типова операция се натиска бутон .

2. Избира се типовата операция за промяна параметрите на фирмата. При работа с осигурителни каси се използват следните три параметъра:

- Член ОК – избира се „ДА”, когато фирмата е член на осигурителната каса;

- ЕИК ОК – попълва се булстат на осигурителната каса, когато фирмата е член на осигурителната каса;

- Фирмата е осиг. каса - избира се „ДА”, когато фирмата е осигурителна каса.

• Попълване за фирма член на осигурителна каса:

• Попълване за фирма осигурителна каса:

След попълване на съответните параметри документа се запомня с бутон или клавиш F8 от клавиатурата.

Декларация 1 за осигурителни каси.

1. Всеки член на касата генерира отделни файлове за месеца. Това става по обичайния начин в програмата от Операции/Дискета за НОИ/За цялата фирма.

2. Осигурителната каса обединява данните на членовете, като записва един общ файл в специфичния за ОК[2] формат. Това се осъществява от Операции/Дискета за НОИ/Редакция на записани данни. ВНИМАНИЕ! Задължително е това да се прави от фирмата – осигурителна каса!

Начин на работа:

2.1. Натиска се бутон , след което се отваря екран „Обединяване данни за декларация образец 1”. Попълва се месец /формат ггггмм/ и се натиска бутон .

В таблицата се показват данни за всички членове на касата с информация за фирмите, за които има открити данни за посочения месец. Тук е предвидена възможност избирателно да се определи за кои фирми да се обобщят данни в общия файл.

2.2. Натиска се бутон и се изчаква програмата да обработи данните. След като приключи обработката на екран се показва готовата таблица с обобщените данни за осигурителната каса. За запис на общата декларация 1 се натиска бутон . Избира се къде и с какво име да бъде записан файла.

Декларация 6 за осигурителни каси.

1. Всеки член на касата генерира отделно файлове за месеца. Това става по обичайния начин в програмата от Операции/Дискета за НОИ/Данни за дължими вноски и данък по чл. 42 ЗДДФЛ.

2. Осигурителната каса обединява данните на членовете, като записва един общ файл в специфичния за ОК формат. Това се осъществява от същата точка Операции/Дискета за НОИ/Данни за дължими вноски и данък по чл. 42 ЗДДФЛ, но от допълнително предвиден за целта бутон . ВНИМАНИЕ! Задължително е това да се прави от фирмата – осигурителна каса!

Начин на работа:

2.1. Натиска се бутон , след което се отваря екран „Обединяване данни за декларация образец 6”. Попълва се месец и се натиска бутон . В екрана за обединяване на данните начина на работа е аналогичен, както при Декларация 1 /т. 2.1. от описанието за Д1/.

2.2. След приключване на обработката директно се преминава към експорт на общия файл чрез натискане на бутон . Програмата автоматично предлага да го запише и на дискета. За целта е необходимо във флопи-дисковото устройство да има поставена предварително форматирана дискета.

Дискета обезщетения ДОО за осигурителни каси.

1. Всеки член на касата генерира отделно файлове за месеца. Това става по обичайния начин в програмата от Операции/Дискета обезщетения ДОО. Достатъчно е членовете да запишат файловете POPO2007.txt, тъй като за придружителното писмо се генерира един общ файл за касата.

2. Осигурителната каса обединява данните на членовете, като записва един общ файл в специфичния за ОК формат. Това се осъществява от същата точка Операции/Дискета обезщетения ДОО, но от допълнително предвиден за целта бутон . ВНИМАНИЕ! Задължително е това да се прави от фирмата – осигурителна каса!

Начин на работа:

2.1. Попълва се необходимата информация за дискетата: месец, изплатени/начислени, дата на изплащане/начисляване, дата на подаване обр. 1, представляващ /3-те имена/, качество на представляващия, данни за приносителя. Натиска се бутон , след което се отваря екран „Обединяване информация”. Попълва се месец и се натиска бутон . Екрана за обединяване е същия като на Декларация 1 и 6 и начина на работа е аналогичен.

2.2. След като приключи обработката по обединяването на данните, програмата Ви връща в началния екран „Дискета за изплащане на парични обезщетния от ДОО в НОИ”. За да се запише описа във файл е необходимо да натиснете бутон . Тук са възможни два варианта:

• Ако всичко е попълнено както трябва директно ще се запише файл POPO2007.txt. След това програмата ще Ви върне в екран Приложение 8, за да запишете и файл за придружителното писмо. За целта е необходимо в полето за избор на файл чрез клавиш Insert или двоен клик на мишката да изберете записания файл POPO2007.txt:

След избора на файл веднага ще се запише и експорта на придружителното писмо – POPP2007.txt.

