ОБРАЗЕЦ НА СМЕТКОПЛАНА ПО МСФО (SAMPLE OF IFRS CHART OF ACCOUNTS)

Публикувано на

Balance Sheet Accounts Сметки на балансов отчет
ASSETS АКТИВИ
Current assets Текущи активи
101 Cash and tern Deposits Парични средства и краткосрочни депозити
101.100 Petty Cash Каса
101.200 Checking/Cash and Bank/ Банкова сметка
101.300 Other Bank Accounts, Saving Други банкови сметки
110 Short -Term Investments Краткосрочни финансови вложения
110.1 Available – for-sale-Securities Налични финансови вложения на продажба
110.2 Investments held for trading Търговси финансови вложения
110.3 Short-term deposits Краткосрочни депозити
110.4 Short-term Loans Предоставени заеми
111 Accounts receivable, Trade Receivables Сметки за получаване, търговски дебитори
112 Not-Trade Receivables Други дебитори
112.1 Rent receivable Лизингови вноски за получаване
112.2 Prepaid taxes Предплатени данъци
112.3 Advances to Suppliers & Contractors Дадени аванси
112.4 Bad Debt Provision Провизии по съмнителни дългове
112.5 Notes Receivable Полици за получаване
112.6 Interest Receivable Лихви за получаване
113 Inventory Запаси
113.1 Raw Materials Суровини и материали
113.2 Goods Стоки
113.3 Work in Process Незавършено производство
113.4 Allowance to reduce inventory Провизии за обезценка на запасите
115 VAT recoverable ДДС за възстановяване
124 Prepaid Expenses Предплатени разходи
125 Deferred Taxes Отложени данъци
126 Other current assets Други оборотни активи
127 Assets to be disposed by Sale Активи, заделени за продажба

 

