Данъчно и социално третиране на възнаграждения на вещи лица

Публикувано на

Източник: Информационна система на НАП „Въпроси и отговори”

Социално-осигурителен статус

Съгласно чл. 1, ал. 5, т. 1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина (НООСЛБГРЧ) за лица, упражняващи свободна професия, се считат тези, които упражняват дейност на основание на предварителна регистрация, определена с нормативен акт: нотариуси, адвокати, експерт-счетоводители; лицензирани оценители, експерти към съда и прокуратурата, медицински специалисти, застрахователни агенти по чл. 164, ал. 1 от Кодекса за застраховането и други.

Според легалната дефиниция, дадена с §1, т. 1 от Наредба № 1/16.01.2008 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица, «вещо лице» е специалист със специални знания и умения, включен в списък по чл. 398 от Закона за съдебната власт, както и специалист със специални знания и умения, което е назначено при условията на чл. 396, ал. 2 от Закона за съдебната власт.

От изложеното следва, че лицата, които упражняват професията на «вещо лице» въз основа на предварително вписване в списъка на вещите лица към съответния съд, се обхващат от определението за «лица, упражняващи свободна професия», въведено с чл. 1, ал. 5, т. 1 от НООСЛБГРЧ.

Лицата, които упражняват свободна професия, подлежат на вписване в регистър БУЛСТАТ към Агенцията по вписванията (чл. 3, ал. 1, т. 9 от Закона за регистър БУЛСТАТ).

Задължителното обществено осигуряване на лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия, се провежда по реда на чл. 4, ал. 3, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Като самоосигуряващи се лица те се осигуряват задължително за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. По свой избор могат да се осигуряват и за всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест и безработица (чл. 4, ал. 4 от КСО).

Задължението за осигуряване възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване (чл. 1, ал. 1 от НООСЛБГРЧ). Започването, прекъсването, възобновяването или прекратяването на трудовата дейност се установяват с декларация по утвърден образец от Изпълнителния директор на НАП, подадена до компетентната териториална дирекция на НАП в 7-дневен срок от настъпване на съответното обстоятелство (чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧ).

Осигурителните вноски за самоосигуряващите се лица, включително упражняващите свободна професия, са изцяло за тяхна сметка и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година (чл. 6, ал. 7, т. 1 от КСО).

Окончателният размер на месечния осигурителен доход тези лица определят по реда на чл. 6, ал. 8 от КСО – за периода, през който са упражнявали трудова дейност през предходната година, и въз основа на доходите, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ). При определяне на окончателния размер на осигурителния доход самоосигуряващите се лица, регистрирани като упражняващи свободна професия, вземат предвид облагаемия доход, получен от упражняването на съответната дейност, след намаляването му с разходите за дейността по чл. 29 от ЗДДФЛ (чл. 3, ал. 3, т. 3 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски).

При изплащане на възнаграждение за работа без трудово правоотношение на самоосигуряващи се лица, в т.ч. тези, които упражняват свободна професия, осигурителни вноски не се внасят от възложителя на работата и не се удържат от възнаграждението. На основание чл. 11 от НООСЛБГРЧ дължимите осигурителни вноски върху получените през календарната година доходи по извънтрудови правоотношения се внасят от самите лица по реда на чл. 6, ал. 8 от КСО (при деклариране на доходите с ГДД по чл. 50, ал. 1 от ЗДДФЛ).

Данъчно третиране

Съгласно чл. 29, ал. 1 от ЗДДФЛ, облагаемият доход от стопанска дейност на физическите лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон (ТЗ), се определя като придобитият доход се намалява с нормативно определени разходи за дейността. Законодателят е фиксирал различен размер на разходите, изхождайки от спецификите на съответната дейност като за доходите от упражняване на свободна професия или от възнаграждения по извънтрудови правоотношения същите са в размер на 25 на сто.

Във връзка с прилагане на разпоредбата, понятията „упражняване на свободна професия“ и „извънтрудови правоотношения“ са дефинирани в §1, т. 29 и 30 от Допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ. По смисъла на § 1, т.29 от Допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ „лица, упражняващи свободна професия“ са: експерт-счетоводителите; консултантите; одиторите; адвокатите; нотариусите; частните съдебни изпълнители; съдебните заседатели; експертите към съда и прокуратурата; лицензираните оценители; представителите по индустриална собственост; медицинските специалисти; преводачите; архитектите; инженерите; техническите ръководители; дейците на културата, образованието, изкуството и науката; застрахователните агенти; други физически лица, за които са налице едновременно следните условия:

а) осъществяват за своя сметка професионална дейност;

б) не са регистрирани като еднолични търговци;

в) са самоосигуряващи се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване.

„Извънтрудови правоотношения” са правоотношенията извън тези по т.26 /трудовите/,т.28 /упражняване на занаят/ и т.29 /упражняване на свободна професия/, по силата на които се дължи постигането на определен резултат от физическо лице, което не е едноличен търговец./ т.30,§1 от ДР на ЗДДФЛ/.

Както се изясни по-горе статутът на вещите лица е уреден в Наредба №1/16.01.2008г. за вписването,квалификацията и възнагражденията на вещите лица и глава двадесет и първа от Закона за съдебната власт /ЗСВ

Съгласно чл.25 от цитираната Наредба вещото лице има право на възнаграждение за извършената експертиза, както и направените разходи за използваните материали,консумативи,пособия,технически средства и други необходими разходи. На основание чл.34,ал.1 от същата възнаграждението и разходите на вещите лица се изплащат от органа, който ги е назначил.

Нормата на чл.43,ал.1 регламентира, че всеки придобит доход от стопанска дейност по чл.29 на ЗДДФЛ в т.ч. от упражняване на свободни професии или извънтрудови правоотношения подлежи на авансово облагане. Данъкът се дължи върху разликата между облагаемия доход, т.е. придобитият доход, намален с нормативно признатите разходи, и вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка, а ако лицето не е самоосигуряващо се – между облагаемия доход и удържаните задължителни осигурителни вноски.

Съгласно чл.43,ал.2 от ЗДДФЛ размерът на дължимия данък се определя от предприятията и самоосигуряващите се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване – платци на доходи или от придобилите доходите лица – в останалите случаи, като посочената разлика се умножи по данъчната ставка 10 на сто.На основание чл.45 ал.4 от ЗДДФЛ , когато лице на свободна практика получи доход от предприятие или друго самоосигуряващо се лице, същите като платци на дохода са задължени да издадат Сметка за изплатени суми и служебна бележка по образци, които да предоставят на лицето получател на дохода.

Освен възнаграждението на вещите лица се изплащат пътни, дневни и квартирни пари за всяко явяване пред органа,назначил експертизата. /чл.26,ал.2 от Наредба №1/по реда и условията на Наредбата за командировки в страната.

На основание чл.13,ал.1,т.23 от ЗДДФЛ получените по извънтрудови правоотношения суми за пътни и квартирни пари, когато са за сметка на възложителя и са доказани документално по реда на действащото законодателство, както и дневните командировъчни пари, но не повече от двукратния им размер, определен за лицата по трудови правоотношения се третират като необлагаеми с данък.

 

Коментар на промените в КСО и ЗБДОО в сила от 01.07.2010

Публикувано на

Във връзка с Решение № 180 от 01.04.2010 г. на Министерския съвет, с което са одобрени мерките за подкрепа на заетостта, домакинствата, бизнеса и фискалната позиция, са направени промени в Кодекса за социално осигуряване и в Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ДОО) за 2010 г.
Промените са реализирани със Закона за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, обнародван в “Държавен вестник”, брой 49 от 29.06.2010 г. и са в сила от 01.07.2010 г.
Една от най-съществените промени е свързана с продължителността на изплащане на паричните обезщетения за временна неработоспособност – създадената нова разпоредба в Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на КСО – § 22о, която влиза в сила от 01.07.2010 г. и е с временно действие до края на 2010 г. като част от пакета “антикризисни мерки” на правителството.
С новата разпоредба се цели голяма част от осигурителите и осигурените лица да преосмислят отношението си към осигурителната система като източник на доходи във вид на обезщетения при финансови затруднения на работодателите или възможности за замяна на отпуски, като по този начин се очаква да се намалят разходите на бюджета на държавното обществено осигуряване за парични обезщетения при болест и да се ограничат злоупотребите.

*Действието на тази мярка е удължено до 31.12.2011. Т.е. и през 2011 работодателя ще заплаща 70% от БТВ на служителя за първите три дни от настъпилата временна неработоспособност.

В систематизиран вид най-важните разпоредби от новия  § 22о са следните:

1. Осигурителят ще изплаща на осигуреното лице за първия, втория и третия работен ден от временната неработоспособност 70 на сто от среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната неработоспособност, но не по-малко от 70 на сто от среднодневното уговорено възнаграждение, като е без значение дали първият, вторият и третият работен ден са разположени в рамките на един или два месеца.
Тази разпоредба се прилага за случаите, когато временната неработоспособност е настъпила след 30.06.2010 г. За временна неработоспособност, с начало преди 30 юни, осигурителят изплаща на лицето среднодневното брутно възнаграждение за първия работен ден от отпуска по болест.
Паричните обезщетения на самоосигуряващите се лица за целия период на временната неработоспособност и при бременност и раждане и преди и след 01.07.2010 г. са за сметка на ДОО.

ПРИМЕР:
Лице представя на осигурителя си болничен лист за временна неработоспособност за период от 10.07.2010 до 18.07.2010 г. включително. Тъй като първите два дни от временната неработоспособност са почивни, осигурителят следва да изплати на лицето 70 на сто от среднодневното брутно възнаграждение за следващите три работни дни (12, 13 и 14) по болничния лист, като посочва работните дни, за които лицето има право на парично обезщетение, и дните, за които ще получи възнаграждение от осигурителя, в т. 3 от раздел “Данни от осигурителя/самоосигуряващият се” на болничния лист. В случая се вписват
5 работни дни.

Както и досега, осигурителите ще продължават да вписват в т. 3 от раздел “Данни от осигурителя/самоосигуряващия се” на болничния лист броя на работните дни/работните часове, включени в периода на неработоспособността, през които лицето е следвало да работи, и които са с право на парично обезщетение, включително и първия, втория и третия работен ден от временната неработоспособност, за които се изплаща възнаграждение от работодателя или работните часове, съответстващи на тези три работни дни. Когато лицата работят при сумирано изчисляване на работното време или на смени по часов график, часовете, за които осигурителят изплаща възнаграждение, са часовете, съответстващи на дневното работно време на осигуреното лице по трудовия му договор. Дневното работно време в часове се попълва от осигурителя в позиция 5 на т. 16 от декларация образец № 1, която ежемесечно се подава в компетентната териториална дирекция на НАП.

