Публикуване на финансови отчети

Публикувано на

Едноличните търговци, чиито финансови отчети за 2010 г. не подлежат на задължителен финансов одит са освободени от задължение за публикуване на финансови отчети.

Задължени еднолични търговци са тези, които подлежат на финансов одит.

Срокове за публикуване на финансовите отчети

1. Търговци, пререгистрирани преди 1 януари 2011 г.

Сроковете за публикуване в търговския регистър на годишните финансови отчети за 2010 г. за търговците, които са пререгистрирани преди 1 януари 2011 г., са както следва:

- 31 май 2011 г. – едноличните търговци, чиито годишни финансови отчети за 2010 г. подлежат на задължителен независим финансов одит;

- 30 юни 2011 г. – дружества с ограничена отговорност;

- 31 юли 2011 г. – всички други търговци по смисъла на Търговския закон.

2. Търговци, пререгистрирани през 2011 г.

Сроковете за публикуване в търговския регистър на годишните финансови отчети за годините от 2007 г. до 2010 г. за търговците, които са пререгистрирани през 2011 г., са както следва:

- 30 юни 2011 г. – търговците, които са пререгистрирани от 1 януари до 31 май на 2011 г.

- в тримесечен срок от датата на пререгистрацията – търговците, които са пререгистрирани от 1 юни до 31 декември 2011 г.

По отношение на едноличните търговци, които са пререгистрирани през 2011 г., на публикуване подлежат тези годишни финансови отчети от 2007 г. до 2010 г., които са подлежали на задължителен независим финансов одит.

Промените в изискванията за публикуване на финансовите отчети, регламентирани с последните промени в Закона за счетоводството, публикувани в Държавен вестник, бр.34 от 29.04.2011 г.

Плюс Минус предоставя възможност на свои клиенти, които желаят да публикуват годишните си финансови отчети в интернет, да направят това безплатно на адрес gfo.plusminus.com.

 

31 май 2011 е срокът , до който трябва да се подаде декларация по чл. 29 ал.4 от ЗДДФЛ от регистрираните земеделски производители и тютюно-производители

Публикувано на

С промяна на ЗДДФЛ , публикуван в ДВ бр. 31 от 15.04.2011  се въвежда нов  ред за облагане на доходите от стопанска дейност на физически лица – регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители. На основание чл. 29а, ал. 1 от ЗДДФЛ, облагаемият доход от стопанска дейност на регистрирани по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) физически лица, които са регистрирани като тютюнопроизводители и земеделски производители, се определя по реда на чл. 26 и се облага с данък върху годишната данъчна основа, така както е облагането на едноличните търговци.

Физическите лица, които са регистрирани като тютюнопроизводители и земеделски производители, но не са регистрирани по Закона за данък върху добавената стойност, имат право да избират реда за облагането на доходите от дейността им. В случай, че изберат облагането да е по реда, предвиден за едноличните търговци, следва да прилагат този ред за срок не по-кратък от 5 последователни данъчни години.  Доход от стопанска дейност за целите на чл. 29а от ЗДДФЛ е доходът от дейността за производство на преработени или непреработени продукти от селско стопанство, с изключение на доходите от производство на декоративна растителност.

Правото на избор се упражнява с подаване на декларация в срок до 31 декември на предходната година. За 2011 г. срокът да подаване на декларацията е до 31 май. Декларацията се подава от данъчно задължените лица или от техен упълномощен представител в териториалната дирекция на НАП по постоянен адрес на физическото лице – регистриран тютюнопроизводител или земеделски производител. Декларацията може да се подаде и чрез  лицензиран пощенски оператор.Когато декларацията се подава лично или чрез пълномощник, подаващият декларацията следва да удостовери самоличността си и/или представителната си власт  (чл. 99, ал. 4 от ДОПК). При подаване на декларацията чрез пълномощник, не се изисква пълномощното да бъде нотариално заверено.

 

Подаване на уведомления за сключване, изменение и прекратяване на трудови договори към НАП – възникнали въпроси в практиката

Публикувано на

Въпрос: Как следва да се коригира уведомлениe по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда /КТ/, тъй като е подадено уведомление с неправилно попълнено основание на договора в точка 8 „Основание на договора” и каква дата следва да се посочи в т. 10 „Дата на сключване”?

Отговор: На основание разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от Наредба № 5 от 29.12.2002 година за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ (загл. изм. – Д.в., бр. 17 ОТ 2011 Г., в сила от 25.02.2011 г.), работодателят уведомява компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП) за сключване, изменение или прекратяване на трудовите договори, като изпраща уведомление.

Съгласно указанията за попълване на уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ ясно е написано, че код „Корекция” не се използва за коригиране на точка 8 „Основание на договора”. В този случай следва да се подаде уведомление с код за заличаване на подаденото вече уведомление и ново уведомление с редовни данни.

В точка 10 „Дата на сключване” се попълва ден, месец, година на сключване на договора/допълнителното споразумение.

Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, буква „б” от Наредба № 5, уведомлението съгласно приложение № 1 се изпраща в тридневен срок от изменение на трудовия договор, с което се променя длъжността и/или срокът на договора.

Въпрос: Работодател е назначил лица на срочни трудови договори. Какви действия следва да предприеме, ако подпише допълнителни споразумения с тях?

Отговор: Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от Наредба № 5 от 29.12.2002 година за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ (загл. изм. – Д.в., бр. 17 ОТ 2011 Г., в сила от 25.02.2011 г.), работодателят уведомява компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП) за сключване, изменение или прекратяване на трудовите договори, като изпраща уведомление.

В чл. 3, ал. 1 от Наредбата са изброени хипотезите, в които за работодателя възниква задължение за подаване на уведомление, а именно: „Уведомлението съгласно приложение № 1 се изпраща в тридневен срок от:

а) сключване на трудовия договор;

б) изменение на трудовия договор, с което се променя длъжността и/или срокът на договора;
в) издаване на постановлението по реда на чл. 405а от Кодекса на труда;”.

Видно от цитираната разпоредба, уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ се подава единствено в случаите, когато с допълнително споразумение се променя длъжността  и/или срока на договора.

Въпрос: След изтичане на срока по чл. 68, ал. 1, т. 1 от КТ следва ли да се подаде ново уведомление или срочните трудови договори автоматично стават безсрочни?

Отговор: Съгласно разпоредбата на чл. 69, ал. 1 от КТ, трудовият договор, сключен за определен срок, се превръща в договор за неопределено време, ако работникът или служителят продължи да работи след изтичане на уговорения срок 5 или повече работни дни без писмено възражение от страна на работодателя и длъжността е свободна.

В случай, че срочен трудов договор не е прекратен от работодателя, на основание чл.3, ал.1, т.2 от Наредба №5, той автоматично се превръща в безсрочен и това обстоятелство се отразява автоматично в системата на НАП.

Въпрос: На кое основание трябва да се подават допълнителни споразумения по трудови договори, подадени с код 02 и 07?

