Въпроси и отговори от системата на НОИ

Публикувано на

1. Следва ли да се анулират удостоверенията обр. УП-14, издадени от архивно стопанство, и да се изготвят нови в случаите, когато има явни несъответствия?

Отговор: Издадените документи не следва да се анулират.
По повод възникнали въпроси относно зачитането на осигурителен стаж по чл. 76, буква “е” от отм. ППЗП на лица, работили в ТКЗС като член-кооператори или като членове от домакинството на член-кооператори, по удостоверения обр. УП-14, издадени от архивното стопанство, са изискани копия от документите на ТКЗС, въз основа на които са издадени тези удостоверения. След обсъждане на данните, съдържащи се в съхраняваните в архивното стопанство документи на ТКЗС и на издадените въз основа на тях удостоверения за осигурителен стаж се установи, че удостоверенията обр. УП-14 са издадени при спазване на принципа на пълното припокриване на данните от приетата документация. За правилното зачитане на осигурителния стаж служителите от сектор “Отпускане на пенсии” следва да направят анализ на данните, съдържащи се в издадените от архивното стопанство удостоверения, въз основа на които да се определи в коя колона са посочени отработените дни и в коя получените възнаграждения. Когато не е посочен плануван минимум дни, следва да се приеме не по-малко от 135 запланувани трудодни.

2. Лице подава заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 4 от КСО във връзка с § 9, ал. 3 от ПЗР на КСО. Действително положеният осигурителен стаж е 10 години 9 месеца и 16 дни. Представено е и удостоверение за осигурителен стаж по чл. 76, буква “е” от отм. ППЗП за 2 години и 1 месец, с оглед ползване на права като член от домакинството на член-кооператор. Удостоверението е издадено въз основа на данни в партидните книги на ТКЗС, че лицето е работило и има внесени осигурителни вноски във фонд “Пенсиониране на земеделските стопани-кооператори”.
Следва ли осигурителният стаж по чл. 76, буква “е” от отм. ППЗП да се зачете като действителен стаж, имайки предвид, че е представено споразумение, с което другият правоимащ се е отказал да се възползва от права за зачитане на осигурителен стаж на това основание?

Отговор: Времето, което се зачита за осигурителен стаж по реда на § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО във връзка с чл. 76, буква “е” от отм. ППЗП не е вид “дарен стаж” за членовете от домакинството на член-кооператорите. Цитираната разпоредба урежда зачитането на осигурителен стаж на лицата, приети за член-кооператори и на членовете на техните домакинства, които са работили в ТКЗС заедно с член-кооператора, за което време същите са подлежали на задължително осигуряване като земеделски стопани-кооператори.
Взаимното споразумение между членовете от домакинството на член-кооператора има силата на декларация, която е личен акт, чрез който лицата потвърждават или не конкретни обстоятелства, които са им известни. Със споразумението същите удостоверяват конкретното участие с труд в трудодни/човекодни на всяко лице поотделно. В тази връзка осигурителният стаж по чл. 76, буква “е” от отм. ППЗП на членовете от домакинството на член-кооператора е “действителен стаж” по смисъла на осигурителното законодателство.

3. Отпусната е лична пенсия за ОСВ по чл. 68, ал. 1-3 от КСО във връзка с § 9, ал. 3 от ПЗР на КСО от 02.03.2007 г. при 5 месеца и 11 дни недостигащ осигурителен стаж. Лицето не работи от 13.07.2004 г. Със заявление от 12.01.2009 г. представя документ, издаден на 30.12.2008 г. от архивно стопанство, за 1 година и 6 месеца осигурителен стаж по чл. 76, буква “е” от отм. ППЗП, положен преди пенсионирането, с който придобива право на пенсия по чл. 68, ал. 1-3 от КСО. Каква процедура следва да се приложи в конкретния случай?

Отговор: Личната пенсия за осигурителен стаж и възраст правилно е отпусната по чл. 68 от КСО във връзка с § 9, ал. 3 от ПЗР на КСО, тъй като към датата на отпускането лицето е представило всичките си налични документи за осигурителен стаж.
Пенсията следва да се измени от датата на заявлението, тъй като лицето представя нови доказателства за осигурителен стаж, положен преди пенсионирането. Тези доказателства не са били налични към датата на отпускането на пенсията. Към датата на заявлението – 12.01.2009 г. осигурителните вноски по погасителния план са удържани изцяло, поради което считаме, че същите не могат да бъдат възстановени на лицето. Поради това пенсията следва да се измени по реда на чл. 99, ал. 1, т. 1 от КСО, като се зачете допълнително представения осигурителен стаж 1 година и 6 месеца, без да се изключват 5-те месеца и 11 дни, зачетени като недостигащ осигурителен стаж.
В смисъла на изразеното становище е и съдебната практика. По този начин следва да се постъпва винаги при представяне на осигурителен стаж, придобит преди пенсионирането и преди 01.01.1997 г.
Когато се представя осигурителен стаж преди пенсиониране, но след 31.12.1996 г. следва да се преценява добросъвестността на лицето, тъй като осигурителният доход за този стаж задължително се включва при определяне на индивидуалния коефициент на пенсионера.

4. Със заявление от 10.08.2008 г. лице е направило искане за отпускане на лична пенсия за ОСВ /осигурителен стаж и възраст/ по чл. 68, ал. 4 от КСО във връзка с § 9, ал. 3 от ПЗР на КСО. Декларирало е, че не може да представи документ за редовната военна служба и му е отпусната пенсия с недостигащ осигурителен стаж 1 година 6 месеца и 20 дни. Със заявление от 20.02.2009 г. лицето представя документ от Дирекция “Държавен военноисторически архив” – гр. Велико Търново, издаден на 20.01.2009 г. за времето, през което е отбивал редовната си военна служба – 2 години. След приспадане на това време от недостигащия осигурителен стаж се установява, че придобива право на пенсия за ОСВ по чл. 68, ал. 4 от КСО.
Следва ли да се приеме, че лицето е добросъвестно като се съобрази факта, че е уведомило, че има непредставен стаж и след снабдяване с документа го е представило в едномесечен срок и да се приеме, че събраните суми за осигурителни вноски не следва да бъдат възстановявани?

Отговор: В тези случаи следва да се приложи процедурата, както при представянето на нови доказателства. Пенсията следва да се измени от датата на заявлението – 20.02.2009 г., при което не се следва да се възстановяват суми за удържаните по погасителния план осигурителни вноски

5. Лице получава обезщетение по чл. 54и от КСО. Прави искане за пенсия по чл. 68 КСО във връзка с § 9, ал. 3 от ПЗР на КСО. Има ли право на такава и докога ще се зачете осигурителния стаж?

Отговор: Получаването на обезщетение не е пречка лицето да упражни правото си на пенсия. Осигурителният стаж следва да се зачете до датата на утвърждаване на погасителния план. Лицето следва да се уведоми какъв е размера на пенсията (след удръжките) и то лично следва да прецени дали да получава пенсия или обезщетение.

6. Трудовият договор на лице е прекратен от 01.06.2008 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 1 от КТ. На основание чл. 70, ал. 3 от Колективния трудов договор му е определено обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ в размер на 6 брутни месечни работни заплати. За периода от 01.06.2008 г. до 30.11.2008 г. с ведомостта за работните заплати същите са му изплатени при следния режим: след всеки изтекъл месец и след изрична декларация от лицето, че не е започнало работа се е изплащала по една брутна месечна работна заплата.
На 01.10.2008 г. лицето навършва изискващата се възраст за право на пенсия за ОСВ /осигурителен стаж и възраст/ по чл. 68, ал. 1-3 от КСО, има необходимия сбор от осигурителния стаж и възрастта, като отговаря и на условието по чл. 94, ал. 1 от КСО за прекратено осигуряване.
Каква част от изплатеното обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ следва да се зачете за осигурителен стаж и да се включи в осигурителния доход при определяне на размера на пенсията?

Отговор: По реда на чл. 222, ал. 1 от КТ при уволнение поради закриване на предприятието на работника или служителя се изплаща обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец. Обезщетение за по-дълъг срок може да се предвижда с акт на Министерския съвет, с колективен трудов договор или с трудовия договор.
Съгласно чл. 70, ал. 1 от Колективния трудов договор /КТД/, в сила от 01.01.2008 г., лицето, страна по този договор и уволнено на основание чл. 328, ал. 1, т. 1 от КТ, има право на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но не повече от два месеца. За лицата, на които към момента на прекратяване на трудовия договор не им достигат не повече от 3 години до навършване на изискващата се към същия момент възраст по чл. 68 от КСО, съгласно ал. 3 на чл. 70 от КТД, се изплаща обезщетението по ал. 1 в размер на 6 брутни месечни работни заплати, т. е. срокът на обезщетението съгласно КТД е не повече от 2 месеца, а размерът му на визираните в ал. 3 лица е 6 брутни месечни работни заплати.
В конкретния случай лицето е с прекратен трудов договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 1 от КТ, считано от 01.06.2008 г. като в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е предвидено да се изплати обезщетение на основание чл. 222, ал. 1 от КТ в размер на 6 брутни месечни работни заплати съгласно чл. 70, ал. 3 от КТД.
Към датата на уволнение на служителката не достигат 3 месеца и 21 дни до навършване на изискващата се възраст от 59 години и 6 месеца за жените за календарната 2008 г., съгласно чл. 68, ал. 1-3 от КСО.
Следователно, при определяне на размера на пенсията на лицето следва да се зачете за осигурителен стаж 2 месеца – времето по чл. 222, ал. 1 от КТ, а в осигурителния доход за този период да се включат изплатените 6 брутни месечни работни заплати като се спази чл. 6, ал. 3 от КСО.

7. Лице има осигурителен стаж при условията на втора категория труд 14 години, 10 месеца и 15 дни. За времето след 01.01.2005 г. има и 2 месеца и 5 дни осигурителен стаж от извънреден труд, положен също при условията на втора категория труд.
Може ли осигурителният стаж от 14 години, 10 месеца и 15 дни да се допълни с осигурителния стаж от извънредния труд до изискващите се 15 години стаж от втора категория труд за правото на пенсия по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО ?

Отговор: Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 15 от НПОС /Наредба за пенсии и осигурителен стаж/ , зачетеният осигурителен стаж за времето, през което лицата са полагали извънреден труд, може да бъде повече от календарното време. В тази връзка, осигурителният стаж, зачетен по реда на чл. 38, ал. 15 от НПОС може да допълва до изискващите се 10 години осигурителен стаж от първа категория труд и до 15 години осигурителен стаж от втора категория труд за право на пенсия по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО.

8. Предвид разпоредбата на чл. 1 от НПОС, имат ли право да подават заявление за отпускане на наследствена пенсия от починал родител от името на малолетно дете лица, при които временно или постоянно е настанено детето с решение на съда или със заповед на директора на Дирекция “Социално подпомагане“ по чл. 26 от Закона за закрила на детето? В някои случаи другият родител е неизвестен, в други– жив, но с неустановен адрес или в чужбина, а в трети – починал, т.е. детето е без двама родители, но няма назначен настойнически съвет.

Отговор: Това е така нареченото приемно семейство, което отглежда и възпитава в семейна среда детето, настанено при тях по реда на Закона за закрила на детето.
Съгласно чл. 137, ал. 2 от новия Семеен кодекс, в сила от 01.10.2009 г., приемните родители могат без съгласието на родителите да вземат решения и да предприемат действия за запазване живота и здравето на децата, за които полагат грижи, като в следващата алинея е указано, че същите имат право и задължение да живеят с него, както и задължение да осъществяват фактически действия по чл. 125, ал. 1 от същия, а те са: да се грижат за неговите лични и имуществени интереси.
Независимо, че разпоредбата влиза в сила от 01.10.2009 г., а и предвид дадената възможност за получаване на пенсията на детето от визираните лица (чл. 54, ал. 4 от НПОС), считаме че когато детето е настанено в приемно семейство и няма назначен настойник или попечител, то се представлява от приемното семейство, което означава, че лице, в обхвата на чл. 26 ЗЗД може да подава молба за отпускане на наследствена пенсия.

