Поради многократни запитвания от страна на наши клиенти как се определя минималния осигурителен доход при различен брой заети лица в няколко различни икономически дейности, публикуваме официално становище на НАП от системата “Въпроси и отговори”:

Съгласно чл. 6, ал. 2 (доп. - ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) от Кодекса за социално осигуряване (КСО) доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност. Със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване се определят:

1. максималният месечен размер на осигурителния доход през календарната година;
2. минималният месечен размер на осигурителния доход през календарната година за самоосигуряващите се лица;
3. основните икономически дейности и квалификационни групи професии, за които се въвежда минимален месечен размер на осигурителния доход за календарната година по дейности и групи професии, както и минималния осигурителен доход за тях.

На основание чл. 6, ал. 3 от КСО и чл. 3, ал. 1 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски (НЕВДОВ) за лицата, работещи по трудови правоотношения, месечният осигурителен доход не може да бъде по малък от минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя.

Съгласно § 1 от Допълнителните разпоредби на НЕВДОВ основната икономическа дейност на осигурителя се определя съгласно Класификацията на икономическите дейности (КИД-2008), утвърдена със заповед на председателя на Националния статистически институт, по икономическите дейности, посочени в Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за всяка календарна година. Когато осигурителят осъществява две или повече икономически дейности, основната му икономическа дейност се определя от дейността, в която са заети най-голям брой лица, работещи по трудово правоотношение. В този случай при определянето й не се вземат предвид работниците и служителите, които са общофункционално свързани с всички дейности на осигурителя. При равен брой работещи по трудови правоотношения в отделните дейности основната икономическа дейност на осигурителя се определя по негов избор.

Основната икономическа дейност се определя по таблицата към приложение № 1 от ЗБДОО за съответната година към последния календарен ден от месеца (на редове от 1 до 74 в таблицата към ЗБДОО за 2010 г.). В броя на заетите се включват всички заети лица през месеца, включително напусналите, новопостъпилите и преминалите от една дейност в друга. Осигурител, извършващ повече от една дейност, отнася прехвърлените между дейностите си работници, към дейността, в която същите работят към края на месеца.

Болничен и обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ

Болничен в срок на предизвестие по чл. 326, ал. 2 от КТ

Обезщетение по чл. 224 от КТ, когато работникът няма 8 месеца трудов стаж

След изтичане на отпуск за отглеждане на дете до 2 г. - в кой ден майката трябва да започне работа?

Имат ли право на 6мес. неплатен отпуск по чл.167а самоосигуряващи се майки или това се отнася само за лицата, работещи по трудов договор?

Задължен ли е работодателят да изготвя ежемесечно фишове за трудовото възнаграждение на служителите си? Или това се прави при поискване от служителя?

На наш служител е наложена пробационна мярка "поправителен труд" в размер на 15% от брутното трудово възнаграждение, за срок от 4месеца, който срок не се зачита за трудов стаж.Следва ли при издаването на удостоверие УП3, осигурителният стаж също да бъде намален?

Самоосигуряващ,свободна професия-при наложена пробационна мярка поправителен труд, къде се отразява, че не се зачита за трудов стаж кой и с какъв документ удостоверява това пред Пробационната служба?

Служител, шофьор на товарен автомобил, за който е въведено сумарно изчисляване на работното време в рамките на четиримесечен отчетен период, изготвен му е работен график и му е осигурена достатъчно количество работа, работи среднодневно по-малко от 8 часа в рамките на отчетния период, по своя вина. Как се коригират с "-" вече изплатените суми?

Болничен и обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ

Тъй като обезщетението по чл. 222, ал. 1 от Кодекса на труда е за оставане без работа, т.е. целта е да се даде възможност на лицето реално да си търси работа, то и срокът му /не повече от 1 месец или по-дълъг, ако е предвидено в КТД или в трудовия договор/, започва да тече след възстановяване работоспособността на служителя.
След изтичане на този срок работникът или служителят следва да представи трудовата си книжка на работодателя, за да удостовери обстоятелството, че не е започнал работа, след което работодателят е длъжен да изплати обезщетението.

Болничен в срок на предизвестие по чл. 326, ал. 2 от КТ

Съгласно чл. 326, ал. 2 от Кодекса на труда /КТ/ срокът на предизвестието при прекратяване на безсрочен трудов договор е 30 дни, доколкото страните не са уговорили по-дълъг срок, но не повече от 3 месеца. Срокът на предизвестието при прекратяване на срочен трудов договор е 3 месеца, но не повече от остатъка от срока на договора.
Разрешеният на лицето отпуск поради временна неработоспособност след връчване на предизвестието не прекъсва срока на вече връченото предизвестие, както и не удължава неговият срок. В чл. 335, ал. 2, т.1 от КТ изрично е предвидено, че при прекратяване на трудовия договор с предизвестие, той се прекратява с изтичане срока на предизвестието.

Обезщетение по чл. 224 от КТ, когато работникът няма 8 месеца трудов стаж

Разпоредбата на чл. 155, ал. 2 и 3 от Кодекса на труда /КТ/ предвижда, че при постъпване на работа за първи път работникът или служителят може да ползва платения си годишен отпуск, когато придобие най-малко 8 месеца трудов стаж. При прекратяване на трудовото правоотношение преди придобиване на 8 месеца трудов стаж работникът или служителят има право на обезщетение за неползван платен годишен отпуск, изчислено по реда на чл. 224, ал. 1 КТ, съгласно който при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж. Обезщетението се дължи от датата на прекратяване на трудовия договор. Съгласно чл. 42, ал. 1 и 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските обезщетение за неизползуван платен годишен отпуск по чл. 224 КТ се изплаща и в случаите, когато към датата на прекратяване на трудовото правоотношение работникът и служителят нямат придобито право на отпуск. Ако обезщетението не Ви бъде изплатено от работодателя, Вие можете по съдебен ред да потърсите правата си, като давностният срок е 3 години и започва да тече от деня, в който правото, предмет на иска, е станало изискуемо или е могло да бъде упражнено. При парични вземания изискуемостта се смята настъпила в деня, в който по вземането е трябвало да се извърши плащане по надлежния ред - чл. 358, ал. 1, т. 3 и ал. 2, т. 2 КТ.

След изтичане на отпуск за отглеждане на дете до 2 г. - в кой ден майката трябва да започне работа?

Майката следва да се върне на работа от деня, следващ деня на раждане на дететето. Разпоредбата на чл. 164 КТ регламентира правото на отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст. Това означава, че отпускът изтича в деня, на който детето навършва 2-годишна възраст, т.е. самата дата, на която детето навършва възрастта се включва в отпуска.

Имат ли право на 6мес. неплатен отпуск по чл.167а самоосигуряващи се майки или това се отнася само за лицата, работещи по трудов договор?

В чл. 167а, ал.1 от КТ е предвидено, че след използването на отпуските по чл. 164, ал. 1 и чл. 165, ал. 1 всеки от родителите (осиновителите), ако работят по трудово правоотношение и детето не е настанено в заведение на пълна държавна издръжка, при поискване има право да ползва неплатен отпуск в размер 6 месеца за отглеждане на дете до навършване на 8-годишна възраст.
Както е видно от разпоредбата, право на този отпуск има всеки от родителите, ако работят по трудово правоотношение.

Задължен ли е работодателят да изготвя ежемесечно фишове за трудовото възнаграждение на служителите си? Или това се прави при поискване от служителя?

В трудовото законодателство няма изрично предвидено такова задължение, но в практиката е установено работодателите да предоставят на служителите си фишове за трудово възнаграждение, особено в случаите, когато работниците/служителите не получават трудовите си възнаграждения по ведомост или срещу разписка, а по банков път.

На наш служител е наложена пробационна мярка"поправителен труд" в размер на 15% от брутното трудово възнаграждение, за срок от 4месеца, който срок не се зачита за трудов стаж. Следва ли при издаването на удостоверие УП3, осигурителният стаж също да бъде намален?

