Видове обезщетения, които се изплащат при прекратяване на трудовото правоотношение

Публикувано на

I. Видове обезщетения

1. Обезщетение по чл. 220 от Кодекса на труда (за неспазено предизвестие)
Съгласно чл. 220, ал. 1 КТ страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието.
Основанията, при наличието на които работодателят прекратява трудовия договор на работника или служителя с предизвестие, са регламентирани в Кодекса на труда. Правото на работодателя да прекрати трудовия договор с предизвестие означава, че той дължи предизвестие на работника или служителя. Продължителността на срока на предизвестието зависи от вида на сключения трудов договор (срочен или безсрочен). Срокът на предизвестието при прекратяване на безсрочен трудов договор е 30 дни, доколкото страните при сключване на трудовия договор не са уговорили по-дълъг срок, но не повече от 3 месеца. Срокът на предизвестието при прекратяване на срочен трудов договор е 3 месеца, но не повече от остатъка от срока на договора. Срокът на предизвестието започва да тече от следващия ден на получаването му. Моментът на прекратяването е различен в зависимост от това дали работникът или служителят отработва целия срок на предизвестието или само част от него. Ако работодателят се възползва от предвидената в чл. 220, ал. 1 КТ възможност да прекрати трудовия договор преди да изтече срокът на дължимото предизвестие, то трудовият договор се прекратява веднага (ако срокът не е спазен изцяло) или при изтичане на съответната част от предизвестието (ако не е спазена част от срока). Дължимото от работодателя обезщетение е в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок. Брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетението е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е прекратено правоотношението или последното, получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено.
Съгласно чл. 220, ал. 2 КТ страната, която е предизвестена за прекратяване на трудовото правоотношение, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение, в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието. Това означава, че ако работникът или служителят е връчил предизвестие на работодателя за прекратяване на трудовия си договор, в случай че работодателят като предизвестена страна се възползва от възможността, предвидена в чл. 220, ал. 2 КТ, то той ще дължи обезщетение.

2. Обезщетение по чл. 221, ал. 1 от Кодекса на труда (при прекратяване без предизвестие)
Съгласно чл. 221, ал. 1 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение от страна на работника или служителя без предизвестие в случаите по чл. 327, т. 2, 3 и 3а КТ работодателят му дължи обезщетение.
Случаите на прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие от страна на работника или служителя, в които той има право на обезщетение от работодателя са следните:
а) когато работодателят забави изплащането на трудовото възнаграждение или на обезщетението;
б) когато работодателят промени мястото или характера на работата или уговореното трудово възнаграждение, както и когато не изпълни други задължения, уговорени с трудовия договор или с колективния трудов договор, или установени с нормативен акт;
в) когато в резултат на извършена промяна по чл. 123, ал. 1 КТ (промени в организацията и дейността на “стария” работодател) значително се влошат условията на труд при “новия” работодател.
При прекратяване на безсрочно трудово правоотношение обезщетението е в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за срока на предизвестието, а при прекратяване на срочно трудово правоотношение – в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за времето, през което той е останал без работа след прекратяването, но за не повече от остатъка от срока на трудовото правоотношение.

3. Обезщетение по чл. 222, ал. 1 от Кодекса на труда (за оставане без работа)
Обезщетението по чл. 222, ал. 1 КТ се изплаща в резултат на прекратяване на трудов договор от страна на работодателя на посочените в разпоредбата правни основания на работник или служител, който е останал без работа или е постъпил на работа след уволнението с по-ниско трудово възнаграждение. Задължението за работодателя да изплати обезщетение на това основание възниква, когато той е прекратил трудовия договор на работника или служителя поради закриване на предприятието или на част от него, съкращаване в щата, намаляване обема на работа и спиране на работата за повече от 15 работни дни. Обезщетението е в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за времето, през което той е останал без работа, но за не повече от 1 месец. С акт на Министерския съвет, с колективен трудов договор или с трудовия договор може да се предвижда обезщетение за по-дълъг срок. Ако в този срок работникът или служителят е постъпил на работа с по-ниско трудово възнаграждение, той има право на разликата за същия срок.

4. Обезщетение по чл. 222, ал. 2 от Кодекса на труда (при болест)
Обезщетението по чл. 222, ал. 2 КТ се дължи от работодателя, когато трудовото правоотношение е прекратено поради болест на работника или служителя и при условие че той има най-малко 5 години трудов стаж и през последните 5 години трудов стаж не е получавал обезщетение на същото основание. Обезщетението е в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за срок от 2 месеца.
Прекратяването на трудовия договор поради болест следва да бъде извършено на основание чл. 325, т. 9 или чл. 327, т.1 КТ.
Правото на прекратяване на трудовия договор по чл. 325, т. 9 КТ е право и на двете страни по трудовото правоотношение (работодател и работник/служител). Трудовият договор се прекратява без да се дължи предизвестие, като условие за упражняване на правото на прекратяване е невъзможността на работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайна неработоспособност (инвалидност), или по здравни противопоказания, въз основа на заключение на трудово-експертната лекарска комисия. В случай че при работодателя има друга работа, подходяща за здравното състояние на работника или служителя и ако той е съгласен да я заеме, прекратяването не се допуска.
Според чл. 327, т. 1 КТ работникът или служителят може да прекрати трудовия договор писмено, без предизвестие, когато не може да изпълнява възложената му работа поради заболяване и работодателят не му осигури друга подходяща работа съобразно предписанието на здравните органи. Прекратяването на трудов договор на посоченото правно основание е субективно право само на работника или служителя, а предпоставките за упражняването му са две: заболяване на работника/служителя, което води до невъзможност за изпълнение на възложената му работа и неизпълнение от страна на работодателя на предписанието на здравните органи за осигуряване на друга подходяща работа.

5. Обезщетение по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда (при пенсиониране)
Съгласно чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж – на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Това обезщетение може да се изплаща само веднъж.
Обезщетението поради пенсиониране се изплаща само когато към датата на прекратяване на трудовия договор работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст (отговаря на изискването за възраст и сбор от осигурителен стаж и възраст, т.н. точки по чл. 68, ал. 1-3 от Кодекса за социално осигуряване, като необходимо условие за придобиване на правото е едновременното наличие и на двете предпоставки – възрастта и точките).
Това обезщетение се дължи и на работник или служител, който отговаря на условията за ранно пенсиониране по § 4 и § 5 от Преходните и заключителните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване.
Преценката за размера на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ се прави от работодателя, който прекратява трудовия договор след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

6. Обезщетение по чл. 224 от Кодекса на труда (за неползван отпуск)
Съгласно чл. 224, ал. 1 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж. Обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ се изплаща независимо от вида на основанието за прекратяване на трудовия договор.
Съгласно чл. 224, ал. 2 КТ обезщетението за неизползван платен годишен отпуск се изчислява по реда на чл. 177 КТ към деня на прекратяването на трудовото правоотношение, а това означава че базата за изчисляване на обезщетението е полученото от работника или служителя среднодневно брутно трудово възнаграждение за предхождащ календарен месец, през който са отработени най-малко 10 работни дни, като няма ограничение колко назад във времето ще бъде този месец.

7. Обезщетение по чл. 225 от Кодекса на труда (при незаконно уволнение)
Съгласно чл. 225, ал. 1 и 2 КТ при незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца. Ако през посочения период работникът или служителят е работил на по-нископлатена работа, той има право на разликата в заплатите.
Според разпоредбата на чл. 344, ал. 1 КТ работникът или служителят има право да оспорва законността на уволнението пред работодателя или пред съда и да иска:
1. признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна;
2. възстановяване на предишната работа;
3. обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението.
Когато уволнението се оспорва по съдебен ред, работникът или служителят има право всъщност на три иска, които могат да бъдат предявени с една искова молба, но е възможно да се предяви само първия, само първия и втория или само първия и третия. Съдът се произнася по исканията, така както са направени.
Когато съдът е признал уволнението за незаконно и го е отменил и ако е бил предявен и иска за обезщетение по чл. 225, ал. 1 или 2 КТ, то съдът присъжда на работника или служителя обезщетение за времето на оставане без работа поради уволнението или за времето, през което той е работил на по-ниско платена работа. Работодателят дължи обезщетението в размера, посочен във влязлото в сила съдебно решение.

8. Обезщетение по чл. 226 от Кодекса на труда (при неиздаване на документи и задържане на трудовата книжка)
Съгласно чл. 226, ал. 1 и 2 КТ работодателят и виновните длъжностни лица отговарят солидарно за вредите, причинени на работника или служителя поради:
- неиздаване или несвоевременно издаване на необходимите му документи, удостоверяващи факти, свързани с трудово правоотношение, както и при вписване на неверни данни в издадените документи;
- незаконно задържане на трудовата му книжка, след като трудовото правоотношение е било прекратено.
Работодателят има задължение да издава различни удостоверителни документи, които са необходими на работника или служителя, за да реализира свои права, предвидени в други нормативни актове. При прекратяване на трудовото правоотношение работодателят, действащ като осигурител на работника/служителя, има задължение да му издаде безплатно документи за осигурителен стаж и осигурителен доход в срок до 30 дни от прекратяване на правоотношението. С удостоверение образец УП-2 се удостоверява осигурителен доход, а с УП-3 – осигурителен стаж, които са необходими на работника/служителя по повод на пенсиониране. За да бъде отпуснато парично обезщетение при безработица на работник/служител, който е останал без работа, е необходимо работодателят да му издаде справка-декларация (по образец). Задължението за издаване на посочените документи произтича от чл. 5, ал. 7 от Кодекса за социално осигуряване.
Съгласно чл. 350, ал. 1 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е длъжен да впише в трудовата книжка данните, свързани с прекратяването, и да я предаде незабавно на работника или служителя. Когато работодателят задържи незаконно трудовата книжка на работника/служителя, т.е. не изпълни задължението си да му я предаде незабавно, то той носи отговорност.
Отговорността на работодателя при неизпълнение на горните задължения се изразява в изплащане на обезщетение, чийто размер се определя в зависимост от това дали става въпрос за вреди, причинени от неиздаване или несвоевременно издаване на документи или при незаконно задържане на трудовата книжка (чл. 226, ал. 3 КТ).