Отговор: Когато след изтичане на срока на срочен трудов договор е подписано допълнително споразумение, с което се променя длъжността и /или срока на договора, съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 1, буква „б” от Наредбата в тридневен срок следва да се подаде уведомление.

Кодовете, които следва да  попълвате при подаване на уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ са изчерпателно изброени в указанията за попълване на уведомлението/допълнителното споразумение. Именно чрез тях в информационната система на НАП се отразява подадената от Вас информация. В зависимост от конкретната фактическа обстановка следва да попълните съответния код. В точка 8 „Основание на договора” е предвиден код 01 „безсрочен трудов договор  по чл. 67, ал. 1, т. 1 от КТ”.

Източник: Система „Въпроси и отговори” на НАП

 

Докуметиране на доставки по специален ред на облагане на маржа, извършени от дилъри на стоки втора употреба, произведения на изкуството, колекционерски предмети и антикварни предмети в програмата Плюс Минус

Публикувано на

Редът за облагане на маржа на цената , прилаган за доставките, извършени от дилъри на стоки втора употреба , произведения на изкуството, колекционерски предмети и антикварни предмети е уреден нормативно в глава 17 от ЗДДС и раздел II на глава шестнадесета от ППЗДДС.
Дилърите, съгласно разпоредбата на чл.89 от ЗДДС, документират извършените от тях доставки по специалния ред на облагане на маржа с издаването на фактури и известия към фактури, в които се вписва „чл. 143 от закона“.  В Плюс Минус за документиране на този вид доставка се използва Фактура продажба /тип -ФЕ и файл facttom7.xls/.  От падащото меню Тип на сделката трябва да се избере „чл. 89 от ППЗДДС“, а като основание за нулева ставка или неначисляване на ДДС “чл. 143 от ЗДДС”.
При извеждане на дневника за продажбите за данъчния период, фактурите и известията към фактурите се описват в дневника за продажбите за съответния период, без за тях да се попълва информацията в колони 9 – 25 на приложение № 10 от ППЗДДС.
Съгласно чл. 90 от ППЗДДС начисляването на данъка се извършва с издаването на протокол в края на всеки данъчен период.
В Плюс Минус за начисляването на данъка се използва документа Протокол по чл. 90 /тип -П и файл protokol90.xls/. В поле „Документ/и (-ФЕ) се извикват всички фактури, издадени през данъчния период, при което автоматично се зареждат стоките, количество и продажната цена. При въвеждане на доставната цена, в документа се изчислява маржа  и дължимия данък.
При извеждане на дневника за продажбите за данъчния период,  за протоколите се попълва информацията в колони 9 – 25 на приложение № 10 от ППЗДДС.

Начисляване на ДДС при продажба на автомобил от данъчно задължено лице, регистрирано по ЗДДС в Република България в рамките на независимата му икономическа дейност

Публикувано на

Режима на облагане с ДДС при продажба на автомобил от доставчик – регистриран по ЗДДС в България, който не е дилър на стоки втора употреба, може да се разгледа в следните направления:

1. Продажба на автомобил от регистриран по ЗДДС доставчик в Р България с място на изпълнение на доставката на територията на страната.
Мястото на изпълнение при доставка на стоки е регламентирано в чл. 17 от ЗДДС. Когато мястото на изпълнение на доставката на автомобил е на териотория на РБългария, доставката подлежи на облагане с ДДС, освен ако не е в списъка с освободени доставки, изброени в ЗДДС. Тук са възможни два случая:

1.1.  В случай, че доставката не попада в изброените в глава четвърта на ЗДДС, т.е. облагаема е по общия ред на закона, доставчика трябва да начисли данък. Данъчната основа при продажбата на автомобила ще бъде определена съгласно чл. 26 от закона.

1.2.  В случай, че доставката попада в хипотезата на чл. 50 от ЗДДС (при покупката на автомобила е бил начислен данък, но не е ползван данъчен кредит на основание на чл. 70 или на основание, че ще се използва изцяло за извършване на освободени доставки), не трябва да се начислява данък. Данъчната основа при продажбата ще се определи на основата на чл. 26 от ЗДДС и при издаване на фактура като основание за неначисляване на ДДС трябва да се посочи „чл. 50, т. 1 от ЗДДС” или съответно „чл. 50, т.2 от ЗДДС”.

2. Продажба на автомобил, когато същия се транспортира от територията на страната до територията на друга държава членка при условията на вътреобщностна доставка на стоки.
При условие, че са изпълнени условията за наличие на ВОД (чл. 7 от ЗДДС) на стоки, и автомобила не попада в хипотезата на чл. 50, то при издаване на фактура за продажбата се начислява ДДС 0%, като основанието е съответната алинея от чл. 7 от ЗДДС.

3. Продажба на автомобил когато когато същия се изпраща или превозва от територията на РБългария до страна извън територията на Европейския съюз.
В този случай следва да се издаде фактура с ДДС 0%. Основанието за начисляване на нулева ставка на данъка е чл. 28 от ЗДДС.
Забележка! За да се третира доставката по чл. 28 трябва или превоза да е за сметка на доставчика, или ако е за сметка на получателя, същия да не е установен на територята на страната.

Обществено осигуряване – Избрани въпроси и отговори от системата на МТСП

Публикувано на

1. Как се изчислява стажът при извънреден труд?

Отговор – От 01.01.2005 г. времето, през което лицата са полагали извънреден труд, се зачита за осигурителен стаж по реда и при условията на чл. 38, ал. 15 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), и за което време осигурителят издава удостоверение УП-3 съгласно чл. 38, ал. 16 от наредбата.

Осигурителният стаж се зачита, като сборът от изработените часове през месеца, включително извънредният труд, след превръщане на нощните часове през нощните смени в дневни се раздели на законоустановеното работно време на лицето. Зачетеният осигурителен стаж може да бъде повече от календарното време.

Когато е зачетено за осигурителен стаж времето, през което лицето е полагало извънреден труд, осигурителят издава при прекратяване на трудовото правоотношение удостоверение – образец УП – 3. В удостоверението се посочват отделно зачетеният осигурителен стаж за законоустановеното работно време и часовете извънреден труд.

2. Цялата 2010г до 02.05.11г. бях в болнични. Как ще бъде изчислен отпуска ми за 2010г., както и този, който имам от минали години? На каква база трябва да бъдат изчислени,ако реша да ги ползвам сега,или пък ми бъде прекратен трудовият договор?

Отговор – Начинът и редът за изчисляването на възнаграждението, което се заплаща на работник или служител за времето на ползване на платения годишен отпуск е определен в чл. 177 от Кодекса на труда (КТ).

Съгласно чл. 177, ал. 1 от КТ за времето на платения годишен отпуск работодателят заплаща на работника или служителя възнаграждение, което се изчислява от начисленото при същия работодател среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни.