Законодателството не предвижда други ограничения на трудовите права, извън лишаването от трудов стаж и удръжките от трудовото възнаграждение на осъдения, когато става въпрос за пробационната мярка “поправителен труд”. Съгласно чл. 43, ал. 1 от Наказателния кодекс (НК), пробационната мярка поправителен труд се изпълнява по местоработата на осъдения и включва удръжки върху възнаграждението му от 10 до 25 на сто в полза на държавата. Времето, през което се изтърпява мярката, не се зачита за трудов стаж. Удръжките от възнаграждението се изчисляват от брутното месечно възнаграждение на осъдения, получено от служебни и трудови правоотношения или хонорари. Видно от горецитираната разпоредба на чл. 43, ал. 1 от НК, лицата с наложена пробационна мярка поправителен труд получават възнаграждение и са осигурени на някое от основанията на чл. 4 от КСО. Въпреки, че съгласно чл. 43, ал. 1 от НК, времето през което се изтърпява мярката, не се зачита за трудов стаж, то следва да се зачете за осигурителен стаж, тъй като лицето отговаря на условията на чл. 9, ал. 1, т. 1 от КСО, съгласно който за осигурителен стаж се зачита времето, през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1 - 4 и ал. 2 от КСО са работили при пълното законоустановено за тях работно време, ако са внесени или дължими осигурителните вноски върху полученото възнаграждение, но не по-малко от минималния осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3 КСО за съответната професия. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от КСО, доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения и други доходи от трудова дейност. За работниците и служителите, осигурителните вноски се дължат върху получените брутни месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по ал. 2, т. 3 и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход (чл. 6, ал. 3 от КСО). Осигурителните вноски се дължат върху брутното месечно възнаграждение, без да се намалява с удръжките от възнаграждението на осъдения.

Самоосигуряващ,свободна професия-при наложена пробационна мярка поправителен труд, къде се отразява, че не се зачита за трудов стаж кой и с какъв документ удостоверява това пред Пробационната служба?

Съгласно разпоредбата на чл. 42а, ал. 1 от Наказателния кодекс /НК/, пробацията е съвкупност от мерки за контрол и въздействие без лишаване от свобода, които се налагат заедно или поотделно.
Една от предвидените в чл. 42а, ал. 2 от НК пробационни мерки е поправителният труд - мярка, която може да бъде с продължителност от три месеца до две години.
В чл. 43, ал. 1 и 4 от НК се посочва, че пробационната мярка поправителен труд се изпълнява по местоработата на осъдения и включва удръжки върху възнаграждението му от 10 до 25 на сто в полза на държавата. Времето, през което се изтърпява мярката, не се зачита за трудов стаж. Времето, през което не се внасят удръжките по ал. 1, не се зачита за изпълнение на пробационната мярка поправителен труд.
В чл. 42а, ал. 5 от НК е посочено, че пробацията се изпълнява по ред, определен със закон. Това е Законът за изпълнение на наказанията и задържането под стража, в сила от 1.06.2009г., а също така и Правилникът за неговото прилагане.
Разпоредбата от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, която урежда тази материя е чл. 219. В нея е предвидено, че изпълнението на пробационната мярка поправителен труд се организира по местоработата на осъдения от пробационния служител. Удръжките от възнаграждението се изчисляват от брутното месечно възнаграждение на осъдения, получено от служебни и трудови правоотношения или хонорари. Когато осъденият бъде уволнен или премине на друга работа, той уведомява незабавно пробационния служител. При преминаване на друга работа изпълнението на поправителния труд продължава по новата месторабота. Когато осъденият не може да изпълнява поправителния труд по уважителни причини - продължително заболяване, настъпила трайна или временна нетрудоспособност, пробационният служител внася пред пробационния съвет предложение за замяна на поправителния труд с друга мярка.
Тези разпоредби се доразвиват в чл. 252-253 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ППЗИНЗС/.
Съгласно разпоредбата на чл. 252, ал. 1-3 от ППЗИНЗС, в 7-дневен срок от привеждане на съдебния акт в изпълнение пробационният служител уведомява работодателя на осъдения за наложената от съда пробационна мярка поправителен труд. Уведомителното писмо съдържа данни за: съдебния акт, продължителността на мярката и незачитането на периода за трудов стаж, размера на удръжките и номера на сметката, по която трябва да се превеждат удържаните суми. Работодателят ежемесечно писмено уведомява пробационния служител за направените удръжки, като изпраща заверено копие от платежния документ.
В чл. 252, ал. 4 от Правилника е уредена хипотезата, в която осъденото лице, на което е наложена от съда пробационна мярка поправителен труд, е самоосигуряващо се лице. В този случай удръжките се изчисляват на база представен официален документ за размера на дохода, върху който са внасяни осигурителните вноски.
От тази разпоредба става ясно, че при изпълнението на пробационната мярка поправителен труд се допуска осъденото лице да работи не само по трудово правоотношение, но е възможно то да изпълнява наложената мярка и като самоосигуряващо се лице.
Съгласно чл. 349, ал. 1, т. 9 от Кодекса на труда, в трудовата книжка се вписват както продължителността на времето, което се признава за трудов стаж, така и на времето, което не се признава за трудов стаж. На това основание работодателят вписва в трудовата книжка продължителността на времето на изтърпяване на пробационната мярка поправителен труд като време, което не се признава за трудов стаж, като това вписване се извършва на стр. 24-25 в трудовата книжка.
Тази разпоредба обаче е неприложима за самоосигуряващите се лица, тъй като разпоредбите на Кодекса на труда се прилагат единствено по отношение на лицата, които имат сключен трудов договор, намират се в трудово правоотношение с работодател.
Предвид гореизложеното ако лицето, което изтърпява пробационната мярка поправителен труд е самоосигуряващо се лице, не е възможно да бъде направено отбелязване, че определен период не му се зачита за трудов стаж. В този случай определения период от време не се зачита за трудов стаж не поради наложената пробационна мярка, а поради това, че лицето не се намира в трудово правоотношение.

Служител, шофьор на товарен автомобил, за който е въведено сумарно изчисляване на работното време в рамките на четиримесечен отчетен период, изготвен му е работен график и му е осигурена достатъчно количество работа, работи среднодневно по-малко от 8 часа в рамките на отчетния период, по своя вина. Как се коригират с "-" вече изплатените суми?

Съгласно чл. 9, ал. 3 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, при сумирано изчисляване на работното време трудовото възнаграждение, заработено по трудови норми, се увеличава с коефициент, равен на отношението между часовете, получени след превръщането на нощните часове в дневни, и действително отработените часове през месеца или установения друг период. Трудовото законодателство не предвижда корекция в намаление на работната заплата, в случаите, когато работникът или служителят е предоставил работната си сила в рамките на утвърденото за него работно време през отчетния период /вкл. и при сумирано изчисляване на работното време/.

На заседания Министерският съвет са приети проекти за изменение и допълнение на Кодекса на труда и Кодекса за социално осигуряване. За да влязат в сила тези проекти е необходимо да бъдат приети от Народното събрание и публикувани в Държавен вестник.

Ето и решенията на МС за промените в изплащането на болничните и ползването на отпуски:

До края на 2010 г. първите три дни от болничния ще се плащат на 70% от работодателя

05 Май 2010

Правителството предлага промени в Кодекса за социално осигуряване, предизвикани от необходимостта да бъдат правно регламентирани антикризисните мерки в областта на социалното осигуряване, приети от кабинета и социалните партньори.

Предвижда се до 31 декември 2010 г. осигурителят да поеме първите три дни от болничните, като за тях изплаща 70 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение.

Също до 31 декември 2010г. паричното обезщетение по чл. 42, ал. 2 за временна неработоспособност, настъпила след прекратяване на трудовия договор или осигуряването, ще се изплаща, когато временната неработоспособност е настъпила до 1 месец от прекратяване на трудовия договор или осигуряването, за срок не повече от 30 календарни дни. Паричното обезщетение по чл. 42, ал. 3 за временна неработоспособност, настъпила преди прекратяване на срочни трудови или служебни правоотношения, ще се изплаща за не повече от 30 календарни дни след прекратяване на правоотношенията или договорите, с изключение на паричното обезщетение за трудова злополука и професионална болест, което се изплаща до възстановяване на работоспособността или до установяване на инвалидност.