2. Паричното обезщетение по чл. 42, ал. 2 КСО ще се изплаща, когато временната неработоспособност е настъпила до 1 месец от прекратяване на трудовия договор или осигуряването за срок, не повече от 30 календарни дни.
Според разпоредбата, ако временната неработоспособност е настъпила след 30.06.2010 г. и началото й е в едномесечен срок от прекратяване на правоотношението, тогава лицето има право на парично обезщетение само за 30 календарни дни.
Едномесечният срок се брои по правилата на Гражданския процесуален кодекс – чл. 60. Срокът, който се брои на месеци, изтича на съответното число на последния месец, а ако последният месец няма съответно число, срокът изтича в последния му ден.

ПРИМЕР:
Трудовото правоотношение със служител е прекратено, считано от 07.06.2010 г. Служителят се разболява и представя на работодателя си болничен лист, издаден еднолично от личния му лекар за 10 календарни дни за периода от 6 юли до 15.07.2010 г. Тъй като временната неработоспособност е настъпила след 30.06.2010 г. и е в рамките на едномесечния срок от прекратяване на правоотношението на служителя (едномесечният срок започва да тече от 7 юни и изтича на 07.07.2010 г.), той има право на парично обезщетение по представения болничен лист. Ако работоспособността на служителя не се възстанови и му бъде издадено продължение на болничния лист, той ще има право на обезщетение само за остатъка до 30-те календарни дни. Срокът от 30 календарни дни с право на обезщетение се брои от 6 юли и изтича на 04.08.2010 г.

В случай че временната неработоспособност е настъпила преди 30.06.2010 г. и е в двумесечен срок от прекратяване на трудовия договор или осигуряването, тогава лицето има право на парично обезщетение до 75 календарни дни.
Третата разпоредба, свързана с паричните обезщетения при болест, регламентира, че паричното обезщетение по чл. 42, ал. 3 КСО се изплаща за не повече от 30 календарни дни след прекратяване на правоотношенията или договорите с изключение на паричното обезщетение за трудова злополука и професионална болест, което се изплаща до възстановяване на работоспособността или до установяване на инвалидност.
На практика това означава, че ако срочното правоотношение е прекратено след 30.06.2010 г., на лицето се изплаща парично обезщетение за не повече от 30 календарни дни.

ПРИМЕР:
Срочното трудово правоотношение със служител е прекратено, считано от 20.07.2010 г. Служителят е във временна неработоспособност от 28.06.2010 г. Тъй като правоотношението е прекратено след 30.06.2010 г., той ще има право на парично обезщетение до 30 календарни дни от прекратяване на правоотношението, или до 18.08.2010 г. включително. Срокът от 30 календарни дни с право на обезщетение се брои от 20 юли и изтича на 18.08.2010 г.

Ако срочният трудов договор е прекратен преди 01.07.2010 г. и временната неработоспособност е настъпила преди прекратяване на договора, тогава лицето ще има право на парично обезщетение до 75 календарни дни.
С цел да се обхванат всички действащи програми за подкрепа на майчинството и насърчаване на заетостта, в чл. 53, ал. 4 и в чл. 54, ал. 3 КСО думите “програмата “В подкрепа на майчинството” са заменени с думите “ програми за подкрепа на майчинството”. Направеното изменение е от изключителна важност за майките/осиновителките, защото ако техните деца се отглеждат от безработни лица по програми за подкрепа на майчинството, каквато е и програмата “Отново на работа”, те нямат право на парично обезщетение за отглеждане на малко дете и на обезщетение в размер 50 на сто от обезщетението за отглеждане на дете, когато се завърнат на работа преди детето да е навършило 2-годишна възраст. Следва да се има предвид, че програмата “Отново на работа” е аналогична на програмата “В подкрепа на майчинството”, и предвид разпоредбата на чл. 46, ал. 2 от Закона за нормативните актове парично обезщетение по чл. 53 и 54 КСО и за периоди преди 01.07.2010 г. не следва да се изплаща, когато детето се отглежда по тази програма.
Във връзка с изменението на чл. 53, ал. 4 и чл. 54, ал. 3 е извършена промяна и в чл. 4, ал. 1, т. 1 КСО, където е регламентирано, че лицата, включени в програми за подкрепа на майчинството и насърчаване на заетостта, не се осигуряват за безработица.
Важно е да се знае, че измененията в чл. 4, ал. 1, т. 1, в чл. 53, ал. 4 и в чл. 54, ал. 3 КСО не са с временно действие, както разпоредбата на § 22о от ПЗР на КСО.
Със Закона за изменение и допълнение на КСО се прави изменение и в чл. 84, ал. 1, с което увеличението на добавката от пенсията или сбора от пенсиите, които е получавал починалият съпруг/съпруга, се отлага за 2012 г.

Направени са и изменения в Закона за бюджета на ДОО за 2010 г., които също са с временен характер и се изразяват в следното:

  • отменя се чл. 10, с който се определят размерите на добавките към пенсиите на лица, навършили 75-годишна възраст, тъй като за 2010 г. на тези лица няма да се определя добавка към пенсиите;
  • в чл. 11 се отменя текстът, с който се определя максималният размер на обезщетенията за безработица, тъй като за периода от 01.07. до 31.12.2010 г. те ще се изчисляват в действителния им размер – 60 на сто от осигурителния доход на лицето;
  • за периода от 01.07. до 31.12.2010 г. е увеличен максималният размер на гарантираните вземания по Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя от 720 лв. на 1000 лв.

Във връзка с новата преходна разпоредба в КСО – § 22о, в Преходните и заключителни разпоредби на Закона за здравното осигуряване е създаден § 19к, съгласно който здравноосигурителните вноски върху възнагражденията за първия, втория и третия ден от временната неработоспособност, които са за сметка на работодателя са в размер 8% и се дължат от работодателя и от лицето в съотношение 60:40.
В Преходните и заключителни разпоредби на Закона за данъците върху доходите на физическите лица пък се създава
§ 10б
, който регламентира, че в облагаемия доход по трудови правоотношения не се включват изплатените възнаграждения по § 22о от ПЗР на КСО, т.е. възнагражденията за първия, втория и третия ден от временната неработоспособност, които са за сметка на работодателя.

Автор: Нели ВАНГЕЛОВА, началник на отдел “Болест и майчинство” в ЦУ на НОИ
Източник: ИК „Труд и право“, 201008

 

Прилагане на ЗДДС по отношение на търговски отстъпки при ВОП

Публикувано на

Източник: Отговор от НАП Изх.№2021159/06.07.2009 г.

Фактическа обстановка: Доставчик на материали, регистриран за целите на ДДС в друга държава членка, предлага отстъпка в цената при плащане в 10-дневен срок от получаване на фактурата от получателя на доставката. Материалът ще бъде фактуриран по цена без отстъпка, като във фактурата ще бъде вписан текст „При плащане в рамките на 10 дни се ползва отстъпка, например 2%”, като в последствие няма да се издава кредитно известие за ТО.

Въпрос: Предвид изложената фактическа обстановка, коя е данъчната основа, която следва да бъде посочена в протокола по чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 84 от закона, ако се извърши плащането в уговорения срок?

Отговор: Съгласно разпоредбата чл. 64, ал. 1 от ЗДДС данъчната основа при вътрешнообщностото придобиване се определя по реда на чл. 26. Общия принцип за определяне на данъчната основа е уреден в чл. 26, ал. 2 от ЗДДС, като данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон. Същевременно едно от изключенията от основното правило е регламентирано в ал. 5, т. 1 на чл. 26 от ЗДДС, съгласно което данъчната основа не включва сумата на търговската отстъпка или намаление, ако те се предоставят на получателя на датата на възникване на данъчното събитие. В случай че се предоставят след датата на възникване на данъчното събитие, данъчната основа се намалява при предоставянето им.

В чл. 63, ал. 1 от ЗДДС е посочено, че данъчното събитие при вътреобщностно придобиване възниква на датата, на която би възникнало данъчното събитие при доставка на територията на страната. Общите правила /Част втора. Глава втора oт ЗДДС/ по отношение на възникването на данъчното събитие и изискуемостта на данъка предвиждат, че данъчно събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена /чл. 25, ал. 2 от ЗДДС/.

Видно от изложената фактическа обстановка в писмото, в случая става въпрос за хипотезата, при която е налице предоставяне на търговска отстъпка след датата на възникване на данъчното събитие, а именно при плащане на доставката в 10-дневен срок от получаване на фактурата от получателя по доставката, т.е. от Вас.

В чл. 18 от ППЗДДС изчерпателно са изброени условията за извършване на търговска отстъпка или намаления, предоставени на получателя.

Съгласно разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от ППЗДДС когато търговската отстъпка или намаление се предоставят на получателя след датата на възникване на данъчното събитие, данъчната основа се намалява с издаване на кредитно известие.

Предвид гореизложеното в данъчната основа, която следва да се посочи в протокола по чл. 117, ал. 1 от ЗДДС не следва да се включва търговската отстъпка, тъй като последната е предоставена след датата на възникване на данъчното събитие.

При последващо документиране на търговската отстъпка от доставчика, следва да се промени и данъчната основа в протокола по чл. 117, ал. 1 от ЗДДС.

 

Данъчно третиране на правоотношенията със съдружници, член-кооператори или акционери за полагане на личен труд в дружествата или кооперациите

Публикувано на

Автор: Доц. д-р Людмила МЕРМЕРСКА, данъчен консултант
Източник:
сп. Финанси и право, бр.2/02.2010 г.