9. Обезщетение по чл. 331 от Кодекса на труда (при прекратяване срещу уговорено обезщетение)
Съгласно чл. 331 КТ работодателят може да предложи по своя инициатива на работника или служителя прекратяване на трудовия договор срещу обезщетение. Ако работникът или служителят не се произнесе писмено по предложението в 7-дневен срок, се смята, че то не е прието. Ако работникът или служителят приеме предложението, работодателят му дължи обезщетение в размер на не по-малко от четирикратния размер на последното получено месечно брутно трудово възнаграждение, освен ако страните са уговорили по-голям размер на обезщетението.
Работодателят следва да изплати обезщетението в едномесечен срок от датата на прекратяване на трудовия договор. В случай че то не бъде изплатено в посочения срок, основанието за прекратяване се смята за отпаднало.

II. Зачитане на трудов и осигурителен стаж в случаите на изплащане на обезщетения

Трудов стаж по смисъла на Кодекса на труда е времето, през което работникът или служителят е работил по трудово правоотношение, доколкото друго не е предвидено в кодекса, или в друг закон.
Кодексът на труда регламентира случаите, в които за трудов стаж се признава и времето по трудово правоотношение, без работникът или служителят да е работил (почивни и празнични дни, ползвани платени отпуски, ползвани неплатени отпуски, когато това изрично е предвидено, ползвани неплатени отпуски за временна неработоспособност и др.).
Основният принцип при зачитането на трудов стаж е обвързването на трудовия стаж със съществуването на трудово правоотношение. От тук произтича и задължението на работодателя при прекратяване на трудовото правоотношение да впише в трудовата книжка на работника или служителя продължителността на времето, което се признава за трудов стаж, към датата на прекратяването.
Периоди, след датата на прекратяване на трудовото правоотношение, не се зачитат за трудов стаж, освен в случаите, когато това е предвидено изрично. Това са случаите на признаване за трудов стаж на времето, през което не е съществувало трудово правоотношение (чл. 354 от Кодекса на труда). Три от тези случаи имат известна връзка с изплатените от работодателя обезщетения, но само по отношение на причината, довела до прекратяването.
Съгласно чл. 354, т. 1, 5 и 7 от Кодекса на труда за трудов стаж се признава и времето, през което не е съществувало трудово правоотношение, когато:
- работникът или служителят е бил без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи – от датата на уволнението до възстановяването му на работа;
- работникът или служителят е останал без работа поради незаконно задържане на трудовата книжка;
- работникът или служителят е останал без работа и е получавал обезщетения за безработица.
При незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца. Това обезщетение се изплаща съгласно чл. 225, ал. 1 КТ, като фактът, че такова обезщетение е изплатено, сам по себе си не е основание за зачитане на времето на оставане без работа за трудов стаж. Основанието на работодателя да зачете трудовия стаж в случая е разпоредбата на чл. 354, т. 1 КТ – за времето от датата на уволнението до възстановяването на работника или служителя на работа.
При незаконно задържане на трудовата книжка работодателят дължи обезщетение съгласно чл. 226, ал. 2 КТ от деня на прекратяването на трудовото правоотношение до предаване на трудовата книжка на работника или служителя. При незаконно задържане на трудовата книжка, когато работникът или служителят е останал без работа, то целият период на оставане без работа в резултат на незаконното й задържане, се признава за трудов стаж. В случая признаването на трудов стаж е предвидено в чл. 354, т. 5 КТ, а не произтича от разпоредбата на чл. 226, ал. 2 КТ, предвиждаща отговорността на работодателя за обезщетение.
Когато работникът или служителят е останал без работа и е получавал обезщетения за безработица, то времето през което са получавани обезщетения за безработица се признава за трудов стаж, съгласно чл. 354, т. 7 КТ. Правото на обезщетение за безработица, размерът и срокът за получаването му са регламентирани в Кодекса за социално осигуряване (КСО). За трудов стаж се признава времето от датата на отпускане на обезщетение за безработица по реда на КСО до датата на прекратяване на изплащането му. Обезщетението за оставане без работа, което се изплаща от работодателя по чл. 222, ал. 1 КТ, не е обезщетение за безработица по смисъла на чл. 354, т. 7 КТ, т.е. периодът на изплащането му не се признава за трудов стаж и работодателят не извършва вписване в трудовата книжка.
От гореизложеното би могъл да се направи изводът, че от самия факт на изплащане на различните видове обезщетения при прекратяване на трудовото правоотношение, не произтичат задължения за работодателя да зачита и вписва в трудовата книжка на работника или служителя периоди, които да се признават за трудов стаж.
Правилата за зачитане на осигурителен стаж са установени в Кодекса за социално осигуряване. Принципът при зачитането на осигурителен стаж е, че за такъв се зачитат периоди от време, през които лицата са упражнявали трудова дейност и върху съответното възнаграждение са внесени или дължими осигурителни вноски (чл. 9, ал. 1 КСО). В КСО са определени и случаи, при които за осигурителен стаж се зачитат и периоди от време, без да се правят осигурителни вноски (чл. 9, ал. 2 – платени и неплатени отпуски и периоди през които са получавани различни видове обезщетения).
Кодексът за социално осигуряване (чл. 9, ал. 3, т. 2 и 5) регламентира случаи, при които за осигурителен стаж се зачита и времето:
- през което лицето е било без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи – от датата на уволнението до възстановяването на работа, като за този период се внасят осигурителни вноски за сметка на осигурителя върху последното брутно възнаграждение на лицето;
- през което лицето е получавало обезщетение за времето, през което е останало без работа по Кодекса на труда, като за този период се внасят осигурителни вноски за сметка както на осигурителя, така и на лицето.
В първата хипотеза, когато на лицето е изплатено обезщетение, съгласно чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда за времето, през което е останало без работа поради незаконното уволнение, но за не повече от 6 месеца, осигурителни вноски върху самото обезщетение не се изчисляват и не се внасят.
Във втората хипотеза, когато на лицето е изплатено обезщетение съгласно чл. 222, ал. 1 от Кодекса на труда за времето, през което е останало без работа след прекратяването на трудовия му договор поради закриване на предприятието или на част от него, съкращаване в щата, намаляване обема на работа или спиране на работата, се изчисляват и внасят осигурителни вноски върху обезщетението. Осигурителните вноски са в съотношение 60:40 за осигурител:осигурен.
Съгласно чл. 1, ал. 7, т. 7 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, върху обезщетенията по чл. 220 от Кодекса на труда (за неспазено предизвестие), по чл. 221 КТ (при прекратяване без предизвестие), по чл. 222, ал. 2 КТ (при болест), по чл. 222, ал. 3 КТ (при пенсиониране), по чл. 224 КТ (за неползван отпуск), чл. 226 КТ (при неиздаване на документи и задържане на трудовата книжка) и по чл. 331КТ (при прекратяване срещу уговорено обезщетение) не се изчисляват и не се внасят осигурителни вноски.

III. Данъчно облагане на обезщетенията, които се изплащат при прекратяване на трудовото правоотношение

Съгласно изричната разпоредба на чл. 24, ал. 2, т. 8 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица обезщетенията по чл. 222, ал. 2 КТ (при болест), по чл. 222, ал. 3 КТ (при пенсиониране) и чл. 226 КТ (при неиздаване на документи и задържане на трудовата книжка) не подлежат на данъчно облагане.
От горното следва, че останалите видове обезщетения, които се изплащат при прекратяване на трудовото правоотношение – по чл. 220 от Кодекса на труда (за неспазено предизвестие), по чл. 221 КТ (при прекратяване без предизвестие), по чл. 222, ал. 1 КТ (при оставане без работа), по чл. 224 КТ (за неползван отпуск), по чл. 225, ал. 1 КТ (при незаконно уволнение) и по чл. 331КТ (при прекратяване срещу уговорено обезщетение) подлежат на данъчно облагане.

В заключение и за улеснение прилагаме следната таблица, която отразява зачитането или незачитането на трудов и осигурителен стаж и облагането или необлагането с данък на обезщетенията, които се изплащат при прекратяване на трудово правоотношение:

 

Източник: ИК Труд и право, Информационен бюлетин по труда

Автор: Лариса ТОДОРОВА, държавен експерт в МТСП

 

Извършване на корекции в разплащателните ведомости за заплати и в Декларация обр. 1 при представяне на болнични листи след начисляване и изплащане на заплатите за съответния месец

Публикувано на

1. Как следва да бъдат отразени дните и сумата за времето на нетрудоспособност на осигуреното лицето в месец март/2011 г. във ведомостта и в Декларация обр. 1, ако болничният лист е за 2010 г, т.е. представен е след като месеца, за който се отнася е приключен?

2. По какъв начин следва да се отразят същите данни, ако са за периода 26.02.2010 г. – 03.03.2010 г.?

3. Как следва да бъдат отразени болнични за м. декември 2010 г във ведомостта за месец януари 2011 г., ако всички плащания за 2010 г. са изплатени до 18.12.2010 г.?