С проекта се предлага увеличаването на добавката от пенсията или сбора от пенсиите, които е получавал починалият съпруг/съпруга, да се отложи за 2012 г.

В изпълнение на антикризисните мерки се предлагат и съответните промени в Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2010 г.

Отменя се текстът, с който се определят размерите на добавките към пенсиите на лица, навършили 75-годишна възраст. Отменя се и текстът, с който се определя максималният размер на обезщетенията за безработица. Те ще се получават в действителния им размер – 60 на сто от осигурителния доход на лицето, който не може да е по-нисък от определения минимален размер за 2010 г.

Максималният размер на гарантираните вземания по Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя се увеличава от 720 лв. на 1000 лв.

В законопроекта са включени и текстове, с които се изменят законите за здравното осигуряване и за данъците върху доходите на физическите лица, като целта е да бъдат приведени в съответствие с новите предложения разпоредбите, уреждащи внасянето на здравноосигурителни вноски и изключване от облагане с данък на възнагражденията, изплащани от осигурителите през периодите на временна неработоспособност.

Правителството предлага платеният годишен отпуск да се ползва в рамките на календарната година, за която се полага

28 Април 2010

Платеният годишен отпуск да се ползва в съответствие с утвърден от работодателя график през календарната година, за която се полага, като се разрешава на работника или служителя наведнъж или на части. Това предвижда законопроектът за изменение и допълнение на Кодекса на труда, одобрен от Министерския съвет. В случай, че в периода, който е посочен в графика, работникът или служителят се намира в друг отпуск, той може да ползва полагащия му се платен годишен отпуск по друго време в рамките на същата календарна година.

Тъй като инициативата за ползването на отпуска е на работника или служителя, то се запазва възможността за работодателя при определени обстоятелства да му предоставя платен годишен отпуск и без негово съгласие. Това право работодателят има по време на престой повече от 5 работни дни, при ползване на отпуск едновременно от всички работници и служители, както и в случай, че работникът или служителят не е поискал отпуск до 5 работни дни след определената в графика начална дата за ползването му.

Чрез проектозакона се създава възможност работодателят да може, поради важни производствени причини, да отложи за следващата календарна година ползването на част от платения годишен отпуск, но в размер на не повече от 10 работни дни. Друга причина, поради която ползването на платен годишен отпуск може да се отлага, е обективната невъзможност на работника или служителя да го ползва (в случаите на отпуск за временна неработоспособност, за бременност, раждане и осиновяване или за отглеждане на малко дете). Отложеният платен годишен отпуск ще следва да се ползва наведнъж в календарната година след отпадане на причината за неползването му.

С промените се предлагат изменения в Закона за държавния служител, които установяват режима на ползване и отлагане на ползването на платен годишен отпуск на държавните служители.

Работещите по трудови и служебни правоотношения ще могат да ползват до 31 декември 2011 г. неползвания платен годишен отпуск за предходни календарни години. При прекратяване на трудово/служебно правоотношение преди тази дата, ще се изплаща пълното парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск.

В проекта се предлагат две нови основания за прекратяване на трудовия договор, чиято основна цел е да се гарантира упражняването на правата на работниците и служителите.

Когато работникът или служителят не може да подаде писменото си заявление за прекратяване на трудовия договор поради поведението на работодателя, той ще може да го подава в инспекцията по труда. Такъв пример за некоректно поведение е преустановяването на дейността на работодателя без да е обявен престой или спиране на работа, като не е оформено и закриване на предприятието по съответния ред. Съществуващата правна уредба не съдържа възможност работникът или служителят да прекрати трудовия си договор в такива случаи. С другото ново основание за прекратяване на трудовия договор от работника или служителя без предизвестие се урежда правото на прекратяване, когато работодателят без негово съгласие му е предоставил неплатен отпуск.

Въвежда се задължение за работодателите да държат на разположение на контролните органи в местата, в които се полага труд, документи, свързани с разпределението на работното време и организацията на работа в предприятието.

За да има необходимия предупредителен и превъзпитаващ ефект, административното наказание за „маловажно нарушение” се налага да бъде диференцирано, като се определят различни по размер санкции за работодателя и за виновното длъжностно лице. За виновните длъжностни лица размерът на глобата се запазва в настоящите граници - от 50 до 100 лв., а за работодателите минималният праг става 100 лв. и максималният – 300 лв.

В изпълнение на приетите от Правителството антикризисни мерки със законопроекта се предлагат и други промени.

Ако в месеца, следващ периода, за който е въведено непълно работно време, трудовото правоотношение на работника или служителя се прекрати, обезщетенията, които му се изплащат, се определят от уговорените в трудовия договор основно и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер.

Временно, до края на 2011 г., от 45 на 90 календарни дни в рамките на една година се удължава срокът, при които поради производствена необходимост работодателят, без съгласието на своите работници или служители, може да им възлага временно извършването на друга работа в същото или друго предприятие.

До 31 декември 2010 г. работодателят ще може да предостави неплатен отпуск на работника или служителя и без негово съгласие при намаляване на обема на работата. Периодът, за който това ще може да става, е 60 работни дни. Изрично е предвидено, че в този случай неплатеният отпуск се признава за трудов стаж. Задължителното условие, за да може работодателят да се възползва от правото да предоставя неплатения отпуск, е преди това да е въвел непълно работно време и през същия период да са ползвани мерки за запазване на заетост, финансирани от републиканския бюджет и/или Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси”.

Законът за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ) задължава работодателите да декларират изпълнението на основните задължения за осигуряване на безопасност и здраве при работа и състоянието на условията на труд в предприятията. В изпълнение на това задължение юридическите и физическите лица, които самостоятелно наемат работещи, както и юридическите и физическите лица, които ползват работещи, предоставени им от предприятие, което осигурява временна заетост, трябва да подават годишна декларация в териториалната дирекция “Инспекция по труда” по адреса на регистрация на предприятието, в срок до 30.04. на следващата година (чл. 15 ЗЗБУТ). За 2009 г. срокът за подаване на Декларацията по чл. 15 е до 30.06.2010 г. включително (§ 4б на преходните и заключителните разпоредби на ЗЗБУТ).
Законът предвижда възможност, когато няма промяна в обстоятелствата, подлежащи на деклариране, да не се подава годишна декларация. В този случай задължените лица трябва писмено да уведомят териториалната дирекция “Инспекция по труда” чрез подаване на уведомление. Подаването на декларация за 2009 година обаче е задължително, а когато през следващите години няма промяна на обстоятелствата лицата вече могат да подават само уведомление за това.
Формата, съдържанието, редът и начинът за подаване и съхраняване на декларацията по чл. 15 ЗЗБУТ са определени с наредба на министъра на труда и социалната политика (Наредба № 3 от 23.02.2010 г. за формата, съдържанието, реда и начина за подаване и съхраняване на декларацията по чл. 15, ал. 1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, обн. ДВ, бр. 19 от 2010 г.).
В специални приложения към наредбата са определени формата и съдържанието на декларацията (приложение 1) и на уведомлението (приложение 2).
Приложение 1 е структурирано в 4 раздела, чрез които се осигурява обща информация за работодателя, за предприятието, за организацията и управлението на БЗР в предприятието и за условията на труд, свързани с осъществяваната дейност. Приложенията към декларацията (5 бр.) осигуряват информация за специфични дейности и рискове, като те ще се попълват само ако през годината е извършвана съответната дейност:

• предприятия от икономическа дейност “Строителство” - декларация ще подават само строители, съгласно чл. 163, ал. 1 на Закона за устройство на територията, които са извършвали през годината строителни и/или монтажни дейности по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Наредба № 2/22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи;
• предприятия, произвеждали, използвали или съхранявали през годината вредни и опасни химични вещества над 1 тон, и/или мутагени и канцерогени и/или азбест;
• предприятия, където се извършват работи в потенциално експлозивна атмосфера;
• предприятия, в които се извършват сондажни работи и/или такива, в които се извършва добиване на подземни богатства чрез сондиране;
• минни предприятия.