Long-term Assets Дългосрочни активи
160 Fixed Assets Основни средства
160.1 Land Земя
160.2 Buildings & Constructions Сгради и съоръжения
160.3 Motor Vehicles Транспортни средства
160.4 Furniture, Office Equipment, Computers Мебели, офис оборудване
160.5 Manufacturing Equipment Производствено оборудване
160.6 Leasehold Improvements Модернизация на наетите основни средства
161 Accumulated depreciation of Fixed Assets Натрупана абезценка на основни средства
161.2 Depreciation of Building and Constructions Обезценка на сгради и съоръжения
161.3 Depreciation of Motor Vehicles Обезценка на транспортни средства
4.4 Depreciation of Furniture, Office Equipment, PC & Software Обезценка на мебели, офисно оборудване, компютри и софтуер
161.5 Depreciation of Manufacturing Equipment Обезценка на производствено оборудване
161.6 Depreciation of Leasehold Improvements Обузценка на вложенията в модернизацията на наети основни средства
170 Intangible assets Нематериални активи
170.1 Licenses лицензи
170.2 Patents Права върху патенти и изобретения
170.3 Goodwill Положителна репутация
170.4 Development cost Разходи за разработки
171 Accumulated Amortization of Intangible Assets Натрупана амортизация на нематериални активи
171.1 Amortization of Licenses Амортизация на лицензи
171.2 Amortization of patents Амортизация на патенти, права върху изобретения
171.3 Amortization of Goodwill Амортизация на положителна репутация
171.4 Amortization of Development cost Амортизация на разходи за разработки
180 Long-terms Investments Дългосрочни инвестиции
180.1 Equity Securities Инвестиции в дялови ценни книжа
180.2 Available-for-sale Securities Налични финансови вложения за продажба
180.3 Held-to-maturity investments Финансови вложения, задържани до погасяването им
180.4 Long-term loans Предоставени дългосрочни заеми
180.5 Investments property Инвестиционна собственост
180.6 Investments in Assoc. companies Инвестиции в асоцирани компании
180.7 Special Funds Инвестиции в специални фондове
185 Biological assets Биологични активи
190 Other assets Други дългосрочни активи
190.1 Long-term Prepayments Дългосрочни предплащания
190.2 Deferred Income tax asset Активи по отсрочени данъци върху печалбата
190.3 Lease receivable Лизингови вноски за получаване
LIABILITIES ЗАДЪЛЖЕНИЯ
Current liabilities Текущи задължения
201 Advances from customers Получени аванси
202 Accounts payable, Creditors Сметки за плащане, разплащания с доставчици
203 Notes payable Полици за плащане
204 Wages & Salaries payable Задължения за работна заплата
205 Income Tax Payable Текущ данък върху печалбата
206 VAT Payable Начислен ДДС
207 Taxes Payable Данъчни задължения
208 Short-Term Bank Loans Краткосрочни банкови кредити
209 Current Maturities of Long-Term Debt Текущата част от дългосрочните задължения
212 Rent Payable Арендни задължения
230 Short-Term Debt. Non-Trade Payable Други краткосрочни задължения
241 Dividends Payable Разплащания с учредители по изплащане на дивиденти
242 Interest Payable Лихви за изплащане
245 Accrued Expenses Начислени разходи
246 Provisions for liabilities and charges Провизии за предстоящи разходи и плащания
Long-term liabilities Дългосрочни задължения
243 Mortgage Payable Плащане по ипотека
244 Bonds Payable Облигации за плащане
260 Long-term Bank Loans Дългосрочни банкови кредити
270 Finance lease liability Задължения по финансов лизинг
275 Deferred Income Tax liability Задължения по отложен данък върху печалбата
280 Long-term Debt Други дългосрочни задължения
285 None-current Interest-bearing liabilities Дългосрочни лихвени задължения
EQUITY КАПИТАЛ
301 Shareholders` Equity, Capital Stock Акционерен капитал
301.100 Common Stock Обикновени акции
200.200 Preferred stock Привилегировани акции
300.300 Additional paid-in capital Добавен капитал над номинала
400.400 Treasury Stock Съкровищни акции
500.500 Subscribed and Unissued Разплащания с учредители по вноски в уставния капитал
501 Retained Earnings /Deficit/ Неразпределена печалба (загуба)
502 Current earnings Печалби и загуби от текущата година
503 Income Summary Account Сметка за общите приходи
504 Currency Translation Adjustment Печалби и загуби от валутен трансфер
505 Revaluation reserve Провизии за преоценка
506 Stock options Опции за акции
REVENUES ПРИХОДИ
400 Service revenues Приходи от услуги
401 Sales of goods Продажба на стоки
411 Interest Income Приходи от лихви
412 Exchange Differences Gain Печалба от курсови разлики
413 Sales of Other Assets Продажби на други активи
414 Purchase Discount Намаления от доставчици
415 Reversal of impairment loss Корекция на загубата от обезценка
416 Rent income Доходи от наем
417 Gain from associates Печалба от участие в асоцирани компании
418 Deferred tax income Доходи по отсрочени данъци
419 Gains from fair value adjustments Печалба от промяна на справедливата стойност
EXPENSES РАЗХОДИ
500 Cost of Goods Sold, Cost of Sales Себестойност на реализираната продукция и на продажбата
511 Interest Loss Разходи за лихви
512 Exchange Differences Loss Загуба от курсови разлики
513 Costs of Other Assets Себестойност на други активи
514 Loss from associates Загуба от участие в асоцирани компании
520 Operating Expenses Операционни разходи
520.010 Employee Salaries, Payroll Заплащане на труда
520.020 Employee Taxes Данъци върху работната заплата
520.040 Office Support Разходи за офиса
520.050 General Expenses Представителни разходи
520.060 Taxes Данъци
100.100 Consultants Консултански услуги
120.120 Office Supplies Канцеларски материали
130.130 Car Expenses Транспортни разходи
140.140 Car Insurance Застраховки на автомобили
155.155 Rent expense Краткосрочен наем
160.160 Office Security Охрана на офиса
170.170 Mail Expenses Пощенски разходи
190.190 Office Telephone Expenses Разходи за телефон в офиса
210.210 Bank Charges Разходи за банково обслужване
230.230 Utilities Комунални услуги
250.250 Advertising Expenses Разходи за реклама
260.260 Finance lease interest expense Разходи за лихви по дългосрочен наем
270.270 Depreciation Разходи за обезценка
280.280 Amortization Разходи за амортизация
290.290 Sales Discount Предоставени намаления
300.300 Impairment Loss Загуба от обезценка
525 Deferred tax expenses Разходи по отсрочени данъци върху печалбата
530 Current Income /Profit/ Tax Разходи по текущия данък върху печалбата
531 Bad debt Expenses Разходи за провизии по съмнителни дългове

 

Изплащане на обезщетение по чл. 222, ал.1 КТ. Теория и практика

Публикувано на

При уволнение поради закриване на предприятието или на част от него, съкращаване в щата, намаляване обема на работа, спиране на работата за повече от 15 работни дни, при отказ на работника или служителя да последва предприятието или неговото поделение,  в което той работи, когато то се премества в друго населено място или местност, или когато заеманата от работника или служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен работник или служител,  заемал преди това същата длъжност, работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя. Обезщетението е в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец.