9. Наследодателят е получавал само социална пенсия за инвалидност и приживе не е преценявано правото му на друг вид пенсия. Наследниците подават заявление за отпускане на наследствена пенсия за ИОЗ. Към датата на инвалидизиране, въз основа на която наследодателят е получавал социална пенсия за инвалидност, същият не е имал изискващия се осигурителен стаж за право на пенсия по чл. 74, ал. 1 от КСО. Към датата на смъртта осигурителният стаж на починалото лице отговаря на условията на чл. 74, ал. 1 от КСО.
Имат ли право наследниците на наследствена пенсия за ИОЗ?

Отговор: Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 6 от КСО при смърт на пенсионер, който е получавал лична пенсия за ИОЗ или лична пенсия за ОСВ на наследниците се отпуска наследствена пенсия, съобразно вида на получаваната пенсия.
В конкретния случай наследодателят приживе е получавал пенсия, която не преминава в наследствена и следователно на наследниците се преценява правото на пенсия от всички видове пенсии, на които той е придобил право със смъртта си (чл. 83, ал. 1 и ал. 2 от КСО).

10. Лице подава заявление за отпускане на лична пенсия за ОСВ на 01.04.2009 г. Трудовото му правоотношение е прекратено на 31.12.2007 г. по чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ, като към тази дата отговаря на условията за сбор от осигурителния стаж и възрастта. За периода от 01.01.2008 г. до 31.01.2008 г. има изплатено обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ, за което и съществува информация в регистъра на осигурените лица. На 21.01.2008 г. лицето е назначено на работа по трудов договор при друг работодател и е освободено на 12.01.2009 г. по чл. 328, т. 11 от КТ.
Може ли да се счита, че към 31.12.2007 г. има прекратяване на осигуряването по смисъла на чл. 94, ал. 1 от КСО, като се има предвид, че по данни от представените документи и данните от регистъра на осигурените лица няма момент, в който лицето да не е осигурено.

Отговор: Съгласно чл. 10 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 и продължава до прекратяването й. За работещо по трудов договор лице прекратяване на осигуряването е налице, когато се прекрати трудовият му договор. При уволнение поради намаляване обема на работата (чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ) работникът или служителят има право на обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ. Независимо, че върху посоченото обезщетение се дължат осигурителни вноски, сроковете по чл. 94, ал. 1 от КСО се следят от датата на уволнение, а не от датата на изтичане на срока на обезщетението.
На основание чл. 94, ал. 1 от КСО, за да бъде отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст, осигуряването на лицето следва да е прекратено. Независимо, че лицето е придобило право на пенсия към предходно прекратяване на осигуряването, срокът по чл. 94, ал. 1 от КСО следва да се следи от последното прекратяване на осигуряването преди подаване на заявлението. В конкретния случай пенсията за ОСВ следва да се отпусне от 12.01.2009 г.
Във връзка с установяването на постоянни условия за пенсиониране по чл. 68, ал. 1-3 КСО, вече не се налага да се спазва принципа за определяне на началната дата на пенсията за ОСВ спрямо първото уволнение след придобиване на правото й. Още повече, че в някои случаи, ако се спазва този принцип ще се отпускат пенсии от датата на заявлението, което ще бъде неблагоприятно за лицата /какъвто е и конкретния случай/. Ето защо, ако след датата на придобиване на правото лицата имат повече от едно уволнение, 6-месечният срок по чл. 94 КСО се следи от датата на последното уволнение. В този смисъл указанията от 2002 г. не следва да се прилагат.
В подкрепа на това решение е и трайната съдебна практика.
Разпорежданията по аналогични казуси, постановени в друг смисъл до получаване на настоящите указания, не следва да се преразглеждат.

11. Лице упражнява трудова дейност едновременно по две правоотношения: по трудов договор на пълно работно време по КТ и по сключено рамково споразумение за разнасяне на рекламни вестници по чл. 280 от ЗЗД. Възнаграждението, което получава за извършване на тази дейност, е в рамките на 30 – 40 лв. на месец и е без определено работно време.
На 28.11.2008 г. е освободено от работа по основното правоотношение, поради придобиване право на пенсия за ОСВ. От 01.12.2008 г. отново започва работа по трудов договор.
Изпълнено ли е условието за прекратяване на осигуряването, с оглед отпускане на лична пенсия за ОСВ?

Отговор: Рамковото споразумение за разносна дейност, сключено на основание чл. 280 от ЗЗД е вид граждански договор, т.е. към 27.11.2008 г. лицето упражнява трудова дейност по чл. 4, ал. 3, т. 6 от КСО, подлежаща на осигуряване по смисъла на чл. 10 от КСО.
С прекратяване на осигуряването по основното трудово правоотношение от 28.11.2008 г. не отпада основанието за осигуряване, заложено в разпоредбата на чл. 4, ал. 3, т. 6 от КСО, съгласно която на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт подлежат лицата, които полагат труд без трудово правоотношение, които са осигурени на друго основание през съответния месец, независимо от полученото възнаграждение. При прилагане на цитираната разпоредба е без значение обстоятелството за колко дни през съответния месец лицето е осигурено на другото основание – за 1 или за повече работни дни.
Лицето е било осигурено на друго основание през месец ноември и независимо, че осигуряването по това правоотношение е прекратено от 28.11.2008 г., за този месец не отпада основанието за осигуряване за работата без трудово правоотношение.
В тази връзка, условието за прекратяване на осигуряването по чл. 94 от КСО не е изпълнено, тъй като лицето отново е започнало работа по трудово правоотношение и подлежи на осигуряване от 01.12.2008 г. Само в случай, че гражданският договор също е прекратен от 28.11.2008 г., ще е изпълнено условието на чл. 94, ал. 1 от КСО за прекратяване на осигуряването.

12.  Лице е освободено от работа на 25.08.2008 г. и подава заявление за отпускане на лична пенсия за ОСВ /осигурителен стаж и възраст/. Към заявлението, освен документите за осигурителния стаж и доход до 25.08.2008 г., са приложени и справка от регистъра на трудовите договори, в която е отразена датата на прекратяване на трудовия договор; придружително писмо от 28.08.2008 г. за подадено уведомление по чл. 62, ал. 4 от КТ за прекратяване на трудовия договор на лицето и справка на НАП от 28.08.2008 г. за приетото уведомление. В персоналния регистър на осигурените лица за месец август е подадена информация за отработени дни с внесени осигурителни вноски за осигурителен доход до 24.08.2008 г. включително. За времето след 25.08.2008 г. в Персоналния регистър не е подавана информация от осигурителя за осигурителен стаж и осигурителен доход. Със заявлението не е представена единствено заповед за прекратяване на осигуряването, тъй като работодателят отказва да я издаде.
Изпълнено ли е условието по чл. 94, ал. 1 от КСО във връзка с отпускане на пенсия за ОСВ, след като в 3-месечния срок по чл. 1, ал. 5 от НПОС не е представена заповед за освобождаване от работа, която задължително се изисква по чл. 2, т. 1 от НПОС?

Отговор: След като е изяснено, че е налице прекратяване на осигуряването по смисъла на чл. 10 от КСО, фактът, че не е издадена писмена заповед за уволнение (на хартиен носител), не отменя обстоятелството, че от 25.08.2008 г. лицето не упражнява трудова дейност, подлежаща на осигуряване по КСО.
Ако заявлението за отпускане на пенсия е подадено в 6-месечния срок по чл. 94, ал. 1 от КСО, личната пенсия за ОСВ /осигурителен стаж и възраст/ следва да се отпусне от 25.08.2008 г., независимо, че не е представена заповед за освобождаване от работа.

13. Счита ли се, че е изпълнено условието на чл. 94, ал. 1 от КСО за прекратяване на осигуряването на лице, подало заявление за отпускане на пенсия за ОСВ /осигурителен стаж и възраст/, което декларира, че работи в страна, с която Република България няма сключен договор в областта на социалното осигуряване и не е член на Европейския съюз?

Отговор: Кодексът за социално осигуряване има действия по отношение на правоотношенията, възникнали и прекратени на територията на Република България. Съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България, влезлите в сила за Република България международни договори са част от вътрешното право на страната. Договорите в областта на социалното осигуряване, по които Република България е страна, включително и Регламент 1408/71 на Европейския съюз се прилагат и по отношение на прекратяване на осигуряването при отпускане на пенсия за ОСВ, когато лицето работи на територията на някоя от страните, с която Република България има сключен договор.
При отпускане на пенсия за ОСВ на лице с осигурителен стаж в страна, която не е членка на ЕС и няма договор в областта на социалното осигуряване с Република България, е без значение обстоятелството дали същото продължава да работи и не е прекратило осигуряването си в тази страна.

14. Лице получава лична пенсия за ИОЗ /инвалидност поради общо заболяване/, отпусната по отм. ЗП и няма осигурителен стаж след 01.01.2000 г. Пенсията е преизчислена по реда на чл. 75-77 от КСО на основание чл. 21, ал. 4 от НПОС. Прави искане пенсията да се изчисли от дохода за друг 3-годишен базисен период.
Има ли право на преизчисление по чл. 21, ал. 3 от НПОС?

Отговор: Пенсиите за ИОЗ, които са отпуснати по отм. ЗП, не попадат в обхвата на чл. 21, ал. 3 от НПОС. На това основание могат да се преизчисляват пенсиите за ОСВ, независимо от началната им дата, и пенсиите за инвалидност, изчислени от трудово възнаграждение или осигурителен доход, отпуснати след 01.01.2000 г.

15. С разпореждане от 10.10.2008 г. е отпусната пенсия за ОСВ, считано от 28.03.2008 г. (датата на прекратяване на осигуряването). При отпускането не е зачетен осигурителен стаж, с непълна заверка относно продължителността му и в срока по чл. 1, ал. 5 от НПОС не е представен редовен документ за него. На 01.12.2008 г. (в срока за обжалване по чл. 117 от КСО) лицето подава заявление за изменяне на пенсията, като прилага удостоверение обр. УП-3 за времето на незачетения стаж.
От коя дата следва да се измени пенсията и по коя точка на чл. 99 от КСО?

Отговор: Заявлението на лицето от 01.12.2008 г. следва да се приеме като жалба по реда на чл. 117 от КСО, тъй като е подадено в законоустановения тримесечен срок.
Неоснователно е да се поддържа довода, че се касае за заявление с представено ново доказателство. В случая не е приложима хипотезата на чл. 99 от КСО. Това би било така, ако се касаеше до влязъл в сила административен акт, който може да се отмени или измени след представяне на новите доказателства. В случая се приема, че новото доказателство е представено в хода на административното обжалване на издаденото разпореждане от 10.10.2008 г., с което е отпусната лична пенсия за ОСВ и при определяне на размера й не е взет предвид осигурителния стаж, за който не е имало редовно оформен документ.
При произнасянето си с решение директорът на ТП на НОИ следва да определи размера на пенсията за ОСВ от началната дата (28.03.2008 г.), като се вземе предвид и осигурителния стаж по представеното удостоверение обр. УП-3

16. След прилагане на процедурата по чл. 1, ал. 5 от НПОС на лице е прекратена наследствената пенсия от 01.06.2007 г. на основание чл. 96 от КСО, поради непредставен документ за датата на дипломиране в средно образователно училище. От същата дата е определена пенсия на втория наследник, която е в по – висок от минималния размер на наследствената пенсия по чл. 81, ал. 2 от КСО. През месец септември 2008 г. лицето представя документ, че е записано за студент първи курс за учебната 2008/2009 г. В хода на изясняване на завършването на средно образование е уточнено, че първият наследник се е дипломирал на втора сесия за дипломиране на курса – 12.09.2007 г. Наследствената пенсия е възстановена с разпореждане по реда на чл. 97, ал. 2 от КСО, считано от 01.06.2007 г. и прекратена от 12.09.2007 г. За същият период е определен и полагащия се размер на другият наследник, който е по-малък от действително получения, в резултат на което се получава надвзета сума от пенсия от втория наследник.
Как следва да се прецени добросъвестността в случая и получените в повече суми от пенсия подлежат ли на възстановяване от някой от наследниците?