Уведомлението за неподаване на годишната декларация се подава, когато няма промяна в декларираните обстоятелства, свързани с:

• наименованието/името на юридическото и физическото лице и седалището и адреса на управление - раздел I, т. 1 и 2;
• основната и спомагателната дейност; поделенията на предприятието и големината на предприятието според средносписъчния брой на персонала - раздел II, т. 7, 8 и 9;
• работните места и опасностите/източниците на опасност, създаващи риск за здравето и безопасността на работещите, съгласно оценката на риска - раздел IV, част I, т. 22, 24;
• наличието на работни места и длъжности, при които е необходимо използването на лични предпазни средства, съгласно направената оценка на риска - раздел IV, част II, т. 25;
• оценката на риска на работните места с видеодисплеи - раздел IV, част IV, т. 33 от декларацията.

В наредбата е предвидена възможност декларацията да се подава по електронен път, като се използва програмен продукт за приемане, обработване и съхраняване на данните, който е публикуван на интернет страницата на ИА “Главна инспекция по труда” за ползване от декларатора. Можете да изтеглите софтуера от тук: Софтуер за попълване на декларация по чл. 15 от ЗЗБУТ

Вариант за отпечатване на декларацията, приложенията и уведомлението можете да изтеглите от тук: Наредба за формата, съдържанието, реда и начина за подаване и съхраняване на декларацията по чл. 15, ал. 1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд

Автор:  Доц. д-р Людмила МЕРМЕРСКА, данъчен консултант
Източник: сп. Финанси и право, бр.2/02.2010 г.

Известно е, че до 31.12.2009 г. доходите на съдружници и член-кооператори, както и на акционери при полагане на личен труд в дружеството/кооперацията, извън случаите на трудов договор по смисъла на Кодекса на труда (КТ) или на договор за управление и контрол, се третираха по реда на чл. 29 ЗДДФЛ като доходи от друга стопанска дейност и най-вече като възнаграждения по извънтрудови правоотношения, за които се ползваха нормативно признати разходи от 25 на сто.
От 01.01.2010 г., за целите на ЗДДФЛ, правоотношенията, независимо от основанието за възникването им, със съдружници и член-кооператори, както и с акционери, притежаващи повече от 5 на сто от капитала на акционерното дружество, за полагане на личен труд в дружествата и кооперациите, в които те са съдружници, член-кооператори или акционери, се третират като доходи от трудови правоотношения (т. 26, б. “и” от § 1 на ДР на ЗДДФЛ). Целта е посочените лица да не могат да ползват нормативно признати разходи, регламентирани в чл. 29 ЗДДФЛ, доколкото, независимо че основанието за възникване на правоотношенията с така посочените лица не е Кодексът на труда, упражняването на личен труд в дружеството/кооперацията не предполага осъществяването на независима стопанска дейност от данъчно задълженото лице, предвид участието на лицето в дружеството¹. Ще обърнем внимание, че преквалифицирането на доходите като доходи от трудови правоотношения е само за целите на ЗДДФЛ. За целите на социалното осигуряване, посочените лица, доколкото не са в трудови правоотношения по смисъла на КТ с дружеството и кооперацията или не упражняват дейност по договор за управление и контрол, продължават да се третират като самоосигуряващи се лица.
И така, ако съдружник, собственик, член - кооператор, или акционер, притежаващ повече от 5 на сто от капитала на акционерното дружество, полага личен труд в дружеството, получавайки възнаграждение за него, без да е налице трудов договор по смисъла на КТ, или договор за управление и контрол, и съответно се самоосигурява по реда на Кодекса за социално осигуряване и Закона за здравното осигуряване, то от 01.01.2010 г. следва да се има предвид, че:

• авансовото облагане вече не е по реда на чл. 43 ЗДДФЛ, а по реда на чл. 42 ЗДДФЛ. Затова дилемата дали при изплащане на възнаграждението за положен личен труд на лице - собственик, съдружник, член-кооператор или акционер, притежаващ повече от 5 на сто от капитала на акционерното дружество, следва да му се изисква декларация по реда на чл. 43, ал. 5 ЗДДФЛ, че е самоосигуряващо се лице, както и първичен документ за получения доход, съдържащ реквизитите на първичен счетоводен документ по смисъла на чл. 7, ал. 1 от Закона за счетоводството, или все пак може да му се издава Сметка за изплатени суми, от 01.01.2010 г. вече не е на дневен ред - от 01.01.2010 г. вече се прилага чл. 42 ЗДДФЛ. С други думи се формира месечна данъчна основа, като облагаемият доход по чл. 24 ЗДДФЛ, начислен за съответния месец (т.е. начисленото възнаграждение за положения личен труд за съответния месец), се намалява с авансово внесените чрез дружеството осигурителни вноски, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка по реда на Кодекса за социално осигуряване и Закона за здравното осигуряване (чл. 42, ал. 2 ЗДДФЛ). Липсва възможност за намаляване с нормативно признатите разходи. Доколкото обаче лицето формира данъчна основа по реда на чл. 42 ЗДДФЛ, така формираната данъчна основа се намалява с: данъчното облекчение за намалена работоспособност по чл. 18, ал. 2 ЗДДФЛ (660 лв. месечно), както и данъчното облекчение по чл. 19, ал. 2 ЗДДФЛ (за доброволно осигуряване и животозастраховане), когато сумите са удържани от работодателя при изплащане на дохода от трудово правоотношение (чл. 42, ал. 3 ЗДДФЛ). Размерът на дължимия данък се определя, като месечната данъчна основа по чл. 42, ал. 3 ЗДДФЛ се умножи по данъчна ставка 10 на сто. Така определеният данък се внася както и досега до 10-о число на месеца, следващ месеца, през който данъкът е удържан (чл. 65, ал. 10 ЗДДФЛ);
• работодателят не следва да извършва преизчисляване на годишна база на доходите на самоосигуряващи се лица, придобили доходи от трудови правоотношения по т. 26, б. “и” на § 1 от ДР на ЗДДФЛ и да определя годишния размер на данъка. Изрично е посочено, че при определянето на годишната данъчна основа и на годишния данък по реда на чл. 49, ал.1-7 ЗДДФЛ не се включват доходите от трудови правоотношения по § 1, т. 26, буква “и” на § 1 от ДР на ЗДДФЛ (чл. 49, ал. 8 ЗДДФЛ). В тази връзка посочените лица не са освободени от подаване на годишна данъчна декларация (чл. 50, ал. 3 и чл. 52, ал. 2);
• при годишно облагане годишната данъчна основа по чл. 24, ал. 1 ЗДДФЛ на самоосигуряващите се лица, придобили доходи от трудови правоотношения по т. 26, б. “и” от § 1 на ДР на ЗДДФЛ, се намалява и с осигурителните вноски, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за данъчната година за своя сметка по реда на Кодекса за социално осигуряване и Закона за здравното осигуряване (чл. 25, ал. 2 ЗДДФЛ), т.е. има се предвид окончателно определеният годишен размер на вноските. Липсва възможност за намаляване с нормативно признатите разходи;
• доколкото за целите на ЗДДФЛ посочените доходи са дефинирани като доходи от трудови правоотношения, те вече не подлежат на деклариране в справката по чл. 73 ЗДДФЛ (чл. 73, ал. 2 ЗДДФЛ - по аргумент от противното). Това изискване обаче ще е в сила при деклариране на доходите, изплатени за 2010 г. В справката по чл. 73 ЗДДФЛ, подавана за доходи, придобити през 2009 г., доходите на посочените лица за положен личен труд в дружеството (без случаите на възнаграждения по трудов договор по КТ или по договор за управление и контрол) подлежат за последен път на деклариране по досегашния ред.

Уточнено е, че когато доход по т. 26, б. “и” от § 1 на ДР на ЗДДФЛ е начислен, но неизплатен до 31.12.2009 г., размерът на дължимия авансов данък се определя по реда на чл. 42 ЗДДФЛ на базата на месечната данъчна основа, определена от изплатения през съответния месец доход (§ 24 от ПЗР на ЗДДФЛ). С други думи доходите за предходни години на посочените лица ще се облагат при изплащането им по новия ред - без отчитане на нормативно признати разходи.