Известно е, че до 31.12.2009 г. доходите на съдружници и член-кооператори, както и на акционери при полагане на личен труд в дружеството/кооперацията, извън случаите на трудов договор по смисъла на Кодекса на труда (КТ) или на договор за управление и контрол, се третираха по реда на чл. 29 ЗДДФЛ като доходи от друга стопанска дейност и най-вече като възнаграждения по извънтрудови правоотношения, за които се ползваха нормативно признати разходи от 25 на сто.
От 01.01.2010 г., за целите на ЗДДФЛ, правоотношенията, независимо от основанието за възникването им, със съдружници и член-кооператори, както и с акционери, притежаващи повече от 5 на сто от капитала на акционерното дружество, за полагане на личен труд в дружествата и кооперациите, в които те са съдружници, член-кооператори или акционери, се третират като доходи от трудови правоотношения (т. 26, б. “и” от § 1 на ДР на ЗДДФЛ). Целта е посочените лица да не могат да ползват нормативно признати разходи, регламентирани в чл. 29 ЗДДФЛ, доколкото, независимо че основанието за възникване на правоотношенията с така посочените лица не е Кодексът на труда, упражняването на личен труд в дружеството/кооперацията не предполага осъществяването на независима стопанска дейност от данъчно задълженото лице, предвид участието на лицето в дружеството1. Ще обърнем внимание, че преквалифицирането на доходите като доходи от трудови правоотношения е само за целите на ЗДДФЛ. За целите на социалното осигуряване, посочените лица, доколкото не са в трудови правоотношения по смисъла на КТ с дружеството и кооперацията или не упражняват дейност по договор за управление и контрол, продължават да се третират като самоосигуряващи се лица.
И така, ако съдружник, собственик, член – кооператор, или акционер, притежаващ повече от 5 на сто от капитала на акционерното дружество, полага личен труд в дружеството, получавайки възнаграждение за него, без да е налице трудов договор по смисъла на КТ, или договор за управление и контрол, и съответно се самоосигурява по реда на Кодекса за социално осигуряване и Закона за здравното осигуряване, то от 01.01.2010 г. следва да се има предвид, че:

  • авансовото облагане вече не е по реда на чл. 43 ЗДДФЛ, а по реда на чл. 42 ЗДДФЛ. Затова дилемата дали при изплащане на възнаграждението за положен личен труд на лице – собственик, съдружник, член-кооператор или акционер, притежаващ повече от 5 на сто от капитала на акционерното дружество, следва да му се изисква декларация по реда на чл. 43, ал. 5 ЗДДФЛ, че е самоосигуряващо се лице, както и първичен документ за получения доход, съдържащ реквизитите на първичен счетоводен документ по смисъла на чл. 7, ал. 1 от Закона за счетоводството, или все пак може да му се издава Сметка за изплатени суми, от 01.01.2010 г. вече не е на дневен ред – от 01.01.2010 г. вече се прилага чл. 42 ЗДДФЛ. С други думи се формира месечна данъчна основа, като облагаемият доход по чл. 24 ЗДДФЛ, начислен за съответния месец (т.е. начисленото възнаграждение за положения личен труд за съответния месец), се намалява с авансово внесените чрез дружеството осигурителни вноски, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка по реда на Кодекса за социално осигуряване и Закона за здравното осигуряване (чл. 42, ал. 2 ЗДДФЛ). Липсва възможност за намаляване с нормативно признатите разходи. Доколкото обаче лицето формира данъчна основа по реда на чл. 42 ЗДДФЛ, така формираната данъчна основа се намалява с: данъчното облекчение за намалена работоспособност по чл. 18, ал. 2 ЗДДФЛ (660 лв. месечно), както и данъчното облекчение по чл. 19, ал. 2 ЗДДФЛ (за доброволно осигуряване и животозастраховане), когато сумите са удържани от работодателя при изплащане на дохода от трудово правоотношение (чл. 42, ал. 3 ЗДДФЛ). Размерът на дължимия данък се определя, като месечната данъчна основа по чл. 42, ал. 3 ЗДДФЛ се умножи по данъчна ставка 10 на сто. Така определеният данък се внася както и досега до 10-о число на месеца, следващ месеца, през който данъкът е удържан (чл. 65, ал. 10 ЗДДФЛ);
  • работодателят не следва да извършва преизчисляване на годишна база на доходите на самоосигуряващи се лица, придобили доходи от трудови правоотношения по т. 26, б. “и” на § 1 от ДР на ЗДДФЛ и да определя годишния размер на данъка. Изрично е посочено, че при определянето на годишната данъчна основа и на годишния данък по реда на чл. 49, ал.1-7 ЗДДФЛ не се включват доходите от трудови правоотношения по § 1, т. 26, буква “и” на § 1 от ДР на ЗДДФЛ (чл. 49, ал. 8 ЗДДФЛ). В тази връзка посочените лица не са освободени от подаване на годишна данъчна декларация (чл. 50, ал. 3 и чл. 52, ал. 2);
  • при годишно облагане годишната данъчна основа по чл. 24, ал. 1 ЗДДФЛ на самоосигуряващите се лица, придобили доходи от трудови правоотношения по т. 26, б. “и” от § 1 на ДР на ЗДДФЛ, се намалява и с осигурителните вноски, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за данъчната година за своя сметка по реда на Кодекса за социално осигуряване и Закона за здравното осигуряване (чл. 25, ал. 2 ЗДДФЛ), т.е. има се предвид окончателно определеният годишен размер на вноските. Липсва възможност за намаляване с нормативно признатите разходи;
  • доколкото за целите на ЗДДФЛ посочените доходи са дефинирани като доходи от трудови правоотношения, те вече не подлежат на деклариране в справката по чл. 73 ЗДДФЛ (чл. 73, ал. 2 ЗДДФЛ – по аргумент от противното). Това изискване обаче ще е в сила при деклариране на доходите, изплатени за 2010 г. В справката по чл. 73 ЗДДФЛ, подавана за доходи, придобити през 2009 г., доходите на посочените лица за положен личен труд в дружеството (без случаите на възнаграждения по трудов договор по КТ или по договор за управление и контрол) подлежат за последен път на деклариране по досегашния ред.

Уточнено е, че когато доход по т. 26, б. “и” от § 1 на ДР на ЗДДФЛ е начислен, но неизплатен до 31.12.2009 г., размерът на дължимия авансов данък се определя по реда на чл. 42 ЗДДФЛ на базата на месечната данъчна основа, определена от изплатения през съответния месец доход (§ 24 от ПЗР на ЗДДФЛ). С други думи доходите за предходни години на посочените лица ще се облагат при изплащането им по новия ред – без отчитане на нормативно признати разходи.

 

Подаване на данни от търговците на течни горива към НАП чрез Плюс минус

Публикувано на

От 1 октомври 2009 г. всеки търговски обект за продажба на течни горива трябва да подава в НАП данни от дневния отчет на всяка фискална памет от електронната система с фискална памет (ЕСФП), работеща в обекта. Промените са предвидени Проект на наредба за изменение и допълнение на Наредба Н-18 за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти. Задължението се отнася за всички обекти за продажба на течни горива, независимо от големината и местоположението им. Данните от дневния отчет се подават по електронен път до края на следващия ден в ТД на НАП по регистрация на лицето. За целта е необходимо всеки търговец, задължен да представя такава информация да се снабди с универсален електронен подпис.

Основните мотиви за тази нормативна промяна са облекчаване дейността на бизнеса в областта на документиране на продажбите в търговските обекти, въвеждане на спешни краткосрочни мерки за защита на фискалния интерес в областта на отчитане на продажбите на течни горива и същевременно повишаване на възможността за ефикасен и бърз контрол от страна на органите на НАП. Очакваният ефект е отчитане от страна на търговците на течни горива на действителни обороти, съответно санкциониране на лицата, които не отчитат реално извършените продажби.

За улеснение потребителите на програмата при регистране на дневните обороти, екипа на Плюс Минус създаде за тази цел специален документ „Дневен отчет“. Чрез този документ могат да се генерират данни за:

- откриване, закриване или промяна на данните за търговски обект;

- отчитане на дневния оборот от всеки обект.

Файловете се генерират съобразно утвърдените параметри и изисквания в Приложение №16 към чл. 39, ал. 7 от Наредбата за изменение и допълнение на Наредба Н-18 за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти. Документа е окомлектован с подробно описание на начина и последователността на работа.

ВНИМАНИЕ! Всички клиенти, които желаят да ползват документ „Дневен отчет“ за отчитане продажбите на течни горива следва да се обърнат за подробна информация към обслужващия ги офис.

 

Отчитане на разходите за ваучери за храна

Публикувано на

За първи път за ваучерите за храна като социална придобивка със специален данъчен статут заговорихме през 2003 г. (чл. 36а от Закона за данък върху печалбата), но едва през 2007 г. бяха преодолени нормативно различията между Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) и Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), във връзка с данъчното третиране по отношение на физическите лица и предприятията. И това ги направи много подходящи за осъществяване на определена социална политика. Още повече, че осигурителното законодателство също третира тези разходи като освободени от начисляване на осигурителни и здравноосигурителни вноски, каквито поначало се изискват за социалните разходи.
Днес ваучерите за храна могат да намерят широко приложение в практиката, в зависимост от финансовите възможности на предприятията и добрата воля на ръководствата.

Нормативна уредба
Нормативно разходите за ваучери за храна са регламентирани в:
- чл. 204, 209 и 214 ЗКПО, както и в § 1, т. 35 и 36 от Допълнителните разпоредби на ЗКПО;
- чл. 24, ал. 2, т. 1, б. “е” ЗДДФЛ;
- Наредба № 7 от 09.07.2003 г. на МТСП и МФ за условията и реда за издаване и отнемане на разрешение за извършване на дейност като оператор на ваучери за храна и осъществяване дейност като оператор;
- Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски;
- в някои указания на Министерството на финансите и Националната агенция за приходите.

Същност на разходите за ваучери за храна
Съгласно определението, дадено в § 1, т. 36 от ДР на ЗКПО, ваучерите за храна са вид книжа за замяна, предоставени чрез работодателя на работниците и служителите, включително на тези по договори за управление, които се използват като разплащателно средство в ресторанти, заведения за бързо обслужване и обекти за търговия с храни съгласно сключен договор за обслужване с оператор.
Когато говорим за ваучерите за храна, трябва да правим разлика между тях и “ваучерите за подаръци”, или други случаи, при които извършените разходи се облагат с данък върху разходите и върху тях се начисляват осигурителни вноски по общия ред (ако се документират като социални разходи).

Участници и отношения при предоставянето на ваучери за храна
При издаването и предоставянето на ваучерите за храна вземат участие и формират отношения следните страни:

оператори;
работодатели/възложители;
работници и служители и наети по договори за управление и контрол лица (ползватели);
доставчици (търговци).
Освен посочените в началото нормативни актове, някои от участниците трябва да прилагат разпоредбите на ЗДДС и на Наредба № Н-18 на МФ от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.
За всеки от участниците посочените нормативни актове поставят определени изисквания за документиране и отчитане на приходи, разходи и разчети. В следващите редове ще направим коментар на счетоводното отчитане при някои от участниците.