Отговор: В посочения казус за периода от 01.06.2007 г. до 12.09.2007 г. надвзетата сума от пенсия е получена от втория наследник /чиято пенсия е определена в по-голям размер от минималния за вида/. В случая не може да се приложи разпоредбата на чл. 14 от НПОС, тъй като той не е в състояние да съобщи на органите по пенсионното осигуряване за настъпване на обстоятелство, което касае друго лице. Сумите от пенсия за посочения период са правилно определени и са добросъвестно получени. По отношение на него следва да се приложи разпоредбата на чл. 114, ал. 2 от КСО. Получените в повече сумите от пенсия за периода от 01.06.2007 до 12.09.2007 г. се считат за добросъвестно получени и не следва да се събират от лицето.

17. Съдружник в ООД, роден след 31 декември 1959 г., се осигурява авансово за периода януари – декември 2009 г. върху осигурителен доход в размер на 260 лв. за фонд “Пенсии”. В Приложение 3, част І, Таблица 7, ред 7.10 от данъчната декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ съдружникът е декларирал облагаем доход в размер на 3380 лв., включващ 2880 лв. от дейността му като съдружник в дружеството и получено възнаграждение за м. ноември 2009 г., за работа без трудово правоотношение извън дружеството, в размер на 500 лв. след приспадане на разходите за дейността. Вноските върху възнаграждението по гражданския договор не са внесени от възложителя на основание чл. 11 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица. Съдружникът е попълнил в осигурителната книжка на лист 1 и 2 в колона 3 (авансов осигурителен доход) по 260 лв. за всеки месец, върху който са внесени дължимите осигурителни вноски.
Декларираният средномесечен облагаем доход от дейността на съдружника е 240 лв. (2880 : 12 = 240,00) и е по-малък от минималния месечен осигурителен доход за самоосигуряващите се за 2009 г. В осигурителната книжка на лист 1 и 2 в колона 10 (окончателен размер на осигурителния доход) като окончателен месечен размер на осигурителния доход за месеците от І до Х и м. ХІІ се попълва 260 лв. – минималният размер на месечния осигурителен доход за 2009 г. За месец ХІ.2009 г. окончателният размер на осигурителния доход е 760 лв. (260 лв. + 500 лв.= 760 лв. ), който се записва в осигурителната книжка.
Осигурителният доход, върху който се довнасят осигурителни вноски, е в размер на 500 лв. (760 лв. – 260 лв.= 500 лв.).

Отговор: В този случай самоосигуряващият се има доход, върху който се довнасят осигурителни вноски само за месец ноември и сумата на ред 1 от Таблица 1 от Справката за определяне на окончателния размер на осигурителния доход не може да се образува по определените в таблицата правила. В конкретния случай в т. 1 от Таблица 1 от справката следва да се впише сумата по гражданския договор, върху която се дължат осигурителни вноски – 500 лв.
Дължимата вноска, посочена на ред 2 от Таблица 1 на Справката, е 65 лв. (500 лв. х 13% = 65 лв.).
При изчисляване на пенсията на осигурените лица длъжностните лица следва да вземат предвид окончателния размер на осигурителния доход, вписан в колона 10 на лист 1 и 2 от осигурителната книжка, който в случая за м. ноември е 760 лв., а за всички останали месеци е по 260 лв.

Въпроси и отговори от системата на главна инспекция по труда

Публикувано на

1. Назначена съм на работа на трудов договор със срок за изпитване – по чл. 70 от Кодекса на труда. Забременях и работодателят реши да прекрати трудовия ми договор на основание чл. 71 ал. 1 КТ. Имам ли закрила при уволнение, тъй като съм бременна?

Отговор: Бременните и майките с деца до 3 годишна възраст се ползват със специална закрила при уволнение в изрично посочените в закона случаи, когато се прекратява трудовия договор поради:
- закриване на част от предприятието или съкращаване на щата;
- при намаляване на обема на работата;
- при липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата;
- при промяна на изискванията за изпълнение на длъжността, ако работникът или служителят не отговоря на тях;
- при дисциплинарно уволнение.
Работничка или служителка, която ползва отпуск поради бременност и раждане, може да бъде уволнена само при закриване на цялото предприятие.
Когато работодателят реши да прекрати трудовия договор на бременна работничка или служителка на някое от основанията, посочени в разпоредбата на чл. 333 от Кодекса на труда, той е длъжен преди да пристъпи към уволнението да поиска и да получи разрешение от инспекцията по труда за прекратяването на трудовото правоотношение.
В случай, че работодателят прекрати трудовия договор на ползващата се със закрила работничка или служителка без предварителното разрешение на инспекцията по труда, при оспорване на заповедта по съдебен ред, съдът ще я възстанови на работа, без да разглежда спора по същество.
Във Вашия случай, работодателят е прекратил трудовия Ви договор на такова основание, което не е сред изрично изброените в закона и не можете да ползвате специалната закрила при уволнение. Трудовият Ви договор е бил със срок за изпитване. Този вид договор може да бъде прекратен до изтичане на срока му без предизвестие от страната, в чиято полза е уговорен срока за изпитване.

2. Работодателят не ми оформи трудовата книжка и след прекратяването на трудовия договор, трудовата ми книжка все още е в предприятието. Какво да направя, за да си я получа?

Отговор: Можете да подадете жалба до Обласната инспекция по труда. А за периода на задържане на трудовата книжка, работодателят и виновните длъжностни лица, Ви дължат обезщетение по чл. 226 КТ. Това обезщетение може да го потърсите по съдебен ред. Давностният срок за подаването на исковата молба е 3 годишен.

3. Предстои ми пенсиониране. Като ми прекратят договора, ще получа ли шест брутни работни заплати?

Отговор: Съгласно чл. 222 ал. 3 от Кодекса на труда, работникът или служителят получава по-големия размер на предвиденото обезщетение (шест брутни работни заплати), когато са налице следните условия:
- наличие на трудово правоотношение;
- работа при същия работодател през последните 10 години от трудовия стаж на работника или служителя;
- прекратяване на трудовото правоотношение, като основанието за това е без значение;
- придобито от работника право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, към момента на прекратяване на трудовото правоотношение.
Във Вашия случай са налице горепосочените условия и би следвало на основание чл. 222 ал. 3 КТ, работодателят да Ви изплати обезщетение от шест брутни работни заплати или ако не са налице тези изисквания е длъжен да Ви изплати обезщетение в размер на трудовото Ви възнаграждение за срок от два месеца.
Обезщетение по тази алинея се изплаща само веднъж.

4. Боледувам от диабет (или ИБС, професионална болест, психична болест, онкологично заболяване, активна форма на туберколоза). Имам ли закрила при уволнение?

Отговор: Съгласно чл. 333 ал. 1 от Кодекса на труда, при прекратяването на трудовите правоотношения на основанията, изброени в правната норма, работодателят следва да поиска и получи от Инспекцията по труда предварително разрешение за уволнението за всеки един ползващ се със специална закрила при уволнение работник или служител. Това е една задължителна законова процедура и независимо от отговора на Инспекцията по труда работодателят е този, който преценява кого да освободи при съкращение на щата или намаляване обема на работата.
В случай, че работодателят прекрати трудовото Ви правоотношение без предварителното разрешение на инспекцията по труда, при оспорване на заповедта по съдебен ред, съдът ще Ви възстанови на работа, без да разглежда спора по същество.

5. Като работодател на 5 човека задължен ли съм да им осигурявам годишно обслужване от Служба по трудова медицина? Има ли критерии за минимален брой заети работни места и вида на дейност на фирмата?

Отговор: Изискванията на Закона за здравословни и безопасни условия на труд са задължителни за всички предприятия и места, където се осъществява трудова дейност или се провежда обучение, независимо от формата на организация, вида на собственост и основанието, на което се извършва работата или обучението.
Съгласно чл. 25 на Закона за здравословни и безопасни условия на труд задължение на работодателя е да осигури обслужване на своите работници и служители от служби по трудова медицина. Няма критерии за минимален брой заети работни места.

6. Фирмата ни се състои от двама души, необходима ли е регистрация по Закона за здравословни и безопасни условия на труда?

Отговор: Декларацията по чл. 15 от ЗЗБУТ се подава в Дирекция “Областна инспекция по труда” от всички юридически и физически лица, които самостоятелно наемат работници и служители по трудово правоотношение, както и всички лица, които за своя сметка работят сами или в съдружие с други

7. Необходимо ли е едноличен търговец без служители на трудов договор да сключва договор със служба по трудова медицина?

Отговор: Съгласно Закона за здравословни и безопасни условия на труд задължение на работодателя е да осигури обслужване на своите работници и служители от служби по трудова медицина, а не просто да има сключен договор със служба по трудова медицина.
Ако нямате назначен персонал Вие няма на кого да осигурявате изискваното от закона обслужване.

8. Какъв е срокът за регистрация на фирмите по Закона за здравословни и безопасни условия на труд – до края на 2003 г. ли?

Отговор: Всички юридически и физически лица, които самостоятелно наемат работници и служители по трудово правоотношение, както и всички лица, които за своя сметка работят сами или в съдружие с други подават, в съответната Дирекция “Областна инспекция по труда” съобразно местонахождението на фирмата, Декларация по чл. 15 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд.
Посочената декларация се подава в 30-дневен срок при откриване на предприятие и/или при промяна на дейността и технологиите.
Същата може да бъде изпратена и по пощата чрез писмо с обратна разписка. След като декларацията е получена в Д “ОИТ” може да се обадите по телефона, за да получите информация за входящия номер на подадената от Вас декларация.
Декларацията е одобрена със Заповед № 36 на министъра на труда и социалната политика за одобряване на образец на декларация по чл. 15 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд (обн., ДВ, бр. 35 от 27.03.1998 г.).

9. Какви са подзаконовите нормативни разпоредби по чл. 24 ал. 3 от ЗЗБУТ? Къде могат да се намерят условията и реда за получаване на лиценз съгласно посочените по-горе законови изисквания?

Отговор: Разпоредбата на чл. 24 от ЗЗБУТ изисква в зависимост от обема и естеството на работа, и характера на професионалните рискове, работодателят да назначи или определи едно или повече длъжностни лица с подходящо образование или да създаде специализирана служба за организиране изпълнението на дейностите, свързани със защитата и профилактиката на професионалните рискове. По преценка на работодателя изпълнението на тези дейности могат да се възлагат с договор на други юридически и физически лица. Образованието и професионалната квалификация на тези лица се определят от работодателя в зависимост от характера на осъществяваната дейност.

10. От кога е задължително сключването на договори със Служба по трудова медицина? За всички фирми ли е задължително, независимо от предмета им на дейност? В какъв размер са санкциите? Кой ги налага и на какво основание?

Отговор: Съгласно чл. 25 на Закона за здравословни и безопасни условия на труд задължение на работодателя е, да осигури обслужване на своите работници и служители от служби по трудова медицина.
Изискванията на Закона за здравословни и безопасни условия на труд са задължителни за всички предприятия и места, където се осъществява трудова дейност или се провежда обучение, независимо от формата на организация, вида на собственост и основанието, на което се извършва работата или обучението.
Санкциите, които се налагат при неизпълнение на нормите на Закона са съгласно чл. 416 от Кодекса на труда.
Контролен орган по спазване на изискванията на законодателството по безопасност и здраве при работа е ИА “Главна инспекция по труда”.

11. Как може да се получи информация за регистрираните Служби по Трудова медицина?

Отговор: Службите по трудова медицина се регистрират от Министерство на здравеопазването. Актуална информация за регистрираните служби по трудова медицина можете да получите на интернет страницата на Министерството на здравеопазването.

12. Какви са правата и задълженията на лицата, изпълняващи ролята на инвеститор и строител, по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строително-монтажни работи?