Според проектозакона за бюджета на държавно обществено осигуряване за 2010 година, одобрен от Министерски съвет и внесен за четене в парламента, размерът на осигурителната вноска за фонд „Пенсии” на ДОО се намалява с 2 процентни пункта от 01.01.2010 г., като става 16 на сто за лицата, родени преди 01 януари 1960 г. и 11 на сто за лицата, родени след 31.12.1959 г.

Осигурителната вноска за фонд “Пенсии” за лицата, родени преди 1 януари 1960 г., се разпределя, както следва:

• 7,1 на сто за сметка на осигуреното лице, а за самоосигуряващото се лице – 16 на сто;
• 8,9 на сто за сметка на осигурителя, а когато лицето работи при условията на
  І и ІІ категория труд и за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 4, както и за следователите по Закона за съдебната власт – 11,9 на сто;

Осигурителната вноска за фонд “Пенсии” за лицата, родени след 31 декември 1959 г., се разпределя, както следва:

• 4,9 на сто за сметка на осигуреното лице, а за самоосигуряващото се лице – 11 на сто;
• 6,1 на сто за сметка на осигурителя, а когато лицето работи при условията на І и ІІ категория труд и за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 4, както и за следователите по Закона за съдебната власт – 9,1 на сто.

Законодателите предлагат минималният осигурителен доход за самоосигуряващи се лица да се повиши на 420 лв. от сегашните 260 лв. Съответно за земеделските производители и тютюнопроизводители той ще стане 240 лв.

Предложени са за отмяна членове от КСО, според които земеделските производители и тютюнопроизводителите имаха право да се осигуряват върху доход в пъти по–малък (до 1/4) от месечния осигурителен доход за останалите самоосигуряващи се лица. Причината, за това предложение за промяна е, че внасянето на осигурителни вноски върху такъв нисък доход означава, че в повечето случаи пенсиите на земеделските производители и тютюнопроизводителите са в по-ниски размери от минималните размери по КСО. От това следва, че пенсиите на тези лица остават за сметка на бюджета на ДОО, за да могат да достигнат до съответния минимален размер по КСО.

Освен във връзка с размера на доход върху, който дължат вноски земеделските производители и тютюнопроизводителите, промени са предвидени и във връзка със срока, в който дължат осигурителните вноски. Сегашните текстове допускат това да става в срок до 31 март на следващата година, което създава привилегирован режим по отношение на една единствена категория самоосигуряващи се лица – земеделските производители и тютюнопроизводителите и не стимулира доброволното изпълнение на задължения за осигурителни вноски от останалите самоосигуряващи се лица.

Както всяка година и за 2010 година са предвидени по-високи осигурителни прагове по икономически дейности и основни квалификационни групи професии. Увеличението на минималните осигурителни прагове по основни икономически дейности и групи професии с 4,85 на сто в сравнение с 2009 г.

В проекта са заложени и промени в определени членове на Кодекса за социално осигуряване, според които осигурителните вноски ще са дължими от осигурителя освен върху върху получените или начислените и неизплатени възнаграждения, и върху неначислените месечни възнаграждения. Когато възнагражденията са начислени, но не са изплатени или не са начислени, осигурителят внася осигурителните вноски по ал. 1 и 2 до края на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът.

Тези промени се предприемат от правителството като фискална мярка с цел намаляване на сивата икономика и подобряване ритмичността при събиране на постъпленията от осигуровки в бюджета на ДОО. Според мотивите на законодателите, тази промяна се налага от факта, че фирмите все още продължават да заобикалят нормите, в случаите на неизплатени, а само начислени възнаграждения. В настоящите текстове и разпоредби на нормативните законови и подзаконови актове, работодателят е длъжен да внесе осигурителните вноски до края на периода, през който технически се извършва начисляването на разходите за възнаграждения. Тези текстове именно допускат все още някои осигурители да разработват счетоводна политика, въз основа на която начисляването не се извършва периодично, вследствие на което не внасят ритмично осигурителните вноски. Осигурителните вноски за ДОО по правило са месечни вноски, като едно от основните им предназначения е да осигурят ритмичност на приходите по фондовете на ДОО с оглед обезпечаване на средства за изплащане на краткосрочните обезщетения и пенсиите.

Закона предвижда, когато възнагражденията не са начислени, до тяхното начисляване при определяне на паричните обезщетения за нетно възнаграждение да се взема предвид минималният осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3 от КСО или минималната месечна работна заплата за страната, ако няма определен минимален осигурителен доход.

С предвидените измененията на КСО се прецезират и срокове за подаване на документите за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения за временна неработоспособност или трудоустрояване, за бременност и раждане и за отглеждане на малко дете. Според чл. 40а документите за изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност или трудоустрояване ще се представят в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт: от работодателите, осигурителите и техните клонове и поделения – за всеки календарен месец не по-късно от два работни дни след деня на изплащане на дължимите възнаграждения или част от тях, а когато възнагражденията са начислени, но не са изплатени или не са начислени – не по-късно от два работни дни след последния ден на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът; от самоосигуряващите се лица – не по-късно от 11 дни след внасянето на дължимите авансово осигурителни вноски за съответния месец.

Други изменения в кодекса уреждат възстановяването на неоснователно получени суми, съгласно които добросъвестно получените от лицата обезщетения за временна неработоспособност за целия период на болничния лист или получените обезщетения след прекратяването на трудовия договор или осигуряването, следва да бъдат възстановявани от тях в случаите, когато има отпаднало основание за тяхното изплащане (например ако лицето се е върнало на работа преди изтичането на болничния лист и за тези дни му е начислено и изплатено трудово възнаграждение). Възстановяването на сумите ще се извършва без лихва до изтичане на срока за доброволно изпълнение.

Съществени промени са заложени в частта за административнонаказателна отговорност: увеличение на глобата, която се налага за нарушения на разпоредбите на част първа от КСО; отговорност за неподаване в определените срокове на документите за отпускане и изплащане на обезщетения от ДОО или за представени документи с невярно попълнени данни, както от осигурителя, така и от виновното длъжностно лице; изменения и допълнения в чл. 355 от КСО с цел да се реализира обективната отговорност на юридическите лица и едноличните търговци за нарушения на техни задължения към ДОО и ДЗПО, тъй като досегашните текстове предвиждат санкции единствено за физически лица.

В заключение ще споменем и останалите промени, предвидени в законопроекта, които няма да бъдат обсъждани подробно в настоящата статия: промяна на реда, по който се изплаща обезщетението за дълготрайна безработица; нарастване на добавката от пенсията на починалия съпруг през периода 2010 – 2013 г.; изчисляване на добавка към пенсиите на лица, навършили 75-годишна възраст; преизчисляването на пенсии, отпуснати до 1 януари 2000 г.; обжалване на отказите за издаване на удостоверения за ползване на парична помощ за профилактика и рехабилитация; удължаване на срока на действие на разпоредбите, с които се ограничава сумата на максималния размер на получаваните една или повече пенсии.

Увеличение на акцизните ставки за различните видове акцизни стоки:

• Цигари – от 41 лв. за 1000 къса и 40.50 на сто от продажната цена на 74 лв. за 1000 къса и 36 на сто от продажната цена.
• Въвежда се минимален общ акциз върху цигарите в размер на 137 лв. за 1000 къса;
• Керосин – от 565 лв. за 1000 литра на 600 лв. за 1000 литра;
• Електрическа енергия за стопански нужди – 1.40 лв. за 1 мегават час на 2.00 лв. за 1 мегават час.

В резултат на изменението в проектозакона, се очаква в Държавният бюджет да постъпят допълнително около 232 млн.лв. през 2010

Изменения във връзка с Директива 2008/118/ЕО, която влиза в сила от 01.04.2010г.