Обезщетението се дължи от работодателя, когато трудовото правоотношение на лицето е прекратено по някое от следните основания: чл.328 ал.1 т.1; чл. 328 ал.1 т.2; чл. 328 ал.1 т.3; чл. 328 ал.1 т.4; чл. 328 ал.1 т.7, чл. 328 ал.1 т.8

Сумата на обезщетението е в размер на брутното трудово възнаграждение, получено от работника или служителя за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено. Това означава, че ако служителя е освободен през м.май, при изчисляване на обезщетението се взема полученото БТВ за м. април

Обезщетението не се изплаща към датата на прекратяване на ТД, тогава служителя все още няма право на него.  То не се посочва като дължимо в заповедта за уволнение, както е това по чл. 224 КТ, например. Най-малко 30 календарни дни след прекратяването на трудовото правоотношение, служителя може да се яви при бившия си работодател, за да получи обезщетението. Важно е да се знае, че обезщетението се изплаща при поискане от служителя, и работодателя не е длъжен да го потърси, за да му го изплати.  Давността на правото на получаване на обезщетението е 3 години, т.е. ако са минали 3 години от датата на прекратяване на трудовото правоотношение, служителя губи правото на обезщетение. Служителя предоставя трудова книжка и декларация свободен текст, в която посочва периода, в който е останал без работа. Ако е започнал работа на друго място веднага след прекартяване на ТД, то той няма право на това обезщетение.  Ако не е започнал работа, има право на цялата сума на обезщетението-т.е. едно брутно трудово възнаграждение. Ако е бил без работа например 15 дни, има право да получи сума, която е пропорционална на работните дни за периода, през който е бил без работа. Ако е започнал работа, но с по-ниско трудово възнаграждение, има право да получи еднократно разликата между сегашното и предишното си възнаграждение.

Изчисляване на сумата на обезщетението и попълване на данните в Декларация 1, Декларация 6 и платежните нареждания за дължими осигуровки и данък

  • Когато периода, за който се изплаща обезщетението обхваща само един календарен месец

Нека разгледаме следния пример: Трудовото правоотношение на едно лице е прекратено считано от 01.04.2011. В този случай лицето може да се яви при работодателя и да получи обезщетението най-рано на 01.05. Да кажем, че лицето се явява на 10.06, подава декларация свободен текст, в която посочва, че за периода 01.04-30.04 е бил без работа, и обезщетението му е изплатено с РКО.

За деклариране на обстоятелствата в Плюс минус,  трябва да направим следното: Най-добре е да назначим служителя на нов картон, с разлика в шрифта на името. Като дата на постъпване попълваме 01.04.2011. Не попълваме дата на напускане. Избираме вид осигурен 27, задължително попълваме параметрите работна седмица и работно време в картона. Сумата е брутното трудово възнаграждение на служителя за м. март. Най-добре е да я напишен ръчно на перо 124 във фиша, и да натиснем Запиши. По този начин включваме обезщетението във ведомостта за месеца, който е текущ в ТРЗ.  След като направим начислението, поставяме дата на напускане 30.04.2011,  която ще се попълни и като дата на прекратяване на осигуряването. Попълваме датата на напускане сега, защото ако го направим в началото, името на служителя няма да го има в месец юни, когато е изплатено обезщетението, и няма да можем да го включим във ведомостта за юни.

В Декларация образец 1, обезщетението се декларира  с периода, за който се отнася, т.е. 01.04-30.04, без значение кога е изплатено. Този период се зачита за осигурителен, но не и за трудов стаж. Върху сумата на обезщетението се дължат осигуровки за фонд Пенсии,  ДЗПО и ДДФЛ. Важно е да се знае, че данните за Декларация 1 са редовни, а не корекция. Служителя трябва сам да внесе здравните си осигуровки за периода.

В Плюс минус, след като сме направили начислението, трябва да изберем Операции/Декларация Образец 1/Само за маркираните, да направим запис само за служителя, на който е изплатено обезщетението, и да го подадем в НАП.

Данните за дължимите осигуровки в Декларация обр. 6 също се подават за периода, за който се отнасят. Това означава, че в поле месец и година на Декларация 6 трябва да посочим 042011, без значение каква е датата на изплащане на обезщетението. Сумите за дължимите осигуровки по отделните фондове в декларацията трябва да попълним ръчно. По същия начин,  в платежните нареждания за дължими осигуровки и данък, като период, за който се плаща трябва да посочим 01.04.2011-30.04.2011,  без значение кога е изплатено обезщетението. Дължимите осигуровки за фонд „Пенсии“ се превеждат по отделен код-550116, а тези за ДЗПО и ДДФЛ са по стандартните 550123 и 111212. За изплатеното обезщетение на лицето можем да издадем удостоверение УП-2.