Отговор: Съгласно чл. 161, ал.1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) / ДВ бр.1 от 02.01.2001 година / инвеститор е собственикът на имота или лице, на което е учредено право на строеж в чужд имот. Инвеститорът или упълномощено от него лице осигурява всичко необходимо за започване на строителството.
Съгласно чл. 5, ал. 2 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ) / ДВ бр. 24 от 23.12.1997 година / в процеса на проектирането, строителството и въвеждането в експоатация на обектите инвеститорът е отговорен и изисква, а съответните контролни органи контролират, спазването на правилата и нормите за здравословни и безопасни условия на труд от проекта и от изпълнителя.
Съгласно разпоредбата на чл. 160 от ЗУТ основни учасници в строителния процес са инвеститора и строителя. Според чл. 2 на същия текст от ЗУТ инвеститорът може да изпълнява функциите и на строител. Задълженията на строителя са изброени в чл. 163 от ЗУТ. Според текста на т. 4 на чл. 163 ал.1 от ЗУТ строителят отговаря за осигуряването на изискваните здравословни и безопасни условя на труд при изпълнение на ръководените от него строителни и монтажни работи. В този случай инвеститорът, изпълняващ функцията на строител, следва да изпълни изискванията на цл. 18 от ЗЗБУТ и чл. 8 от Правилника по безопасност на труда при строителните и монтажните работи (Д – 02 – 001) при наемане на подизпълнители.
В случай, че той изпълнява строителни и монтажни работи със собствени работници, то те трябва да са със сключени писмени трудови договори и спрямо тях той се явява работодател. Върху него тежи задължението за осигуряването на безопасни и здравословни условия на труд.
В случайте на възлагане на изпълнение на строителни и монтажни работи на други изпълнители (подизпълнители), това възлагане става с граждански договори за изработка в писмена форма за доказване.
Следва да се обърне внимание на измененията на Наредба № 7 от 23.09.1999 година за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места при използването на работното оборудване, побликувани в ДВ бр.43 от 13.05.2003 година, където съгласно чл. 10а инвеститорът (възложителят) определя координатор по безопасност и здраве за:
1.  Етапа на инвестиционното проектиране в случаите на повече от един проектант;
2.  Етапа на изпълнение на строежа в случаите на повече от един изпълнител (строител).

13. Каква е процедурата по даване на предварително разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение на работници или служители, ползващи закрила по чл.333 от Кодекса на труда?

Отговор: Съгласно чл. 333 от Кодекса на труда в случаите по чл. 328, ал. 1, точки 2, 3, 5 и 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 работодателят може да уволни работник или служител само с предварително разрешение на инспекцията по труда.
В алинея 1, точка 1 попадат три категории трудещи се ползващи защита при уволнение по чл. 333 от КТ. Това са: работничка или служителка, която е бременна; майка на дете до три годишна възраст ; работничка или служителка, чийто съпруг изпълнява наборната си военна служба по Закона за отбраната и въоръжените сили.
По точка 2 на алинея 1 закрила при уволнение по чл. 333 от КТ ползва работник или служител, който е трудоустроен и има предписание от здравните органи за трудоустрояване (чл. 317) от КТ.
По точка 3 на алинея 1 закрила при уволнение по чл. 333 от КТ ползва работник или служител боледуващ от болест, определена в Наредба № 5 на министъра на здравеопазването. В този случай работникът или служителят трябва да боледува от точно определена болест изрично посочен в наредбата.
По точка 4 на алинея 1 закрила при уволнение по чл. 333 от КТ ползва работник или служител, който е започнал ползването на разрешения му отпуск-независимо от вида му.
В алинея 2 на чл. 333 от КТ е установена допълнителна закрила за трудоустроени работници и служители, които страдат от определени болести визирани в ал. 1, точки 2 и 3. Изискването на закона в тези случаи е да се вземе мнението на трудово – експертна лекарска комисия и се прилага само за болестите по Наредба № 5 и за трудоустроени работници или служители.
В алинея 3 на чл. 333 от КТ е установена закрила на синдикални дейци.
По смисъла на § 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда под „Синдикално ръководство“ се разбира, че това са председателят и секретарят на съответната синдикална организация. Работодателят може да уволни работник или служител, който е член на синдикално ръководство в предприятието, на териториален, отраслов или национален ръководен изборен синдикален орган, през времето, докато заема съответната синдикална длъжност и до 6 месеца след освобождаването му, само с предварителното съгласие на синдикален орган, определен с решение на централното ръководство на съответната синдикална организация. Основанията за уволнението са същите, като основанията посочени в ал. 1 на чл. 333 от КТ.
Закрилата по алинея 4 на чл. 333 от КТ се отнася само до уволнение на две изрично изброени в закона основания по чл. 328, ал. 1, т. 2 и 3. Това са съкращаване на щата и намаляване обема на работата. За да се ползва тази закрила при уволнение на това основание (ал. 4) тя трябва да бъде изрично предвидена в колективния трудов договор. Ако не е предвидена в КТД, тя не съществува и не може да бъде прилагана. Защитата се отнася за всички работници и служители, спрямо които действа КТД (чл.57 от КТ). По силата на тази закрила предварителното съгласие се дава от съответния синдикален орган в предприятието – страна по договора. В този случай при тази предварителна закрила се прилагат общите правила при което работодателя отправя писмено искане до съответния синдикален орган за всеки отделен случай.
С оглед на гореизложеното предварителното разрешение за уволнение означава даване на съгласие или отказ да се разреши извършването на уволнението от компетентен държавен или синдикален орган. Техните правомощия са точно регламентирани в правната норма и закона не допуска разширяването им. Този орган е съответната областна инспекция по труда за случаите по ал. 1 на чл. 333 от КТ и съответния синдикален орган за случаите на ал. 3 и 4 от чл. 333 от КТ.

14. Каква е разликата между осигурителен стаж по Кодекса за социалното осигуряване и трудов стаж по Кодекса по труда?

Съществува разлика между трудов стаж по Кодекса на труда и осигурителен стаж по Кодекса за задължителното обществено осигуряване (КЗОО).
Осигурителен стаж се придобива с внасяне на осигурителни вноски по партидата на едно осигурено лице. Той може да бъде придобит при внасяне на осигурителни вноски при работа по трудово отношение от работника или служителя и работодателя съответно на законоустановените пропорционални части за двете страни по отношението.
Другата възможност за придобиване на осигурителен стаж е като самоосигуряващо лице по смисъла на КЗОО. Такива лица могат да са упражняващите свободна професия, работещите по граждански договори, едноличните търговци по Търговския закон, занаятчии, управители на търговски дружества и т. п.
Трудов стаж се придобива при работа по трудово отношение по Кодекса на труда (КТ). С този вид стаж е свързано придобиването и упражняването на определени права и задължения по КТ.

15. Времето на ползване на отпуск за бременност и раждане включва ли се в срока за изпитване по чл.70 КТ?

При сключен трудов договор със срок за изпитване съгласно чл.70 ал.4 от Кодекса на труда в срока на изпитването не се включва времето, през което работникът или служителят е бил в законоустановен отпуск или по други уважителни причини не е изпълнявал работата, за която е сключен договорът.
Следователно излизането в отпуск за бременност и раждане по чл.163 КТ, и след това в отпуск за отглеждане на малко дете по чл.164 КТ по време на изпитателния срок по чл.70 КТ се явява предвидения от чл.70 ал.1 факт, който спира изтичането на срока за изпитване.
От изложеното следва извода, че към момента на завръщане на работа след ползванете отпуски за бемнност и раждане и отглеждане на дете до тригодишна възраст изпитателния срок все още не е изтекъл и трудовия договор може да бъде прекратен във всеки момент на основание чл.71 ал.1 КТ до изтичане на остатъка от изпитателния срок.
Прекратяването на договора следва да стане с писмен акт на работодателя на посоченото правно основание съгласно 335 ал.1 КТ, който да бъде доведен до знанието на работника, както и работодателят да поиска и да оформи трудовата книжка на работника.
До връчването на заповедта за прекратяване на трудовото правотношение, то продължава да съществува.
Основанието за прекратяване по чл.71 ал.2 КТ не попада в изчерпателно изброените в чл.333 ал.1 КТ случаи, в които бременна работничка или служителка или майка на дете до тригодишна възраст, ползват специалната закрила при уволнение по Кодекса на труда.

16. Какви са правомощията на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ и инспекторите по труда, и какви са задълженията на работодателите във връзка с тези правомощия?

Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда” осъществява цялостен контрол по спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности съгласно чл.399 от Кодекса на труда и специализиран контрол по изпълнението на изискванията на Закона за здравословни и безопасни условия на труд съгласно чл.54 ЗЗБУТ.
Съгласно чл.12 от Конвенция №81 относно инспекцията по труда от 1947, ратифицирана от Република България през 1949 г. и в сила от 1950 г. инспекторите по труда при извършване на контролната дейност имат следните правомощия:
1. Да влизат свободно без предварително предупреждение по всяко време на деня и нощта във всяко предприятие, поставено под контрола на инспекцията;
2. Да влизат през деня в помещения, за които имат достатъчно основание да предполагат, че са поставени под контрола на инспекцията;
3. Да пристъпват към изиследвания, проверки и разследвания, смятани за необходими, за да се убедят, че законните разпоредби действително се съблюдават като:
- разпитват сами или в присъствието на свидетели на работодателя или на персонала на предприятието за всички въпроси, свързани с прилагането на законните разпоредби;
- се запознават с всички книги, регистри и документи, чието поддържане е предписано от законодателството относно условията на труда, с цел да проверят съответствието им със законовите разпоредби и да правят копия или извадки от тях;   – Изискват обявяването на съобщения, чието поставяне на видно място е предвидено от законните разпоредби;
- Вземат и отнасят, за да бъдат изследвани, мостри от използвани или обработени материали или вещества при условие, че работодателят или негов представител са предупредени, че материалите и веществата са взети и отнесени с тази цел;
Съгласно алинея 2 на същия текст от Конвенцията при посещение за проверка инспекторът трябва да уведоми работодателя или негов представител за своето присъствие, освен ако сметне, че това може да навреди на ефикасността на проверката.
Съгласно чл.402 КТ инспекторът по труда има следните правомощия:
1. Да посещава по всяко време министерства, другите ведомства, предприятията и другите места, където се извършва работа, както и помещения, ползувани от работниците и служителите;
2. Да изисква от работодателя обяснение и представяне на всички необходими документи, книжа и сведения във връзка с упражняването на контрола;
3. Да се осведомава пряко от работниците и служителите по всички въпроси във връзка с упражняването на контрола;
4. Да вземат проби, мостри и други подобни материали за лабораторни изследвания;
5. Да установяват причините и обстоятелствата, при които са настъпили трудови злополуки;
Съгласно ал.2 от същия текст от Кодекса на труда работодателите, длъжностните лица, работниците и служителите са длъжни да оказват съдействие на контролните органи при изпълнение на техните функции. При противозаконно пречене на контролен орган за спазване на трудовото законодателство работодателите и техните длъжностни лица подлежат на административно наказание по чл.415 ал.2 КТ във връзка с чл.402 ал.2 КТ.
В изпълнение на разпоредба на чл.6 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда” Инспекцията по труда осъществява своята дейност самостоятелно и във взаимодействие с други държавни администрации, организации на работниците и работодателите и неправителствени организации.
Предприятията трябва да бъдат инспектирани толкова често и така внимателно, колкото е необходимо, за да се осигури ефективното прилагане на съответните законни разпоредби чл.16 Конв. №81/1947 г.

17. Каква е разликата между трудов договор по Кодекса на труда и договора за изработка (услуга) по Закона за задълженията и договорите?