При така изложената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на Наредба № Н – 8 от 29 декември 2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (обн. ДВ бр. 1/2006 г., изм. ДВ бр. 7/2007 г.) се изразява следното становище:

Декларация обр. № 1 съдържа данни за социално, здравно осигуряване, допълнително задължително пенсионно осигуряване, учителски пенсионен фонд, фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите” на осигурените лица и облагаемия доход по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ). Представянето на болнични листи за предходен месец ще доведе до промяна на вече подадени данни за същия месец. Данните за представения болничен лист следва да се отразят в месеца, за който се отнасят. Затова е необходимо да се направи корекция на вече обработените и съхранени данни в Персоналния регистър за този предходен месец. Последните ще бъдат в посока на намаление на дохода, върху който се дължат социални вноски, респективно тези, върху който се дължат здравни вноски, тъй като се променя основанието за тях.

В конкретните примери, за които са поставени въпросите, спазвайки указанията по Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 на Наредба № Н – 8, следва да се направят следните корекции:

Ако болничният лист е за 2010г., за съответния месец на 2010г. следва да се изготви и подаде коригираща декларация обр. 1 със следните данни:

  • В т. 1 се записва кода за корекция;
  • В т. 16.1 ще се намали броя на отработените дни с осигурителни вноски с дните във временна нетрудоспособност;
  • В т. 16.2 се отразяват действителните дни във временна нетрудоспособност;
  • В т. 17 се посочва размера на платеното парично обезщетение, върху което се дължат здравни вноски;
  • В т. 17.2 се записва дохода, от който е определено паричното обезщетение за периодите на временна нетрудоспособност;
  • В т. 21 следва да се намали размера на осигурителния доход с този, който е начислен за дните във временна нетрудоспособност;
  • В т. 29 следва да се отрази брутното трудово възнаграждение за действително отработените дни;

Освен коригираните се попълват и всички останали реквизити с данните от подадената преди това декларация.

Когато болничният лист обхваща период от два и повече месеца, корекция на данните се извършва за всеки от месеците.

Следва да имате предвид, че когато за един и същ месец осигурителят е подал повече от една декларация за едно лице с попълнени различни кодове в т. 12 „Вид осигурен” и се налага да се коригира една от декларациите, едновременно с коригиращата се подават отново и другите.

Корекциите във ведомостта за късно представени болнични листи за предходни периоди следва да се извършат в текущия месец. Същите следва да се направят по начин, който да отразява действителното разпределение на дните и съответстващите се плащания за тях, върху които следва да се начислят и внесат задължителните осигурителни вноски.

Отразяване на корекция за закъснял болничен в Плюс Минус

Последователност на работа:

1. Връщаме се в месеца, за който се отнасят данните в представения болничен лист. Нанасяме данните за отсъствието на база болничния лист, записваме фиша за заплати на служителя. Генерираме файл за декларация образец 1 с коригиращи данни за това лице, от Операции/Декларации Обр. 1 и 6/Корекция – само за маркираните.

2. Отново в месеца, за който се отнася болничния – изтриваме дните на отсъствието от фиша и съответно сумата за сметка на работодател и възстановяваме всички начисления от месеца, така както са изплатени по ведомост.

3. В текущия месец – начисляваме заплатата на лицето при пълен месец /в случай, че няма други отсъствия през месеца/, без да отразяваме болничния лист. Генерираме файл за декларация 1 с редовни данни.

4. В текущия месец – попълваме директно във фиша /без да минаваме през екран „Отсъствия”/ дните временна нетрудоспособност от болничния лист. За целта се използват разплащателни пера 12 Болнични минал месец, съответно 19 Болн. минал месец за с/ка раб-л. На код 19 се вписва ръчно и сумата за работодател, така както е изчислена в месеца, за който се отнася болничния лист.

5. В текущия месец – приспадаме сумата, изплатена в повече като заплата в месеца, за който е късно представения болничен. За целта се използва код 110 ФРЗ от предх. Месеци, като сумата се изчислява и се вписва ръчно.

 

Лице упражнява дейност като ЕТ и едновременно с това е съдружник в ЕООД, където не упражнява трудова дейност. Следва ли лицето да се осигурява и в ЕООД?

Публикувано на

Редът за осигуряване на самоосигуряващите се лица е регламентиран в Наредба за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина /НООСЛБГРЧ/.

Съгласно чл.1, ал.1 от цитираната наредба, задължението за осигуряване еднолични търговци и лицата, упражняващи по регистрация свободна професия възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване.

Аналогичен е и текстът на чл.10 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, съгласно който осигуряването възниква от деня, в който лицата започнат да упражняват трудова дейност по чл.4 и продължава до прекратяването и.

Видно от цитираните разпоредби, на осигуряване подлежат единствено лицата, които упражняват трудова дейност.

Започването, прекъсването, възобновяването или прекратяването на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се установяват с декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП), подадена до компетентната териториална дирекция на НАП и подписана от самоосигуряващото се лице в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството, съгласно разпоредбата на чл.1, ал.2 от Наредбата.

На основание чл.2, ал.3 самоосигуряващите се лица, които извършват дейности на различни основания, внасят авансовите си вноски за едно от основанията по избор на лицето. При промяна на основанието или идентификационния код, по който се провежда осигуряването, се подава декларация по утвърдения образец.

В конкретния случай, лицето упражнява трудова дейност единствено в качеството си на едноличен търговец и следва да продължи да се осигурява по съответния ред. В случай, че започне да упражнява дейност и като съдружник в ООД, доходът, който ще получи в качеството си на самоосигуряващо се лице ще отрази в годишната данъчна декларация за 2009година и ще направи годишно изравняване на дохода, съгласно разпоредбата на чл.6, ал.8 от Кодекса за социално осигуряване и чл.2, ал.4 от НООСЛБГРЧ.

Окончателният размер на осигурителния доход на самоосигуряващите се лица се определя по данъчната декларация. Осигурителните вноски се внасят в размерите, определени за фонд „Пенсии“ и за допълнително задължително пенсионно осигуряване в срока за подаване на данъчната декларация, като се изчисляват помесечно върху разликата между избрания осигурителен доход и средномесечния осигурителен доход за периода, за който е упражнявана дейността през предходната календарна година, но не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната календарна година.

Източник на информацията: Документ № 5_20-00-342/18.03.2009г., ОУИ София

 

Нови моменти при авансово облагане по чл. 43 ЗДДФЛ на доходи по граждански договори, изплащани от предприятие

Публикувано на

Източник на информацията: сп. „Финанси и право“ бр.02/2009, ИК Труд и право

От 01.01.2009 г. предприятие, изплащащо доходи по чл. 29 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ)1, т.е. доходи, известни в практиката като доходи по граждански договори, процедира по различен начин в зависимост от това дали доходът се изплаща на самоосигуряващо се лице по смисъла на Кодекса за социално осигуряване (КСО), потвърдило това обстоятелство писмено, или не.

Авансово облагане при изплащане на доходи на самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО, потвърдило това писмено
Задължения на платеца на дохода
При условие че предприятието2 изплаща доход на самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО, изрично потвърдило това обстоятелство писмено с декларация по реда на чл. 43, ал. 5 ЗДДФЛ, предприятието – платец на дохода:
- не изготвя Сметка за изплатени суми по реда на чл. 45, ал. 4 ЗДДФЛ;
- не удържа авансов данък (както бе до 31.12.2008 г.), а изплаща брутния доход на лицето (чл. 43, ал. 5 ЗДДФЛ).
Ще припомним, че по смисъла на КСО статут на самоосигуряващи се лица имат: лицата, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводителите, както и собствениците или съдружниците в търговски или в неперсонифицирани дружества, и едноличните търговци.
Промененият режим на изплащане на доходи на самоосигуряващи се лица по смисъла на КСО се съпътства с изискване платецът на дохода да получи от самоосигуряващото се лице:
- писмена декларация по реда на чл. 43, ал. 5 ЗДДФЛ, че е самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО. Декларацията, според нас, следва да се предоставя от самоосигуряващото се лице при всяко изплащане на дохода, тъй като статутът “самоосигуряващо се лице” не се придобива за определен срок и винаги може да бъде променен в рамките на годината;
- документ, заместващ Сметката за изплатени суми, чрез който да се оформи счетоводно придобитият доход. Изготвените от платеца на дохода разходен касов ордер или платежен документ за банков превод, не са достатъчни.
Нека разгледаме всеки от тези два типа документи.
В ЗДДФЛ липсва изискване декларацията от самоосигуряващото се лице да е по образец, утвърден от министъра на финансите (чл. 43, ал. 5 и чл. 64 ЗДДФЛ, по аргумент от противното). Тя е в свободен стил. Може да бъде наречена “Декларация по чл. 43, ал. 5 ЗДДФЛ”, като в нея лицето, идентифицирайки се с трите си имена, данни по лична карта, постоянен адрес, ЕГН и ЕИК по БУЛСТАТ, декларира, че е самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО.

Възможен е следният примерен образец на декларация:

 

Изискванията по отношение на документирането и отчитането на придобития доход са регламентирани в чл. 9 ЗДДФЛ. Този член се състои от три алинеи:

  • алинея 1 – данъчно задължените лица са длъжни да регистрират и отчитат извършените продажби на стоки и услуги чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство по ред, определен с наредба на министъра на финансите, освен когато заплащането се извършва по банков път, или чрез прихващане (има се предвид Наредба № Н-18 на МФ от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства – б.а.);
  • алинея 2 – данъчно задължените лица, които не са длъжни да издават фискална касова бележка от фискално устройство съгласно ал. 1, издават документ за придобитите от тях доходи от източници по чл. 10, ал. 1, т. 3 (доходи от друга стопанска дейност по чл. 29 ЗДДФЛ, т.е. т.нар. доходи по граждански договори) и т. 4 (доходи от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество), съдържащ реквизитите по чл. 7, ал. 1 от Закона за счетоводството (ЗСч);
  • алинея 3 – разпоредбите на ал. 2 не се прилагат за доходи, за които при придобиването им платецът на дохода издава предвидения в този закон формуляр “Сметка за изплатени суми” или доходът е обложен с окончателен данък по реда на глава шеста (например, при доходи, обложени с данък върху дивидентите, или доходи на чуждестранни физически лица, обложени с данък при източника – б.а.).