  • Когато периода, за който се изплаща обезщетението обхваща два календарни месеца

Нека разгледаме следния пример: Трудовото правоотношение на лице е прекратено считано от 06.04. 2011.  Лицето идва да си получи обезщетението на 15.06.2011, изплатено му е с РКО.  В този случай трябва да се  подадат 2 записа за Декларация 1, понеже обезщетението се посочва с периода, за който се дължи. Обърнете внимание, че не може да се подаде в наведнъж в Декларация 1 за месец юни. Сумата на обезщетението трябва да се раздели пропорционално на работните дни за всеки от периодите. В примера, за да определим периода, трябва да преброим 30 календарни дни, като започнем от 06.04. Тридесетия ден, т.е. последния ден в обезщетение е 05.05. Това означава, че периодите, които трябва да декларираме са 06.04-30.04, и другият е 01.05-05.05. Сумата на обезщетението трябва да се раздели пропорционално на работните дни за всеки от тях. Формирането на ставката става така: Преброяваме колко са работните дни за периода 06.04-05.05. Разделяме брутната сума на дните и получаваме ставката на ден. След това, за да изчислим сумата за всеки от периодите, умножаваме броя работи дни за периода по получената ставка. Ако сумата на обезщетението е 500 лв, и работните дни за целия период 06.04-05.05 са 20, получаваме 25 лв. на ден. Ако работните дни за април са 17, сумата, която трябва да посочим в Декларация 1 за периода 06.04-30.04 е 17Х25=425 лв. За периода 01.05-05.05 се подава остатъка от сумата, т.е. 75 лв. Тук отново подаваме редовни данни за Декларация 1, а не корекции.

В този случай, в Плюс минус  отново е по-добре лицето да се назначи на нов картон, като параметрите са същите,  като вече описаните. Трябва да се направят начисления за двата месеца.  В примера, за месец април написваме на ръка 425 лева на перо 124, и натискаме Запиши. Остатъка от сума, 75 лв, написваме ръчно на перо 124 в начисленията на лицето за м. май. Натискаме Запиши, и можем да поставим дата на прекратяване в картона. След това генерираме редовни данни за Декларация 1 за всеки от месеците и ги подаваме в НАП.

В декларация 6 обезщетението също трябва да се посочи на 2 пъти, за месец април, и за месец май, в отделна колонка за всеки период. В едната ще посочим 042011, а в другата 052011. Трябва ръчно да попълним сумите на дължимите осигуровки и данък по фондове за двата периода поотделно.

В платежните нареждания не е нужно дължимите осигуровки да се разделят на два периода.  В полето „Период, за който се плаща“, трябва да попълним 06.04.2011-05-05.2011.

Платен отпуск – Избрано от системата Въпроси и отговори на МТСП

Публикувано на

1.       Във връзка с ползването и отлагането на платените годишни отпуски – възниква следния въпрос – служител има неизползван годишен отпуск в размер на 35 дни. Как документално трябва да се оформи искането и съответно отказването и отлагането на отпуска? Колко дни могат да бъдат отложени – 10 или всичките 35дни?

Отговор на Емил Мирославов – Директор дирекция “Трудово право и обществено осигуряване” – По отношение ползването и отлагане на ползването на платените годишни отпуски МТСП изразява следното мнение:

Разпоредбите на Кодекса на труда за ползване на платения годишен отпуск само в календарната година, за която се полага, са категорични. Категорична е и забраната за работодателя да отлага ползването на повече от 10 работни дни от отпуска за следващата календарната година. Регламентирани са и причините за отлагане на ползването, когато поради ползването на посочени от законодателя други видове отпуски работникът или служителят не е имал възможност изцяло или отчасти да използва полагаемия му се отпуск. Поради това, становището на МТСП е, че неползваните дни отпуск през календарната година, за която се отнасят, и които не са отложени по реда на чл. 176, ал. 1 и 2 от КТ, не могат да се ползват през следващите календарни години.

Следва да се има предвид, че при прекратяване на трудовото правоотношение работодателят дължи обезщетение за неползвания отпуск съгласно чл. 224 от КТ. В този случай обаче, се прилага погасителната давност по чл. 176, ал. 3 от КТ. Обезщетение се дължи само за неползвания платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност, т.е. ако не изтекли 2 години от края на годината, за която се полага този отпуск или 2 години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му – за отпуск, отложен при условията и по реда на чл. 176, ал. 2 от КТ.

Разпоредбите на Кодекса на труда се прилагат за всички работници или служители, независимо в коя сфера работят. Обстоятелството че по принцип учителите ползват платения си годишен отпуск по време на ваканциите на учениците, не означава, че не могат да го ползват по друго време на годината, включително и „учебно време”. Още повече, че за майки с деца до 7-годишна възраст се прилага на чл. 174 КТ. Съгласно посочения текст работници или служители, ненавършили 18-годишна възраст, и майки с деца до 7-годишна възраст ползуват отпуска си през лятото, а по тяхно желание – и през друго време на годината, освен в случаите по ал. 4 на предходния член.