• Ако има пропуски или неточности при попълване на данните няма да се запишат файлове, а ще се изведе съобщение за броя открити грешки в съответното приложение. Данните трябва да бъдат допълнени/коригирани и отново да се направи запис.

Особенност при извеждане на платежните нареждания за осигуровки.

При генериране на платежни нареждания за осигуровки от фирма член на касата, в полето за наредител програмата автоматично зарежда името на фирмата осигурителна каса, чийто булстат е посочен в параметрите на членовете на касата като ЕИК ОК. Данните за IBAN и BIC на наредителя се зареждат с Insert от аналитични признаци. За целта е необходимо банковата сметка на касата, от която ще се превеждат дължимите осигуровки да се създаде като аналитичност подчинена на главна аналитичност "Банкови сметки" във всяка една фирма, която е член на касата.

[1] Документите се закупуват отделно към модул ТРЗ и ЛС. За повече информация виж актуална ценова листа на Плюс Минус ЕООД

[2] Осигурителни каси

Чуждестранните физически лица подлежат на облагане по ЗДДФЛ за придобитите доходи от източници в България.

1. Доходите на чуждестранни лица с източник в България обхващат:
- доходите от наеми или от друго възмездно предоставяне за ползване на движимо или недвижимо имущество, включително вноски по договор за лизинг, в която не е предвидено прехвърляне на правото на собственост;
- обезщетения за пропуснати ползи и неустойки с такъв характер;
- лихви, включително и съдържащите се във вноските по лизинг;
- стипендии за обучение в страната и чужбина;
- авторски и лицензионни възнаграждения;
- възнаграждения за технически услуги;
- награди и възнаграждения за дейност, извършена на територията на страната от чуждестранни физически лица – общественици, дейци на науката, изкуството, културата и спорта;
- доходи от управление и контрол, от участия в управителни и контролни съвети на предприятия;
- доходи от продажба, замяна и друго възмездно прехвърляне на недвижимо имущество;
- доходи от продажба и замяна на акции, дялове, компенсаторни инструменти и други финансови активи.
Посочените доходи не трябва да са реализирани чрез определена база в България.
Възприет е принципът за облагане на брутните доходи, без намаляване на нормативни разходи с изключение на доходите от продажба и замяна на недвижимо имущество и от вноските по договор за лизинг. При тези доходи данъкът се определя върху положителната разлика между продажната цена и документално доказаната цена на придобиване на имуществото, намалявана с 19% разходи, Данъкът на доходите от продажба и замяна на акции, дялове, компенсаторни инструменти и други финансови активи, се определя от положителната разлика върху продажната цена и документално доказаната цена на придобиване на имуществото.
Трябва да се има предвид и една особеност – изброените доходи в полза на чуждестранните физически лица не се облагат с данък, ако са освободени от облагане по чл. 13 от ЗДДФЛ и тези лица са установени за данъчни цели в държава – членка на Европейския съюз или на Европейското икономическо пространство. Обстоятелствата се удостоверяват пред платеца на дохода с документ на данъчната администрация на държавата, в която лицето е установена за данъчни цели, както и с декларация на лицето, придобило дохода, че са налице условия за освобождаване на дохода от облагане.
Предприятието – платец на дохода е задължено да удържи данъка на лицето (10%) и да го внесе в бюджета до края на месеца, следващ месеца за начисляване на дохода.
Удържаният данък е окончателен и за него не се подава годишна данъчна декларация.
  2. Освен посочените доходи на чуждестранни лица в закона (чл. 38) е
определен специфичен ред за облагане на доходите на чуждестранни и местни физически лица. Това са доходите от:
- дивиденти и ликвидационни дялове;
- замяна на акции и дялове при преобразуване на дружества по ЗКПО;
- допълнително доброволно осигуряване, от доброволно здравно осигуряване и от застраховка "Живот";
- продажба или замяна на движимо имущество по Закона за управление на отпадъците.
Дивидентите са доход, получен от стопанска дейност чрез влагане на парични средства. Развитието на стопанската дейност е наложило минимално облагане на тези доходи. У нас те се облагат с минималния данъчен размер 5%. Облага се брутният размер на дивидента, определен с решението за разпределението и изплащането им. Данъкът върху дивидента под формата на скрито разпределение на печалбата се определя върху брутната сума на начислените разходи.