Между двата договора съществуват редица съществени разлики.
При договора за изработка по Закона за задължениата и договорите се дължи определен трудов резултат (овеществен труд). Страните по този договор са равнопоставени и независими, изпълнителя изработва поръчаното на свой риск като мястото на изпълнение и с чии материали ще се изпълни и начина на изпълнение са предмет на договаряне между страните. Обикновено договорът за изработка се сключва за еднократно изпълнение.
Предметът на трудовия договор е самото предоставяне на работна сила. Работното място, начина на изпълнение и работното време се определят от работодателя. Рискът се носи от работодателя, а работникът е подчинен на и зависим от работодателя. Материалите са собственост и се предоставят от работодателя. По трудов договор се дължи едно продължително и многократно изпълнение.
Съгласно чл.1, ал.2 от Кодекса на труда отношенията по предоставяне на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения със сключен писмен трудов договор (чл. 62, ал.1 КТ). А съгласно чл.17 ал.1 ЗЗД, ако страните прикрият сключено между тях съглашение с едно привидно, прилагат се правилата относно прикритото, ако са налице изискванията за неговата законност.

18. Какви са задълженията на работодателя за оформяне на трудовата книжка на работник или служител и отговорност при неизпълнението им?

При прекратяване на трудово правоотношение работодателят е длъжен своевременно да впише в трудовата книжка данните, свързани с прекратяването и да я предаде незабавно на работника съгласно чл.350, ал.1 КТ.
С оглед на така регламентираното законово задължение е предвидена отговорност за работодателя и виновните длъжностни лица за вреди причинени на работника или служителя поради незаконно задържане на трудовата книжка, след като трудовото правоотношение е било вече прекратено съгласно чл.226, ал.2КТ. За реализирането на тази отговорността за задържане на трудовата книжка се дължи обезщетение, което е в размер на брутното трудово възнаграждение за периода от деня на прекратяване на трудовото правоотношение до предаването на трудовата книжка.
Отделно от това обезщетение може да се търси и друго такова, ако е налице неиздаване или несвоевременно издаване на документите, удостоверяващи трудов стаж или за вписане на неверни данни в издадените документи съгласно чл.226, ал.1 КТ. В този случай се дължи обезщетение за всички вреди, които е претърпял работника или служителя, включително и неимуществени такива.
Правото на тези обезщетения може да бъде осъществено само ако се докаже по съответния ред, че трудовата книжка е задържана поради виновното поведение на длъжностните лица или на работодателя или е налице пълно неизпълнение-отказ да се издаде документа или забавено изпълнение, изразяващо се в несвоевременното издаване на трудовата книжка или други документи удостоверяващи трудовия стаж. Това са именно обстоятелствата регламентирани в чл.226, ал.1, т.1 и т.2 КТ.
С оглед на изложеното и след като трудовото правоотношение е прекратено работникът или служителят може да търси съответното дължимо обезщетение по съдебен ред.

19. Какво представлява закрила по чл.333 от Кодекса на труда?

Съгласно чл.333, ал.1 от КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение на някое от основанията, посочени в правната норма, работодателят следва да поиска и получи от Инспекцията по труда предварително разрешение за уволнението на всеки един ползващ се със специална закрила работник или служител, непосредствено преди уволнението. Даването или не даването на разрешение се извършва след задълбочена преценка от териториално компетентната Областна инспекция по труда, самостоятелно за всеки отделен случай, съобразно представените към искането документи и в съответствие със законовите разпоредби.
Издаденото предварително разрешение не подлежи на обжалване нито по административен ред – пред Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда”, нито по съдебен ред, тъй като не е индивидуален административен акт по смисъла на чл.2, ал.1 от Закона за административното производство. Кодексът на труда не е предвидил самостоятелното му обжалване.
Даденото предварително разрешение от Дирекция “Областна инспекция по труда” не прави законосъобразно извършеното уволнение по чл.328 ал.1 т.3 КТ.          Уволнението може да се оспорва по съдебен ред с оглед останалите елементи, които трябва да са налице, преди да се пристъпи към заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. Работникът или служителят има право да се обърнете с иск към съда, където да оспорите законността на извършеното уволнение, като давностният срок е 2 месеца, считано от датата на прекратяване на трудовото правоотношение.

Здравно осигуряване трайно безработни

Публикувано на

Според Закона за здравното осигуряване – всяко безработно лице е длъжно да заплаща здравни осигуровки за своя сметка в периода в който е без работа. Общият период, за който се внасят здравноосигурителни вноски за собствена сметка, започва от началото на месеца, следващ месеца, през който лицето е останало без работа и завършва с края на месеца, предхождащ месеца, през който лицето е започнало. Здравните вноски за безработните лица винаги се внасят само за цял месец, което означава, че ако сте били безработен и започнете работа например на 20 юни, то последният период, за който дължите осигурителни вноски е м. май. За периода от 01 до 19 юни не се дължат здравни вноски в качеството си на безработен.

Безработните лица с прекратено осигуряване след 31.12.2010 г. следва да се регистрират като безработни в Агенцията по заетостта в срок 7 работни дни от датата на прекратяване на осигуряването, за да се възползват от обезщетенитята за безработица по кодекса за социалното осигуряване. Ако регистрацията е направена след изтичане на този срок, паричното обезщетение за безработица се изплаща за определения по Кодекса за социално осигуряване период, намален със закъснението.

Срокът за подаване на заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица в териториалните поделения на Националния осигурителен институт е 3 месеца от датата на прекратяване на осигуряването.

От 1 януари 2010 г.минималният доход, върху който се осигуряват самоосигуряващите се лица става 420 лева, а процентът за здравно осигуряване – 8%. Лица, които са трайно безработни и не получават обезщетение от Бюрата по труда, не се осигуряват от държавата, студенти, които са навършили 26 години и не работят, дължат месечно 16.80 лева здравни осигуровки. Вноските се внасят до 10-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят.

На лица, които не са внесли повече от три дължими месечни вноски за период от 36 месеца, се прекъсват здравноосигурителните права. Периодът се брои до началото на месеца, предхождащ месеца, в който лицето потърси здравна помощ. Правата на лицето се възстановяват от датата на заплащане на дължимите вноски. Ако лицето е платило за оказана медицинска помощ, сумите не се възстановяват.

До 1 март безработни лица, чието задължение сами да внасят здравни осигуровки, е възникнало преди 1 януари 2010 година, подават еднократно Декларация, образец № 7, в ТД на НАП по местоживеене. Декларацията може да се изпрати  и по пощата с обратна разписка. Лица, за които е възникнало задължение сами да се осигуряват след 1 януари 2010, подават Декларация № 7 в срок до края на месеца, следващ месеца на възникване на обстоятелството за самоосигуряване.

Ще направим сравнение в сумите за осигуровки на лица назначени до 40 часа месечно и безрабните лица.

Според закона за здравното осигуряване – чл. 40 (5) Лицата, които не подлежат на осигуряване по ал. 1, 2 и 3, са длъжни да:

1. внасят осигурителни вноски върху осигурителен доход не по-малък от половината от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване - до 10-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят, и извършват годишно изравняване на осигурителния доход съгласно данните от данъчната декларация.

Ако същото това лице бъде назначено за 1 час месечно /условието е ДО 40 часа месечно/ при месец с 20 работни дни, т. е. 160 часа – възнаграждението за 1 час, ако е назначено на минимална работна заплата е 240/160 – 1,50 лв.

Дължимите осигуровки върху това месечно възнаграждение са:

За лицето:
ДОО 5,7% – 0,09лв.
ДЗПО 2,2% – 0,03лв.
ЗО 3,2% – 0,05лв.
Общо за лицето – 0,17лв.

За работодателя:
ДОО 7,1% – 0,11лв.
ДЗПО 2,8% – 0,04лв.
ТЗПБ 0,7% – 0,01лв.
ЗО 4,8% – 0,07лв.
Общо за работодател – 0,23лв.

Общо дължими осигуровки за месеца – 0,40 лв.

Ако лицето внася само здравни осигуровки – дължимата сума е 16,80лв., а ако бъде назначено за 1 час месечно изчислен върху минимална работна заплата общо дължимите за него осигуровки ще са 0,40лв. Дори и да се сключи договор на по-висока заплата, в случаите за назначаване на 1 час месечно, разликата в осигуровките ще е минимална.

Авансов данък за наеми получени през 2011г.

Публикувано на

От тази година фирмите и самоосигуряващите се лица, които ползват помещения под наем, ще са задължени да внасят авансовия данък върху доходите, а не както до сега задължението беше на  наемодатели.

С промените в ЗДДФЛ, фирмите ще имат задължението да внасят авансово 10% от размера на наема, който заплащат на наемодателите. Размерът на дължимия авансов данък се определя, като наемът се намали с 10% нормативно признати разходи и разликата се умножи по данъчна ставка от 10 на сто.

За справка чл. 44 от ЗДДФЛ

(4) Когато платецът на дохода от наем или друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество е предприятие или самоосигуряващо се лице, размерът на данъка се определя и данъкът се удържа от платеца на дохода при изплащането ву. В тези случаи размерът на дължимия авансов данък се определя, като облагаемият доход по чл. 21 се умножи по данъчна ставка 10 на сто.

(5) В случаите по алинея 2 лицето, придобиващо дохода, удостоверява степента на намалена работоспособност с валидно към датата / датите на изплащане на дохода експертно решение на ТЕЛК/ДЕЛК/НЕЛК, копие от което се предоставя еднократно пред платеца на дохода, когато той е задължен да удържа и внася данък
(6) Данъкът по ал. 3 и 4 се внася в сроковете и по реда на чл. 65-68.

Когато удържи авансовия данък върху дохода от наем, предприятието или самоосигуряващото се лице е задължен да издаде на своя хазяин и сметка за изплатени суми и служебна бележка за изплатените доходи и удържания данък.

Данъкът, който платецът на дохода е задължен да удържа, се внася до 10-то число на месеца, следващ месеца, през който е удържан.

Често задавани въпроси, свързани с определянето и внасянето на авансовия данък върху изплатени на физически лица доходи от наем или от друго възмездно предоставяне, за ползване на права или имущество, когато платци на тези доходи са предприятия или самоосигуряващи се лицам:

1. Кой е задължен да внася авансовия данък при изплащане на доход от наем на физическо лице – наемодател?

Отговор: Когато платец на доход от наем е предприятие или самоосигуряващо се лице, авансовият данък се удържа и внася от предприятието или самоосигуряващото се лице платец на този доход. В случай, че платец на дохода е физическо лице, задължението за авансовия данък е на самото лице, придобило доход от наем.

2. В какъв срок предприятието или самоосигуряващото се лице – платец на доход от наем има задължение да удържи и внесе авансовия данък за този доход?

Отговор: Как да определим и внесем авансовия данък за доходите от наем се определя от предприятието или самоосигуряващото се лице – платец на дохода и се удържа при изплащането на наема. Удържаният данък се внася до 10-о число на месеца, следващ месеца, през който данъкът е удържан.

3. Приспадат ли се 10 % нормативно признати разходи от платения наем, преди да бъде определен и удържан авансовият данък от платеца на дохода?

Отговор: Да. Придобитият доход се намалява с 10 % нормативно признати разходи и върху разликата се определя и удържа 10 % процента данък.

4. В случай, че получателят на дохода е физическо лице с 50 или над 50 на сто намалена работоспособност, следва ли да се удържа данък от предприятието или самоосигуряващото се лице, платец на доход от наем?

Отговор: Ако получателят на дохода е с намалена работоспособност 50 или над 50 на сто и е представило пред платеца на дохода копие на експертно решение от ТЕЛК/ДЕЛК/НЕЛК, авансов данък се удържа, след като облагаемият му доход от всички източници на доход, придобит от началото на данъчната година и подлежащ на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа превиши 7 920 лева. Задължително условие е експертното решение да е валидно към датата/датите на изплащане на дохода от наем.

5. Къде трябва да се внесе данъкът?

Отговор: Удържаният от платеца авансов данък се внася в републиканския бюджет по сметка на териториалната дирекция на НАП по мястото на регистрация на платеца на дохода.

6. По какъв код за вид плащане следва да се преведа данъка от платеца на дохода?

Отговор: В платежното нареждане се записва код за вид плащане – 11 12 13 – Данък върху доходите на физически лица – свободни професии, граждански договори, наеми и др.

7. Ако получателите на дохода от наем са повече от едно лица, може ли удържаният данък да бъде преведен в едно платежно нареждане?