В разпоредбата на чл. 173, ал.8 КТ е предвидено, че работодателят е длъжен да разреши платения годишен отпуск на работника или служителя, когато той е поискан за периода, посочен в графика по ал. 1, освен ако ползването му е отложено по реда на чл. 176. Видно от текста на разпоредбата, за да бъде ползван отпуска работника или служителя трябва да го е „поискал”, а работодателя да го разреши, освен ако ползването на отпуска е отложено по реда на чл. 176. Както е видно, закона не установява процедури относно реда и начина на „поискване”, нито за реда и начина на установяване на причините, поради което ползването му е отложено. Обаче, с оглед доказване на предприетите от работника или служителя действия с цел ползването на отпуска, така и с оглед уведомяването му, че отпуска се отлага поради „важни производствени причини” е препоръчително да се ползва писмена форма. Следователно отлагане ползването на отпуска по чл. 176, ал.1 КТ не следва да се осъществява с „обща заповед”. Няма пречка в Правилника за вътрешния трудов ред да се предвидят процедури, които да уреждат тези и други въпроси, свързани с правото и ползването на платените годишни отпуски.

2. Има ли право работодател да принуди работника да си ползва платеният отпуск при връчено от негова страна предизвестие за освобождаване?

Отговор – Разпоредбата на чл. 173, ал. 4 от Кодекса на труда предвижда, че работодателят има право да предостави платения годишен отпуск на работника или служителя и без негово съгласие по време на престой повече от 5 работни дни, при ползване на отпуска едновременно от всички работници и служители, както и в случаите, когато работникът или служителят след покана от работодателя не е поискал отпуска си до края на календарната година, за която се полага. В този случай работодателят предоставя отпуска „без съгласието” на работника или служителя. Законът не урежда други хипотези, освен посочените.

3. Интересува ме мога в средата на календарната година /например през юни/ да ползвам целия си годишен отпуск /20 работни дни/ за същата година; в нарушение ли съм и подлежи ли работодателя ми на глоба ако го разреши?

Отговор – Начинът на ползване на платения годишен отпуск е уреден в чл. 172 от Кодекса на труда /КТ/, съгласно който платеният годишен отпуск се разрешава на работника или служителя наведнъж или на части, от които най-малко половината се ползва наведнъж през календарната година, за която се полага отпускът, за което следва да подадете писмена молба до работодателя. Няма законова пречка, след разрешение на работодателя и в началото на годината да ползвате и целия размер на полагащия Ви се платен годишен отпуск. В този случай няма предвидени санкции за работодателя.

4. Когато работник е в продължителен неплатен отпуск, който обхваща цялата предходна година и първата половина на текущата, същият има ли право на платен годишен отпуск за цяла година или само пропорционално на времето, за което му се признава трудов стаж.

Отговор – Съгласно чл. 155, ал. 1 и 4 от Кодекса на труда, всеки работник или служител има право на платен годишен отпуск. Размерът на основния платен годишен отпуск е не по-малко от 20 работни дни. Този размер, законодателят е определил за минимален, който се отнася за цяла една календарна година трудов стаж. Когато работодателят е разрешил продължителен неплатен отпуск, който период обхваща две последователни календарни години, то на основание чл. 160, ал. 3 от Кодекса на труда, ще бъдат признати 60 работни дни за трудов стаж, тъй като съгласно тази разпоредба, неплатеният отпуск до 30 работни дни в една календарна година се признава за трудов стаж, а над 30 работни дни – само ако това е предвидено в този кодекс, в друг закон или в акт на Министерския съвет. Ето защо, времето, признато по закон за трудов стаж по време на неплатения отпуск се взема под внимание при определяне размера на платения годишен отпуск за съответната календарна година.

5. Принудително ме накараха да изляза неплатен отпуск.Освен заплатата, какво друго губя?

Отговор – Съгласно чл. 160, ал.1 от КТ работодателят по искане на работника или служителя може да му разреши неплатен отпуск независимо от това, дали е ползувал или не платения си годишен отпуск и независимо от продължителността на трудовия му стаж. Както е видно от разпоредбата, неплатеният отпуск се разрешава по искане на работника или служителя, работодателя не може да предостави този вид отпуск без да е направено искане от лицето. В чл. 160, ал. 3 от КТ е предвидено, че неплатеният отпуск до 30 работни дни в една календарна година се признава за трудов стаж, а над 30 работни дни – само ако това е предвидено в КТ, в друг закон или в акт на Министерския съвет. Както е видно от разпоредбата, неплатения отпуск се разрешава по искане на работника или служителя, работодателят не може да предостави този вид отпуск без да е направено искане от лицето. Ако считате, че работодателят нарушава трудовото законодателство, можете да сигнализирате съответната инспекция по труда.

6. Имам съгласие от работодателя за ползване на 1год. неплатен отпуск. Искам да изляза първо в платен от 01.05.и след това да ползвам неплатения.Колко дни платен отпуск ще имам право да ползвам преди неплатения? 2/Ако не е целият, остатъкът запазва ли се за следващата година?