Ще анализираме изискването за документиране и отчитане, започвайки от разпоредбата на ал. 2. Тя се отнася за лицата, които не са длъжни да издават фискална касова бележка при продажби на стоки и услуги.
Според чл. 4 от Наредба № Н-18 на МФ от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, само при четири случая физическите лица, получили доходи в брой, не издават касови бележки, а именно, ако те са:

  • лица, упражняващи свободна професия. По смисъла на т. 7 от § 1 на ДР на наредбата “лица, упражняващи свободна професия” са: експерт-счетоводителите; данъчните консултанти; одиторите; адвокатите, нотариусите и други юридически консултанти; представителите по индустриална собственост; оценителите на движимо и недвижимо имущество и на цели предприятия; преводачите; инженерите и техническите ръководители; архитектите; дейците на културата, образованието, изкуството и науката, включително и изобретателите; вещите лица и други лица, осъществяващи за своя сметка професионална дейност;
  • физически лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон (ТЗ), извършващи продажби на собствена и непреработена селскостопанска продукция, с изключение на продажби във или от търговски обекти в лицензираните стокови борси и тържища, или закрити помещения, като магазин, складове или други подобни;
  • лица, упражняващи занаят по смисъла на Закона за занаятите, с изключение на автомонтьорство и автосервизни услуги и при условие че лицата са занаятчии – пенсионери по инвалидност или за осигурителен стаж и възраст, които извършват услугите с личен труд и не са търговци по смисъла на Т3;
  • наемодатели – физически лица, които не са търговци по смисъла на ТЗ, включително отдаващите под наем складови помещения.

Посочените лица не следва да издават и касови бележки от кочан.
Следователно, при изплащане на доходи по граждански договори на посочените лица, при условие че те потвърдят, че са самоосигуряващи се лица по смисъла на КСО, доколкото вече не следва да им се издава Сметка за изплатени суми, самите получатели на дохода, на основание на чл. 9, ал. 2 ЗДДФЛ, следва да издават първичен документ по смисъла на ЗСч за извършените услуги/продадените стоки, съдържащ реквизитите на чл. 7, ал. 1 ЗСч (чл. 9, ал. 2 ЗДДФЛ). Ще допълним, че не е задължително да се издава фактура, ако лицето не е регистрирано по ЗДДС, тъй като според чл. 113, ал. 3, т. 7 ЗДДС фактура може да не се издава за доставки, осъществени от нерегистрирани по закона физически лица, различни от еднолични търговци, когато за извършените от тях доставки:
а) се издава документ по реда на специален закон,
или
б) се издава Сметка за изплатени суми, или документ по чл. 9ЗДДФЛ, или
в) издаването на документ не е задължително, съгласно Закона за данъците върху доходите на физическите лица (например при доходи, облагани с окончателни данъци, каквито са доходите от дивиденти и доходите на чуждестранни физически лица – б.а.).
Ще припомним,че адвокатите и нотариусите издават еднотипни документи (Договор за правно съдействие и защита или Сметка по чл. 89 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност). При останалите лица обаче липсват подобни фиксирани образци.
Следователно, при извършване на услуги с личен труд или продажби на стоки (например селскостопански, рибни или горски продукти), облагани по реда на чл. 29 ЗДДФЛ, няма значение какъв ще бъде документът, издаден от получателя на дохода – договор за услуга, разписка или просто обикновена фактура от кочан. Важното е той да съдържа реквизитите на чл. 7, ал. 1 ЗСч, а именно:
1. наименование и номер, съдържащ само арабски цифри;
2. дата на издаване;
3. наименование, адрес и номер за идентификация по чл. 84 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) на издателя и получателя. Според чл. 84 ДОПК, това означава, че по отношение на получателя на дохода, издаващ документа, идентификацията на вписаните в регистър БУЛСТАТ лица се извършва чрез единен идентификационен код БУЛСТАТ, а идентификацията на физически лица, които не са вписани в търговския регистър, съответно в регистър БУЛСТАТ, се извършва чрез единния граждански номер или личния номер на чужденец.Лицата, които не попадат в тези случаи, се идентифицират чрез служебен номер;
4. предмет и стойностно изражение на стопанската операция;
5. име и фамилия на съставителя, т.е. на получателя на дохода.
Следователно, при изплащане на доходи на самоосигуряващи се лица, които според цитирания по-горе чл. 4 от Наредба № Н-18 не следва да издават касови бележки от фискално устройство, платецът на дохода следва да разполага с два документа, предоставени от получателя на дохода:

  • декларация по чл. 43, ал. 5 ЗДДФЛ, че лицето е самоосигуряващо се по смисъла на КСО;
  • ;първичен документ по смисъла на чл. 7 ЗСч, заместващ Сметката за изплатени суми. Според нас, ако лицето не е адвокат или нотариус, е най-удачно да си купи кочан с обикновени фактури, чрез който да документира придобития доход.

Самоосигуряващи се лица по смисъла на КСО обаче, не са само лицата, упражняващи свободни професии, земеделците и занаятчиите по Закона за занаятите, за които изрично е предвидено, че при плащане в брой във или от търговски обект не следва да издават касови бележки. Такива са и собствениците или съдружниците в търговски или в неперсонифицирани дружества, и едноличните търговци. Ако собственик или съдружник в търговско или в неперсонифицирано дружество (гражданско дружество) извършва дейност с личен труд в дружеството или в полза на друго лице и за това получава доходи по граждански договори по реда на чл. 29 ЗДДФЛ, е спорно дали не следва да издава касови бележки от фискално устройство. Същото се отнася и за собственик на предприятие на ЕТ, който извършва услуга с личен труд като физическо лице извън предмета на дейност на предприятието на ЕТ (например собственик на ЕТ с предмет на дейност “търговия на дребно” извършва консултантска услуга като физическо лице на друго предприятие).
Действително лицата, извършващи услуги с личен труд, не са търговци по смисъла на ТЗ (чл. 2, т. 2 ТЗ), но никъде в Наредба № Н-18 изрично не е посочено, че по принцип касови бележки не се издават от лица, които не са търговци по смисъла на ТЗ3. Регламентирано е, че “всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (ФУ), освен когато плащането се извършва по банков път” (чл. 3 от Наредба № Н-18), след което в чл. 4 са посочени изключенията, част от които, доколкото засягат доходи по чл. 29 ЗДДФЛ, са цитирани по-горе.
Имайки предвид, че тълкуването на понятието търговски обект 4 е много разтегливо и извършването на услуга с личен труд в офиса на фирмата не е невъзможно да се изтълкува като продажба на услуга във или от търговски обект, според нас, е по-предпазливо на собствениците и съдружниците, самоосигуряващи се лица по смисъла на КСО, извършващи услуги с личен труд (ако не попадат в изключенията на чл. 4 от наредбата, посочени по-горе) до изясняване на въпроса от приходните органи – изисква ли се при тези лица издаване на касови бележки от ФУ или не, да им се плаща по банков път. (При плащане по банков път, освен декларацията по чл. 43, ал. 5 ЗДДФЛ, те следва да издават първичен документ по смисъла на ЗСч, разгледан по-горе.)
Задължения на самоосигуряващото се по смисъла на КСО лице
От 01.01.2009 г. самоосигуряващо се лице – получател на дохода (декларирало писмено това обстоятелство пред платеца на дохода) само определя и внася авансов данък върху придобития доход (чл. 43, ал. 6 ЗДДФЛ), независимо от това кой е платецът на дохода (предприятие, или което и да е физическо лице). Данъкът (10 на сто) се определя върху разликата между облагаемия доход и вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка за месеците на тримесечието, през което е придобит облагаемият доход (чл. 43, ал. 1 ЗДДФЛ). Имат се предвид осигурителните вноски, дължими авансово от самоосигуряващите се лица по реда на чл. 6, ал. 7, т. 1 КСО5. Ще обърнем внимание, че не се имат предвид внесените, а дължимите авансово осигурителни вноски – независимо от това дали са внесени през съответното тримесечие. Очевидно, идеята е, че лицето рано или късно ще внесе тези вноски, така че те трябва да се вземат предвид при авансовото облагане. (Аналогично третиране е възприето от години при годишното облагане на самоосигуряващите се лица – чл. 30 ЗДДФЛ6). Определеният от самоосигуряващото се лице данък за съответното тримесечие се внася в сроковете и по реда на чл. 67, ал. 1 и 2 и чл. 68 ЗДДФЛ (чл. 43, ал. 7 ЗДДФЛ). Това означава, че:

  • данъкът се внася тримесечно от придобилите доходите лица – до 15-о число на месеца, следващ тримесечието (чл. 67, ал. 1 ЗДДФЛ). Изрично е посочено, че за четвъртото тримесечие данък не се дължи (чл. 67, ал. 2, във връзка с чл. 43, ал. 6 ЗДДФЛ). (Ако самоосигуряващото се лице получава всичките си доходи в периода от 01.10. до 31.12., то не би дължало авансов данък.) С други думи, данъкът се внася:

- за доходите, придобити през първото тримесечие – до 15.04.;
- за доходите, придобити през второто тримесечие – до 15.07. и
- за доходите, придобити през третото тримесечие – до 15.10.
За невнесения в срок данък се дължи лихва. Доколкото става въпрос за лихва върху авансов данък, лихвата се дължи само до 31.12. на съответната година, за която се отнасят вноските (чл. 175, ал. 2, т. 2 ДОПК);

  • данъкът се внася в републиканския бюджет по сметка на териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по постоянния адрес на лицето (чл. 68, ал. 1 ЗДДФЛ).