Отговор: Да. Не е необходимо в платежното нареждане да се посочват идентификационни данни за получателя на доходите от наем. Това на практика се извършва в годишен аспект – при подаването от платеца на справката за изплатени доходи на физическите лица по чл. 73 от ЗДДФЛ.

8. Какъв документ трябва да се издаде от платеца на дохода за удържания данък?

Отговор: Предприятието или самоосигуряващото се лице, платец на доходи от наем издава за изплатените доходи и удържания данък сметка за изплатени суми и служебна бележка по образци, които се предоставят на лицето, придобило дохода от наем.

9. Ако наемодателят е самоосигуряващо се лице, следва ли да издава документ за получения доход от наем от предприятие или самоосигуряващо се лице?

Отговор: Документ по реда на чл. 9 от ЗДДФЛ не се издава. Единствено платецът на дохода е задължен да издаде сметка за изплатени суми и служебна бележка.

 

Болничните листове се подават с ново Приложение №15

Публикувано на

Утвърден е нов образец на болничния лист. Той ще е оформен в две части – медицинска част /”лице” на болничния лист/ и списък на причините за временна неработоспособност /”гръб” на болничния лист/. Новият образец на болничния лист ще е по-добре структуриран и е пригоден за бъдещо получаване на данните от медицинската част по електронен път от органите на медицинската експертиза и за бъдеща електронна обработка. На настоящия етап няма промяна в реда и начина на издаването на болничния лист и в реда и начина за представянето му в ТП на НОИ. Старите образци на болничния лист са валидни до изчерпване на количествата им, но не по-късно от 31 декември 2011 г.

Съгласно изменението в чл. 3, ал. 1 от Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване, което влиза в сила от 01.07.2011 г., към всеки болничен лист задължително ще се прилага декларация от осигурителя (самоосигуряващия се) по образец, съгласно приложение № 15 с попълнени данни относно правото на парично обезщетение, като “гърба” на стария образец на болничния лист не се попълва.

Приложение № 15 е на хартиен носител и се прилага към всички болнични листове – първични и продължения, които се представят в ТП на НОИ след 30.06.2011 г., независимо от датата на издаването и периода, за който са издадени и независимо от това дали се представят за първи път или преди това са връщани от ТП на НОИ за корекции. Новият образец, приложение № 15, по същество е “гърба” на стария образец на болничния лист, разширен с някои реквизити, необходими за определяне на правото и изплащане на паричните обезщетения.

След 30.06.2011 г. в ТП на НОИ няма да бъдат приемани болнични листове, които не се придружени от приложение № 15!

Направено е допълнение и в описа на документите, приложение № 9 към чл. 11, ал.1 от наредбата. При връщане от ТП на НОИ на Приложение №15 за корекции винаги ще се връща и болничният лист, поради което Приложение №15 не може да бъде представяно самостоятелно!

Образците на приложение № 9 и приложение № 15 към Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения може да намерите на сайта на Националния осигурителен институт – http://www.nssi.bg в Нормативни актове.

Работа по трудово или служебно правоотношение по време на отпуск за бременност и раждане и отпуск за гледане на дете до 2 години

Публикувано на

Няма пречка работник или служител, който ползва законно разрешен отпуск,  да работи по допълнително трудово  или служебно правоотношение  през това време, освен ако в основния трудов договор не е посочена такава забрана.  Това се отнася и за майка в отпуск по бременност и раждане, но след като изтекат първите 135 дни, през които тя е в състояние на временна неработоспособност, т.е. за тези дни има издаден болничен лист  от здравните органи, и не би следвало да работи.  В този смисъл е и текста на Писмо № 04-02-715 от 30.09.2004 г. на МТСП.

От гореизложеното е ясно, че по време на ползване на отпуск  за бременност и раждане, майката(осиновителката) има право да работи по трудово и служебно правоотношение при определени условия.  Ще разгледаме някои от най-често срещаните в практиката случаи.

-до изтичане на 135 дни от отпуска за бременност и раждане

Преди изтичане на първите 135 дни от отпуска за бременност и раждане, майката не  може да се върне на работа при основния си работодател, понеже за този период има издаден болничен.  През този период няма право да работи и по допълнителен трудов договор по чл. 110 и 111 КТ по същата причина.  В Кодекса на труда и Кодекса за социално осигуряване няма ограничения за работа по извънтрудово правоотношение за този период, т.е. през целия период на отпуска по чл. 163 ал. 1 КТ може да се работи по граждански договор, без да се прекъсва получаването на обезщетението.  Съгласно чл. 46 ал. 3 КСО,  парично обезщетение за временна неработоспособност и бременност и раждане не се изплаща на лица, упражняващи трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство.  При работа по служебно правоотношение(граждански договор), вноски за фонд  ОЗМ не се дължат, което означава, че обезщетението няма да бъде прекъснато, ако по време на ползване на отпуска се получава възнаграждение по извънтрудово правоотношение.

-в периода между  135 и 410 дни от отпуска за бременност и раждане

След изтичане на 135 дни от отпуска за бременност и раждане,  майката има право да се върне на работа при основния си работодател. Но  прекъсвайки отпуска по чл. 163, ал. 1 КТ, ще и бъде спряно обезщетението от НОИ, и ще получава само заплатата си (по текста на цитирания по-горе чл. 46, ал. 3 КСО), понеже работата по трудов договор предполага осигуряване за общо заболяване и майчинство, което от своя страна е основание за спиране на изплащането на обезщетение за бременност и раждане.  Тук може да се използва възможността, предвидена в чл. 163, ал. 8 и 9  за прехвърляне на остатъка до 410 дни от отпуск а  на бащата.  По този начин, майката ще работи по основното си трудово правоотношение, а бащата ще получава пълния размер на обезщетението за бременност и раждане.

-след изтичане на 410 дни от отпуска за бременност и раждане

В периода след изтичане на 410 дни от отпуска за бременност и раждане до навършване на 2 годишна възраст на детето,  майката може да се върне на работа при основния си работодател, при което ще получава половината от полагащото и се обезщетение за отглеждане на малко дете, съгл. чл. 54, ал. 1 КСО. Може да започне работа и по допълнителен трудов договор.  При това, по основния ще получава пълния размер на обезщетението по чл. 53 КСО.  По текста писмо на НОИ  Изх.№91-01-272 от 23.11.2004 г. , работата й по втори трудов договор не изменя обстоятелството, че ползва отпуска по 164 КТ при основния си работодател.  В този случай обезщетението по чл. 53, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване  ще се изплаща в пълен размер до прекратяване или изтичане на отпуска за отглеждане на детето чрез работодателя, който го е разрешил. При втория работодател няма да се изплаща обезщетението по чл. 54, ал. 1 КСО, тъй като отпускът за отглеждане на малко дете в тези случаи не се счита за прекъснат.  Т.е.ще има право на трудовото възнаграждение при втория работодател и на обезщетението по чл. 53, ал. КСО в пълен размер.  През този период, също може да се работи по извънтрудово правоотношение, без обезщетението да бъде спряно.

Планиране на платен отпуск, изготвяне и спазване на графици

Публикувано на

Една от важните промени в Кодекса на труда е въведеното задължение платеният годишен отпуск да се ползва по график до края на календарната година, за която се полага. За целта до 31 декември на предходната календарна година работодателят утвърждава график за ползването от работниците и служителите на платения годишен отпуск за следващата календарна година след консултации с представителите на синдикалните организации и представителите на работниците и служителите. Графикът се изготвя така, че да се даде възможност на всички работници и служители да ползват платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се полага, и същевременно с това да не нарушава нормалните производствени процеси в предпиятието. Преди утвърждаването на графика работодателят е длъжен да покани всички работници и служители да заявят своите предпочитания за времето, през което наведнъж или на части желаят да ползват платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се полага.

Съдържание

Графикът съдържа данни за трите имена на работника или служителя, заеманата длъжност и организационното звено, в което работи, продължителността на основния и допълнителния платен годишен отпуск в работни дни, началната и крайната дата на ползването му, календарната година, за която се полага отпускът, и други данни, свързани с ползването на платения годишен отпуск.

Изготвяне и информиране

Работодателят е длъжен да информира всички работници и служители за утвърдения график по ал. 3 и да държи на тяхно разположение на подходящо място в предприятието екземпляр от графика. В случай че в периода, посочен в графика по чл. 173, ал. 1, работникът или служителят се намира в друг отпуск, той може да ползва полагащия му се платен годишен отпуск по друго време в рамките на същата календарна година. В графика се включват всички работници и служители, които ще ползват платен годишен отпуск през календарната година, включително и тези, които въпреки, че са били поканени да определят времето в което ще ползват полагаемия си отспуск, не са направили това. В графика, може да се включи, полагаемия, но отложен отпуск, както и неизползвания до 01.01.2010г. Единствено изключение, като незадължителни да присъстват в план графика са сезонните работници.

Промени и допълнения

Работодателят допълва графика за работници и служители, които не са били на работа към датата на утвърждаването му, както и за работници и служители, които са постъпили на работа след утвърждаването му.
При възникване на конкретни икономически, технологически, финансови, пазарни и други обективни причини от подобен характер графикът може да се изменя по реда на чл. 173, ал. 1 КТ.
Предвидени са няколко случая, в които работодателят има право да предостави платения годишен отпуск на работника или служителя и без негово писмено искане или съгласие:
1. по време на престой повече от 5 работни дни;
2. при ползване на отпуска едновременно от всички работници или служители, предвидено в нормативен акт, в колективен трудов договор или в правилника за вътрешния трудов ред;
3. в случай че до определената в графика по  начална дата за ползване на отпуска работникът или служителят не е поискал ползването му.

Работодателят е длъжен да разреши платения годишен отпуск на работника или служителя, когато той е поискан за периода, посочен в графика, освен ако ползването му е отложено по реда на чл. 176.
Когато работодателят не е разрешил ползването на отпуска за периода, посочен в графика по ал. 1, работникът или служителят има право сам да определи времето за ползването му, като уведоми за това работодателя писмено поне две седмици предварително.

Отлагане на платен годишен отпуск

Работодателят може да отложи платеният годишен отпуск заложен в графика на основание – чл. 176, ал. 1 от Кодекса на труда, а именно поради важни производствени причини. Отложеният на това основание отпуск може да бъде в размер на не повече от 10 работни дни. Работодателят може да отложи отпускът, на това основание, както за конкретен работник или служител така и за цяло структурно или организационно звено. Отлагането на платения годишен отпуск от страна на работодателя задължително е в писмена форма, като същия трябва да уведоми своевременно работниците и служителите, за които се отнася отлагането. Няма задължение за работодателя да иска разрешение от работниците или служителите за отлагането на това основание. Правото на работника или служителя на платен годишен отпуск се погасява след изтичане на две години от края на годината, за която се полага този отпуск.

Платеният годишен отпуск може да се отложи и когато през календарната година, за която се отнася, работникът или служителят не е имал възможност да го ползва поради ползване на отпуск за временна неработоспособност, за бременност, раждане и осиновяване или за отглеждане на малко дете. В този случай платеният годишен отпуск се ползва наведнъж в календарната година, в която е отпаднала причината за неползването му. Когато платеният годишен отпуск е отложен при тези условия, правото на работника или служителя на платен годишен отпуск се погасява след изтичане на две години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му.

Въпроси от практиката

1. Как се постъпва, когато служител носи молба за отпуск, която не съвпада с вече утвърдения график?

Съгласно чл. 173, ал. 8 от КТ работодателят е длъжен да разреши платения годишен отпуск на работника или служителя, когато той е поискан за периода, посочен в графика, освен ако ползването му е отложено по реда на чл. 176 от КТ.
Поради това работодателят има задължение да разреши ползване на поискан от работника или служителя платен годишен отпуск, само когато отпускът е поискан за периода, посочен в графика. Ако работникът или служителят пожелае да ползва отпуск за период, който не е посочен в графика, работодателят не е длъжен, но ако прецени може да разреши ползването, поради което не е необходимо да променя графика.

2. Към кого трябва да се обърнем, ако работодателят не ни позволи да ползваме планирания си платен годишен отпуск?