Обезщетението за неползван платен годишен отпуск се изчислява по реда на чл. 177 към деня на прекратяването на трудовото правоотношение, т.е. прилага се посоченото по-горе.

3. До колко болнични  се изплащат в една календарна година за гледане на дете?

Отговор – Съгласно чл. 45, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване, парично обезщетение при условията и в размера на паричното обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване се изплаща и за:

1. гледане или належащо придружаване за медицински преглед, изследване или лечение в страната или в чужбина на болен член на семейството над 18-годишна възраст – на всеки осигурен до 10 календарни дни през една календарна година;
2. гледане или належащо придружаване за медицински преглед, изследване или лечение в страната или в чужбина на болно дете до 18-годишна възраст – до 60 календарни дни през една календарна година общо за всички осигурени членове на семейството; в този срок не се включва времето за гледане на дете по т. 3 – 5;
3. гледане на дете под карантина до 18-годишна възраст, болно от заразна болест – до изтичането на срока на карантината;
4. гледане на болно дете до 3-годишна възраст, настанено в заведение за болнична помощ заедно с осигурения – за времето, през което осигуреният е бил в заведението;

5. гледане на здраво дете, върнато от детско заведение поради карантина – докато трае карантината.

4. Майка съм на дете, което скоро навършва 2г. Имам ли право на неплатено майчинство и колко време е?Какви документи се подават ? Трябва ли да си взема отпуските за двете години платено майчинство? Вървят ли ми осигуровките?

Отговор – Право на неплатен отпуск за отглеждане на дете по чл. 167а КТ има всеки работник/служител – майка или баща на дете до 8-годишна възраст, който работи по трудово правоотношение, в размер на 6 месеца. Правото на отпуск не може да се прехвърля от единия на другия родител.Съгласно чл. 49, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските отпускът за отглеждане на дете по чл. 167а КТ се ползва въз основа на писмено заявление за всеки отделен случай, подадено от майката или бащата най-малко 10 работни дни преди датата, от която желае да ползва отпуска, в която се декларира, че детето не е настанено в заведение на пълна държавна издръжка. Работодателят е длъжен да осигури отпуска от деня, посочен в заявлението.

Времето на отпуск по чл. 167а КТ се зачита за трудов и осигурителен стаж.
Ползването на платения годишен отпуск може да се отложи и когато през календарната година, за която се отнася, работникът или служителят не е имал възможност да го ползва изцяло или отчасти поради ползване на отпуск за временна неработоспособност, за бременност, раждане и осиновяване или за отглеждане на малко дете, както и поради ползване на друг законоустановен отпуск (чл. 176, ал. 4 КТ). Съгласно чл. 176а, ал. 2 от КТ, когато платеният годишен отпуск е отложен при условията и по реда на чл. 176, ал. 4 КТ, правото на работника или служителя на ползването му се погасява по давност след изтичане на две години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му.

5. В момента съм в болнични заради проблемна бременност и веднага след това ще излизам в болнични който е 45 дни преди термина. Могат ли да ме съкратят от работа, тъй като предстоят съкращения, докато съм в болнични или майчинство при условие, че съм на временен трудов договор

Отговор – В случай, че договорът Ви е сключен за определен срок в чл. 325, т. 3 от КТ е предвидено, че трудовият договор се прекратява, без която и да е от страните да дължи предизвестие с изтичане на уговорения срок.
При прекратяване на трудовия договор на посоченото основание, защитата при уволнение, предвидена в чл. 333 от КТ не намира приложение.
Съгласно чл. 333, ал. 5 от Кодекса на труда, бременна работничка или служителка може да бъде уволнена с предизвестие само на основание чл. 328, ал. 1, т. 1 – при закриване на предприятието, т. 7 – при отказ на работника или служителя да последва предприятието или неговото поделение, в което работи, когато то се премества в друго населено място или местност, т. 8 – . когато заеманата от работника или служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен работник или служител, заемал преди това същата длъжност, т. 9 – за освобождаване на заеманата длъжност поради завръщане на работник или служител, който е предсрочно освободен или отложен от редовна военна служба и е заемал преди това същата длъжност и т. 12 – при обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор, както и без предизвестие на основание чл. 330, ал. 1 и ал. 2, т. 6 – дисциплинарно уволнен. В случаите на чл. 330, ал. 2, т. 6 уволнението може да стане само чрез предварително разрешение на инспекцията по труда. За да може да ползва горната закрила обаче бременната работничка или служителка следва да удостовери състоянието си пред работодателя с надлежен документ, издаден от компетентните здравни органи /чл. 313а, ал. 1 от КТ/.

Работничка или служителка, която ползва отпуск за бременност и раждане, може да бъде уволнена само на основание чл. 328, ал. 1, т. 1 – ал. 6 на чл. 333 от КТ.

Както е видно от горното, дали спрямо Вас ще се приложи чл. 333 от КТ – закрила при уволнение, зависи от основанието, на което ще се прекрати трудовия Ви договор.

6. Служител е в продължителен платен годишен отпуск по основното правоотношение и за същия период е назначен по втори трудов договор по чл.111 за пълно работно време? Как ще се зачита осигурителния стаж и по двата договора?

Отговор – От запитването правим предположение, че по основното правоотношение работникът или служителят е назначен на 4 и повече часов работен ден и ползва продължителен платен годишен отпуск, а по договора за допълнителен труд назначението е при условията на пълно работно време. При зачитане на осигурителния стаж в този случай е приложима разпоредбата на чл. 9, ал. 8, т. 1 от Кодекса за социалното осигуряване, съгласно която зачита се за осигурителен стаж при пенсиониране, ако това е по-благоприятно за лицата, в съотношение 4 години за 5 години от трета категория времето, през което лицата са работили по трудов договор при пълно работно време и по допълнителен или втори трудов договор с дневно работно време не по-малко от 3 часа. Това е така, тъй като по основния трудов договор, за времето на платения годишен отпуск лицето получава възнаграждение, определено по реда на чл. 177 от КТ и е осигурено за всички осигурителни случаи по реда на чл. 4, ал. 1 т. 1 от КСО.

7. Периода, в който лице е било в майчинство, зачита ли се за осигурителен стаж и какви документи са необходими за да ми бъде зачетен за такъв при пенсиониране?

Отговор – Съгласно чл. 9, ал. 2, т. 1 и 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) времето на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете, както и времето на платените и неплатените отпуски за временна неработоспособност и за отпуск за бременност и раждане, се зачита за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски.

С оглед на цитираната разпоредба работодателят не дължи осигурителни вноски за периода на “майчинството”, а времето се зачита за осигурителен стаж при пенсиониране.

Ако по време на “майчинството” не сте работила, времето също се зачита за осигурителен стаж като на неработеща майка, която е гледала дете до 3-годишна възраст, на основание чл. 9, ал. 7 от КСО.
Необходимите документи, вкл. актът за раждане на детето, когато стажът е зачетен на основание чл. 9, ал. 7 от КСО, се прилагат към заявлението за отпускане на пенсията.