С данък се облагат дивидентите и ликвидационните дялове в полза на местно или чуждестранно физическо лице от източник в България и на местно физическо лице от източник в чужбина.
Платецът на дивидента следва да удържи данъка от лицето и да го внесе в бюджета до края на месеца, следващ месеца, през който е взето решението за разпределение на дивидентите.
Облагането на дивидентите е еднократно, при източника и за тях не се подава годишна данъчна декларация.
Доходите от ликвидационните дялов е се облагат също с 5% с окончателен данък при източника. данъкът се определя от положителната разлика между стойността на ликвидационния дял и документално доказаната цена на придобиване на дела в дружеството или кооперацията. Данъкът се удържа и внася до края на месеца, през който е начислен ликвидационният дял.
Не се облагат с данък ликвидационните дялове, ако са освободени от облагане по чл. 13 от закона и изплатени в полза на чуждестранни физически лица, установени за данъчни цели в държави - членки на ЕС или на територията на Европейското икономическо пространство. Тези обстоятелства се удостоверяват пред платеца на дохода с документ на данъчната администрация на държавата, в която лицето е установено за данъчни цели. Освобождаването от облагане се извършва чрез декларация от лицето, придобило дохода.
Ликвидационните дялове могат да бъдат:
- делът от имуществото на съдружник при прекратяване на дружеството;
- паричната равностойност на дела на имуществото при прекратяване членството в дружеството;
- полагащата се делова вноска при прекратяване на членство в кооперация или при прекратяване на кооперация;
- имущество, прехвърлено при преобразуване на едноличния собственик по реда на чл. 285 от ТЗ.
Доходите, придобити от замяна на акции и дялове при преобразуване на дружества по глава деветнадесета, раздел II от ЗКПО, се облагат с 10%, като облагаемият доход се определя като положителната разлика между пазарната цена на придобитите при замяната акции или дялове и цената на придобиване по чл. 33, ал. 6 на акциите или дяловете в преобразуващото се дружество. пазарната цена в случая се приема за цена на придобиване по чл. 33, ал. 6 при последваща продажба или замяна на акциите и дяловете в приемащото или новоучреденото дружество.
Доходите от замяна на акции и дялове при преобразуване на дружества по ЗКПО, могат да бъдат:
- от замяна акции и дялове в местни търговски дружества или в търговски дружества в чужбина;
- от замяна акции и дялове в търговски дружества в чужбина за акции и дялове в търговски дружества в чужбина или в местни търговски дружества;
- чуждестранните физически лица могат да реализират доход при замяна на акции и дялове местни търговски дружества за акции и дялове в местни търговски дружества или търговски дружества в чужбина.
Начисления данък се внася от платеца на дохода до 15 - то число на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода.
3. С окончателен данък се облага и брутната сума на доходите от допълнително доброволно осигуряване, доброволно здравно осигуряване и от застраховка "Живот", придобити на датата на:
- обратно получаване на внесените суми за застраховка "Живот";
- обратно получаване на внесените суми за доброволно здравно осигуряване с изключение на предвидените в здравноосигурителните договори случаи;
- получаване на внесените суми за допълнително осигуряване (доброволно) преди придобиване право на допълнителна пенсия;
- прехвърляне на суми от индивидуална партида по партида на трето лице;
- изменение на застрахователния договор, за който е ползван чл. 19;
- усвояване на сумите по застрахователен договор за погасяване на заем,, когато застраховка "Живот" се ползва за обезпечение на задължение на физическо лице.
Посочените по-горе доходи не се облагат с окончателен данък, ако съответстват на частта от вноските/премиите, за които не е ползвано данъчно облекчение по реда на чл. 19 от закона.
4. С окончателен данък се облага и брутната сума на дохода, придобит от физическото лице при продажба или замяна на движимо имущество, които имат право да извършват събиране, транспортиране, оползотворяване или обезвреждане на отпадъци в съответствие със ЗУО (чл. 13, ал. 1, т. 2, буква "г")
Посочените основни моменти в облагането с окончателен данък на доходите на чуждестранните лица и на българските и чуждестранни лица, облагани по еднакъв ред и условия.