• компютъризиране на движението и контрола на акцизните стоки чрез Системата за движение и контрол на акцизните стоки (EMCS - Excise Movement and Control System;
• въвеждане на нови понятия и процедури при работата с компютърната система;

 

Изменения във връзка с борбата със сивата икономика:

• Отмяна на режима на досега действащите разпоредби за възстановяване на акциза върху моторните горива (на база 7.5 литра на декар за обработваема земя), използвани за обработка на земеделска земя от земеделските производители, одобрени за финансово подпомагане по Закона за подпомагане на земеделските производители;
• Въвеждане на система за продажба на маркирани горива – газьол и керосин, използвани за отопление и обработка на земеделска земя с акцизни ставки в размер на 50 лв. за 1000 литра;
• Въвежда се задължение към лицата, които ще освобождават за потребление маркирани горива да разполагат със заверен документ, по образец от лицето, което ще използва тези стоки за съответното предназначение;
• Въвежда се акцизна ставка в размер на 600 лв. за тежките корабни горива;
• Въвеждане на нулева акцизна ставка за смазочните масла, като по този начин същите ще бъдат обект на контрол от митническите органи;
• Въвеждат се допълнителни изисквания, свързани с издаването на лицензи за управление на данъчен склад и регистрацията на регистрирания търговец и нерегистриран търговец;
• Разделяне на процеса на производството от процесите, свързани с чисто физическото смесване на горивата. Определени са обичайните операции, които могат да се извършват в данъчен склад, както и тези, които се извършват след предварително писмено уведомление до компетентното митническо учреждение;
• Въвежда се изискване към лицата прилагащи режима за отложено плащане на акциз за задължително разтоварване в обектите, които са посочени в лиценза или в удостоверението за регистрация;
• Отмяна на задължението за заплащане на акциз при изтичането на 60-дневния срок от получаване на бандеролите за стоки, за които акцизът не е станал дължим на друго основание;
• Ограничава се общата вместимост на съдовете за производство на етилов алкохол в малките обекти за дестилиране до 500 литра;
• Предвижда се забрана за складирането в данъчен склад на стоки с платен акциз. В извънредни случаи това може да става след разрешение от компетентното митническо учреждение;
• Предвижда се с цел засилване на административния контрол да се въведат и по-строги административно наказателни разпоредби и да се увеличат правомощията на митническите органи:

- да изземват и задържат стоките, предмет на нарушение на закона;

- да налагат обезпечителни мерки, които включват запор на движими вещи и вземания, включително по сметки в банки; запор върху стоки в оборот и възбрана върху недвижими имоти;

- засилен контрол по отношение на средствата за измерване;

- увеличава се размера на имуществените санкции.

2. По Закона за данък върху добавената стойност:

Промени, във връзка с изискванията на директиви и решения на СЕО

• Промени относно мястото на изпълнение на доставката на услуги. Промяната е във връзка Директива 2008/8/ЕО на Съвета, като мястото на доставка на услуги ще зависи от статута на клиента – данъчно задължено или данъчно незадължено лице.
• Промени в закона съобразени с решения на СЕО. Увеличен е срокът за приспадане на данъчен кредит от тримесечен на 12-месечен.

 

Промени за съответствие с Директива 2006/112/ ЕС

• От обхвата на освободените доставки се изключва и става облагаема с ДДС доставка процесуалното представителство, с което се осъществява правото на защита на физически лица в досъдебни, съдебни, административни и арбитражни производства.

 

Изменения във връзка с борбата със сивата икономика:

• Въвеждане на дистанционна връзка на фискалните устройства с Националната агенция за приходите.
• При регистрация на данъчно задължени лицата по закона ще се декларира електронен адрес за кореспонденция с приходната администрация.
• Органите по приходите ще могат да отказват или прекратяват регистрация по закона на лица, които имат публични задължения, събирани от НАП.
• Органите по приходите ще могат да не отказват или прекратяват регистрация по закона и в случаите на регистрация с обезпечение.
• Отменена е поредността на лицата, от които следва да се търси отговорност за данъка по облагаема доставка.

3. По Закона за корпоративното подоходно облагане

• Увеличаване на данъка за хазартните дейности от тото и лото, залагане върху резултати от спортни състезания и случайни събития от 10% на 12%. Очакван положителен ефект за бюджета –около 12 млн.лв. годишно.
• Чуждестранните юридически лица от ЕС/ЕИП получават право за преизчисляване и възстановяване на част от удържания данък при източника при отчитане на извършените от тях разходи;
• Отмяна на данъчното облекчение за предприятия, извършващи големи инвестиции в определени отрасли - селско стопанство, преработвателна промишленост, производство, високи технологии и инфраструктура (чл.189а от ЗКПО);
• Премахва се изискването за подаване в НАП на годишен финансов отчет, като вместо него предприятията следва да подават годишен отчет за дейността (екземпляра за статистиката). С посочената промяна се цели годишният отчет за дейността да бъде подаван пред един орган, с което да бъде постигнато намаляване на административната тежест за предприятията и постигане на икономия на ресурси;
• Увеличаване на кръга лица, в полза на които направено дарение може да служи за данъчно облекчение. Поради голямото си социално значение към кръга лица са добавени център „Фонд за асистирана репродукция” и център „Фонд за трансплантация”.

4. По Закона за данъците върху доходите на физическите лица

• Въвежда се условие за притежаване на имота повече от 3 години за необлагане с данък на дохода от продажба на един недвижим жилищен имот годишно.
• Увеличава се основата за облагане на доход от продажба на дялове/акции, придобити с направена непарична вноска (апорт).
• Отменя се данъчното облекчение за млади семейства – приспадане на лихви по ипотечни кредити. След уточняване – отмяната ще влезе в сила от 01.01.2010 г. (в проекта за съгласуване е 01.01.2009 г.).
• По предложение на министерство на здравеопазването даренията към "Център "Фонд за асистирана репродукция” и Център "Фонд за трансплантация" са добавени към данъчното облекчение за дарения.
• Чуждестранните физически лица от ЕС/ЕИП получават право за преизчисляване на удържания данък при източника по начина определен за местните физически лица;
• Въвежда се задължение за деклариране на заеми на физически лица в общ годишен размер над 5000 лв., с изключение на кредитите от кредитни институции. Мярката е в изпълнение на т.33 от Графика на неотложните мерки и действия на правителството и органите на съдебната власт за изпълнение на показателите за напредък в областта на съдебната реформа, борбата с корупцията и организираната престъпност за периода септември – декември 2009 г., одобрен с Решение на МС от 09.09.2009 г.
• Предвидено е премахване на изискването за подаване в НАП на годишният финансов отчет. Вместо него предприятията на физическите лица – търговци следва да подават в НАП годишен отчет за дейността (екземпляра за статистиката).

5. По Закона за местните данъци и такси

• Дава се възможност за определяне на по-високи размери на данъка върху недвижимите имоти (горната граница от 2 на хиляда става 2.5 на хиляда) и на данъка при възмездно придобиване на имущество (съответно горната граница от 2.6 на сто става 3 на сто). Намален е и прага за необлагане на имотите - от 2520 лв. на 1680 лв.
• На служителите на общинската администрация се предоставят права освен на органи по приходите и правомощия за налагане на обезпечителни мерки т.е. част от правомощията на публични изпълнители на Националната агенция за приходите
• Променя се начина на определяне на данъчната основа на недвижимите имоти на предприятията, която в действащият закон е отчетната стойност и се предлага тя да бъде по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно Приложение №2
• Предложено е с данък при придобиване да се облагат недвижимите имоти, ограничените вещни права върху тях и превозните средства, включени в активите на предприятие, което се прехвърля или преобразува, без преобразуване чрез промяна на правната форма.

6. По Кодекса на труда

• Парите за положен труд извън работно време да бъдат увеличени от следващата година с 25 на сто.

Това е една от предвидените промени в Кодекса на труда, съобщи шефката на Главна инспекция по труда (ГИТ) Румяна Михайлова. В момента, ако работим извънредно в делничен ден, ни се полагат 50% от дневната надница. Ако сме положили труд в събота и неделя -75%, а на официален празник шефът трябва да ни плати двойна надница. От ГИТ предлагат всички те да се вдигнат с 25% и да станат съответно 75, 100 и 125%.

"Разчитаме, че това ще е възпираща мярка работодателите да не злоупотребяват с извънредния труд", каза Румяна Михайлова.