Когато работодателят не разреши ползването на отпуска за периода, посочен в графика по ал. 1, работникът или служителят има право сам да определи времето за ползването му, като уведоми за това работодателя писмено поне две седмици предварително – ал. 9 на чл. 173 от КТ. В случай, че работодателят нарушава трудовото законодателство, следва да се сигнализира инспекцията по труда по седалището на предприятието.

3. Може ли след като изтече болничния за гледане на малко дете, да се излезе веднага в платен отпуск или трябва да има между тях отработени дни?

Платеният годишен отпуск се ползва в съответствие с утвърдения график, като без значение е обстоятелството, дали преди него е ползван друг вид отпуск.

4. Има ли право лице назначено на 6 месеца изпитателен срок, да ползва платен годишен отпуск?

Да, има право да се ползва платен годишен отпуск по реда на чл. 172 и сл. от Кодекса на труда в съответствие с утвърден от работодателя график.

5. Как може да се измени утвърдения за годината график за ползване на платения отпуск, както от работника, така и от страна на работодателя?

Съгласно чл. 37в, ал. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, при възникване на конкретни икономически, технологически, финансови, пазарни и други обективни причини от подобен характер графикът може да се изменя по реда на чл. 173, ал. 1 КТ.

6. При изготвянето на графика са планирани отпуските от 2011 и 2010 година. Може ли отпуски от предходни години, да бъдат поискани, при условие, че не са включени в графика?

Платените годишни отпуски преди 2010 г.  могат да се ползват от работника или служителя до прекратяването на трудовия договор. Поради това няма пречка да се ползва с разрешение на работодателя без да е включена в графика за отпуските за 2011г.

Трудово право – избрани въпроси и отговори от системата на МТСП

Публикувано на

1. Назначена работничка с договор по чл.70 КТ /в полза на работодателя/, която още е в изпитателен срок. Има ли закрила при прекратяване на договора по чл.71КТ, когато е налице бременност?

Отговор: Съгласно чл. 71, ал. 1 от Кодекса на труда, до изтичане на срока за изпитване страната, в чиято полза е уговорен, може да прекрати договора без предизвестие. В този случай, закрилата по чл. 333 от КТ не се прилага.

2. Ако работник работи на непълно работно време – 2 часа, колко дни платен годишен отпуск му се полага за годината? И полагащите се дни отпуск са дни по 2 часа или по 8 часа?

Отговор: Когато работник или служител работи по трудов договор на непълно работно време, той има право на платен годишен отпуск пропорционално на времето, признато за трудов стаж (чл. 23, ал. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските). Времето, което се признава за трудов стаж, се изчислява и набира по часове, дни и месеци. При така признатия трудов стаж се определя размера на платения годишен отпуск, който е в работни дни по календар. Видно от запитването, трудовото правоотношение е на 2-часов работен ден. Редът и начинът на изчисляване на трудовия стаж са уредени с разпоредбите на чл. 355 от Кодекса на труда и чл. 9 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж. На базата на така признатия трудов стаж се определя размера на платения годишен отпуск, който се ползва в работни дни по календар.

3. Имаме служителка която е на доп.ТД по чл.111 КТ, а в момента е в отпуск по болест.Основният й договор се прекратява, а договора й при нас трябва да стане основен. Тази промяна може ли да се направи, въпреки че тя е в болничен?

Отговор: Няма пречка трудовия договор сключен по реда на чл. 111 от Кодекса на труда да бъде преобразуван в основен трудов договор. С оглед на това, че правата и задълженията по основния и трудовия договор за допълнителен труд са различни и самостоятелни, може да трудовия договор по чл. 111 да се прекрати и да се сключи нов трудов договор.Тъй като на лицето следва да се връчи допълнително споразумение или трудов договор това следва да стане след изтичането на болничния.

4. Ще трябва да изплатя обещетение по чл222,ал3 от КТ -6 заплати.Предходният месец е месец май в, който учителят е получил дтв за 24 май.Включва ли се тази допълнителна сума към обезщетението или се взима база щатното разписание, защото така се увеличава сумата за обезщетение.

Отговор: Съгласно чл. 228, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/, брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по този раздел, в т.ч. и по чл. 220, ал. 1, е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено.В чл. 17, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата е предвидено, че в брутното трудово възнаграждение за определяне на възнаграждението за платен годишен отпуск по чл. 177 или на обезщетенията по чл. 228 от Кодекса на труда се включват: 1. основната работна заплата за отработеното време; 2. възнаграждението над основната работна заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда; 3. допълнителните трудови възнаграждения, определени с наредбата, с друг нормативен акт, с колективен или с индивидуален трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, които имат постоянен характер; 4. допълнителното трудово възнаграждение при вътрешно заместване по чл. 259 от Кодекса на труда; 5. възнаграждението по реда на чл. 266, ал. 1 от Кодекса на труда; 6. възнаграждението, заплатено при престой или поради производствена необходимост, по чл. 267, ал. 1 и 3 от Кодекса на труда; 7. възнаграждението по реда на чл. 268, ал. 2 и 3 от Кодекса на труда.Според чл. 15, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, за допълнителни възнаграждения с постоянен характер се считат и допълнителните възнаграждения, които се изплащат постоянно заедно с полагащото се за съответния период основно възнаграждение и са в зависимост единствено от отработеното време. Тъй като дтв за 24 май е еднократно, т. е няма постоянен характер, мнението ни е, че то не следва да се включва в базата за изчисляване на обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ.

5. Служител, който е придобил право на пенсия през 1978 г. и упражнява това право до момента. След пенсионирането работи по трудово правоотношение в дадена фирма 10 г. има ли право на обезщетение по чл.222 ал.3 от КТ?

Отговор: В чл. 222, ал.3 от КТ е предвидено,че при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж – на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Както е видно от разпоредбата, условието за получаване на предвиденото в разпоредбата обезщетение е към момента на прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Тъй като в изложения случай лицето е упражнило правото си на пенсия, т. е същият е работещ пенсионер мнението ни е, че няма право на обезщетение по ал. 3 на чл. 222 от КТ.

6. Баща съм на четири деца. Работя в охранителна фирма, където раб.време е по график сумирано. Работя и нощтни смени. Има ли вариант заради това, че имам 4 деца да работя само дневни смени според КТ.

Отговор: В разпоредбата на чл. 140, ал. 4 от Кодекса на труда е предвидено, че нощният труд е забранен за: работници и служители, които не са навършили 18-годишна възраст; бременни работнички и служителки, както и работнички и служителки в напреднал етап на лечение ин-витро; майки с деца до 6-годишна възраст, както и майки, които се грижат за деца с увреждания независимо от възрастта им, освен с тяхно писмено съгласие; трудоустроени работници и служители освен с тяхно съгласие и ако това не се отразява неблагоприятно на здравето им съгласно заключение на здравните органи; работници и служители, които продължават образованието си без откъсване от производството, освен с тяхно съгласие. От цитираната разпоредба е видно, че за бащите тази специална закрила по отношение на полагането на нощен труд не е предвидена.

7. В какъв срок се изплащат обезщетенията по чл.220 и 224 от КТ?

Отговор: Обезщетенията по чл. 220 и 224 от Кодекса на труда се дължат непосредствено след прекратяване на трудовото правоотношение.

Нощен труд

Публикувано на

Кой труд е нощен? Какво е допълнителното заплащане за нощен труд? За кои лица нощния труд е забранен? Какви са санкциите при нарушение на разпоредбите?Това ще са въпросите, които ще обхванем в тази статия!

Според чл. 140 от КТ нощен е трудът, който се полага от 22.00 часа до 06.00 часа, а за непълнолетни работници и служители – от 20.00 до 06.00 часа. Нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа. Нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа.

За ефективно полагане на нощния труд работодателят е длъжен да осигурява на работещите топла храна, ободряващи напитки и други облекчаващи условия.

Съгласно чл. 261 от Кодекса на труда положеният нощен труд се заплаща с увеличение. Увеличеното заплащане на нощния труд е регламентирано и се изчислява по реда на чл. 9 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, съгласно който при подневно отчитане на работното време и при работа на смени, чиято нощна продължителност на работното време е по-малка от тази на дневното, трудовото възнаграждение, заработено по трудови норми, се увеличава с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време. При сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. При сумирано изчисляване на работното време трудовото възнаграждение, заработено по трудови норми, се увеличава с коефициент, равен на отношението между часовете, получени след превръщането на нощните часове в дневни, и действително отработените часове през месеца или установения друг период.

От разпоредбата на чл. 9 следва, че прилагането на коефициент води до увеличаване заплащането на труда, положен в посочените времеви граници, т.е. работникът или служителят освен обичайното договорено в трудовия договор основно възнаграждение, получава и увеличено заплащане.

В чл. 8 на цитираната наредба е предвидено и заплащането на допълнително трудово възнаграждение за всеки отработен нощен час или част от него между 22.00 и 6.00 часа, чийто минимален размер е 0,25 лв. на час. Това възнаграждение е допълнително към основното, то се заплаща за положения нощен труд не като единствено, а като допълнително възнаграждение. Посоченият в чл. 8 размер е минимален – в индивидуален или в колективен трудов договор може да се договори по-голям размер на допълнителното трудово възнаграждение за нощен труд.

Необходимо е да се посочи, че чл. 261 от КТ няма приложение, когато основното трудово възнаграждение е определено само за работа през нощта, например нощен пазач, нощен възпитател и други подобни, тъй като то е определено за 7-часов работен ден.

Поради различната нормална продължителност на дневното и нощното работно време, установени в закона, за 7 часа през нощта следва да се заплати трудово възнаграждение, колкото за 8 часа през деня. Ето защо, когато нормалната продължителност на дневното работно време е 8 часа и нормалната продължителност на нощното работно време е 7 часа, отношението е 8 ч :7 ч, т.е. коефициентът за превръщане на нощните часове в дневни е равен на 1,143.

За работниците и служителите, ползващи намалено работно време, установената продължителност на дневното работно време за съответното работно място е 6 или 7 часа. Продължителността на нощното работно време за работниците и служителите, ползващи намалено работно време, е равна на дневната продължителност, но не повече от 6, съответно 7 часа. Това означава, че отношението е 6 ч : 6 ч или 7 ч : 7 ч, т. е. коефициентът за превръщане е равен на 1. Това означава, че превръщане на нощните часове в дневни не се извършва при прилагане на намалено работно време.

При сумирано изчисляване на работното време трудовото възнаграждение, заработено по трудови норми, се увеличава с коефициент, равен на отношението между часовете, получени след превръщането на нощните часове в дневни, и действително отработените часове през месеца или установения друг период.

Нощният труд е забранен за:

работници и служители, които не са навършили 18 –годишна възраст;

- бременни работнички и служителки;

- майки с деца до 6-годишна възраст, като и майки, които се грижат за деца с увреждания независимо от възрастта им, освен с тяхно писмено съгласие;

- трудоустроени работници и служители, освен с тяхно съгласие и ако това не се отразява неблагоприятно на здравето им съгласно заключение на здравните органи;

- работници и служители, които продължават образованието си без откъсване от производството, освен с тяхно съгласие.

Работниците и служителите, които полагат нощен труд, се приемат на работа само след предварителен медицински преглед, който е за сметка на работодателя.

Работодателят, при когото работниците и служителите полагат нощен труд, е длъжен при поискване от ИА „Главна инспекция по труда” да й предостави информация за техния брой, отработените нощни часове, както и за предприетите мерки за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд.

Съгласно българското законодателство право на труд имат лицата, които са навършили 16 години.

Предвидени са три изключения по отношение на установената в Кодекса на труда минимална възраст за наемане на работа по трудово правоотношение:

- Първото изключение касае деца е между 15 и 16 години. По изключение за леки работи може да се наемат по трудово правоотношение деца на възраст между 15 и 16 години, ако това не пречи на образованието им.

- Второто изключение е предвидено за наемане на момичета, навършили 14 години и момчета, навършили 13 години на ученически длъжности във цирковете.

- Третото изключение се отнася за наемане на деца за участие във филмови постановки, театрални представления и т.н.