8. Желая да закупя трудов стаж по условията на 3-та категория, които с останалия ми стаж от 3-та категория да ми послужи за пенсиониране по условията на 1-ва категория на 52 години, като имам необходимите над 10 години 1-ва категория. Възможно ли е?

Отговор – Възможността за т.нар. „закупуване” на стаж е предвидена в разпоредбата на чл. 9а от Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Случаите обаче, в които това се допуска са два – първата възможност е да бъдат заплатени осигурителни вноски за времето на обучение на лицата, завършили висше или полувисше образование /чл. 9а, ал. 1 КСО/, а другата възможност намира приложение само по отношение на лица, навършили възрастта по чл. 68, ал. 1 /за мъжете – 63г./, но на които не им достигат до 5 години осигурителен стаж за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от КСО /чл. 9а, ал. 2 КСО и чл. 45а от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж/. Предвид гореизложеното Ви уведомяваме, че при преценяване правото на пенсия по §4, ал. 1 от ПЗР на КСО е възможно да „закупите” осигурителен стаж само на основание чл. 9а, ал. 1 КСО, т.е само в случай, че сте завършил висше или полувисше образование.

9. Преди години работих в предприятие, което  вече не съществува.Къде мога да потърся данни за трудовия си стаж при пенсиониране?

Отговор – Съгласно разпоредбата на чл. 40 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), осигурителният доход се установява с осигурителна книжка или с документ по утвърден образец (УП-2) за брутното трудово възнаграждение или доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски. Документът се издава въз основа на разплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. В случаите когато документите по чл. 40, ал. 2 от наредбата липсват, осигурителите или техните правоприемници по изключение могат да издават удостоверения за осигурителен стаж и трудово възнаграждение или за осигурителен доход и въз основа на други автентични документи, щом те съдържат достатъчно данни за осигурителния стаж и за осигурителния доход (чл. 40, ал. 5 НПОС).
Според § 7, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване /изм. ДВ. бр. 68 от 2006г./ всички юридически или физически лица, държавни учреждения, общини или кметове, съхраняващи разплащателни ведомости на прекратени осигурители, които нямат правоприемник, са длъжни в двугодишен срок, считано от 1 юли 2005 г., да ги предадат в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, освен ако в закон не е определен друг ред за съхраняване. Съществува възможност архивите на закритото предприятие, което няма правоприемник, да са били предадени в съответното териториално поделение на Главно управление на архивите при Министерски съвет, към което следва да се обърнете.
Трудов стаж и осигурителен стаж може да се установи и по реда на Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред / ДВ. бр. 26 от 29.03.2011 г./. По тези искове съдът се произнася с решение, което представлява годно доказателствено средство за установяване на трудовия и осигурителния стаж.

10. В момента съм в болничен за бременност и раждане и ми предстои връщане на работа. Детето е на 4 месеца. Ще работя 3 месеца, мога ли след този период  да продължа ползването на майчинството до 2 години?

Отговор – Съгласно чл.163, ал.1 от КТ, работничката или служителката има право на отпуск поради бременност и раждане в размер 315 дни за всяко дете, от които 45 дни задължително се ползват преди раждането.
В чл.45, ал.1, т.1 и т.2 от посочената по-горе наредба е предвидено, че отпускът поради бременност и раждане в размер 315 дни за всяко дете се ползва, както следва:

1. в размер 135 дни, от които 45 дни преди раждането – въз основа на съответен акт на здравните органи, издаден по реда на чл. 26, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността , приета с Постановление № 99 на Министерския съвет от 2005 г. (обн., ДВ, бр. 47 от 2005 г.; изм., бр. 96 от 2005 г.), а отпускът поради осиновяване за остатъка до 135 дни – въз основа на съответния акт на здравните органи и акта за предаване на детето за осиновяване;
2. в размер на остатъка до 315 дни – въз основа на писмено заявление на майката (осиновителката) до предприятието, към което се прилага акт за раждане на детето или акт за предаване на детето за осиновяване и декларация съгласно приложение № 7 – за ползване на отпуск по чл. 163, ал. 1 или ал. 6 от Кодекса на труда от майката; предприятието е длъжно да разреши отпуска от деня, посочен в заявлението.След изтичане на 135-те дни можете да прекъснете ползването на този вид отпуск и да се върнете на работа. Няма пречка в по-късен момент отново да продължите да ползвате отпуск по чл. 163, както и отпуск по чл. 164 от КТ – за отглеждане на дете до навършване на 2-год. му възраст.

11. Каква е базата за определяне на майчинство за 2011г.? При ползване на 6 месеца болнични доколко негативно ще се отрази върху майчинството

Отговор – Правото на обезщетение за бременност и раждане е уредено в разпоредбата на чл. 48а от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, която предвижда че осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за бременност и раждане вместо трудово възнаграждение, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. На основание чл. 49, ал. 1 КСО дневното парично обезщетение при бременност и раждане се определя в размер на 90 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски, а за самоосигуряващите се лица – внесени осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство за периода от 18 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на временната неработоспособност поради бременност и раждане. Съгласно чл. 41, ал. 3 КСО за дните, включени в периода от 18 месеца, през които лицето е получавало парично обезщетение от общественото осигуряване за временна неработоспособност, се взема предвид доходът, от който е определено паричното обезщетение.

Нова актуализация от НАП на програмен продукт за генериране на обр. 1 и 6

Публикувано на

На 13.05.2011 на сайта на НАП беше публикувана актуализация на програмен продукт за генериране на обр. 1 и 6. Направени са следните промени –

1. Добавена е възможност за генериране на Декларации Обр.3.

2. Добавени са нови поредни номера на ОИК на осигурителя от 01.04.2011.

3. Премахнат е контрола върху ЕИК на осигурителя, когато е 10 цифри.

4. За вид осигурен 93 е заложено да се въвежда в кл.12.1, 12.2 и 12.3. Също така е заложен минимален праг на осигуряване 330 лв.

5. Добавена е възможност за импортиране на данни от досовските версии на НАП за генериране на декларации образец 1 и 3.

Източник www.nap.bg

 

Избрано от системата „Въпроси и отговори“ на Министерство на труда и социалната политика

Публикувано на

Болничен и обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ

Тъй като обезщетението по чл. 222, ал. 1 от Кодекса на труда е за оставане без работа, т.е. целта е да се даде възможност на лицето реално да си търси работа, то и срокът му /не повече от 1 месец или по-дълъг, ако е предвидено в КТД или в трудовия договор/, започва да тече след възстановяване работоспособността на служителя.
След изтичане на този срок работникът или служителят следва да представи трудовата си книжка на работодателя, за да удостовери обстоятелството, че не е започнал работа, след което работодателят е длъжен да изплати обезщетението.