Отговор – В чл. 172 от КТ е предвидено, че платеният годишен отпуск се разрешава на работника или служителя наведнъж или на части и се ползва в съответствие с утвърден от работодателя график през календарната година, за която се полага. Според чл. 176, ал. 4 КТ ползването на платения годишен отпуск може да се отложи и когато през календарната година, за която се отнася, работникът или служителят не е имал възможност да го ползва изцяло или отчасти поради ползване на отпуск за временна неработоспособност, за бременност, раждане и осиновяване или за отглеждане на малко дете, както и поради ползване на друг законоустановен отпуск. Следователно, разрешеният от работодателя неплатен отпуск би могъл да бъде причина за отлагане изцяло или отчасти на ползването на платения годишен отпуск за 2011 г.

7. Имаме служител с наложена мярка – задържане под стража. Как следва да му се оформят в декл. 1 дните, в които не е на работа за този и за последващите месеци, тъй като присъдата може да се забави и година? Може ли да бъде освободен от работа и по кой член от КТ и съответно как се оформят документите му?

Отговор – В Кодексът на труда има възможност за прекратяване на трудовия договор само когато лицето е задържано за изпълнение на присъда. Това означава, че случаите, в които то е „задържано под стража” не е предвидено прекратяване на трудовия договор по инициатива на работодателя. В тези случаи можете да оформяте отсъствието като платен отпуск, по молба на лицето като неплатен отпуск или да го водите „самоотлъчка” Що се отнася до Декларация №1, следва да се обърнете към Националния осигурителен институт.

8. Може ли еднократният платен отпуск на основание чл.169, ал.3 от КТ да се ползва на части и то в различни години, или само еднократно?

Отговор – На основание чл. 169, ал. 3 от Кодекса на труда, учащите се по ал. 1 имат право еднократно и на платен отпуск от 30 работни дни за подготовка и явяване на зрелостен или държавен изпит, включително и за подготовка и защита на дипломна работа, дипломен проект или дисертация.Този отпуск може да се ползва наведнъж или на части, в зависимост от нуждите на обучаващия се. Определянето му като “еднократен” означава че се полага само веднъж в рамките на обучението определено с програмата на учебното заведение.

9. Има ли право работодателя да откаже отпуск по чл.169, при положение, че в колективния тр.договор, който той е подписал е записано, че се съгласява на такава?

Отговор – Съгласно чл.169, ал.1 от КТ, право на платен отпуск за обучение в размер на 25 работни дни за всяка учебна година имат работници или служители, обучаващи се без откъсване от производството със съгласието на работодателя. Платеният отпуск за обучение по чл.169 от КТ е целеви и се предоставя за посещение на учебни занятия и за подготовка и явяване на изпити. Съгласието на работодателя за обучението е условие за реализиране на възможността за ползване на този вид платен отпуск . Следва да имате предвид, че отпуска по чл.169 от КТ се отнася само за работници или служители, които се обучават без откъсване от производството (задочно, вечерно, дистанционна форма на обучение). Студентите – редовна форма на обучение нямат право на отпуск по чл.169 от КТ. В случай, че отговаряте на изискванията на разпоредбата, имате право на отпуск по чл. 169 от КТ независимо дали е уговорено или не в КТД. В чл. 171 от КТ е предвидено,че работниците и служителите по чл. 169, ал. 1 имат право и на неплатен отпуск в следните размери: 1. за подготовка и явяване на изпит – до 20 работни дни за учебна година; 2. за подготовка и явяване на приемен, на зрелостен или на държавен изпит, включително и за подготовка и защита на дипломна работа или дипломен проект в средни учебни заведения – до 30 работни дни; 3. за подготовка и явяване на държавен изпит, включително и за подготовка и защита на дипломна работа или на дипломен проект във висши учебни заведения – до 4 месеца; 4. за подготовка и защита на дисертация от задочни докторанти или от докторанти на самостоятелна подготовка – до 4 месеца. Когато съгласие на работодателя не е дадено, работникът или служителят, който учи в средно или във висше училище без откъсване от производството, има право на неплатен отпуск в размерите по ал. 1, намалени наполовина.

10. При повременно сделно на заплащане на труда (основна РЗ + възнаграждение за преизпълнение) възнаграждението над основана РЗ включва ли се в брутното трудово възнаграждение за платен годишен отпуск по чл. 177 и обезщетението по чл. 228 от КТ? В този случай важат ли чл.17 ал.2 от НСОРЗ и §1 на Наредбата за допълнителни и др. труд. Възнаграждения?