В агенцията отбелязват двойно увеличение на сигналите за извънреден труд. "И преди имахме такива сигнали, но сега те са преобладаващи и това ни притеснява", посочи Михайлова. Една от причините е текст в Кодекса на труда, зад който се крият работодателите, обясни шефката на ГИТ. Той е въведен в края на 2008 г. и дава законна възможност на шефовете да разпореждат полагането на извънреден труд в определени случаи. Например когато трябва да се довършва работа. Все повече работодатели обаче злоупотребяват и използват текста, за да карат служителите си да работят в събота и неделя най-вече заради кризата.

"Опитват се да направят седмицата 6-дневна, което е основание за прикриване на извънреден труд. По тази причина в новия кодекс ще бъде уточнено точно колко часа ще може да се работи след редовното време", каза Михайлова.

• Жените, които са в напреднала фаза на лечение с ин витро, да бъдат приравнени по права в раздела за защита на бременни и родилки.

Това включва осигуряване на безопасни условия на труд и забрана за командироване без собственото им съгласие. За напреднала фаза на този вид лечение се счита моментът, след като яйцеклетката бъде присадена в маточната стена.

7. По Закона за здравното осигуряване

• Промяна в съотношението между работник и работодател на 50:50 за 2010 и следващите години.
• Промени, свързани с органите на управление на НЗОК.

Законопроектът предлага органи на управление на НЗОК да бъдат надзорен съвет и директор при запазване принципа на участие на държавата, осигурените и работодателите в управлението на касата. Само лицата, които заплащат реално здравноосигурителни вноски (държава, осигурени/пациенти и работодатели) ще имат свои представители в Надзорния съвет на НЗОК.

Законопроектът предвижда директорът на НЗОК да се избира от Народното събрание – модел, аналогичен на управлението на НОИ. Въвеждат се и по-високи изисквания за професионален опит към лицата, които заемат длъжностите директор на НЗОК и РЗОК.

• Промени, свързани с Националния рамков договор и договорите между изпълнителите на медицинска помощ и РЗОК
• Промени, свързани с контрола и санкциите, налагани на изпълнителите на медицинска помощ
• Промени, свързани с повишаване събираемостта на здравноосигурителни вноски и намаляване броя на неосигурените лица

Законопроектът прецизира кръга на задължително осигурените лица, за които следва да се подават данни в Националната агенция по приходите като изрично се включват лицата, които са осигурени за сметка на републиканския бюджет с оглед коректното формиране на здравноосигурителния им статус.

Предвиждат се промени в разпоредбите, които определят редът за определяне и внасяне на здравноосигурителни вноски от задължително здравноосигурените лица в съответствие с Кодекса за социално осигуряване.

За лицата, които не са осигурени на друго основание (не получават доходи, върху които се дължат здравноосигурителни вноски и не се осигуряват от републиканския бюджет), се въвежда задължение да подават декларация за това. Към момента не е налице друг способ, освен извършването на ревизия, за установяване задълженията им за здравноосигурителни вноски. С подаването на декларация от този кръг задължително здравноосигурени лица се създава възможност за идентифициране на тези лица и установяването и събирането на здравноосигурителните им вноски от Националната агенция за приходите без извършване на ревизии.

Предвиждат се промени по отношение прекъсването и възстановяването на правата на задължително здравноосигурените лица, които пребивават извън страната повече от 183 дни в рамките на една календарна година като се увеличават сумите, които лицата следва да заплатят за възстановяване на здравноосигурителните им права. Увеличава се и броят на вноските, които неосигурените лица, живеещи в страната, трябва да заплатят за възстановяване на здравноосигурителните им права.

Предвиждат се също така по-голям размер на глобите и имуществените санкции, които се налагат на работодателите и лицата, които не изпълняват задълженията си за заплащане на здравноосигурителни вноски или за предоставяне на информация, необходима за целите на задължителното здравно осигуряване.

Законопроектът предвижда въвеждане на допълнителни ограничения в правата на лицата, които не изпълняват законоустановеното си задължение за внасяне на здравноосигурителни вноски.

· Разходни норми включващи основните суровини за производството на единица продукт;

· Възможност за работа с повече от една мерна единица на материалите;

· Възможност за лесно добавяне на допълнителна информация в разходната норма, спрямо нуждите на предприятието;

· Възможност за задаване по разходна норма на разходите за механизация и работна ръка;

· Възможност за задаване на операциите, необходими за изработката на единица продукт в разходната норма;

· Проследяване на поръчки/заявки за производство;

· Работа с индивидуални и обобщени поръчки;

· Възможност за избор дали да се работи само по индивидуални поръчки или чрез обобщаване на няколко индивидуални в обобщена поръчка;

· Опция за обобщаване на продуктите от индивидуалните поръчки по контрагент;

· Проверка за наличност на материали още при генериране на поръчката и възможност за автоматично генериране на заявки за доставка на необходимите или недостигащи количества;

· Следене на отказани поръчки;

· Планиране на производството чрез производствени планове (планови задания) за избран период;

· Възможност за планиране на производството спрямо приоритета на поръчките;

· Възможност за проверка за наличност на материали в плана за производството;

· Автоматично генериране на производствени операции за изпълнение в плана за производството на база заложените по разходна норма;

· Отпечатване на производствения план в специална бланка, съобразена с нуждите на предприятието;

· Складови искания за изписване на материали от склада по планово задание;

· Лесна замяна на един материал с друг в складовото искане;

· Проследяване във всеки един момент какво количество е изписано за производство и колко остава да се изпише съгласно производствения план;

· Автоматично блокиране на материалите, необходими за производството на количествата предвидени по план;

· Автоматично разблокиране на количествата при изписване на материалите;

· Работа с вложени калкулации;

· Заприхождаване на готовата продукция;

· Възможност за работа с повече от една мерна единица на продукцията;

· Заприхождаване на продукцията по различни цени по преценка на потребителя на програмата;

· Автоматично генериране на партиден номер с различна структура и формат според нуждите на предприятието;

· Проследяване на произведеното количество продукция и оставащото за производство, съгласно производствения план;

· Отчитане на извършените производствени операции и начисляване на нормени заработки още в процеса на производство на база производствения план или произведеното количество продукти;

· Автоматичен запис на индивидуални и бригадни карти от отчета за извършени производствени операции;

· Възможност за предварително изчисляване сумата на заработката по планово задание;

· Проследяване на извършените производствени операции и оставащите за изпълнение по планово задание;

· Възможност за отпечатване на баркод етикети и регистриране на извършените операции посредством баркод-четец;

· Възможност за последващо въвеждане на нормени заработки директно в работните карти на работниците в модул ТРЗ и ЛС, Сделно заплащане;

· Възможност за отчитане на извършените операции по бригади чрез Бригадни работни карти;

· Във всички документи информация за номера на поръчката, по която се работи на съответния етап;

· Автоматично изчисляване на пълна себестойност на 1-ца изделие;

· Възможност за изчисляване на пълна себестойност по модели/групи продукти;

· Възможност за избор на вид разходи, които да се калкулират в себестойността в завимост от:

- групата главна аналитичност на отчитане на разходите;

- тип документ, с който са осчетоводени тези разходи;

· Гъвкавост при изчисляване на пълната себестойност, съобразно нуждите на предприятието: обобщаване на различно ниво на аналитичност на разходите, различен начин на разпределение на отделните видове непреки разходи – общи разходи, разходи за спомагателни материали, разходи за работна ръка и амортизация.

· Възможност за изчисляване на прогнозна себестойност, чрез залагане на очакван процент на изменение на раходите спрямо текущия период.

От 1 октомври 2009 г. всеки търговски обект за продажба на течни горива трябва да подава в НАП данни от дневния отчет на всяка фискална памет от електронната система с фискална памет (ЕСФП), работеща в обекта. Промените са предвидени Проект на наредба за изменение и допълнение на Наредба Н-18 за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти. Задължението се отнася за всички обекти за продажба на течни горива, независимо от големината и местоположението им. Данните от дневния отчет се подават по електронен път до края на следващия ден в ТД на НАП по регистрация на лицето. За целта е необходимо всеки търговец, задължен да представя такава информация да се снабди с универсален електронен подпис.