Ще обърнем внимание, че при определяне на авансовия данък, ако самоосигуряващото лице е с 50 и над 50 на сто намалена работоспособност, то дължи авансово данък, след като облагаемият му доход (т.е. придобитият доход, намален с нормативните разходи) от всички източници на доход, придобит от началото на годината и подлежащ на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа, т.е. с данък 10 на сто7, намален с удържаните или внесените за сметка на лицето задължителни осигурителни вноски, превиши размера на годишното данъчно облекчение за лице с увреждане – 7920 лв. (чл. 43, ал. 2 ЗДДФЛ).
Ще илюстрираме процедурата на авансово облагане на самоосигуряващите се лица, в сила от 01.01.2009 г., със следния пример.

Пример:
От 01.01. до 31.03.2009 г. адвокат е получил възнаграждения за извършените от него услуги за правна помощ в размер на 6000 лв., от които:
- от предприятие – 4000 лв., като лицето писмено е декларирало обстоятелството, че е самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО и съответно предприятието не му е удържало авансов данък;
- от физически лица – 2000 лв.
От началото на годината лицето няма други доходи. Лицето е родено преди 01.01.1960 г. Декларирало е, че авансово ще се осигурява само за фонд “Пенсии” (18%) и здравно осигуряване (8%) върху минималния осигурителен доход за 2009 г. – 260 лв. Облагаемият доход на лицето за първото тримесечие е 4297,20 лв. (6000 лв. доход – 1500 лв. нормативно признати разходи (6000 лв. х 25%) – 202,80 лв. дължими осигурителни вноски за първо тримесечие (18% + 8%) х 260 лв. х 3 месеца). Дължимият авансов данък за първото тримесечие е 429,72 лв. (4297, 20 лв. х 10%). Аналогично се изчислява авансовият данък за второто и третото тримесечие.
За четвърто тримесечие данък не се дължи.
Ако адвокатът бе с 50 или над 50 на сто намалена работоспособност, според данните от примера, той не би дължал авансово данък за първото тримесечие, тъй като облагаемият му доход от всички източници, придобит от началото на данъчната година (6000 лв. – 6000 лв. х 25%), намален с внесените лични задължителни осигурителни вноски (202,80 лв.), не превишава 7920 лв.
Ще обърнем внимание, че описаната процедура на авансово облагане не зависи от обстоятелството дали лицето е регистрирано по ЗДДС или не8. Тя е една и съща. Просто при наличие на регистрация по ЗДДС обект на облагане са нетните суми (сумите без начисления ДДС) на получените възнаграждения.
Ще допълним, че в случаите, при които лице – получател на доход самт определя данъчното си задължение, то не следва да изготвя Сметка за изплатени суми и Служебна бележка, в която да отрази авансово внесения данък. Такава се изготвя само от платец на доход (чл. 45, ал. 4 ЗДДФЛ). Авансово внесеният данък се документира с вносна бележка. В закона липсва изискване за прилагането й към годишната данъчна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ.

Авансово облагане при изплащане на доходи на лице, което не е потвърдило, че е самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО
От 01.01.2009 г. предприятие, изплащащо доходи по чл. 29 ЗДДФЛ, т.е. доходи, известни в практиката като доходи по граждански договори, издава Сметка за изплатени суми по реда на чл. 45, ал. 4 ЗДДФЛ и респективно удържа авансов данък само ако получателят на дохода не му подпише декларация, че е самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО. Това означава, че платецът на доходи по граждански договори има ангажимент да издава Сметка за изплатени суми по реда на чл. 45, ал. 4 ЗДДФЛ в два случая:
- изплащане доход на лице, което не е самоосигуряващо се по смисъла на КСО.
Например на лице, което работи по трудов договор и едновременно с това извършва услуги с личен труд по граждански договор, или на лице, включително на пенсионер, което от време на време извършва услуги с личен труд по извънтрудови правоотношения (граждански договор);
- изплащане доход на лице, което е самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО, но не е потвърдило това обстоятелство с декларация по реда на чл. 43, ал. 5 ЗДДФЛ.
В посочените случаи платецът на дохода процедира по един и същ начин9:

  • издава задължително Сметка за изплатени суми на основание на чл. 45, ал. 4 ЗДДФЛ. Актуалният за 2009 г. образец на Сметката за изплатени суми е утвърден със Заповед на министъра на финансите ЗМФ № 2254 от 30.12.2008 г. и е обнародван в ДВ, бр. 5 от 20.01.2009 г. Той може да бъде изтеглен и от интернет-страницата на НАП;
  • удържа авансов данък, освен на лице с увреждане 50 и над 50 на сто, ако същото потвърди, че от началото на годината досега доходът му от всички източници на доход, подлежащ на облагане с данък 10 на сто10, намален с нормативно признатите разходи и удържаните/внесените лични осигурителни вноски, не превишава размера на годишното данъчно облекчение за лице с увреждане – 7920 лв. За да не се удържи данък обаче, на платеца следва да бъде предоставено (еднократно) копие на валиден документ от ТЕЛК/НЕЛК към датата на изплащане на дохода (чл. 43, ал. 9 ЗДДФЛ);
  • ;удържа осигурителни вноски по общия ред, с изключение на случаите, изрично посочени в образеца на Сметката за изплатени суми, т.е. само ако лицето е потвърдило, че е осигурено върху максималния месечен осигурителен доход за годината (за 2009 г. – 2000 лв.) без възнаграждението по тази сметка или е пенсионер, или по принцип върху получения доход не следва да се удържат осигурителни вноски (например при доходи от авторски възнаграждения). Ако самоосигуряващо се лице не представи писмена декларация, че е самоосигуряващо се по смисъла на КСО, следва да му се удържат осигурителни вноски по общия ред, освен ако не са налице посочените по-горе изключения. Липсва възможност предприятието – платец на дохода, при попълване на Сметката за изплатени суми да не удържа осигурителни вноски поради обстоятелството, че получателят на дохода е самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО.

Ще обърнем внимание, че дори и предприятието – платец на дохода да знае, че лицето е самоосигуряващо се по смисъла на КСО, ако то не му представи писмена декларация за това обстоятелство – процедира по описания по-горе ред, т.е. данъкът върху възнаграждението следва да се удържи на общо основание (освен ако лицето е с увреждане 50 и над 50 на сто и с доходи до 7920 лв.).
При неудържането на данъка ще му бъде наложена глоба или имуществена санкция до 1000 лв. по реда на чл. 81 ЗДДФЛ.

Доц. д-р Людмила МЕРМЕРСКА, данъчен консултант
__________________
1 Доходите, облагани по реда на чл. 29 ЗДДФЛ, са доходите от стопанска дейност на физическите лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон, а именно:
- доходите от продажба на произведени, преработени или непреработени продукти от селското стопанство, (включително от продажба на произведена декоративна растителност), от горското стопанство (включително от събиране на диворастящи билки, гъби и плодове), от ловното и рибното стопанство;
- авторските и лицензионните възнаграждения, включително доходите, получени от продажба на изобретения на науката, или произведения на културата и изкуството от техните автори, както и възнагражденията за изпълнения на артисти-изпълнители;
- доходите от упражняване на занаят, които не се облагат с патентен данък по реда на Закона за местните данъци и такси;
- доходите от упражняване на свободна професия или възнагражденията по извънтрудови правоотношения.
2 Аналогична процедура се прилага и от самоосигуряващо се лице – платец на доход по чл. 29 ЗДДФЛ. Например, ако нотариус, адвокат или медицински специалист заплаща възнаграждения по граждански договори на други самоосигуряващи се лица по смисъла на КСО, писмено потвърдили това пред него.
3 Изискването лицата да не са търговци по смисъла на ТЗ, за да не издават касови бележки, е визирано само в определени случаи – при продажба на собствена и непреработена селскостопанска продукция, при лица, упражняващи занаят по смисъла на Закона за занаятите и наемодатели – физически лица.
4 Според чл. 2 от Наредба № Н-18 “търговски обекти” са тези по § 1, т. 41от Допълнителната разпоредба на Закона за данък върху добавената стойност, а именно: “търговски обект” е всяко място, помещение или съоръжение (например: маси, сергии и други подобни) на открито или под навеси, във или от което се извършват продажби на стоки или услуги, независимо че помещението или съоръжението може да служи същевременно и за други цели (например: офис, жилище или други подобни), да е част от притежаван недвижим имот (например: гараж, мазе, стая или други подобни) или да е производствен склад или превозно средство, от което се извършват продажби.
5 Според чл. 6, ал. 7, т. 1 ЗДДФЛ самоосигуряващите се лица дължат авансово вноски върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година (чл. 6, ал. 7, т. 1 КСО).
6 Според чл. 30 ЗДДФЛ годишната данъчна основа се определя, като облагаемият доход по чл. 29 от друга стопанска дейност, придобит през данъчната година, се намалява с вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за данъчната година за своя сметка. Отново не се визират внесени осигурителни вноски, а само дължими вноски.
7 Имат се предвид всички облагаеми доходи от началото на годината, без доходите от дейност като ЕТ, доходите, облагани с окончателен данък (например данък върху дивидентите), и доходите, облагани с патентен данък по реда на ЗМДТ.
8 Наличието или липсата на регистрация по ЗДДС е без значение за данъчното третиране на доходите на лице, упражняващо свободна професия(например, адвокат, нотариус, частен съдебен изпълнител, архитект, одитор и т.н.) както авансово, така и годишно – при регистрация задължително или доброволно по ЗДДС, начинът на данъчно третиране на доходите не се променя. Облагаемият доход се определя, като от тримесечните/годишните доходи нетни доходи (доходите без ДДС) се приспадат 25 на сто нормативно признати разходи (35 на сто за 2007 г.). С други думи, данъчното задължение по реда на ЗДДФЛ би било едно и също независимо от това дали лицето, упражняващо свободна професия, е регистрирано, или не по ЗДДС (вж. писмо № 24-31-43 от 31.01.2008 г. на ЦУ на НАП).
9 Аналогична процедура се прилага и от самоосигуряващо се лице – платец на доход по чл. 29 ЗДДФЛ. Например, ако нотариус, адвокат или медицински специалист заплаща възнаграждения по граждански договори на свои сътрудници.
10 Имат се предвид всички облагаеми доходи от началото на годината без доходите от дейност като ЕТ, доходи, облагани с окончателен данък (например, данък върху дивидентите) и доходи, облагани с патентен данък по реда на ЗМДТ.