Болничен в срок на предизвестие по чл. 326, ал. 2 от КТ

Съгласно чл. 326, ал. 2 от Кодекса на труда /КТ/ срокът на предизвестието при прекратяване на безсрочен трудов договор е 30 дни, доколкото страните не са уговорили по-дълъг срок, но не повече от 3 месеца. Срокът на предизвестието при прекратяване на срочен трудов договор е 3 месеца, но не повече от остатъка от срока на договора.
Разрешеният на лицето отпуск поради временна неработоспособност след връчване на предизвестието не прекъсва срока на вече връченото предизвестие, както и не удължава неговият срок. В чл. 335, ал. 2, т.1 от КТ изрично е предвидено, че при прекратяване на трудовия договор с предизвестие, той се прекратява с изтичане срока на предизвестието.

Обезщетение по чл. 224 от КТ, когато работникът няма 8 месеца трудов стаж

Разпоредбата на чл. 155, ал. 2 и 3 от Кодекса на труда /КТ/ предвижда, че при постъпване на работа за първи път работникът или служителят може да ползва платения си годишен отпуск, когато придобие най-малко 8 месеца трудов стаж. При прекратяване на трудовото правоотношение преди придобиване на 8 месеца трудов стаж работникът или служителят има право на обезщетение за неползван платен годишен отпуск, изчислено по реда на чл. 224, ал. 1 КТ, съгласно който при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж. Обезщетението се дължи от датата на прекратяване на трудовия договор. Съгласно чл. 42, ал. 1 и 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските обезщетение за неизползуван платен годишен отпуск по чл. 224 КТ се изплаща и в случаите, когато към датата на прекратяване на трудовото правоотношение работникът и служителят нямат придобито право на отпуск. Ако обезщетението не Ви бъде изплатено от работодателя, Вие можете по съдебен ред да потърсите правата си, като давностният срок е 3 години и започва да тече от деня, в който правото, предмет на иска, е станало изискуемо или е могло да бъде упражнено. При парични вземания изискуемостта се смята настъпила в деня, в който по вземането е трябвало да се извърши плащане по надлежния ред – чл. 358, ал. 1, т. 3 и ал. 2, т. 2 КТ.

След изтичане на отпуск за отглеждане на дете до 2 г. – в кой ден майката трябва да започне работа?

Майката следва да се върне на работа от деня, следващ деня на раждане на дететето. Разпоредбата на чл. 164 КТ регламентира правото на отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст. Това означава, че отпускът изтича в деня, на който детето навършва 2-годишна възраст, т.е. самата дата, на която детето навършва възрастта се включва в отпуска.

Имат ли право на 6мес. неплатен отпуск по чл.167а самоосигуряващи се майки или това се отнася само за лицата, работещи по трудов договор?

 

В чл. 167а, ал.1 от КТ е предвидено, че след използването на отпуските по чл. 164, ал. 1 и чл. 165, ал. 1 всеки от родителите (осиновителите), ако работят по трудово правоотношение и детето не е настанено в заведение на пълна държавна издръжка, при поискване има право да ползва неплатен отпуск в размер 6 месеца за отглеждане на дете до навършване на 8-годишна възраст.
Както е видно от разпоредбата, право на този отпуск има всеки от родителите, ако работят по трудово правоотношение.

Задължен ли е работодателят да изготвя ежемесечно фишове за трудовото възнаграждение на служителите си? Или това се прави при поискване от служителя?

 

В трудовото законодателство няма изрично предвидено такова задължение, но в практиката е установено работодателите да предоставят на служителите си фишове за трудово възнаграждение, особено в случаите, когато работниците/служителите не получават трудовите си възнаграждения по ведомост или срещу разписка, а по банков път.

На наш служител е наложена пробационна мярка“поправителен труд“ в размер на 15% от брутното трудово възнаграждение, за срок от 4месеца, който срок не се зачита за трудов стаж. Следва ли при издаването на удостоверие УП3, осигурителният стаж също да бъде намален?

 

Законодателството не предвижда други ограничения на трудовите права, извън лишаването от трудов стаж и удръжките от трудовото възнаграждение на осъдения, когато става въпрос за пробационната мярка “поправителен труд”. Съгласно чл. 43, ал. 1 от Наказателния кодекс (НК), пробационната мярка поправителен труд се изпълнява по местоработата на осъдения и включва удръжки върху възнаграждението му от 10 до 25 на сто в полза на държавата. Времето, през което се изтърпява мярката, не се зачита за трудов стаж. Удръжките от възнаграждението се изчисляват от брутното месечно възнаграждение на осъдения, получено от служебни и трудови правоотношения или хонорари. Видно от горецитираната разпоредба на чл. 43, ал. 1 от НК, лицата с наложена пробационна мярка поправителен труд получават възнаграждение и са осигурени на някое от основанията на чл. 4 от КСО. Въпреки, че съгласно чл. 43, ал. 1 от НК, времето през което се изтърпява мярката, не се зачита за трудов стаж, то следва да се зачете за осигурителен стаж, тъй като лицето отговаря на условията на чл. 9, ал. 1, т. 1 от КСО, съгласно който за осигурителен стаж се зачита времето, през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1 – 4 и ал. 2 от КСО са работили при пълното законоустановено за тях работно време, ако са внесени или дължими осигурителните вноски върху полученото възнаграждение, но не по-малко от минималния осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3 КСО за съответната професия. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от КСО, доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения и други доходи от трудова дейност. За работниците и служителите, осигурителните вноски се дължат върху получените брутни месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по ал. 2, т. 3 и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход (чл. 6, ал. 3 от КСО). Осигурителните вноски се дължат върху брутното месечно възнаграждение, без да се намалява с удръжките от възнаграждението на осъдения.

Самоосигуряващ,свободна професия-при наложена пробационна мярка поправителен труд, къде се отразява, че не се зачита за трудов стаж кой и с какъв документ удостоверява това пред Пробационната служба?

 