Основните мотиви за тази нормативна промяна са облекчаване дейността на бизнеса в областта на документиране на продажбите в търговските обекти, въвеждане на спешни краткосрочни мерки за защита на фискалния интерес в областта на отчитане на продажбите на течни горива и същевременно повишаване на възможността за ефикасен и бърз контрол от страна на органите на НАП. Очакваният ефект е отчитане от страна на търговците на течни горива на действителни обороти, съответно санкциониране на лицата, които не отчитат реално извършените продажби.

За улеснение потребителите на програмата при регистране на дневните обороти, екипа на Плюс Минус създаде за тази цел специален документ "Дневен отчет". Чрез този документ могат да се генерират данни за:

- откриване, закриване или промяна на данните за търговски обект;

- отчитане на дневния оборот от всеки обект.

Файловете се генерират съобразно утвърдените параметри и изисквания в Приложение №16 към чл. 39, ал. 7 от Наредбата за изменение и допълнение на Наредба Н-18 за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти. Документа е окомлектован с подробно описание на начина и последователността на работа.

ВНИМАНИЕ!  Всички клиенти, които желаят да ползват документ "Дневен отчет" за отчитане продажбите на течни горива следва да се обърнат за подробна информация към обслужващия ги офис.

Въпрос: Как трябва да бъде осигуряван работещ пенсионер?

Отговор: Наетите лица, на които е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст се осигуряват по общия ред, предвиден в Кодекса за социалното осигуряване, в зависимост от осигурителното основание по чл. 4 от КСО. В разпоредбата на чл. 4, ал. 6 е предвидена възможност, в конкретни случаи лицата, на които е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст да се осигуряват по свое желание. Съгласно чл. 4, ал. 6 от КСО, лицата, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание в случаите, когато упражняват дейностите по ал. 3, т. 1, 2, 4 и 5 (лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност; лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества; регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители и лицата, които полагат труд без трудово правоотношение и получават месечно възнаграждение, равно или над една минимална работна заплата, след намаляването му с нормативно признатите разходи, ако не са осигурени на друго основание през съответния месец) по реда на този кодекс.

Въпрос: Едноличен търговец се самоосигурява.Ако започне работа по трудов договор на друго място и фирмата му е действаща,следва ли да се внасят социални и здравни осигуровки и от двете места или само от едното?

Отговор: В случай, че едноличен търговец, който е задължен да се самоосигурява на това основание и започне работа по трудово правоотношение, възниква второ осигурително основание и следва да бъде осигуряван и по второто (трудово правоотношение) при съблюдаване на границата за максималния осигурителен доход за страната. Съгласно чл. 8, т. 5 от Закона за бюджета на ДОО за 2009 година, се определя максимален месечен размер на осигурителния доход - 2000 лв. За повече информация следва да се обърнете към Националния осигурителен институт.

Въпрос: В кои случаи първият ден от болничния лист не е за сметка на работодателя?

Отговор: Осигурителят не изплаща за първия ден от временната неработоспособност среднодневното брутно възнаграждение в случаите, когато: временната неработоспособност продължава без прекъсване; когато няма прекъсване във временната неработоспособност, независимо че може да е констатирана с първични болнични листове; в случаите по чл. 42, ал. 2 КСО, както и в случаите при бременност и раждане (в този смисъл Указание № 91-01-23 от 18.01.2007 г. относно възникнали въпроси по правото на парични обезщетения за временна неработоспособност и майчинство от 1.01.2007 г. на Националния осигурителен институт - главна дирекция "Осигурителни вноски и краткосрочно осигуряване").

Въпрос: Баща, ползващ отпуск по чл.163 ал.7 (15 дни от датата на изписване на детето от лечебното заведение). Може ли да се прекъсне отпускът на таткото за 2 дни, след което отново да продължи ползването му до 15 дни? Ако е възможно какъв е редът?

Отговор: Няма пречка бащата да прекъсне отпуска по чл. 163,а л. 7 от Кодекса на труда за 2 дни. В този случай отпускът не се удължава с неизползваните дни, а се продължава до остатъка от полагаемите 15 календарни дни.

Въпрос: От март месец 2009г. сключва трудов договор по чл. 114 от КТ / договор до 40 часа/ със същата фирма.Кога ще придобие право на платен годишен отпуск и в какъв размер ще бъде той.

Отговор: След изменението на чл. 114 КТ (Обн., ДВ, бр. 108 от 19.12.2008 г.) времето, през което лицето работи по трудов договор на основание чл. 114 от Кодекса на труда се зачита за трудов стаж. Следователно, то има всички права произтичащи от трудов стаж, вкл. право на платен годишен отпуск. Платеният годишен отпуск се определя пропорционално на времето, зачетено за трудов стаж, изчислено по часове, дни и месеци. Правото на ползване на платения годишен отпуск е регламентирано в чл. 155, ал. 2 от КТ.
В ал.2 на чл.155 от КТ е предвидено, че при постъпване на работа за първи път работникът или служителят може да ползва платения си годишен отпуск, когато придобие най-малко 8 месеца трудов стаж.
Както е видно от разпоредбата, за да има право работникът или служителят да ползва платен годишен отпуск, необходимо е да има най-малко общо 8 месеца трудов стаж, независимо при колко работодателя го е придобил. Разпоредбата на чл.155, ал.2 от КТ не поставя изискване лицето да има 8 месеца трудов стаж при всеки нов работодател, за да има право да ползва платения си годишен отпуск.
Според чл.155, ал.4 от КТ, размерът на основния платен годишен отпуск е не по-малко от 20 работни дни.

Въпрос: Когато лицето е назначено по втори трудов договор /4 часа/ полагащият платен годишен отпуск е в размер на 1/2 от определения с нормативен акт или се полага в пълен размер?

Отговор: Независимо от това, че лицето е назначено на втори трудов договор, работникът или служителят имат право на платен годишен отпуск пропорционално на зачетения трудов стаж. Видно от запитването, назначеният работник е на 4 часов работен ден и на основание чл. 355, ал. 2 от Кодекса на труда, за 1 ден трудов стаж се признава времето, през което работникът или служителят е работил най-малко половината от законоустановеното за него работно време за деня по едно или няколко трудови правоотношения, поради което работникът или служителят има право на пълния размер платен годишен отпуск по втория друдов договор.

Въпрос: Изплаща ли се обещетение по чл. 222 КТ, след приключване на болничните от 75 дни?

Отговор: В чл. 222.,ал. 1 от КТ е предвидено,че при уволнение поради закриване на предприятието или на част от него, съкращаване в щата, намаляване обема на работа и спиране на работата за повече от 15 работни дни, при отказ на работника или служителя да последва предприятието или неговото поделение, в което той работи, когато то се премества в друго населено място или местност, или когато заеманата от работника или служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен работник или служител, заемал преди това същата длъжност, работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя.Обезщетението е в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето,през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец.С акт на Министерския съвет, с колективен трудов договор или с трудовия договор може да се предвижда обезщетение за по-дълъг срок. Ако в този срок работникът или служителят е постъпил на работа с по-ниско трудово възнаграждение, той има право на разликата за същия срок.
Предвиденото в разпоредбата обезщетение следва да се изплати след изтичане на отпуска за временна неработоспособност и възстановяване на работоспособността на работника или служителя.

Въпрос: На служител назначен по чл.111 или по чл.114 от КТ полага ли му се клас за прослужено време?

Отговор: Разпоредбата на ал.8 на чл. 12 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), предвижда,че допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит се заплаща за действително отработено време в рамките на съответната месечна продължителност на работното време само по основното трудово правоотношение, а при непълно работно време - по всеки отделен трудов договор, до допълването им до съответната месечна продължителност на работното време.
След изменението на чл. 114 КТ (Обн., ДВ, бр. 108 от 19.12.2008 г.) времето, през което лицето работи по трудов договор на основание чл. 114 от Кодекса на труда се зачита за трудов стаж. Следователно, то има всички права произтичащи от трудов стаж, вкл. право на платен годишен отпуск, клас и т.н.