Осигуряване на самоосигуряващо се лице, при започване на дейност в средата на месеца

Публикувано на

Въпрос:

Следва ли самоосигуряващо се лице да внася осигурителни вноски за себе си до края на месеца, през който е започнал трудовата си дейност или от началото на следващия пълен календарен месец /разпоредба на чл. 4, ал. 4 от Наредба № Н-8/?

Отговор:

Съгласно чл. 10 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 от същия кодекс и продължава до прекратяването й. В този смисъл е и разпоредба на чл. 1, ал. 1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина. Съгласно ал. 2 на същия член започването, прекъсването, възобновяването или прекратяването на трудовата дейност се установяват с декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП), подадена до компетентната териториална дирекция на НАП и подписана от самоосигуряващото се лице в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството.

На основание чл. 5, ал. 6 от КСО Наредба № Н-8 от 29 декември 2005 г. урежда съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица. С чл. 4 от Наредбата се създава възможност за лицата, които внасят осигурителни вноски изцяло за своя сметка да могат да подават еднократно декларация образец № 1 „Данни за осигуреното лице“ за всяка календарна година. Право да подават еднократно декларация образец № 1 имат само самоосигуряващите, които са избрали да се осигуряват само за пенсия. Декларацията се подава до 20 – ти февруари за всяка календарна година в случай, че осигуряването продължава от предходната година или е възникнало от първи януари на текущата година. В декларацията се попълват данни за месец януари, като в т. 12. „Вид осигурен“ се попълва код 22. В точка 21 се попълва избраният месечен осигурителен доход, върху който тези лица ще внасят текущо през годината осигурителните си вноски. Когато лицето прекъсне или прекрати дейност е необходимо да подаде нова декларация образец № 1 не по-късно от 10 дни след внасяне на дължимите осигурителни вноски за последния месец, за който е подлежало на осигуряване, като задължително попълва точка 15 „Ден, от който осигуряването е прекратено“.

Разпоредбата на чл. 4, ал. 4 от Наредба № Н-8 гласи:

„При започване или възобновяване на трудова дейност, или при промяна на осигурителния доход се подава декларация образец № 1 за първия пълен календарен месец, зачетен за осигурителен стаж, но не по-късно от 10 дни след внасяне на дължимите осигурителни вноски.”

Следователно еднократно декларация образец № 1 може да се подаде и при започване или възобновяване на трудова дейност в течение на календарната година. Декларацията се подава с попълнени данни с код 22 за първия пълен календарен месец, зачетен за осигурителен стаж, за който са внесени дължимите осигурителни вноски.

Данните за самоосигуряващите се лица, подали еднократно декларация образец № 1 се въвеждат в регистъра на осигурените лица за следващите месеци въз основа на информацията от платежните документи за внесените осигурителни вноски.

В заключение следва да отбележим, че изискването данните в декларация образец № 1 за самоосигуряващото се лице с код 22 да се подава за първия пълен календарен месец не означава, че от същия месец лицето следва да внася осигурителни вноски. Осигурителните вноски са дължими от датата на започване на трудовата дейност, а тя може да бъде и през календарния месец. Данните за осигуряването на лицето за тази част от месеца обаче се подават с декларация образец № 1 с код 12 в т. 12 „Вид осигурен” и дата на започване на осигуряването в т. 14 „Ден, от който осигуряването е възникнало” в срок не по-късно от 10 дни след внасяне на дължимите осигурителни вноски.

Източници:

- КСО

- Наредба № Н-8

- Информационна система на НАП „Въпроси и отговори”

 

Данъчни облекчения за доброволно осигуряване и застраховане. Данъчно третиране при обратно получаване на доходите от тези източници.

Публикувано на

І. Данъчни облекчения за доброволно осигуряване и застраховане в случаите на доходи от трудови правоотношения и на възнаграждения по извънтрудови правоотношения.

Авансово облагане:

На основание чл. 19, ал. 2 от ЗДДФЛ, месечната данъчна основа по чл. 42, ал. 2 за доходи от трудови правоотношения се намалява с направените през месеца чрез работодател лични вноски за допълнително доброволно осигуряване в общ размер до 10 на сто от месечната данъчна основа по чл. 42, ал. 2, както и с внесените през месеца за сметка на лицето лични вноски за доброволно здравно осигуряване и премии/вноски по договори за застраховки „Живот“ в общ размер до 10 на сто от месечната данъчна основа по чл. 42, ал. 2.

Годишно облагане:

На основание чл. 19, ал. 1 от ЗДДФЛ, сумата от годишните данъчни основи по чл. 17 се намалява с направените през годината лични вноски за допълнително доброволно осигуряване в общ размер до 10 на сто от сумата от годишните данъчни основи по чл. 17, както и с внесените през годината лични вноски за доброволно здравно осигуряване и премии/вноски по договори за застраховки „Живот“ в общ размер до 10 на сто от сумата от годишните данъчни основи по чл. 17.

Данъчните облекчения за доброволно осигуряване и застраховане могат да се ползват, както с подаване на годишна данъчна декларация, така и при авансовото облагане на доходите от трудови правоотношения и при годишното определяне на данъка от работодател по основно трудово правоотношение към 31 декември на данъчната година. В тези случаи данъчните облекчения за доброволно осигуряване и застраховане се ползват, при условие, че сумите са удържани от работодателя при изплащане на дохода от трудово правоотношение. Когато сумите не са удържани от работодателя, данъчните облекчения могат да се ползват по общия ред – с подаване на годишна данъчна декларация.

Ако през годината са придобити доходи от трудови правоотношения и възнаграждения по извънтрудови правоотношения, подаването на годишна данъчна декларация е задължително, включително, когато годишният размер на данъка за доходите от трудови правоотношения е определен от работодател по основно трудово правоотношение към 31 декември на данъчната година. В този случаи данъчните облекчения за доброволно осигуряване и застраховане могат да се ползват от сумата от годишните данъчни основи за двата вида доходи.

Ползването на предвидените в ЗДДФЛ данъчни облекчения е право, а не задължение. Ето защо, въпрос на личен избор е дали ще се ползва данъчно облекчение за доброволно осигуряване и застраховане или как ще се ползва – чрез работодателя и/или с подаване на годишна данъчна декларация.

ІІ. Данъчно третиране на облагаемите доходи от допълнително доброволно осигуряване, от доброволно здравно осигуряване и от застраховки „Живот“.

По силата на чл.38, ал.8 от ЗДДФЛ, с окончателен данък се облага брутната сума на облагаемите доходи от допълнително доброволно осигуряване, от доброволно здравно осигуряване и от застраховки „Живот“, придобити на датата на:

- обратно получаване на внесените суми за застраховки „Живот“;

- обратно получаване на внесените суми за доброволно здравно осигуряване, с
изключение на случаите на възстановяване на разходи за здравно обслужване и
предоставяне на здравни услуги и стоки на осигуреното лице при настъпване на
предвидените в здравноосигурителните договори случаи;

- получаване на внесените суми за допълнително доброволно осигуряване преди
придобиване право на допълнителна пенсия;

- прехвърляне на суми от индивидуална партида по партида на трето лице;

- изменение на застрахователния договор, за който е ползвано облекчение по чл.
19, в договор, за който не може да се ползва посоченото облекчение;

- усвояване на сумите по застрахователен договор за погасяване на заем, когато
застраховка „Живот“ се ползва за обезпечение на задължение на физическото лице.

Окончателният данък се определя и удържа от платеца на дохода. Считано от 1 януари 2008 г., ставката на окончателния данък е 10 на сто. Ставката на данъка е 7 на сто за доходите в случаите на получаване на суми след изтичане срока на договора за застраховка „Живот“, който е 15 или повече години (чл.46 от ЗДДФЛ).

Съгласно чл.38, ал.9 от ЗДДФЛ не се облагат с окончателен данък облагаемите доходи от допълнително доброволно осигуряване, от доброволно здравно осигуряване и от застраховки „Живот“, съответстващи на частта от вноските/премиите, за които не е ползвано данъчно облекчение.

Гореизброените правила се отнасят до данъчното третиране на облагаемите доходи от допълнително доброволно осигуряване, от доброволно здравно осигуряване

и от застраховки „Живот“. В тази връзка е необходимо уточнението, че по силата на чл.13 от ЗДДФЛ, не са облагаеми:

- доходите от допълнително доброволно осигуряване, получени след
придобиване право на допълнителна пенсия;

доходите от инвестиции на техническите резерви, получени по застрахователни договори;

- доходите от инвестиции на активите на фондовете за допълнително пенсионно
осигуряване, разпределени по индивидуалните партиди на осигурените лица;

- застрахователните обезщетения, когато е настъпило застрахователно събитие.
По аргумент от чл.52, т.2 от ЗДДФЛ тези необлагаеми доходи не се декларират в годишната данъчна декларация.