Документиране и счетоводно отчитане при оператора
Правата и задълженията на оператора на ваучери за храна са регламентирани с Наредба № 7 от 09.07.2003 г. за условията и реда за издаване и отнемане на разрешение за извършване на дейност като оператор на ваучери за храна и осъществяване дейност като оператор, както и с изискванията на чл. 209, ал. 2-6 ЗКПО.
Действията на оператора са характерни за търговската дейност: отпечатване и предоставяне на ваучери за храна, заплащане на получените срещу ваучери храни от търговци, отчитане на комисиона за своята дейност и на възникналите парични потоци.
Счетоводните записвания при оператора имат следната примерна схема:

за получените от работодателя парични средства за отпечатване и предоставяне на ваучери за храна, по определени купюри и на обща сума (по номинал на ваучерите):
Д-т с/ка 503 Разплащателна сметка в левове
К-т с/ка 412 Клиенти по аванси
анал. сметка на работодателя;

за полагащото се възнаграждение по издадена на работодателя фактура (договорена комисиона):
Д-т с/ка 411 Клиенти
К-т с/ка 703 Приходи от продажби на услуги
К-т с/ка 4532 Начислен данък за продажбите;

на база предоставени ваучери от търговци, с които има договореност за приемане на същите, задължението към работодателя се трансформира като задължение към търговеца:
Д-т с/ка 412 Клиенти по аванси
анал. сметка на работодателя
К-т с/ка 401 Доставчици
анал. сметка на търговеца;

за превеждане на търговеца на одобрената сума:
Д-т с/ка 401 Доставчици
К-т с/ка 503 Разплащателна сметка в левове;

при възстановяване от работодателя на неизползвани ваучери, операторът превежда сумата по номинал (с евентуална договорена удръжка за разноски по отпечатването):
Д-т с/ка 412 Клиенти по аванси
анал. сметка на работодателя
К-т с/ка 503 Разплащателна сметка в левове;

ако останат суми по задължението към работодателя, например загубени или унищожени ваучери или ваучери, които не могат да бъдат върнати за подмяна, същите се отнасят в приход:
Д-т с/ка 412 Клиенти по аванси
К-т с/ка 709 Други приходи от дейността.

Операторът отчита паричните потоци по реда на СС 7 – Отчети за паричните потоци. Разходите за отпечатване и разпространение на ваучерите се отчитат като разходи по общия ред по сметки от група 60 Разходи по икономически елементи,срещу полученото възнаграждение за дейността от работодателя.

Документиране и счетоводно отчитане при работодателя

за преведените на оператора средства за отпечатване и предоставяне на ваучери за храна, счетоводното отчитане при работодателя има следния вид:
Д-т с/ка 402 Доставчици по аванси
анал. сметка на оператора
К-т с/ка 503 Разплащателна сметка в левове;

за получените от оператора ваучери за храна:
Д-т с/ка 509 Други парични средства
анал. сметка Ваучери за храна
К-т с/ка 402 Доставчици по аванси;

за договореното възнаграждение на оператора, по издадена от него фактура:
Д-т с/ка 602 Разходи за външни услуги
Д-т с/ка 4531 Начислен данък за покупките
К-т с/ка 503 Разплащателна сметка в левове;

за разпределение на ваучерите между наетите лица и отчитането им като социални разходи:
Д-т с/ка от група 60 Разходи по икономически елементи
К-т с/ка 421 Персонал
(по списък, съгласно регламентиран вътрешен ред);

В Плюс Минус е предвидена справка „Ваучери“, която позволява извеждане и запомняне на списък с раздадени ваучери на персонала по номинал. Посочват се броя ваучери от съответния номинал за всеки служител. След запомняне на таблицата тя може да бъде изведена като справка на по-късен етап. За начисляване на сумата като отделно перо във фиша за заплати е предвиден код 1001 Ваучери за храна. Сумите могат да бъдат прехвърлени автоматично от справка „Ваучери“ или да бъдат зададени като постоянно разплащателно перо в картона, в случай че равностойността на ваучерите е една и съща всеки месец. До 60 лв. от сумата, предоставена под формата на ваучери за храна е необлагаема, и това ще бъде отчетено автоматично в програмата.  Предвидено е и друго перо във фиша-1002 Ваучери Други. Може да се използва за отразяване на предоставени ваучери за подаръци и други. Сумата на перо 1002, за разлика от тази на 1001,  е изцяло облагаема с всички дължими осигуровки и данък, като част от ФРЗ.

За да се добави сумата на ваучерите към автоматичното осчетоводяване на заплати е необходимо да се добави статията Дебит 604 или 605 съответната аналитичност на разхода/Кредит 421, като в колоната „Код от ТРЗ“ се посочва перо 1001. Това става чрез редактиране на шаблона Zaplati.xls, посредством вградения в програмата табличен редактор. Във версии на Плюс минус след 6.9996, документът Zaplati.xls не се използва. След като се изведе таблицата с осчетоводяване на заплатите, посочената статия трябва да се добави ръчно, и да се натисне бутон Запис шаблон. По този начин, ръчно добавената статия ще се запази за постоянно и ще се попълва при всяко извеждане на екрана за осчетоводяване на заплатите.

при предоставяне на ваучерите на персонала:
Д-т с/ка 421 Персонал
К-т с/ка 509 Други парични средства
анал. сметка Ваучери за храна;

за върнати ваучери на оператора (с изтекъл срок, за подмяна и пр.):
Д-т с/ка 411 Клиенти
К-т с/ка 509 Други парични средства
анал. сметка Ваучери за храна;

съгласно чл. 23, ал. 3 от Наредба № 7 на МФ от 2003 г. работодателят може да поиска от оператора в 30-дневен срок от изтичането на валидността на ваучерите да извърши замяна с нови ваучери по техния номинал. Замяната се отчита по сметка 509 Други парични средства, като се отписват върнатите, а се записват новополучените ваучери;
когато някои работници или служители напуснат предприятието, те трябва да върнат неизползваните ваучери за следващи периоди, съгласно чл. 14, ал. 4 от Наредба № 7 от 2003 г. За тези ваучери се съставят следните статии по способа на “сторното”:
Д-т с/кa от група 60 – Разходи по икономически елементи
К-т с/ка 421 Персонал и
Д-т с/ка 421 Персонал
К-т с/ка 509 Други парични средства;

когато работодателят бракува ваучери поради повреда, загубване или унищожаване, следва да отчете разход по номинала:
Д-т с/ка 609 Други разходи
К-т с/ка 509 Други парични средства
анал. сметка Ваучери за храна.

В края на годината ваучерите за храна се инвентаризират по общия ред и евентуалните липси и излишъци се отчитат по предвидения ред.
Работодателят отчита паричните потоци по реда на СС 7.

Отчитане на ваучерите за храна при търговеца
Ваучерите за храна се ползват като разплащателно средство, заместващо парите. Затова няма особености в сравнение с традиционното отчитане на приходи от търговска дейност и приходи от продажби съобразно изискванията за документиране на продажбите по реда на Наредба № Н-18 на МФ от 2006 г.

за продадени храни срещу представени ваучери, счетоводното отчитане при търговеца е, както следва:
Д-т с/ка 509 Други парични средства
анал. сметка Ваучери за храна
К-т с/ка 702 Приходи от продажби на стоки
К-т с/ка 4532 Начислен данък за продажбите;

съгласно чл. 14 от Наредба № 7 от 2003 г. ползвателите на ваучерите (работниците и служителите) нямат право да получават остатък от ваучер в пари (като разлика между стойността на ваучера и цената на стоката). Ако все пак у търговеца остане такава разлика, той я отчита като приход:
Д-т с/ка 509 Други парични средства
К-т с/ка 702 Приходи от продажби на стоки
(с цената на продадените стоки)
К-т с/ка 4532 Начислен данък за продажбите
К-т с/ка 709 Други приходи от дейността
(разликата);

приетите ваучери срещу продадени стоки се представят на оператора за осребряване в 20-дневен срок, като се съставя следната статия:
Д-т с/ка 411 Клиенти
анал. сметка на оператора
К-т с/ка 503 Други парични средства
анал. сметка Ваучери за храна;

за договореното възнаграждение на оператора, по издадена от него фактура, счетоводното записване е:
Д-т с/ка 602 Разходи за външни услуги
Д-т с/ка 4531 Начислен данък за покупките
К-т с/ка 503 Разплащателна сметка в левове;

за осребрените ваучери от оператора се съставя статията:
Д-т с/ка 503 Разплащателна сметка в левове
К-т с/ка 411 Клиенти
анал. сметка на оператора.

При продажба на стоки срещу ваучери търговецът издава касова бележка и отчита продажба и начислен данък по общия ред. Предлаганата схема за документиране и счетоводно отчитане се позовава на Указание № 3 на МФ от 2003 г., но предприятията могат да внесат подобрения, съобразно своите виждания за организация на счетоводното отчитане.

Източник: ИК Труд и право бр. 7/2009, „ЕПИ Финанси“

 

Счетоводно отчитане на разходи за уебсайт

Публикувано на

Източник на информацията: http://account.vedomost.info

Автор: Дук Димов, 22 Юни 2009 г.

Приложими стандарти: МСС 38, МСС 2, ПРК 32

Напоследък забелязвам често да се задава въпроса могат ли да се признаят като актив, разходите за изграждането на уеб сайт. По този повод, реших да разгледам различните варианти и цели за разработване на уеб сайтове.

Преди да прочетете по-нататък и да следвате логиката за това дали разходите за уеб сайт могат да бъдат капитализирани, убедете се, че разходите са над прага на същественост за признаване на актив, които сте заложили в счетоводната политика на Вашето дружество. Тази грешка е една от най-често срещаната сред редица фирми, когато става дума за признаване на активи. Също така се убедете, че полезният живот на уеб сайта е над 12 месеца (или нормалния икономически цикъл на дружеството).

Варианти:

  1. Сайтът е с цел презентация на дружеството, предлага информация за него, както и за продуктите и услугите му.
  2. Сайтът е с цел презентация на дружеството, предлага информация за него, както и за продуктите и услугите му, а също така и вариант за поръчката на тези продукти и услуги.
  3. Сайтът е с ограничен достъп само за служители на дружеството и има за цел да направи достъпа до различна информация по-лесен.
  4. Сайтът директно продава продуктите и услугите на дружеството.
  5. Сайтът е изграден с намерението на по-късен етап да бъде продаден от дружеството.
  6. Сайтът е изграден от дружеството с цел, той да носи приходи от реклама или други услуги предоставяни онлайн.