Отговор – С Постановление № 4 на Министерския съвет от 17 януари 2007 г.е приета Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (ДВ, бр. 9 от 2007 г., в сила от 1.07.2007 г.) Със същото постановление се отменя Наредбата за допълнителните и други трудови възнаграждения, приета с Постановление № 133 на Министерския съвет от 1993 г. Съгласно чл. 17, ал.1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ) в брутното трудово възнаграждение за определяне на възнаграждението за платен годишен отпуск по чл. 177 чл. 228 от Кодекса на труда се включват: 1. основната работна заплата за отработеното време; 2. възнаграждението над основната работна заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда; 3. допълнителните трудови възнаграждения, определени с наредбата, с друг нормативен акт, с колективен или с индивидуален трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, които имат постоянен характер; 4. допълнителното трудово възнаграждение при вътрешно заместване по чл. 259 от Кодекса на труда; 5. възнаграждението по реда на чл. 266, ал. 1 от Кодекса на труда; 6. възнаграждението, заплатено при престой или поради производствена необходимост, по чл. 267, ал. 1 и 3 от Кодекса на труда; 7. възнаграждението по реда на чл. 268, ал. 2 и 3 от Кодекса на труда. Разпоредбата на чл. 17, ал.2 от наредбата определя, че в брутното трудово възнаграждение за определяне на възнаграждението за платен годишен отпуск по чл. 177 от Кодекса на труда се включва съответната пропорционална част от допълнителните периодични или годишни възнаграждения, изплатени след ползването на платения отпуск, като за целта се преизчисляват изплатените възнаграждения за платен отпуск. Тези разпоредби се прилагат независимо от формата на заплащане. Когато се определя брутното трудово възнаграждение по чл. 17 от НСОРЗ не се включва възнаграждение за ползван отпуск, нито изплатено обезщетение.

11. Имам ли право да ползам платен отпуск за отглеждане на дете до 2 години,след като съм се върнала на работа, но детето не посещава детско заведение?

Отговор – Разпоредбата на чл. 164, ал. 1 от Кодекса на труда предвижда, че след използване на отпуска поради бременност, раждане или осиновяване, ако детето не е настанено в детско заведение, работничката или служителката има право на допълнителен отпуск за отглеждане на първо, второ и трето дете до навършване на 2-годишната му възраст и 6 месеца за всяко следващо дете. Предвид на това, ако детето Ви не е навършило 2 години и не посещава детско заведение /с такса или без такса/, може отново да ползвате отпуска за гледане на дете до 2 години по чл. 164, ал.1 КТ. Съгласно чл. 46, ал. 1 и 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, отпускът за отглеждане на дете до двегодишна възраст по чл. 164, ал. 1 КТ се ползва въз основа на писмено заявление на майката до работодателя. Предприятието е длъжно да разреши отпуска от деня, посочен в заявлението. Ако лицето няма право на този отпуск, предприятието е длъжно да го уведоми за това незабавно, като мотивира отказа си. Когато заявлението по ал. 1 се подава от майката, към него се прилага декларация, че тя не е лишена от родителски права или нейните родителски права не са ограничени по установен ред, че детето не е дадено за осиновяване или не е настанено в детско заведение, включително детска ясла, че майката не е дала съгласие по чл. 164, ал. 3 от КТ отпускът да бъде ползван от бащата или от някой от техните родители, както и че детето не се отглежда от лице, включено в програми за подкрепа на майчинството. На основание чл. 53, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване след изтичането на срока на обезщетението за бременност и раждане през време на допълнителния платен отпуск за отглеждане на малко дете на майката се изплаща месечно парично обезщетение в размер, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, който за 2011г. е в размер на 240 лв.

12. Ако служител заяви 20 дни отпуск от 01.09.2011 до 30.09.2011, а по- късно напише молба, че иска да ползва отпуска 20 дни от 01.06.2011 до 28.06.2011, работодателят има право да му я разреши и няма нужда да се променя графика. Тогава какво става септември, когато служителя няма вече платен отпуск, а графика не е променен? Трябва ли работодателя да го накара да излезе в неплатен отпуск?

Отговор – Съгласно чл.173, ал.1 от Кодекса на труда (КТ) до 31 декември на предходната календарна година работодателят утвърждава график за ползването от работниците и служителите на платения годишен отпуск за следващата календарна година след консултации с представителите на синдикалните организации и представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2. Графикът се изготвя така, че да се даде възможност на всички работници и служители да ползват платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се полага. Данните, които се съдържат в графика, и редът за неговото изменение се уреждат с наредба на Министерския съвет. Видно от посочената разпоредба, целта на графика е да осигури на всички работници и служители ползването на платения годишен отпуск в календарната година, за която се отнася. В конкретно посочения от Вас пример, не става ясно кое Ви кара да мислите, че ако работника или служителя със съгласието на работодателя е ползвал отпуска си извън графика, за периода на графика трябва същия работник или служител да ползва неплатен отпуск. Такъв случай би могъл да се получи само ако работодателя се възползва от възможностите по чл. 173, ал.7 КТ, т.е. да даде ползването на платените годишни отпуски без съгласието на работниците и служителите, но някои от тях вече са ги ползвали. Но дори и в тези случаи работодателят не може да принуди работника или служителя да ползва неплатен отпуск, ако не е поискано изрично ползването на този вид отпуск.