Съгласно разпоредбата на чл. 42а, ал. 1 от Наказателния кодекс /НК/, пробацията е съвкупност от мерки за контрол и въздействие без лишаване от свобода, които се налагат заедно или поотделно.
Една от предвидените в чл. 42а, ал. 2 от НК пробационни мерки е поправителният труд – мярка, която може да бъде с продължителност от три месеца до две години.
В чл. 43, ал. 1 и 4 от НК се посочва, че пробационната мярка поправителен труд се изпълнява по местоработата на осъдения и включва удръжки върху възнаграждението му от 10 до 25 на сто в полза на държавата. Времето, през което се изтърпява мярката, не се зачита за трудов стаж. Времето, през което не се внасят удръжките по ал. 1, не се зачита за изпълнение на пробационната мярка поправителен труд.
В чл. 42а, ал. 5 от НК е посочено, че пробацията се изпълнява по ред, определен със закон. Това е Законът за изпълнение на наказанията и задържането под стража, в сила от 1.06.2009г., а също така и Правилникът за неговото прилагане.
Разпоредбата от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, която урежда тази материя е чл. 219. В нея е предвидено, че изпълнението на пробационната мярка поправителен труд се организира по местоработата на осъдения от пробационния служител. Удръжките от възнаграждението се изчисляват от брутното месечно възнаграждение на осъдения, получено от служебни и трудови правоотношения или хонорари. Когато осъденият бъде уволнен или премине на друга работа, той уведомява незабавно пробационния служител. При преминаване на друга работа изпълнението на поправителния труд продължава по новата месторабота. Когато осъденият не може да изпълнява поправителния труд по уважителни причини – продължително заболяване, настъпила трайна или временна нетрудоспособност, пробационният служител внася пред пробационния съвет предложение за замяна на поправителния труд с друга мярка.
Тези разпоредби се доразвиват в чл. 252-253 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ППЗИНЗС/.
Съгласно разпоредбата на чл. 252, ал. 1-3 от ППЗИНЗС, в 7-дневен срок от привеждане на съдебния акт в изпълнение пробационният служител уведомява работодателя на осъдения за наложената от съда пробационна мярка поправителен труд. Уведомителното писмо съдържа данни за: съдебния акт, продължителността на мярката и незачитането на периода за трудов стаж, размера на удръжките и номера на сметката, по която трябва да се превеждат удържаните суми. Работодателят ежемесечно писмено уведомява пробационния служител за направените удръжки, като изпраща заверено копие от платежния документ.
В чл. 252, ал. 4 от Правилника е уредена хипотезата, в която осъденото лице, на което е наложена от съда пробационна мярка поправителен труд, е самоосигуряващо се лице. В този случай удръжките се изчисляват на база представен официален документ за размера на дохода, върху който са внасяни осигурителните вноски.
От тази разпоредба става ясно, че при изпълнението на пробационната мярка поправителен труд се допуска осъденото лице да работи не само по трудово правоотношение, но е възможно то да изпълнява наложената мярка и като самоосигуряващо се лице.
Съгласно чл. 349, ал. 1, т. 9 от Кодекса на труда, в трудовата книжка се вписват както продължителността на времето, което се признава за трудов стаж, така и на времето, което не се признава за трудов стаж. На това основание работодателят вписва в трудовата книжка продължителността на времето на изтърпяване на пробационната мярка поправителен труд като време, което не се признава за трудов стаж, като това вписване се извършва на стр. 24-25 в трудовата книжка.
Тази разпоредба обаче е неприложима за самоосигуряващите се лица, тъй като разпоредбите на Кодекса на труда се прилагат единствено по отношение на лицата, които имат сключен трудов договор, намират се в трудово правоотношение с работодател.
Предвид гореизложеното ако лицето, което изтърпява пробационната мярка поправителен труд е самоосигуряващо се лице, не е възможно да бъде направено отбелязване, че определен период не му се зачита за трудов стаж. В този случай определения период от време не се зачита за трудов стаж не поради наложената пробационна мярка, а поради това, че лицето не се намира в трудово правоотношение.

Служител, шофьор на товарен автомобил, за който е въведено сумарно изчисляване на работното време в рамките на четиримесечен отчетен период, изготвен му е работен график и му е осигурена достатъчно количество работа, работи среднодневно по-малко от 8 часа в рамките на отчетния период, по своя вина. Как се коригират с „-“ вече изплатените суми?

 

Съгласно чл. 9, ал. 3 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, при сумирано изчисляване на работното време трудовото възнаграждение, заработено по трудови норми, се увеличава с коефициент, равен на отношението между часовете, получени след превръщането на нощните часове в дневни, и действително отработените часове през месеца или установения друг период. Трудовото законодателство не предвижда корекция в намаление на работната заплата, в случаите, когато работникът или служителят е предоставил работната си сила в рамките на утвърденото за него работно време през отчетния период /вкл. и при сумирано изчисляване на работното време/.

 

Определяне на основната икономическа дейност на осигурител, който извършва няколко дейности

Публикувано на

Поради многократни запитвания от страна на наши клиенти как се определя минималния осигурителен доход при различен брой заети лица в няколко различни икономически дейности, публикуваме официално становище на НАП от системата “Въпроси и отговори”:

Съгласно чл. 6, ал. 2 (доп. – ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) от Кодекса за социално осигуряване (КСО) доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност. Със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване се определят:

  1. максималният месечен размер на осигурителния доход през календарната година;
  2. минималният месечен размер на осигурителния доход през календарната година за самоосигуряващите се лица;
  3. основните икономически дейности и квалификационни групи професии, за които се въвежда минимален месечен размер на осигурителния доход за календарната година по дейности и групи професии, както и минималния осигурителен доход за тях.

На основание чл. 6, ал. 3 от КСО и чл. 3, ал. 1 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски (НЕВДОВ) за лицата, работещи по трудови правоотношения, месечният осигурителен доход не може да бъде по малък от минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя.

Съгласно § 1 от Допълнителните разпоредби на НЕВДОВ основната икономическа дейност на осигурителя се определя съгласно Класификацията на икономическите дейности (КИД), утвърдена със заповед на председателя на Националния статистически институт, по икономическите дейности, посочени в Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за всяка календарна година. Когато осигурителят осъществява две или повече икономически дейности, основната му икономическа дейност се определя от дейността, в която са заети най-голям брой лица, работещи по трудово правоотношение. В този случай при определянето й не се вземат предвид работниците и служителите, които са общофункционално свързани с всички дейности на осигурителя. При равен брой работещи по трудови правоотношения в отделните дейности основната икономическа дейност на осигурителя се определя по негов избор.

Основната икономическа дейност се определя по таблицата към приложение № 1 от ЗБДОО за съответната година към последния календарен ден от месеца (на редове от 1 до 80 в таблицата към ЗБДОО за 2011 г.). В броя на заетите се включват всички заети лица през месеца, включително напусналите, новопостъпилите и преминалите от една дейност в друга. Осигурител, извършващ повече от една дейност, отнася прехвърлените между дейностите си работници, към дейността, в която същите работят към края на месеца.

Източници: Писмо НАП, система “Въпроси и отговори”, КСО – чл. 6, ал. 2 и ал. 3, НЕВДОВ – чл. 3, ал. 1 и § 1 от ДР

 

Указания на НОИ във връзка с измененията в изплащането на болничните. Примери при представени болнични листи и подаване на данните за осигуряване след 01.07.2010г.

Публикувано на

ОТНОСНО: Възникнали въпроси по промените в Кодекса за социално осигуряване, обн. в ДВ бр. 49, 58, и 59. , Изх. № 91-01-240/28.09.2010

В Държавен вестник бр. 49 от 29 юни 2010 г. е публикуван Закон за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване. Промените влизат в сила от 1 юли 2010 г.