Ето и решенията, според моята интерпретация на приложимите стандарти:

  1. Сайтът не отговаря на изискването на МСС 38 (параграф 12), според който, за да бъде признат актив, той може да бъде отделен от дружеството (продаден, трансфериран, лицензиран, отдаден под наем, разменен) самостоятелно. Ако сайтът представя фирмата, продуктите и услугите, за всяко друго лице (независимо юридическо или физическо) той не би имал никаква стойност. Тоест той не може да бъде определен като актив, който може да бъде отделен от дружеството. В този случай разходите за изграждане на уеб сайт се отнасят като текущи и не могат да бъдат капитализирани.
  2. Ако дружеството е в състояние да продаде уеб сайта на друго лице, което да извършва същата дейност чрез него (тоест друго дружество да продава услугите и продуктите на нашето дружество), сайтът може да бъде признат като нематериален дълготраен актив. В противен случай, попадаме в казуса на вариант 1 и разходите се отчитат като текущи. Пример за сайт, който може да бъде самостоятелно отделен от дружеството е сайт на верига пицарии, които чрез него извършват доставка по домовете. Ако дружеството продаде сайтът на друго дружество, то при определени условия може да продължи да предлага същите услуги. Освен това обаче, трябва да бъдат спазени и условията от точка 4.
  3. Сайтът се признава като текущ разход, освен ако информацията, която съдържа може да бъде продадена вкупом със сайта. Пример за такъв сайт е, онлайн базирана система с контактна информация за всички клиенти на дружеството. Ако дружеството има правото да продаде тази информация, заедно със сайта, то той може да бъде признат като актив.
  4. Ако дружеството е в състояние да измери бъдещите икономически изгоди от уеб сайта, то той може да бъде признат като актив, в противен случай се отнася като текущ разход. Пример: дружеството е в състояние да оцени изгодите от бъдещите поръчки, приемани през уеб сайта, или да оцени намалянето на други разходи свързани с дистрибуцията на продукцията и услугите, които са пряко следствие на предлагането на същите продукти и услуги онлайн.
  5. Признава се като актив, но не според МСС 38, а според МСС 2 (като продукт). Тоест оценката и първоначалното признаване трябва да са в съответствие на МСС 2 и респективно той да бъде оценяван по по-ниската от себестойността и нетната реализируема стойност.
  6. Отчита се като актив, като се оценява според изискванията на МСС 38, стига дружеството да може да докаже бъдещите икономически изгоди от него.

Други често срещани казуси:

  1. Разходите за домейн и хостинг се признават като текущи (освен изключението за домейни, което е описано по-долу).
  2. Разходи за домейн могат да бъдат признати като актив, според изискванията на МСФО 5, ако той е държан с цел по-нататъчна препродажба. Оценява се по по-ниската от себестойността и справедливата стойност (нетно от разходите за продажба).
  3. Разходите за разработване, според вида им, независимо дали разходите за уеб сайт могат да бъдат капитализирани, следва да бъдат разделяни както следва:
  • Планираща фаза (дефиниране на спецификация и очаквания към софтуера, оценка на алтернативни продукти и подобни)винаги се признават като текущ разход.
  • Разходи за разработване (закупуване на домейн, писане на код, рисуване на дизайн и подобни) – отнасят се като текущ разход, с изключение на случаите, когато тези разходи могат да бъдат директно обвързани с подготовката на уеб сайта да работи по начина, по който ръководството на дружеството е определил. Тези разходи обикновенно могат да бъдат капитализирани.
  • Създаване на съдържание (писане на текст, снимки и т.н.) – отнасят се като текущ разход, с изключение на случаите, когато тези разходи могат да бъдат директно обвързани с подготовката на уеб сайта да работи по начина, по който ръководството на дружеството е определил. В случай, че става дума за текст, снимки и други материали, които имат за цел единствено да рекламират и представят продуктите и услугите на дружеството, то те винаги се признават като текущ разход.

Оперативна поддръжка (обновяване на съдържанието, добавяне на функционалност, регистриране на уеб сайта в търсачки, бекъп, преглед и анализ на резултатите от работата на уеб сайта) - прави се повторна оценка според по-горе посочените критерии. Почти винаги се признават като текущ разход.

 

Дължими данъци и задължителни осигурителни вноски върху предоставяна безплатна храна на работниците и служителите под формата на парични средства, ваучери за храна или в натура при организирано столово хранене

Публикувано на

Използвана литература:

- ЗДДФЛ, ЗКПО;

- КСО, НАРЕДБА за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, ЗЗО;

- Указания от информационната система на НАП.

I. Данъчно облагане на разходите за храна във връзка с прилагането на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) и Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО)

На основание чл. 24, ал. 2, т. 1 от ЗДДФЛ, в облагаемия доход от трудови правоотношения не се включва стойността на:

• безплатната храна и/или добавки към нея, предоставени в натура по чл. 285 от
Кодекса на труда;

• безплатната предпазна храна и противоотровите, предоставени в натура по
реда на други закони;

• ваучерите за храна, получени в размера и по реда на Закона за корпоративното
подоходно облагане.

В случай, че на служителите се предоставят парични средства за храна, същите представляват облагам доход по смисъла на чл. 24 от ЗДДФЛ. т.е. облагат се по предвидените в закона правила за доходите по трудови правоотношения. Такова е данъчното третиране, дори в случай, че паричните средства са за сметка на социалните разходи. Аргумент в тази посока е текста на чл. 205 от Закона за корпоративното подоходно облагане: „Социалните разходи, които не са предоставени в натура, представляващи доход на физическо лице, се облагат при условията и по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.“

Съгласно чл. 24, ал. 2, т. 9 от ЗДДФЛ в облагаемия доход от трудови правоотношения не се включват и социалните разходи за сметка на работодателя, обложени по реда на ЗКПО. Това означава, че ако храната се предоставя в натура, при организирано столово хранене на работниците и служителите, за сметка на социалните разходи, приложение намират разпоредбите на ЗКПО и по-конкретно част четвърта от закона – „Данък върху разходите“. Имайте предвид, че по смисъла на § 1, т. 34 от допълнителните разпоредби на ЗКПО, „социални разходи, предоставени в натура“ са отчетените като разходи социални придобивки по чл. 294 от Кодекса на труда и предоставени по реда и начина, определени от чл. 293 от Кодекса на труда или от ръководството на предприятието. Социалните придобивки трябва да са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол. Не е налице предоставяне на социални разходи в натура, когато между работодателя или възложителя и лицата по изречение второ са налице парични взаимоотношения под каквато и да е форма по отношение на получените социални придобивки.

По смисъла на чл. 204, т. 2, буква „б“ от ЗКПО, разходите за ваучери за храна се включват към социалните разходи, предоставени в натура. В този смисъл, разходите за ваучери за храна, които не попадат в освободените на основание чл. 209, ал. 1 от ЗКПО се облагат с данък върху разходите по реда на част четвърта от същия закон, т.е. по отношение на работниците и служителите се прилага чл. 24, ал. 2, т. 9 от ЗДДФЛ, който гласи:

„В облагаемия доход от трудови правоотношения не се включват:

9. социалните разходи за сметка на работодателя, обложени по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане, както и разходите за транспорт от местоживеенето до местоработата за сметка на работодателя, които не подлежат на облагане съгласно Закона за корпоративното подоходно облагане“

II. Дължими осигурителни вноски върху разходите за храна във връзка с прилагането на осигурителното законодателство.

В зависимост от това дали безплатната храна се предоставя за сметка на социалните разходи са възможни различни хипотези:

1. Предоставяната безплатна храна не е за сметка на социалните разходи

При условие, че не е изплатена за сметка на социалните разходи, предоставената на работниците и служителите безплатна храна представлява възнаграждение.

Съгласно чл. 6, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени и други доходи от трудова дейност. Следователно, върху възнагражденията под формата на безплатна храна (независимо дали са предоставени в пари или в натура, включително при организирано столово хранене) се дължат вноски за държавното обществено осигуряване. Следва да се има предвид, че трудовото възнаграждение се изплаща в пари (чл. 269, ал. 1 от Кодекса на труда). Изплащането на възнагражденията в натура в противоречие с разпоредбите на чл. 269, ал. 1 от Кодекса на труда не е основание за освобождаване на осигурителя от задължението за внасяне на осигурителни вноски.

На основание чл. 127, ал. 1 от КСО, родените след 31.12.1959 г., които подлежат на задължително осигуряване по реда на част първа от Кодекса, задължително се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд. Съгласно чл. 127, ал. 2 от КСО, работещите при условията на първа и втора категория труд, задължително се осигуряват в професионален пенсионен фонд за пенсия за ранно пенсиониране. Осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване се внасят върху доходите, за които се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване (чл. 157. ал. 6 от Кодекса).

Предвид уреденото по силата на чл. 40, ал. 1, т. 1 от Закона за здравно осигуряване уеднаквяване на осигурителният доход за държавното обществено осигуряване и здравното осигуряване върху стойността на изплатените възнаграждения под формата на безплатна храна се дължат и здравноосигурителни вноски.

2. Безплатната храна е предоставена за сметка на социалните разходи под формата на парични средства или в натура при организирано столово хранене

Задължението за внасяне на осигурителни вноски върху средствата, предоставени за сметка на социалните разходи и основанията за възникването му са нормативно регламентирани в чл. 6, ал. 11 от КСО: „Върху средствата за социални разходи, давани постоянно или периодично пряко на лицата по чл. 4, ал. 1 в пари или в натура, се

внасят осигурителни вноски в размера за фонд „Пенсии“…….. „. Следователно в случай,

че безплатната храна се дава постоянно или периодично пряко на работниците Ви в пари или в натура се дължат осигурителни вноски.

Върху предоставените по този ред средства за сметка на социалните разходи се дължат вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване и за здравно осигуряване.

В Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски са изведени случаите, при които върху социалните разходи не се изчисляват и внасят осигурителни вноски. Едно от изключенията е предвидено в чл. 2, ал. 2 от Наредбата: „Осигурителни вноски не се изчисляват и внасят върху средствата, предоставени за сметка на социалните разходи за издръжка на столове (включително за поевтиняване храната в тях),….“. При тази хипотеза не се дължат осигурителни вноски, тъй като средствата не се изплащат пряко на работниците.

3. Безплатната храна е предоставена под формата на ваучери за храна

На основание чл. 2, ал. З от Наредбата, осигурителни вноски не се изчисляват и внасят върху средствата, предоставени под формата на ваучери за храна, при условията на чл. 209, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/. Доколкото разпоредбите на Наредбата препращат към нормите на материален данъчен закон, задължението за внасяне на осигурителни вноски върху ваучерите за храна ще отпадне, само и единствено, ако средствата са предоставени по реда на ал. 1 от чл. 209 на ЗКПО, съгласно която не се облагат с данък социалните разходи в размер до 60 лв. месечно, предоставени под формата на ваучери за храна, при спазване на ограниченията по т. 1 – 5 от същата алинея.

Следва да се отбележи, че изплатените средства над 60 лв. месечно под формата на ваучери за храна, излизат извън определените като необлагаеми в чл. 209, ал. 1 от ЗКПО, не попадат в обхвата на чл. 2, ал. З от Наредбата и върху тях се изчисляват и внасят осигурителни вноски.