Лицата на възраст до 16 г. могат да полагат труд с изричното съгласие на своите родители и настойници. Заявяване на изрично съгласие от страна на родителите или настойниците е необходимо за полагане на труд от непълнолетни лица от 14 до 16 годишна възраст.

Трудът на непълнолетните и малолетните лица е под специалната закрила на българското законодателство. Всички непълнолетни и малолетни лица могат да полагат труд само след дадено предварително писмено разрешение от Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ към министъра на труда и социалната политика.

Редът за полагане на труд от лица до 18-годишна възраст, установен в Кодекса на труда, обхваща както ежедневната трудова заетост на такива лица по безсрочни трудови договори, така и сезонната и почасовата заетост на непълнолетните и малолетните т.е. всяка заетост на непълнолетни и малолетни лица по трудово правоотношение е законосъобразна само ако от работодателя е получено разрешение от съответната Дирекция „Инспекция по труда “ за наемането на всяко конкретно малолетно или непълнолетно лице.

Разрешение за приемане на работа на лица до 18 – годишна възраст се дава от Дирекция „Инспекция по труда“ по местонахождение на обекта, в което лицето ще извършва работа.

За целта работодателят прави писмено искане до Дирекция „Инспекция по труда“, в което се посочват идентификационните данни за фирмата, името на лицето за което се иска разрешението, неговото ЕГН, длъжността, която ще заема и работата, която ще извършва. Искането се прави преди да бъде сключен трудовия договор с лицето.

Към искането за издаване на разрешение се прилагат следните документи:    – копие от акта за раждане на лицето или личната карта;

- проект на трудов договор;

- медицинско заключение;

Заключението се издава от Службата по трудова медицина, обслужваща работодателя, въз основа на карта за преминат медицински преглед при терапевт (личен лекар), хирург, офталмолог, невролог и отоларинголог. За лицата, ненавършили 15 годишна възраст, заключението се издава от лекарска консултативна комисия към детските отделения на многопрофилните болници за активно лечение.

- Длъжностна характеристика.

- Оценка на риска на работното място;

- Списък на предприетите мерки за отстраняване на

идентифицираните рискове на работното място, където ще работи лицето;

За лицата, ненавършили 15 – годишна възраст, се представя и съгласие на родителя (попечителя) за започване на работа, както и разпределение на работно време.

След извършване на проверка на посочените условия за труд, Дирекция „Инспекция по труда“ дава или отказва исканото разрешение за всеки отделен случай.

Трудовият договор с лице, навършило 14 години, се сключва от самото лице, а трудовият договор с малолетно лице, се сключва от неговия родител или настойник.

Как се контролира спазването на трудовото законодателство при наемане на работа на непълнолетни и малолетни лица?

Даването на предварителното разрешение за наемане на конкретно непълнолетно лице е първата стъпка в процеса на контрол, упражняван за спазване на законовите разпоредби, закрилящи детския труд. Инспекцията по труда при издаване на разрешението преценява доколко във всеки конкретен случай са спазени законовите разпоредби за полагане на труд от непълнолетните и на базата на тази преценка на условията, при които непълнолетното лице ще полага труд, се дава поисканото от работодателя разрешение.

Даденото разрешение за наемане на лице до 18 г. може да бъде отнето, когато след наемане на работа на лице до 18 г. инспекторите по труда установят, че условията на труд на лицето не отговарят на нормативните изисквания за здраве и безопасност и застрашават детето.

Следващата форма на контрол – това са извършваните от инспекторите по труда проверки по местата, където се полага труд, за спазване на трудовото законодателство и нормативните изисквания за безопасни и здравословни условия на труд. При тези проверки винаги се обръща особено внимание на контрола по спазването на нормите, закрилящи детския труд.

Във връзка с обстоятелството, че най-често децата и младежите търсят и се наемат на работа по време на по-дългите летни ученически ваканции, в периодите на ваканциите Главна инспекция по труда засилва контрола по спазването на нормите, свързани с закрилата на труда на непълнолетните, като се организират кампанийни тематични проверки в предприятията и местата, където най-често работят лица до 18-годишна възраст.

Нощен труд полаган от майки – Според Наредбата за работното време, почивките и отпуските – Съгласието за полагане на нощен труд от майки с деца до 6-годишна възраст, от майки, които се грижат за деца с увреждания независимо от възрастта им, и от трудоустроени работници и служители се дава в писмена форма. Съгласието може да се оттегли писмено най-късно 3 дни преди датата, от която работникът и служителят иска да преустанови полагането на нощен труд, освен при основателни причини, които налагат това да стане веднага.

Санкции

Наемането на непълнолетни на работа без разрешение от Инспекцията по труда се смята за криминално деяние.
За нарушението на императивните норми в КТ и на подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на него, по отношение на труда на непълнолетните е предвидено носенето на административно наказателна отговорност по чл.414 КТ.

Едновременно с това с изменението на Наказателния кодекс от м. март 2009 г. наемането на работа на непълнолетни лица без дадено предварително разрешение от Инспекцията по труда е криминализирано т.е. това деяние е въздигнато в престъпление. Наказателна отговорност по чл.192а НК носи работодателя, който е наел на работа непълнолетен без разрешение от Инспекцията по труда.

Предвидените санкции са:

- Който без надлежно разрешение приеме на работа лице, ненавършило 18-годишна възраст, се наказва с лишаване от свобода до шест месеца и глоба от хиляда до три хиляди лева.

- Ако деянието по ал. 1 е извършено по отношение на лице, ненавършило 16-годишна възраст, наказанието е лишаване от свобода до една година и глоба от три хиляди до пет хиляди лева.

- Ако деянието по ал. 1 е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода до една година и глоба от две хиляди до пет хиляди лева, а по ал. 2 – лишаване от свобода до три години и глоба от три хиляди до осем хиляди лева.

Определяне на авансови вноски по ЗКПО

Публикувано на

Съгласно ЗКПО всички данъчно задължени лица правят месечни или тримесечни авансови вноски за корпоративния данък. Изключение праят:

-  данъчно задължените лица, чиито нетни приходи от продажби за предходната година не превишават 200 000 лв.

- новоучредените данъчно задължени лица за годината на учредяването им, с изключение на новоучредените в резултат на преобразуване по Търговския закон.

1. Месечните авансови вноски-  правят се  от данъчно задължени лица, формирали данъчна печалба за предходната година по следната формула:

АВМЕСЕЧНА = ((ДП x к)/12) x ДС, където:

АВМЕСЕЧНА е месечната авансова вноска;

ДП е декларираната данъчна печалба за годината преди предходната година (при определяне на месечните авансови вноски за периода от 1 януари до 31 март) или декларираната данъчна печалба за предходната година (при определяне на месечните авансови вноски за периода от 1 април до 31 декември);

к е коефициентът, отразяващ промените в икономическите условия за текущата година, утвърден със закона за държавния бюджет на Република България за съответната година;

ДС е данъчната ставка на корпоративния данък.

Когато данъчната печалба за предходната година превишава данъчната печалба за годината преди предходната, месечната авансова вноска за април се определя, като месечната авансова вноска за периода от 1 април до 31 декември, се увеличава със сумата, определена по следната формула:

А = 3 x (АВ2 – АВ1),

където:

А е сумата на увеличението;

АВ1 – месечната авансова вноска за периода от 1 януари до 31 март

АВ2 – месечната авансова вноска за периода от 1 април до 31 декември

По този ред се определя и месечната авансова вноска за април в случаите, когато данъчно задълженото лице:

1. е учредено през предходната година, или

2. е формирало данъчна загуба за годината преди предходната, или

3. не е формирало данъчен финансов резултат за годината преди предходната.

Когато данъчната печалба за годината преди предходната, превишава данъчната печалба за предходната година, месечната авансова вноска за април се определя, като месечната авансова вноска за периода от 1 април до 31 декември, се намалява със сумата, определена по следната формула:

Б = 3 x (АВ1 – АВ2),

където:

Б е сумата на намалението;

АВ1 – месечната авансова вноска за периода от 1 януари до 31 март

АВ2 – месечната авансова вноска за периода от 1 април до 31 декември

Когато сумата на намалението превишава месечната авансова вноска, изчислена по реда на ал. 1 за периода от 1 април до 31 декември, месечната авансова вноска за април е нула, а превишението се приспада от следващите месечни авансови вноски за текущата година при определяне на техния размер.

Месечните авансови вноски се внасят до 15-о число на месеца, за който се отнасят.

2. Тримесечните авансови вноски -  правят от данъчно задължени лица, които нямат задължение да правят месечни авансови вноски.Тримесечните авансови вноски се определят по следната формула:

АВТРИМЕСЕЧНА = ДП x ДС – АВВНЕСЕНИ,

където:

АВТРИМЕСЕЧНА е тримесечната авансова вноска;

ДП е данъчната печалба от началото на годината до края на тримесечието, за което се определя тримесечната авансова вноска;

ДС е данъчната ставка на корпоративния данък;

АВВНЕСЕНИ са внесените авансови вноски от началото на годината до края на тримесечието, за което се определя тримесечната авансова вноска.

Тримесечните авансови вноски се внасят до 15-о число на месеца, следващ тримесечието, за което се отнасят. За четвъртото тримесечие не се прави тримесечна авансова вноска

3. Декларация за намаляване на авансовите вноски

Данъчно задължените лица могат да подават декларация по образец за намаляване на авансовите вноски, когато смятат, че те ще надвишат дължимия годишен корпоративен данък.Намалението на авансовите вноски се ползва след подаването на декларацията.

Когато данъчно задълженото лице е намалило авансовите си вноски и дължимият годишен корпоративен данък надвиши с над 10 на сто дължимите авансови вноски за съответната година, се дължи лихва.

Сумата, върху която се дължи лихва се определя като разлика между дължимия годишен корпоративен данък и дължимите авансови вноски за годината. Лихвата  за съответната авансова вноска се определя съгласно Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания и се изчислява от датата, на която авансовата вноска е станала изискуема, до датата на внасяне на годишния корпоративен данък или датата на подаване на годишната данъчна декларация в случаите, когато данък за внасяне не се дължи, но не по-късно от 31 март на следващата година.

4. Преотстъпване на авансови вноски

Съгл. чл. 91 от ЗКПО на данъчно задължените лица, на които се преотстъпва корпоративен данък за текущата година, се преотстъпва и съответната част от дължимите авансови вноски, пропорционална на размера на преотстъпването.

5. Деклариране на корпоративен данък

Данъчно задължените лица, които се облагат с корпоративен данък, подават годишна данъчна декларация по образец за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък. Годишната данъчна декларация се подава в срок до 31 март на следващата година в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация на данъчно задълженото лице.С годишната данъчна декларация се подава и годишният отчет за дейността.

Годишен отчет за дейността не подават данъчно задължените лица, които едновременно са изпълнили следните условия:

1. не са извършвали дейност през годината

2.не са отчели приходи или разходи за годината съгласно счетоводното законодателство.

Данъчно задължено лице, което подаде годишна данъчна декларация и годишен отчет за дейността до 31 март на следващата година по електронен път и внесе корпоративния данък в същия срок, може да ползва отстъпка в размер 1 на сто от дължимия годишен корпоративен данък, но не повече от 1000 лв.Данъчно задължените лица прилагат към годишната данъчна декларация доказателства за размера на внесените в чужбина данъци. Това не се отнася за печалби/доходи от източник в чужбина, по отношение на които в спогодба за избягване на двойното данъчно облагане е предвиден метод за избягване на двойното данъчно облагане „освобождаване с прогресия“.

6. Внасяне на данъка

Данъчно задължените лица внасят корпоративния данък за съответната година в срок до 31 март на следващата годината след приспадане на внесените авансови вноски за съответната година. Надвнесеният корпоративен данък може да се приспада от следващи авансови и годишни вноски за същия данък, считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която корпоративният данък е надвнесен. Когато след подаването на годишната данъчна декларация се установи, че данъчно задълженото лице без основание е приспаднало корпоративен данък, за невнесените авансови вноски се дължат лихви.