Източници:

- ЗДДФЛ

- Информационна система на НАП „Въпроси и отговори”

Дължими осигурителни вноски върху сумите за работно облекло

Публикувано на

Източник: „Въпроси и отговори“ НАП, Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски

Поставен въпрос: Дължат ли се осигурителни вноски върху допълнителното възнаграждение за работно облекло и следва ли то да бъде зачетено за осигурителен доход?

Отговор НАП: Съгласно чл.1, ал. 7, т. 4 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски (в редакцията след изм. – ДВ, бр. 21 от 2004 г.) не се изчисляват и внасят осигурителни вноски върху стойността на работното, униформеното и представителното облекло, предоставено при условия и по ред, предвидени в нормативен акт.

Нормативните актове са посочени в Закона за нормативните актове (ЗНА): Конституцията, кодексите и законите са нормативни актове от по-висока степен; Постановленията, правилниците, наредбите и инструкциите са подзаконови нормативни актове.

Разпоредбите относно правото на работно, униформено и представително облекло на определен кръг лица, се съдържат в нормативните актове, които регулират обществените отношения в съответната област – кодекс или закон. Когато работното, униформеното или представителното облекло се предоставят по силата на подзаконов нормативен акт (постановление, наредба, правилник или инструкция), неговото издаване трябва изрично да бъде предвидено в нормативен акт от по-висока степен.

Трудовите отношения между работника или служителя и работодателя и отношенията, които са непосредствено свързани с тях, се уреждат от Кодекса на труда.

На основание чл. 296, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) работодателят осигурява на работниците и служителите безплатно работно и униформено облекло при условия и по ред, установени от Министерския съвет или в колективния трудов договор (КТД). Работникът или служителят е длъжен да носи работното или униформеното облекло през работното си време и да го опазва като имущество на работодателя (чл. 296, ал. 2 от КТ).

Чл. 296 от КТ е обща разпоредба, с която се установява правото на работниците и служителите на безплатно работно облекло и задължението на работодателя да осигури такова облекло. В същата е посочено, че условията и реда за осигуряване на безплатно работно облекло се установяват от Министерския съвет или в колективен трудов договор, но подзаконовият нормативен акт, който регламентира реда и условията за предоставяне на безплатно работно облекло е Наредбата за безплатното работно и униформено облекло, приета с ПМС № 72/30.12.1986 г.

В чл. 7 от споменатата наредба е определено предназначението на работното облекло – да предпазва личното облекло на работниците и служителите, когато условията на работа налагат това (чл. 7 от наредбата). Работодателят – самостоятелно или съвместно с колективния орган на управление определя списъка на работниците и служителите по професии и длъжности, които имат право на работно облекло (чл. 8 от наредбата). Другите изисквания на наредбата по отношение на безплатното работно облекло – начин за получаването, срокове за износване, отношения между работодателя и работниците и служителите, при напускане на работа преди изтичане срока на износване на работното облекло са конкретзирани в раздел І.

Предвид разпоредбата на чл. 1, ал. 7 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, според която получаването на работно облекло трябва да е изрично предвидено в нормативен акт (закони и актове по прилагането им – правилници, наредби, постановления и инструкции), за да отпадне задължението за работодателя за внасяне на осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване върху равностойността на облеклото, същото следва да бъде предоставено при спазване на условията и реда, регламентирани в Наредбата за безплатното работно и униформено облекло или предвидени в друг нормативен акт, касаещ правото на безплатно работно облекло на определена категория лица.

 

Социално и здравно осигуряване на повече от едно основание

Публикувано на

Всички лица, получаващи доходи на различни основания по чл. 4, ал. 1 от КСО, внасят месечните осигурителни вноски за ДОО върху сбора от получените доходи.

Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от КСО доходът върху, които се дължат осигурителни вноски за ДОО включва всички възнаграждения и други доходи от трудова дейност. На основание чл. 40, ал. 1, т. 6 от ЗЗО за лицата, които получават доходи на различни основания здравноосигурителните вноски се внасят върху сумата от всички доходи.
Лицата, които извършват дейностите, определени в чл. 4, ал. 1 от КСО подлежат на осигуряване за всички осигурени социални рискове. Това са:
1. работниците и служителите, наети на работа за повече от пет работни дни, или 40 часа, през един календарен месец, независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансиране. Лицата, включени в програмите „От социални помощи към осигуряване на заетост“ и „В подкрепа на майчинството“, не се осигуряват за безработица;
2. държавните служители;
3. съдиите, прокурорите, следователите, държавните съдебни изпълнители, съдиите по вписванията и съдебните служители;
4. кадровите военнослужещи по ЗОВСРБ, държавните служители по ЗМВР и ЗИН, държавните служители по Закона за Държавна агенция „Национална сигурност, както и лицата по чл. 69, ал. 5;
5. членовете на кооперации, работещи без трудови правоотношения в кооперацията, не се осигуряват за безработица;
6. работниците и служителите, които работят по втори или по допълнителен трудов договор;
7. изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски дружества, едноличните търговци, неперсонифицираните дружества, както и синдиците и ликвидаторите;
8. упражняващите трудова дейност и получаващи доходи на изборни длъжности, с изключение на лицата по т. 1 и 7, както и служителите с духовно звание на Българската православна църква и други регистрирани вероизповедания по ЗВ.
За всички тези лица, когато през месеца получават доходи на различни основания по чл. 4, ал. 1 от КСО месечните осигурителни вноски за ДОО се внасят върху сбора от доходите, но върху не повече от максималния месечен осигурителен доход. С оглед определяне на максималния месечен осигурителен доход лицето само трябва да определи доходите от кои правоотношения да са с предимство, като се има предвид, че се дава приоритет на доходите с постоянен характер. Определянето се извършва чрез подаване на декларация пред съответния осигурител. По този начин ще се избегне внасяне на осигурителни вноски за ДОО в по-голям размер от определения максимален месечен осигурителен доход.

Най разпространени са случаите, при които лицата, упражняват трудова дейност по повече от едно трудово правоотношение.
Когато работник или служител през месеца работи по основен трудов договор за повече от пет работни дни или 40 часа през календарния месец и същевременно има сключен друг трудов договор със същия или със друг работодател подлежи на осигуряване за всички осигурени социални рискове и по двата трудови договори. Осигурителните вноски се изчисляват върху полученото или начислено възнаграждение, но върху не по-малко от минималния месечен осигурителен доход по основната икономическа дейност на осигурителя за съответна професия, която заема лицето по трудовия договор. На работниците и служителите, които не работят през всички работни дни от месеца или на непълно работни време минималният осигурителен доход се изчислява пропорционално на отработеното време. На лицата, които през месеца работят по основно трудово правоотношение и по втори или допълнителен трудов договор месечният осигурителен доход по двете трудови правоотношения не трябва да надхвърля максималния месечен размер на осигурителния доход. Ако по основното трудово правоотношение лицето е осигурено върху максималния месечен осигурителен доход, при втория работодател осигурителни вноски не се дължат. В тази връзка, работниците и служителите, които работят по допълнителен трудов договор при втория работодател декларират, сумата върху която са внесени осигурителни вноски за работата по другото правоотношение.
Като осигурени за всички осигурени социални рискове по повече от едно трудово правоотношение за времето, през което тези лица са във временна неработоспособност, бременност и раждане имат право на парично обезщетение, което се изчислява от сумата на осигурителния доход при всеки работодател. В тази връзка те трябва да поискат издаване на болничен лист в два или повече екземпляра и да го представят при всеки работодател.

Всеки осигурител подава месечни данни за осигуряването и дължимия данък с декларация обр. № 1 „Данни за осигуреното лице“.
По основния трудов договор данните за осигуряването на лицата, наети на работа по условията на трета категория труд се подават с попълнен код 01 в т. 12 „Вид осигурен“ от декларацията, за работещи по условията на първа категория труд – код 02 и по условията на втора категория труд код 03. За работниците и служителите, наети по втори или допълнителен трудов договор данните се подават винаги с попълнен код 04 в т. 12 „Вид осигурен“ независимо по коя категория труд работи лицето. Когато по втория трудов договор лицето е на подневно отчитане на работното време, но не работи през всички работни дни от месеца задължително се попълват точки 14 „Ден от който осигуряването е започнало“ и т. 15 „Ден от който осигуряването е прекратено“. В точка 14 се попълва първият ден в осигуряване от месеца. В точка 15 се попълва последния ден в осигуряване. Попълнените данни в тези точки трябва да съответстват на броя на дните в осигуряване, попълнени в позиция 2 и 3 на точка 16 „Дни в осигуряване – общо“. При подаване на данни с декларация обр. № 1 и двамата работодатели трябва да отразят дните във временна неработоспособност с право на обезщетение в т. 16.2, съответно в т. 16.5 или т. 16.6 дните в трудова злополука или професионална болест. За първите три дни от неработоспособността и двамата работодатели трябва да изплатят трудово възнаграждение на основание чл. 40, ал. 4 от КСО и да попълнят в декларацията точка 16А „Дни във временна неработоспособност с възнаграждение от работодателя на основание чл. 40, ал. 4 от КСО“. На основание чл. 9, ал. 2, т. 2 от КСО дните в неплатен отпуск за временна неработоспособност и за бременност и раждане се зачитат за осигурителен стаж без осигурителни вноски. През тези периоди лицата не излизат от кръга на осигурените лица и трябва да бъдат отразени при подаване на данни с декларацията. Когато лицето, което работи при двама работодатели е във временна неработоспособност, но няма необходимият осигурителен стаж за изплащане на парично обезщетение и двамата работодатели заплащат за първите три дни от неработоспособносттта трудово възнаграждение на основание чл. 40, ал. 4 от КСО и го отразяват в т. 16А от декларацията. Останалите дни от временната неработоспособност, без право на парично обезщетение се попълват в т. 16.4 „Дни без осигурителни вноски, зачетени за осигурителен стаж“. Дните в отпуск за временна неработоспособност поради бременност и раждане без право на парично обезщетение се попълват в т. 16.3 „Дни за отглеждане на малко дете и в неплатен отпуск за бременност и раждане“.
Всеки осигурител трябва да подаде и данни, свързани със здравното осигуряване на лицето, осигуряването във фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ облагаемият доход и данъкът по чл. 42, ал. 4 от ЗДДФЛ, и нетното възнаграждение за месеца.
* за 2011-та вноски за фонд ГВРС не се дължат