 

Отчитане на лизинг с опция за покупка

Публикувано на

Как следва да се осчетоводи договор за лизинг от гледна точка на лизингополучателя – фирма „Плюс Минус” ЕООД, и какви стойности трябва да се запишат по счетоводните статии, ако условията на договора за лизинг са следните:

  1. Предмет на договора за лизинг – лек автомобил (лизингополучателят не ползва данъчен кредит по лизинговите вноски).
  2. Първоначална вноска, платена от лизингополучателя – 25000 лв.
  3. Срок на договора за лизинг – 4 години.
  4. Месечно лизингово плащане – 2550,40 лв. с ДДС. Общ размер на лизинговите плащания за целия период на лизинговия договор – 122419,20 лв. с ДДС. Брой на лиизнговите плащания – 48.
  5. Общ размер на лихвите за целия период на лизинговия договор – 29889,50 лв. с ДДС.
  6. Остатъчна стойност на автомобила – 2470,30 лв. с ДДС. По силата на договора за лизинг лизингополучателят може да придобие собствеността върху автомобила, като заплати на лизингодателя цена, равна на остатъчната стойност на автомобила в размер на 2470,30 лв.
  7. В договора не е посочен лихвен процент, само е отбелязано, че ако едномесечният EURIBOR за изминалия период от отпускането на кредита по настоящия договор с натрупване надвиши 10% или повече едномесечния EURIBOR към датата на сключване на настоящия лизингов договор, лизингодателят има право да начисли лихва по настоящия кредит, пропорционално на повишението на едномесечния EURIBOR.

Ако предприятието прилага българските стандарти – НСФОМСП, счетоводните статии са следните:

  1. За вписване на лизинга:

Дт с/ка Транспортни средства                               120000,00

Дт с/ка Финансови разходи за бъдещи периоди     29889,50

Кт с/ка Други заеми и дългове          149889,50

  1. За изплатената първоначална вноска:

Дт с/ка Други заеми и дългове                              25000,00

Кт с/ка Разплащателна сметка                   25000,00

След тези записвания салдото по с/ка Други заеми и дългове е 124889,50 лв (149889,50- 25000), представляващи сумите по т.4 и т.2 по долу).

Пояснение

Отчетната стойност на актива е 120000 лв. е формирана по следния начин:

  1. Сума на вноските през срока на лизинга (2550,40 лв х 48 месеца) -    122419,20
  2. Първоначална вноска-    25000,00
  3. Опционна цена-     2470,30
  4. Общо (1 + 2 + 3)-    149889,50
  5. Лихви -     29889,50
  6. Отчетна стойност на актива (4 – 5)-    120000,00

Автомобилът се амортизира по избран от предприятието амортизационен срок ( полезен живот), например 4г., независимо че срокът на лизинга е 3г., тъй като съдържа опция за покупка. Ако е договора за лизинг се предвижда връщане на актива на лизингодателя ( и тогава няма опция за покупка), амортизационният срок на актива следва да бъде 3 години, колкото е срокът на лизинга.

Особеност в случая е, че опционната цена се приспада при определяне на амортизируемата стойност.

Амортизируема стойност: 120000 – 2470,30 = 117529,70 лв.

Месечна амортизация: 117529,70: 48 м. = 2448,54 лв.

(1 м х 32448,32 + 47 м х 2448,54 = 117529,70 лв. )

Ако предприятието упражни опцията за покупка, за закупения автомобил в края на третата година се съставя статията:

Дт с/ка Други заеми и дългове                                  2470,30

Кт с/ка Разплащателна сметка                       2470,30

С тази статия с/ка Други заеми и дългове се приключва.

Ако опцията за покупка не бъде упражнена и автомобилът се върне на лизингодателя, в края на четвъртата година се съставят статиите:

  1. Дт с/ка Амортизация                                                 117529,70

Кт с/ка Транспортни средства                        117529,70

  1. Дт с/ка Други заеми и дългове                                    2470,30

Кт с/ка Транспортни средства                             2470,30

За месечната лихва през срока на лизинга се съставя статията:

Дт с/ка Разходи за лихви (25000 х 1/48)                         520,83

Кт с/ка Финансови разходи за бъдещи периоди   520,83

При начисляване на допълнителна лихва от лизингодателя, ако EURIBOR се увеличи, тя се отчита като текущ разход (няма как предварително да се капитализира), като се съставя статията:

Дт с/ка Разходи за лихви

Кт с/ка Разчети по лихви

(или директно с/ка Разплащателна сметка)

От горния пример проличава една особеност на данъчното третиране на лизинга: съгласно чл. 12, ал.5 от ППЗДДС когато договорът за лизинг съдържа опция за прехвърляне на правото на собственост върху лизингополучателя, данъчното събитие е по-ранната от двете дати – датата на всяко плащане, или датата, на което то е станало дължимо, т.е. ДДС се начислява за всяка лизингово вноска, а не еднократно за цялата стойност по лизинга, както е в лучай, когато с договора се предвижда задължително прехвърляне на собствеността върху актива в края на лизинговия договор според чл. 6, ал.2, т.3 и чл.25, ал.3, т.1 от ЗДДС.

 

Лизинг – цел, видове (СС17)

Публикувано на

І. Цел

СС 17 – Лизинг се прилага при отчитане на всички лизингови договори, с изключениен на:.

а) лизинговите договори за проучване и експлоатация на природни ресурси, като нефт, газ, дървесина, метали и други минерални ресурси;

б) лизинговите договори за продукти, като кинофилми, видеозаписи, пиеси, ръкописи, патенти и авторски права.

ІІ. Класификация на лизинговите договори

Класификацията на лизинговите договори се осъществява в началото на лизинга на базата на критерии. При промяна на условията на лизинговия договор, които водят до промяна на критериите, се извършва нова класификация на лизинго-вите договори.

Разграничаването между финансов лизинг и експлоатационен лизинг при тяхното текущо отразяване и периодично представяне във финансовите отчети се извършва в съответствие с принципа „предимство на съдържанието пред формата“ (същност на сделката, а не форма на договора).

1. Лизингов договор се класифицира като финансов лизинг, когато наемодателят прехвърля на наемателя всички рискове и изгоди свързани със собствеността върху актива.

Случаи, в които лизинговия договор може да се класифицира като финансов лизинг:

а) наемодателят прехвърля на наемателя собствеността върху актива към края на срокана лизинговия договор;

б) наемателят притежава опция за закупуване на актива на цена, която се очаква да бъде значително no-ниска от справедливата стойност към датата, на която опцията става изпълнима, като в началото на лизинговия договор в голяма степен е сигурно, че опцията ще бъде упражнена;

в) срокът на лизинговия договор покрива по-голямата част от икономическия живот на актива, дори ако правото на собственост не е прехвърлено;

г) в началото на лизинговия договор сегашната стойност на минималните лизингови плащания се равнява на справедливата стойност на наетия актив, и

д) наетите активи имат специфичен характер, като само наемателят може да ги експлоатира без извършването на съществени модификации.

Възникнали заедно или индивидуално, следните ситуации, също биха могли да доведат до класифицирането на лизингов договор като финансов лизинг:

  • ако наемателят може да анулира лизинговия договор, свързаните с това загуби, които се понасят от наемодателя, се покриват от наемателя;
  • колебанията в справедливата стойност на остатъчната стойност на актива, които водят до реализирането на печалби или загуби, остават за сметка на наемателя;
  • наемателят има възможност да продължи лизинговия договор за нов срок за наем, който е значително по-нисък от пазарния наем.

Финансовият лизинг се признава като актив и пасив в счетоводния баланс на наемателя с размер, който в началото на лизинговия договор е равен на справедливата стойност на наетия актив или, ако е по-нисък-по сегашната стойност на минималните лизингови плащания. При изчисляването на минималните лизингови плащания сконтовият фактор е лихвеният процент, заложен в лизинговия договор, ако той практически може да бъде определен. Когато не може да бъде определен, се използва диференциалният лихвен процент за задължението на наемателя.

При финансов лизингов договор наемателят следва да :

  • отчита като дългосрочно задължение определената в договора обща сума на наемните плащания;
  • записва наетия актив по справедлива стойност или със стойността на минималните лизингови плащания, ако те са по-ниски;
  • отчита като финансов разход за бъдещи периоди разликата между определената стойност на наетия актив и общата сума на договорените наемни плащания;
  • признава като текущ финансов разход за периода част от финансовия разход за бъдещи периоди пропорционално на относителния дял на дължимите минимални лизингови плащания по договора за периода в общата сума на договорените наемни плащания;
  • начислява амортизация на амортизируеми-те наети активи-в съответствие с възприетата амортизационна политика за подобни амортизи-руеми собствени активи;
  • намалява дългосрочното си задължение с изплатените през срока на договора суми.

При финансовите лизингови договори наемодателят следва да :

  • отчита като дългосрочно вземане определените в договора наемни плащания; в сумата им се включват: справедливата (продажната) цена на отдадения актив; разликата между общата сума на договорените наемни плащания и справедливата цена на отдадения актив, която се отразява като финансови приходи за бъдещи периоди;
  • отписва отдадения актив по неговата балансова стойност;
  • отчита в текущия период финансовите приходи за бъдещи периоди пропорционално на относителния дял на подлежащите на получаване суми по договора за периода в общата сума на договорените наемни плащания;
  • отчита в намаление на вземането по договора получените през срока на договора плащания.

За наемодателя финансовият лизинг за даден актив формира два вида приход:

  • печалба или загуба, еквивалентна на печалбата или загубата, която би се получила от пряката продажба на наемания актив по продажни цени;
  • финансов приход за срока на лизинговия договор.

Финансовият разход се разпределя през срока на лизинговия договор. Признаването на текущ разход за лихви става в същото съответние, в каквото се намира дадената лизингова вноска спрямо общото задължение по договора. Активът се амортизира съобразно възприетата в предприятието амортизационна политика по отношение на подобен вид активи. Често определянето на справедливата цена на актива е проблем за лизингополучателите. Трябва да се знае, че безлихвен лизинг няма, финансовият лизинг винаги има някаква цена, оскъпяване на това, че цената няма да бъде платена веднага. Съществува стремеж при някои лизингодатели оскъпяването да се завоалира. При условията на оперативен лизинг, лизингополучателите отчита като разход и задължение наемните плащания във връзка с актива. Тук получените активи се отчитат задбалансово.

Лизингодателите отчитат цялата сума на наемния договор като вземане от лизингополучателя

Необходимо е в началото на договора лизингодателят да признае приход от продажбата, все едно че активът е бил продаден, а разликата между сумата на договора и прихода от продажбата да се отрази като разсрочен финансов лизинг.

Съгласно постановките на ЗДДС лизингодателят начислява ДДС върху стойността на актива при предаването му. Лизингополучателят ползва ДДС в пълния му размер като данъчен кредит.

Продажната“ цена на актива трябва да съответсва на цената на актива, за която той би бил продаден при обикновена продажба. Лизингодателите отписват от своите баланси предоставените при условията на финансов лизинг активи.

При оперативен лизинг, лизингодателите отчитат като приход получените наемни плащания и като разход амортизациите на съответните активи.

Пример 1

„Плюс Минус“ ООД закупува на лизинг микробус „Мерцедес“ и сключва договор за финансов лизинг с „Лизинг“ ООД при следните условия:

стойност на договора – 13000 лв.