Във връзка с изплащането на паричните обезщетения за временна неработоспособност за периода 1 юли 2010 г. – 31 декември 2010 г. със Закона за изменение и допълнение на КСО в преходните и заключителни разпоредби на кодекса е създаден §22о. Съгласно §22о, т. 1 осигурителят изплаща на осигуреното лице за първия, втория и третия работен ден от временната неработоспособност 70 на сто от среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната неработоспособност, но не по-малко от 70 на сто от среднодневното уговорено възнаграждение. Съгласно промените в КСО от 2011, това обстоятелство е удължено до 31.12.2011.

При подаването на данни за лицата във временна неработоспособност, настъпила след 30 юни 2010 г., следва да се има предвид новият §3в от преходните и заключителните разпоредби на Наредба № Н-8 от 2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица. Съгласно §3в в декларация образец № 1 за периода 1 юли – 31 декември 2010 г. работните дни, за които осигурителят изплаща възнаграждение на основание §22о от ПЗР на КСО, се попълват в т.16А, а възнаграждението се включва в дохода, който се попълва в т. 21 от декларацията.

При попълването на декларация образец № 1 “Данни за осигуреното лице” и на раздел “Данни от осигурителя/самоосигуряващия се” на болничния лист за посочения период следва да имате предвид:

1. В точка 16.А „Дни във временна неработоспособност с възнаграждение от работодателя на основание чл. 40, ал. 4 от КСО се попълват данни за броя на работните дни през месеца, за които осигурителят е изплатил възнаграждение на основание §22о, т. 1 от преходните и заключителни разпоредби на КСО.

В т. 3 “Работни дни или раб. часове през периода на неработоспосбността, през които лицето е следвало да работи, от раздел “Данни от осигурителя/самоосигуряващия се” на болничния лист се попълва:

- за лицата, работещи на подневно отчитане на работното време – броят на работните дни във временна неработоспособност по болничния лист, през които лицето е следвало да работи и за които лицето има право на парично обезщетение, вкл. дните по §22о, т. 1 от преходните и заключителни разпоредби на КСО;

- за работещите при сумирано отчитане на работното време – броят на работните часове, обхванати от периода на неработоспособността, през които лицето е следвало да работи и за които има право на парично обезщетение, вкл. часовете, съответстващи на първия, втория и третия работен ден от периода на временната неработоспособност, за които осигурителят изплаща възнаграждение, определено по реда на §22о, т. 1 от преходните и заключителни разпоредби на КСО.

Примери за лица, наети на работа при подневно отчитане на работното време

П Р И М Е Р 1:

Служител представя болничен лист за временна неработоспособност за 5 дни от 5 юли 2010 г. до 9 юли 2010 г. вкл. /от понеделник до петък/. Осигурителят следва да изплати на лицето 70 на сто от среднодневното брутно възнаграждение за първите три работни дни (5-понеделник, 6-вторник и 7-сряда) по болничния лист. В т. 3 от раздел “Данни от осигурителя/самоосигуряващия се” на болничния лист осигурителят вписва общия брой на работните дни, включени в периода на временната неработоспособност – 5 работни дни. Данните за дните на неработоспособността в декларация образец № 1 се попълват така:

- в точка 16А “Дни във временна неработоспособност с възнаграждение от работодателя на основание чл. 40, ал. 4 от КСО” – 3 дни;

- в точка 16.2 “Дни във временна неработоспособност, с изключение на дните, посочени в т. 16.5, т. 16.6 и т. 16А” – 2 дни.

П Р И М Е Р 2:

Служител представя болничен лист за временна неработоспособност за 3 дни от 7 юли 2010 г. до 9 юли 2010 г. вкл. /от сряда до петък/. Осигурителят следва да изплати на лицето 70 на сто от среднодневното брутно възнаграждение за целия период, тъй като работните дни в периода на неработоспособността са само три. Независимо от това осигурителят трябва да представи в съответното ТП на НОИ болничния лист. В т. 3 от раздел “Данни от осигурителя/самоосигуряващия се” на болничния лист осигурителят вписва 3 работни дни. В точка 16А “Дни във временна неработоспособност с възнаграждение от работодателя на основание чл. 40, ал. 4 от КСО” в декларация образец № 1 също се попълват 3 дни.

П Р И М Е Р  3:

Служител представя болничен лист за временна неработоспособност за 7 дни от 8 юли 2010 г. до 14 юли 2010 г. вкл. /от четвъртък до сряда/. Работните дни от периода на неработоспособността са 5. Първите 3 от тях са четвъртък, петък и понеделник (8, 9 и 12.07). За тях осигурителят изплаща възнаграждение на основание §22о, т. 1 от ПЗР на КСО. Осигурителят посочва в т. 3 от раздел “Данни от осигурителя/самоосигуряващия се” на болничния лист общия брой на работните дни от периода на неработоспособността – 5. Данните за дните на неработоспособността в декларация образец № 1 се попълват така:

- в точка 16А “Дни във временна неработоспособност с възнаграждение от работодателя на основание чл. 40, ал. 4 от КСО” – 3 дни (8, 9 и 12.07).

- в точка 16.2 “Дни във временна неработоспособност, с изключение на дните, посочени в т. 16.5, т. 16.6 и т. 16А” – 2 дни (13 и 14.07).

П Р И М Е Р 4:

Служител представя първичен болничен лист за временна неработоспособност за 7 дни от 5 юли до 11 юли 2010 г. вкл. На 12 юли 2010 г. постъпва в болнично заведение и представя нов първичен болничен лист за 14 дни от 12 юли до 25 юли 2010 г. включително. В случая временната неработоспособност е непрекъсната, независимо че е констатирана с два първични болнични листове, и осигурителят дължи възнаграждение на основание § 22 о, т. 1 от ПЗР на КСО само за първите три работни дни от първия болничен лист. В т. 3 от раздел “Данни от осигурителя/самоосигуряващия се” на първия болничен лист се посочва общият брой на работните дни от периода на неработоспособността – 5 работни дни, а на втория болничен лист – 10 работни дни. Данните за дните на неработоспособността в декларация образец № 1 се попълват така:

- в точка 16А “Дни във временна неработоспособност с възнаграждение от работодателя на основание чл. 40, ал. 4 от КСО” – 3 дни (5, 6 и 7.07);

- в точка 16.2 “Дни във временна неработоспособност, с изключение на дните, посочени в т. 16.5, т. 16.6 и т. 16А” – 12 дни.

П Р И М Е Р 5:

Служител представя първичен болничен лист за временна неработоспособност за 2 дни от 8 юли до 9 юли 2010 г. вкл. /четвъртък и петък/. На 12 юли 2010 г. постъпва в болнично заведение и представя нов първичен болничен лист за друго заболяване, което не е във връзка с предходното за 17 дни от 12 юли 2010 г. до 28 юли 2010 г. вкл. В примера неработоспособността е по повод на различни заболявания и има прекъсване в неработни дни. Осигурителят дължи възнаграждение по §22о, т. 1 от ПЗР на КСО за 8 юли и 9 юли 2010 г. по първия болничен лист и за първите три работни дни от втория болничен лист /12, 13 и 14 юли 2010 г./. В т. 3 от раздел “Данни от осигурителя/самоосигуряващия се” на първия болничен лист се посочват 2 работни дни, а на втория болничен лист – 13 работни дни. Данните за дните на неработоспособността в декларация образец № 1 се попълват така:

- в точка 16А “Дни във временна неработоспособност с възнаграждение от работодателя на основание чл. 40, ал. 4 от КСО” – 5 дни;

- в точка 16.2 “Дни във временна неработоспособност, с изключение на дните, посочени в т. 16.5, т. 16.6 и т. 16А” – 10 дни.