Месечни данни за осигуряването се подават от всеки осигурител и в случаите, при които през месеца по едно от правоотношенията лицето е осигурено върху максималният месечен осигурителен доход и по второто правоотношение за месеца не се дължат осигурителни вноски, като се има предвид следното:
- за лицата, които по основния трудов договор са осигурени върху максималния месечен осигурителен доход при пълна заетост на работното време, а по втория трудов договор са наети за 3 и повече от 3 часа дневно, данните се подават с попълнен код 21 в т. 12 „Вид осигурен“. Тъй като по основния договор те са осигурени върху максималния месечен осигурителен доход, отработените дни през месеца по втория договор се попълват в т. 16.4 „Дни без осигурителни вноски, зачетени за осигурителен стаж“.
- във всички останали случаи данните за осигуряването по втория /или допълнителния/ трудов договор се подават с попълнен код 04 в т. 12 „Вид осигурен“, независимо по коя категория труд работи лицето. Тъй като лицата по основния договор са осигурени върху максималния месечен осигурителен доход, отработените дни през месеца по втория договор се попълват в т. 16.4 „Дни без осигурителни вноски, зачетени за осигурителен стаж“.
И в двата случая, ако лицето е било във временна неработоспособност или бременност и раждане, дните с право на обезщетение се отразяват в т. 16.2, съответно т. 16.5, т. 16.6 и т. 16.А от декларацията за всяко трудово правоотношение. За времето, през което лицето ползва отпуск за отглеждане на малко дете по чл. 164 от КТ по две правоотношения, тези дни се попълват в т. 16.3 от декларацията. Допуска се за времето, през което майка е в отпуск за отглеждане на малко дете по едно от основанията, на другото основание да упражнява трудова дейност. В тези случаи за основанието, на което се упражнява трудова дейност, се подава декларация обр. № 1 по общия ред. И в двата случая не се попълват данни за осигурителния доход, но с оглед определяне на вноските за фонд ГВРС се попълват данни за брутното трудово възнаграждение, както и данни за облагаемия доход.
Следва да се има предвид, че не по този ред се осигуряват работниците и служителите, наети на работа при един или повече работодатели през месеца за не повече от 5 работни дни или 40 часа. На основание чл. 4, ал. 2 от КСО в тези случаи работниците и служителите подлежат на задължително осигуряване само за пенсия и за трудова злополука и професионална болест. За тези лица се внасят осигурителните вноски само за фонд „Пенсии“ и фонд „Трудова злополука и професионална болест“.
За лицата, които работят по повече от едно трудово правоотношение върху дохода върху който се дължат вноски за социално осигуряване всеки работодател внася и здравноосигурителни вноски. Когато лицето е било във временна неработоспособност за периода на неработоспособността работодателите внасят здравноосигурителни вноски върху минималния месечен осигурителен доход, определен за самоосигуряващите се лица, независимо от това дали на лицето е изплатено парично обезщетение.

Често срещани в практиката са и случаите, при които:
- лицата работят по трудов договор и същевременно през месеца получават доходи по договори за управление и контрол на търговски дружества, на еднолични търговци и неперсонифицирани дружества, като синдици и ликвидатори;
- по трудов договор и на изборна длъжност
- по повече от един договор за управление;
- по договор за управление и на изборна длъжност и др.
По всяко от правоотношенията лицата подлежат на осигуряване за всички осигурени социални рискове по предвидения от закона ред. Във всички случаи, при които лицата получават доходи за работа на повече от едно основание по чл. 4, ал. 1 от КСО всеки осигурител трябва да подава и данни за осигуряването с декларация обр. № 1 „Данни за осигуреното лице“ по определения в Наредба Н-8 ред. Лицата, по договори за управление и контрол и лицата на изборни длъжности, които не получават месечни възнаграждения, а възнаграждение само за участие в заседания подлежат на осигуряване за всички осигурени социални рискове само за дните, през които е имало заседание през месеца. За тях задължително в точка 14 „Ден от който осигуряването е възникнало“ и точка 15 „Ден от който осигуряването е прекратено“ се попълват дните, през които са осигурени. Попълнените дни в точка 14 и 15 трябва да отговаря на дните попълнени в позиция 2 и 3 на т. 16 „Дни в осигуряване – общо“. Точното попълване на дните в осигуряване през месеца е от съществено значение за определяне на правото на парично обезщетение и точното изчисляване на размера му.

 

Осигуряване за периода на оставане без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи. Характерни особености при работа с Плюс минус

Публикувано на

На основание чл.9, ал.3, т.2 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, за осигурителен стаж се признава времето, през което работниците и служителите са били без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи-от датата на уволнението до възстановяването им на работа. За този период се внасят вноски за сметка на осигурителя върху последното брутно възнаграждение, ако лицето не е било осигурявано. Ако лицето е било осигурявано, осигурителни вноски се внасят върху разликата между последното брутно възнаграждение и осигурителният доход за периода, ако този доход е по-малък.

Осигурителните вноски за внасят в размерите определени за фонд „Пенсии”, в зависимост от категорията на труда при условията на които е работило лицето преди уволнението.

В случай, че лицето, чието уволнение е признато за незаконно от компетентните органи е работило при условията на първа или втора категория труд се дължат осигурителни вноски за ДЗПО в професионален пенсионен фонд. Тези вноски също са изцяло за сметка на осигурителя.

От 01.01.2003г. възнаграждението, върху които се внасят осигурителни вноски за времето, през което лицата са останали без работа поради уволнение, признато за незаконно от компетентните органи, не може да бъде по-малко от минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя.

Особености при подаване на данни за осигурителен стаж и доход с модул ТРЗ и ЛС на Плюс Минус:

1/ В Персонал/Основни данни се избира вид осигурен 18 – Незаконно уволнени. В полето за вид здравноосигурен се попълва код 30.

2/ В Персонал/Основни данни задължително се попълва параметър Осиг. сума, като там се записва месечния осигурителен доход, върху който осигурителя е длъжен да осигурява лицето за периода от датата на уволнение до датата на възстановяване на работа. Както вече споменахме, ако лицето не е било осигурявано през периода, това е  последното брутно възнаграждение, а в случай че лицето е било осигурявано, положителната разлика между последното брутно възнаграждение и осигурителния доход за периода. Във всички случаи осигурителния доход не може да бъде по-нисък от минималния осигурителен праг за съответната професия в зависимост от икономическата дейност на осигурителя. В параметър Осн. запл. не се попълва нищо.

3/ В Персонал/Основни данни задължително са попълнени параметрите Работно време и Работна седмица.

4/В екран Трудов договор се попълват кодовете по КИД и НКПД за длъжността

 

Осигуряване на лице, на което е отпусната пенсия и има сключен договор за управление и контрол като член на Съвета на директорите в АД

Публикувано на

Източник: Информационна система на НАП „Въпроси и отговори”

ВЪПРОС: Според изложеното в запитването, член на Съвета на директорите в акционерното дружество (АД) има сключен договор за управление с дружеството. Лицето е пенсионер. Приложима ли е разпоредбата на чл. 4, ал. 6 от КСО в този случай?

ОТГОВОР: На основание 4, ал. 1, т. 7 от Кодекса за социално осигуряване (изм. ДВ, бр. 105 от 2006 г.) изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски дружества, едноличните търговци, неперсонифицираните дружества, както и синдиците и ликвидаторите се осигуряват задължително за всички осигурени социални рискове.

Съгласно чл. 1, ал. 5 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски (изм. ДВ, бр. 19 от 2008 г.) осигурителните вноски за лицата, посочени в чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО, се внасят върху полученото или начисленото, но неизплатено брутно възнаграждение, но върху не по-малко от минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя.

За лицата, родени след 31.12.1959 г. се внасят осигурителни вноски и за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд (чл. 127, ал. 1 от КСО). Осигурителните вноски се начисляват върху доходите, за които се дължат вноски за държавното обществено осигуряване (чл. 157, ал. 6 от КСО).

Здравното осигуряване на изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски дружества се извършва по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1 от Закона за здравното осигуряване – на база дохода, върху който се внасят осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване.

Според разпоредбата на чл. 4, ал. 6 от КСО, лицата, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание в случаите, когато упражняват дейностите по ал. 3, т. 1, 2, 4 и 5 по реда на този кодекс.

Изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски дружества се причисляват към групата на осигурените лица, изброени в чл. 4, ал. 1, т. 1-8 от КСО. Упражняваната от тях дейност за целите на общественото осигуряване се третира като дейност по ал. 1, а не по ал. 3 на чл. 4 от КСО.

Предвид изложеното, разпоредбата на чл. 4, ал. 6 от КСО е неприложима във Вашия случай. Лицето, което има сключен договор за управление и контрол като член на Съвета на директорите на АД, е задължено да се осигурява по описания по-горе ред, независимо че получава пенсия.

Нормативни актове:

  • КСО – 4, ал. 1, т. 7 и ал. 6, чл. 127, ал. 1, чл. 157, ал. 6;
  • ЗЗО – чл. 40, ал. 1, т. 1;

НЕВД – чл. 1, ал. 5