Срок на договора – 12 месеца

Първоначална вноска (30%) – 3900 лева

Дължима стойност по договоря в момента на сключването му (13000-3900) – 9100 лв.

Лихва – 1000 лв.

Част от отчетната стойност на актива, включена в дължимата стойност по финансовия лизинг в момента на сключването му – 8100 лв.

Отчетна цена на наетия актив (13000 – 1000) – 12000 лв

месечна анюитетна вноска – 758,33 лв, т.ч.

Сума на дължимия наем (8100:9100 = 0,89; 0,89 х 758,33 = 674,91 лв)

Сума на дължимата лихва (1000:9100 = 0,11; 0,11 х 758,33 = 83,42 лв)

  • за отразяване на общото задължение към лизингодателя за периода на договора за финансов лизинг:

Дт с/ка 207 Транспортни средста 12000

Дт с/ка 652 Финансови разходи за бъдещи периоди 1000

Кт с/ка 159 Други заеми и дългове 13000

  • за отчитане на първоначалната вноска и дължимия върху нея ДДС 20%

Дт с/ка 159 Други заеми и дългове 3900

Дт с/ка 4531 разчети за ДДС 780

Кт с/ка 503 Разплащателна сметка в лева 4680

Забележка:

Съгласно ЗДДС чл.6 ал.2/3 фактимеското предоставяне на стока по договор за лизинг, в който изрично е предвидено прехвърляне на правото на собственост върху стоката; тази разпоредба не се прилага, когато в договора за лизинг е уговорена само опция за прехвърляне на собствеността върху стоката;

Съгласно ППЗДДС чл.12 (5) (Нова, ДВ, бр. 101 от 2006 г.) Алинеи 3 и 4 се прилагат и в случаите на договор за лизинг, в който не е уговорено задължение, а само възможност (опция) за прехвърляне на правото на собственост. Счита се, че в един договор за лизинг е налице опция, когато за прехвърлянето на собствеността се изисква изрично волоизявление на лизингополучателя и допълнително заплащане, различно от дължимите вноски по договора.

За целите на ДДС при финансовия лизинг има два варианта:

ВАРИАТ 1, В КОЙТО ИЗРИЧНО Е ПРЕДВИДЕНО ПРЕХВРЛЯНЕ НА ПРАВОТО НА СОБСТВЕНОСТ ВЪРХУ СТОКАТА.

В този случай се начислява цялото ДДС още при възникване на данъчното събитие:

Дт с/ка 207 Транспортни средства 12000

Дт с/ка 652 Финансови разходи за бъдещи периоди 1000

Кт с/ка 159 Други заеми и дългове 13000

За отразяване на фактурата за първата вноска:

Дт с/ка 159 Други заеми и дългове 3900

Дт с/ка 4531 Разчети за ДДС 2400

Кт с/ка 401 Доставчици 6300

Дт с/ка 401 Доставчици 6300

Кт с/ка 503 Разплащателна сметка в лева 6300

Следва месечните вноски / без ДДС за главницата, а лихвата – по избор чл.46 ал.2 ЗДДС/

ВАРИАНТ 2. КОГАТО В ДОГОВОРА ЗА ЛИЗИНГ Е УГОВОРЕНА САМО ОПЦИЯ ЗА ПРЕХВЪРЛЯНЕ НА СОБСТВЕНОСТТА.

Тук се има предвид, че опцията дава право на лизингополучателя да получи правото на собственост върху стоката след изтичане на срока на лизинга с една допълнителна вноска (с остатъчна стойност), различна от дължимите по договора, или пък да се откаже от опцията. Повечето лизингови компании прилагат такава опция към клиентите се, за да не ги натоварват с еднократна вноска на ДДС.

Да приемем, че 1000 лв. е допълнителната вноска (остатъчна стойност), взимаме я от цената на актива.

Променят се сумите по месечните вноски.

Месечна анюитетна вноска – 675 лв., в т.ч.

Сумана на дължимия наем (7100:8100 =0,87565; 0,8765 х 675 = 583,88 лв.)

сума на дължимата лихва (1000:8100 = 0,1235; 0,1235 х 675 =83,36 лв)

Дт с/ка 207 Транспортни средства 12000

Дт с/ка 652 Финансови разходи за бъдещи периоди 1000

Кт с/ка 159 Други зеами и дългове 13000

  • за отразяване на фактурата за първата вноска:

Дт с/ка 159 Други заеми и дългове 3900

Дт с/ка 4531 Разчети за ДДС 780

Кт с/ка 401 Доставчици 4680

Дт с/ка 401 Доставчици 4680

Кт с/ка 503 Разплащателна сметка в лева 4680

  • за отразяване на месените вноски:

Дт с/ка 159 Други заеми и дългове 675

Дт с/ка 4531 Разчети за ДДС 135

(приемаме, че лихвата е облагаема)

Кт с/ка 503 Разплащателна сметка в лема 810

  • окончателна вноска за остатъчната стойност – при прехвърляне на собствеността:

Дт с/ка 159 Други заеми и дългове 1000

Дт с/ка 4531 Разчети за ДДС 200

Кт с/ка 401 Доставчици 1200

  • за начислената амортиация на полученият дълготраен актив в размер определен със счетоводната политика на дружеството:

В случая приемаме, че е използван линейния метод и той се амортизира с 25% на година (12000 х 25% = 3000 лв. на година).

Дт с/ка 603 Разходи за амортизация 3000

Кт с/ка 241 Амортизация на ДМА 3000

  • за направената от лизингополучателя първа погасителна вноска:

Дт с/ка 159 Други заеми и дългове 783,33

Дт с/ка 4531 Разчети за ДДС 151,67

Кт с/ка 503 Разплащателна сметка в лева 910,00

  • за признаване на финансовите разходи – разходи за лихви за текущи разходи през отчетната година:

Дт с/ка 621 Разходи за лихви 83,42

Кт с/ка 652 Финансови разходи за бъдещи периоди 83,42

  • за отнасяне на платената лихва на лизингодателя за сметка на финансовия резултат за отчетния период:

Дт с/а 123 Печалба и загуба от текущата година 83,42

Кт с/ка 621 Разходи за лихви 83,42

Когато не е напълно усвоен разходът за бъдещ период, салдото по сметка 624 Финансови разходи за бъдещи периоди следва да се покаже в счетоводния баланс в статията Разходи за бъдещи периоди.

2.Експлоатационен лизинг е всеки друг лизингов договор, при който не са налице изискванията за финансов лизинг.

При експлоатационните лизингови договори наемодателят:

  • отчита предоставените активи в своя счетоводен баланс и им начислява амортизация (когато те са амортизируеми);
  • отразява начислените в негова полза наемни вноски като постъпления от продажби в текущия период;
  • начислените разходи за амортизации се отразяват за сметка на постъпленията от наема по съответния експлоатационен лизингов договор.

При експлоатационни лизингови договори наемателят следва да отчита:

  • като разходи за външни услуги начислените наемни вноски;
  • чрез задбалансови сметки наетите активи по справедливата им цена.

Извършените от наемодателя или от наемателя разходи, свързани с подготовката и сключването на лизинговия договор (комисиони, такси и др.) се отчитат като разходи за дейността за текущия периед. Когато в лизингов договор освен наемните плащания (наемът) се предвиждат и допълнителни плащания – например за извършване на ремонти и подобрения, за изплащане на застраховки на отдадения актив и други – те се отчитат отделно от наема.

Счетоводи операции при експлоатационен лизинг

Счетоводно отчитане при лизингополучателя:

  • за отразяване на получения по задбалансов път на получения чужд ДМА под наем:

Дт с/ка 91 Други условни активи (Наети ДА)

Кт с/са 99 Други условни пасиви

  • за начисляване на наема:

Дт с/ка 602 Разходи за външни услуги

Дт с/ка 4531 ДДС на покупки

Кт с/ка 401 Доставчици

  • за приключване на начисления разход за наем според приетата методика за отчитане на разходита: (може да се използват и сметките от група 61 Радходи за дейността):

Дт с/ка 123 Печалби и загуби от текущата година

Кт с/ка 703 Приходи от продажба на услуги

  • за изплащане на начисленото задължение:

Дт с/ка 401 Доставчици

Кт с/ка гр. 50 парични средства

  • за отразяване по задбалансов път на върнатия чужд ДМА взет по реда на експлоатационен лизинг:

Дт с/ка 99 Други условни пасиви

Кт с/ка 91 Други условни активи (Наети ДА)

Прилагат се същите изисквания като при финансовия лизинг за опевестяване в приложението към годишния финансов отчет при лизингополучателя.

Счетоводно отчитане при лизингодателите:

За експлоатационният лизинг може да се каже, че той възмездно предоставя за определен срок правото на ползване на активу което не поражда промени в статута на собствеността върху него, а само стопански операции, свързани с използването му.

Счетоводното отчитане на експлоатационния лизинг при лизингодателите е уредено по сходен начин и в двата стандарта СС17 и МСС17.

Лизингодателите представяне в своите баланси активите, държани за отдаване по експлоатационни лизингови договори, в съответсвие със същността на актива т.е. ДМА отдаден на лизинг не се отписва от баланса – остава собственост на лизингодателя.

Лизинговиат доход трябва де се признава като доход по линейния метод за срока на лизинговия договор, освен ако друга системна база отразява по – точно времевия модел, при чието използване е намалена извлечената полза от наетия актив. Отчита прихода от неам като текущ приход от дейността.

Направените от лизингодателя разходи, свързани с подготовката и сключването на лизинговия договор, се отчитат като текущ разход за дейността в момента на извършването им.

  • за направление на съответните разходни сметки може да се използват както сметките от гр. 61 Разходи за дейността, така и директното им отнасяне по сметка 709 Други приходи от дейността:

Дт с/ка група 60 Разходи по икономически елементи

Кт с/ка група 40 Доставчици и свързани с тях сметки

Кт с/ка група 50 Парични средства

  • за начисляване на дължима лизингова (наемна) вноска:

Дт с/ка 411 Клиенти

Кт с/ка 709 Други приходи

Кт с/ка 4532 ДДС на продажбите

  • за начисляване на разходи за амортиация на лизинговия обект и отнасянето им по предназначението:

Дт с/ка 603 Разходи за амортизация

Кт с/ка 241 Амортизация на ДМА

Дт с/ка 709 Други Приходи от дейността

Кт с/ка 603 Разходи за амортизация

Може да се състави и следната операция:

Дт с/ка 709 Други приходи от дейността

Кт с/ка 241 Амортизация на ДМА

  • за получаване на лизинговата (наемна) вноска:

Дт с/ка група 50 Парични средства

Кт с/ка 123 Печалба и загуба от текущата година

  • при загуба

Дт с/ка 123 Печалба и загуба от текущата година

Кт с/ка 709 Други приходи от дейността

По отношение на оповестяването в приложението към годишния финансов отчет, лизингодателят следва да оповести:

  • стойността на предоставените по лизингов договор активи – по отделно за всеки вид договор;
  • общата сума на вземанията по лизингови договори;
  • условните наеми, признати като приходи;
  • общо описание на значителните лизингови ангажименти на лизингодатеря;
  • отчетната стойност на активите по видове и начислената към датата на съставянето на отчета амортизация, когато експлоатационните лизингови договори обхващат значителна част от дейността на лизингодателя.