П Р И М Е Р 6:

Служител представя първичен болничен лист за временна неработоспособност за 14 дни за периода от 30.08.2010 г. до 12.09.2010 г. вкл. Първите три работни дни от временната неработоспособност са 30 и 31 август и 01 септември. В т. 3 от раздел “Данни от осигурителя/самоосигуряващия се” на болничния лист осигурителят вписва броя на работните дни с право на парично обезщетение, включени в периода на временната неработоспособност – за месец август 2 работни дни и за месец септември – 7 работни дни. Данните за дните на неработоспособността в декларация образец № 1 се попълват така:

за месец август

- в точка 16А “Дни във временна неработоспособност с възнаграждение от работодателя на основание чл. 40, ал. 4 от КСО” – 2 дни;

за месец септември

- в точка 16А “Дни във временна неработоспособност с възнаграждение от работодателя на основание чл. 40, ал. 4 от КСО” – 1 ден;

- в точка 16.2 “Дни във временна неработоспособност, с изключение на дните, посочени в т. 16.5, т. 16.6 и т. 16А” – 6 дни.

Примери за лица, работещи при сумирано работно време

П Р И М Е Р 1:

Лице, което работи по график, представя болничен лист за временна неработоспособност за периода от 5 юли до 9 юли 2010 г. вкл., като по график е следвало да отработи понеделник, сряда и петък по 12 часа. Осигурителят е установил месечно сумирано отчитане на работното време. Работното време на лицето, договорено в трудовия договор, е 8 часа. В т. 3 от раздел “Данни от осигурителя/самоосигуряващия се” на болничния лист осигурителят вписва 36 часа. Осигурителят дължи възнаграждение по §22о, т. 1 от ПЗР на КСО за 24 часа (3 дни х 8 часа = 24 часа), а за останалите часове, през които лицето е следвало да работи – 12 часа (36 часа – 24 часа = 12 часа) ще бъде изплатено обезщетение от средствата на държавното обществено осигуряване. Данните за дните на неработоспособността в декларация образец № 1 се попълват така:

- в точка 16А “Дни във временна неработоспособност с възнаграждение от работодателя на основание чл. 40, ал. 4 от КСО” – 3 дни;

- в точка 16.2 “Дни във временна неработоспособност, с изключение на дните, посочени в т. 16.5, т. 16.6 и т. 16А” – 2 дни (12 часа : 8 часа = 1,5 дни, закръглено на 2 дни).

П Р И М Е Р 2 :

Лице работи при сумирано отчитане на работното време в рамките на три месеца. Работното време на лицето, договорено в трудовия договор, е 8 часа. Представя болничен лист за временна неработоспособност за периода от 5 юли до 9 юли 2010 г. вкл., като по график е следвало да отработи понеделник, сряда и петък по 12 часа. В т. 3 от раздел “Данни от осигурителя/самоосигуряващия се” на болничния лист осигурителят вписва 36 часа.

За месец юли 2010 г. данните за осигуреното лице се подават, като в т. 12 “Вид осигурен” в декларация образец № 1 се попълва код 16 “За лица, работещи на сумирано отчитане на работното време за повече от един месец”. Точки от 16.1 до 16.8 от декларацията не се попълват.

След изтичане на периода на сумирането осигурителят подава коригиращи декларации за всички месеци от него. Коригиращата декларация за месец юли се попълва по начина, описан в предходния пример. Коригиращите декларации се подават също с попълнен код 16 в т. 12 “Вид осигурен”.

2. За лицата във временна неработоспособност при попълване на данни в т. 21 “Осигурителен доход, върху който се дължат осигурителни вноски, вкл. сумата по чл. 40, ал. 4 от КСО, с изкл. на сумата по т. 19” в месечния осигурителен доход се включва възнаграждението, изплатено на основание §22о, т. 1 от преходните и заключителни разпоредби на КСО .

Съгласно чл. 6, ал. 2 от КСО доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност. По реда, определен в § 22о, т. 1 от преходните и заключителни разпоредби на КСО, осигурителят изплаща за първия, втория и третия ден от временната неработоспособност трудово възнаграждение, което е осигурителен доход по смисъла на чл. 6, ал. 2 от КСО и върху него се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване.

Във всички случаи доходът, вписан в т. 21 “Осигурителен доход, върху който се дължат осигурителните вноски,……”, не може да бъде по-малък от минималния осигурителен доход, определен за осигуреното лице, изчислен спрямо възнаграждението за отработените дни и дните от неработоспособността, за които работодателят дължи възнаграждение на основание §22о, т. 1 от ПЗР на КСО. За лицата, за които минималните осигурителни доходи не се прилагат, доходът, вписан в т. 21 от декларацията, не може да бъде по-малък от минималната работна заплата за страната, изчислен спрямо възнаграждението за отработените дни и дните от неработоспособността, за които работодателят дължи възнаграждение на основание §22о, т. 1 от ПЗР на КСО.

3. При попълване на данните за нетното възнаграждение се прилагат указания на ГД “ОВКО” с изх. № 91-01-123 от 23 май 2008 г. и изх. № 91-01-117 от 8 април 2010 г.

При изчисляването на нетното възнаграждение за периода от 1 юли до 31 декември 2010 г. вкл. следва да се има предвид, че възнагражденията, изплатени за първите три работни дни от неработоспособността, са необлагаем доход по смисъла на Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Нормативното основание за това е новосъздаденият § 10б в преходните и заключителните разпоредби на закона, съгласно който “В облагаемия доход по трудови правоотношения не се включват изплатените възнаграждения съгласно § 22о, т. 1 от преходните и заключителните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване.“

В Държавен вестник бр. 59 от 31 юли 2010 г. е публикуван Закон за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения.

С § 66 от ЗИД на Закона за лечебните заведения са направени изменения и допълнения в КСО. В чл. 4, ал. 1 е създадена точка 9, която влиза в сила от датата на обнародване в Държавен вестник (31 юли 2010 г.). Съгласно новата т. 9 на чл. 4, ал. 1 специализантите, които получават възнаграждение по договор за обучение за придобиване на специалност от номенклатурата на специалностите, определена по реда на чл. 181, ал. 1 от Закона за здравето се включват в кръга на осигурените лица за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица. За тази цел е въведен нов вид осигурен-93, а дохода се изплаща със Сметка за изплатени суми.