3.Неотменимият лизинг представлява лизингов договор, който е отменим само в следните случаи:

  • при настъпването на някаква непредвидено обстоятелство, с разрешение на наемодателя;
  • ако наемателят сключи нов лизингов договор за същия или за равностоен актив със същия наемодател, или
  • при изплащане от страна на наемателя на такава допълнителна сума, която от самото начало осигурява в голяма стерен продължаването на лизинговия договор.

Сделката за продажба с обратен лизинг е свързана с продажбата на актив от доставчик и отдаването под наем на същия актив обратно на доставчика. Лизинговото плащане и продажната цена са взаимнозависими, тъй като се договарят в пакет. Счетоводното третиране на продажба с обратен лизинг зависи от вида на съответния лизингов договор. Когато резултатът от продажба с обратен лизинг е финансов лизинг, всяко превишение на прихода от продажбата над балансовата стойност на актива не трябва да се признава незабавно за приход във финансовите отчети на продавача – наемател. Когато обратният лизинг е финансов лизинг, сделката е средство за предоставяне на финансиране от наемодателя на наемателя, като активът се явява обезпечение. По тази причина не е целесъобразно превишението на прихода от продажбата над балансовата стойност да се разглежда като приход. Такова превишение се разсрочва и амортизира през целия срок на лизинговия договор.

Когато резултатът от продажба с обратен лизинг е експлоатационен лизинг и е ясно, че сделката се определя според справедливата стойност, всяка печалба или загуба трябва да се признава незабавно. Ако продажната цена е по-ниска от справедливата стойност, всяка печалба или загуба трябва да се признава незабавно, освен в случаите, когато загубата се компенсира от бъдещите лизингови плащания под пазарната цена. Тогава загубата трябва да се разсрочва и амортизира пропорционално на лизинговите плащания през периода, през който се очаква активът да бъде използван. Ако продажната цена е no-висока от справедливата стойност, превишението над справедливата стойност трябва да се разсрочва и амортизира през периода, през който се очаква активът да бъде използван. Когато обратният лизинг е експлоатационен лизинг и лизинговите плащания и продажната цена се определят според справедливата стойност, това по същество е обикновена продажба и всяка печалба или загуба се признава незабавно. При експлоатационните лизингови договори, ако справедливата стойност в момента на сделката за продажба с обратен лизинг е по-ниска от балансовата стойност на актива, незабавно се признава загуба, равна на разликата между балансовата стойност и справедливата стойност.

При този вид сделка доставчикът не продава актив на клиента, като на свой ред клиентът го предоставя на лизинг олратно на доставчика. Цената на лизинговия договор и продажната цена обикновено се договарят в пакет.

Счетоводното третиране на продажбата с обратен лизинг зависи от вида на съответния лизингов договор.

Ако резултатът от продажба с обратен лизинг е финансов лизинг, всяко превишение на прихода от продажбата над балансовата стойност на актива не трябва да се признава незабавно за приход във финансовите отчети на продавача – лизингополучател.

Вместо това то трябва да се разсрочва и амортизира през целия срок на лизинговия договор.

Ако резултатът от продажбата с обратен лизинг е оперативен лизинг и е ясно, че сделката е определена според справедливата стойност, всяка печалба или загуба следва да се признава веднага. Ако продажната цена е по – ниска от справедливата стойност, превишението над справедливата стойност се разсрочва като приход за периода на използване на актива.

Счетоводно отчитане на делките по договори за обратен лизинг.

Сделките при договори за обратен лизинг предлагат оригинална форма на стоково кредитиране, която не само използва предимствата на прекия лизинг, но предлага и нови такива. Този вид договори за лизинг удовлетворяват определени потребности на участниците в стопанския живот на национално и международно равнище.

Сделката за обратен лизинг се състои от две съставни сделки – покупко – продажба между страните в сделката, при която продавачът предоставя на купувача собствеността на актива и лизингов договор, при който купувачът, вече в качество на лизингодател, прехвърля на продавача, вече лизингополучател, право да ползва актива.

Счетоводното отразяване на продажба с обратен лизинг се определя от вида на лизинговия договор (финансов или експлоатационен), сключван между страните.

Постановките на МСС 17 Лизинг и СС 17 Лизинг по отношение на реализирането на този вид договори са сходни.

Възможни са два варианта на продажбата с обратен лизинг.

Първи вариант: Ако резултатът от продажбата е финансов лизинг, продавачът (лизингополучател) не трябва да признава незабавно като доход във финансовите си отчети всяко превишение на прихода от продажба над балансовата (преносна) стойност. Това се определя от факта, че в случая, сделката е средство за предоставяне на финансиране от лизингодателя на лизингополучателя, а активът е своеобразно обезпечение. По тази причина не е целесъобразно превишението на прихода от продажба над балансовата стойност да се разглежда като доход. Това превишение се разсрочва и амортизира през целия период на договора.

Пример:

Предприятие продава на друго предприятие товарен автомобил, който има:

първоначална стойност 25000 лв.

начислена до момента на продажбата амортизация 10000 лв.

балансова стойност 15000 лв.

продажна цена без ДДС 18000 лв.

Продажна цена с ДДС 21600 лв

След продажбата, предприятието продавач (по договор за покупко – продажба), сключва с предприятието купувач, договор за обратен финансов лизинг, при следните условия:

цена на наемните плащания 22000 лв.

справедлива стойност 18000 лв.

срок на договора 2 години

лихва 4000 лв.

Счетоводно отчитане при продавача:

При отразяване на продажбата с обратен финансов лизинг, превишението на продажната цена без ДДС (18000 лв.) над балансовата стойност на актива (15000 лв.), следва да се отрази като разсрочен разход:

Дт с/ка 411 Клиенти 21600

Кт с/ка 709 Други приходи от дейността 15000

Кт с/ка 751 Нефинансови приходи за бъдещи периоди 3000

Кт с/ка 4532 ДДС на продажбите 3600

Продаденият товарен автомобил и начислената му до този момент амортизация се отписват:

Дт с/ка 241 Амортизация на ДМА 10000

Дт с/ка 709 Други приходи от дейността 15000

Кт с/ка 207 Транспортни средства 25000

При отразяване покупката, в условията на обратен финансов лизинг, продавача (лизингополучател) следва да заприходи авдтомобила по справедливата му стойност. Разликата между нея и цената на договора се представя като разсрочен финансов разход:

Дт с/ка 207 Транспортни средства 18000

Дт с/ка 652 Финансови разходи за бъдещи периоди 4000

Кт с/ка 159 Други заеми и дългове 22000

Счетоводно отчитане при купувача:

Отразяване покупката на товарния автомобил:

Дт с/ка 207 Транспортни средства 18000

Дт с/ка 4531 ДДС на покупките 3600

Кт с/ка 401 Доставчици 21600

Закупеният автомобил се предоставя при условията на финансов лизинг на продавача (лизингополучател):

Дт с/ка 229 Други дългосрочни финансови активи 22000

Кт с/ка 709 Други приходи от дейността 18000

Кт с/ка 752 Финансови приходи за бъдещи периоди 4000

Отписва се предадения автомобил:

Дт с/ка 709 Други приходи от дейността 18000

Кт с/ка 207 тРанспротни средства 18000

Втори вариант: Ако резултатът от продажбата с обратен лизинг е експлоатационен лизинг и е ясно, че сделката се определя според справедливата стойност, всяка печалба или загуба трябва да се признава незабавно. Това е така, защото в случая ( когато обратният лизинг е експлоатационен) „ и лизинговите плащания и продажната цена се определят според справедливата стойност, това всъщност е обикновена продажба и всяка печалба или загуба се признават незабавно“.

Ако продажната цена е по – ниска от справедливата стойност, всяка печалба или загуба трябва да се признава незабавно, освен в случаите, когато загубата се компенсира от бъдещите лизингови плащания под пазарната цена, загубата трябва да се разрочва и амортизира пропорционално на лизинговите плащания през периода, през който се очаква активът да бъде използван.

Ако продажната цена е по – висока от справедливата стойност, превишението над справедливата стойност трябва да се разсрочва и амортизира през периода, през който се очаква да бъде използван.

За експлоатационните лизингови договори, ако в момента на сделката за продажба с обратен лизинг, справедливата стойност е по – ниска от балансовата стойност на актива, незабавно се признава загуба, равна на разликата между балансовата стойност и справедливата стойност. При финансовите лизингови договори подобна корекция не се налага, освен ако не е настъпила обезценка на стойността. В този случай балансовата стойност се намалява до възстановимата стойност, съобразявайки се с СС 36 Обезценка на активи.

Посоченият пример за обратен лизинг, ще се изследва при същите условия, с разликата, че вида на лизинговия договор при обратен лизинг сключен между двете страни е експлоатационен.

Счетоводно отчитане при продавач (лизингополучателя):

  • за отразяване на продажбата – разликата между продажната цена на автомобила и неговата балансова стойност се отразява веднага като текущ приход:

Дт с/ка 411 Клиенти 21600

Кт с/ка 709 Други приходи от дейността 18000

Кт с/ка 4532 дДс на продажбите 3600

  • за получаване на вземането от клиенти:

Дт с/ка група 50 Парични средства 21600

Кт с/ка 411 Клиенти 21600

  • за изписване на автомобила, заедно с начислените му до момента амортизации:

Дт с/ка 241 Амортизация на ДМА 10000

Дт с/ка 709 Други приходи от дейността 15000

Кт с/ка 207 Транспортни средства 25000

Обратното придобиване на актива няма да се атрази със статия при продавача (лизингополучател), тъй като той е нает при условия на експлоатационен лизинг

Счетоводно отчитане при купувача (лизингодател):

  • за покупка на автомобила:

Дт с/ка 207 Транспортни средства 18000

Дт с/ка 4531 ДДС на покупките 3600

Кт с/ка 401 Доставчици 21600

  • за изплащане на задължениято към доставчици:

Дт с/ка 401 Доставчици 21600

Кт с/ка група 50 Парични средства 21600

Отдаването на закупеният автомобил, при условията на абратен експлоатационен лизинг, няма да се осчетоводява. Ще се отразяват само приходите от наема и ще се начислет амортизации на закупения и преотдаден по експлоатационен лизинг договор.