13. В трудовия ми договор е записано, че работя на ненормиран работен ден и ми се полагат по 25 дни отпуск годишно. Искам да си пусна отпуск след 1 година майчинство, но ми казват, че по време на майчинството нямам право на допълнителните 5 дни. Така ли е и ако да, в кой нормативен документ е записано това?

Отговор – Разпоредбата на чл. 156, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда /КТ/ урежда правото на работниците и служителите на допълнителен платен годишен отпуск за работа при ненормиран работен ден. Целта на този отпуск е да се компенсира по-продължителната работа през някои дни от работната седмица с допълнителна почивка. Поради това майките, които са ползвали платен отпуск по чл. 164, ал. 1 КТ за отглеждане на дете до 2- годишна възраст, нямат право на този допълнителен платен годишен отпуск, тъй като не са работили реално при условията на ненормиран работен ден. Но следва да имате предвид, че за времето на ползване на отпуска за отглеждане на дете имате право на основен платен годишен отпуск по чл. 155 КТ, тъй като времето на ползване на отпуска по чл. 164, ал. 1 КТ се признава за трудов стаж на основание чл. 164, ал. 4, изр. 2 КТ.

14. Мога ли да ползвам платен отпуск при необходимост извън периодите, посочени в графика за отпуск?

Отговор – Според чл. 173, ал. 8 КТ работодателят е длъжен да разреши платения годишен отпуск на работника или служителя, когато той е поискан за периода, посочен в графика, освен ако ползването му е отложено по реда на чл. 176. Следователно, задължението на работодателя да разреши ползване на поискан от работника или служителя платен годишен отпуск, е само когато отпускът е поискан за периода, посочен в графика. Ако работникът или служителят пожелае “да ползва платен отпуск при необходимост” за период, който не е посочен в графика, работодателят не е длъжен, но ако прецени може да разреши ползването. Освен това, “при необходимост”, извън периодите, посочени в графика за отпуските, може по искане на работника или служителя и с разрешение на работодателя да се ползва и неплатен отпуск по чл. 160, ал. 1 от КТ, като неплатеният отпуск до 30 работни дни в една календарна година се признава за трудов стаж съгласно чл. 160, ал. 3 от КТ.

15. Работя на постоянен трудов договор,от който съм в неплатен отпуск – 6 месеца. Започнах работа на друго място по чл.111. Искам да си пусна предизвестие за напускане по основния трудов договор. Неплатеният отпуск ще ми се счита ли за предизвестие или трябва да го отработя?

Отговор – Няма пречка по време на предизвестието да ползвате неплатен отпуск по Ваше искане и с изричното съгласие на работодателя, тъй като по принцип предизвестието се отработва. Ако не се отработи се изплаща обезщетение по реда на чл. 220 от Кодекса на труда.

16. Майка на две живи деца – едното навършило 24 г. и другото на 16 г. има ли право на платен отпуск от 2 дни за 2010 г. и 2011 г. на осн .чл.168 от КТ? Правото е уговорено в КТД.

Отговор – Съгласно чл. 168, ал.1 от Кодекса на труда, ако е уговорено в колективен трудов договор, работничка или служителка с две живи деца до 18-годишна възраст има право на два работни дни платен отпуск за всяка календарна година. Съгласно ал. 2 работничката или служителката има право да ползва отпуска по предходната алинея включително и за календарната година, в която някое или всички деца навършват 18-годишна възраст. От тези законови разпоредби следва, че работничката или служителката има право да ползва отпуск по чл. 168 и за календарната година, през която едното от децата й навършва пълнолетие. Тъй като е необходимо и двете деца да не са навършили пълнолетие, то след навършване на 18-годишна възраст на едно от децата или и на двете, служителката от следващата календарна година няма да има право да се ползва от този вид отпуск.

17. Правото по чл.168 от КТ кога се придобива? В годината когато е родено второто дете имам ли право на тези 2 дни отпуска?

Отговор – Съгласно чл. 168, ал. 1 от Кодекса на труда ако е уговорено в колективен трудов договор, работничка или служителка с две живи деца до 18-годишна възраст има право на два работни дни, а работничка или служителка с три или повече живи деца до 18-годишна възраст – на 4 работни дни платен отпуск за всяка календарна година. Този отпуск се ползва, когато работничката или служителката пожелае, и не може да се компенсира с парично обезщетение, освен при прекратяване на трудовото правоотношение. Видно от законовите тестове е, че предпоставките за да се придобие правото на този отпуск са: наличие на две и повече живи деца, които да са непълнолетни /ненавършили 18 години/. Предвид на това правото на ползване на отпуска възниква с раждането на второто дете, вкл. и за годината, в която е родено.

Ползване на платен годишен отпуск при работа по график

Публикувано на

При сумирано изчисляване на работното време и при работа по графикплатения годишен отпуск се изчислява в работни дни по календар /за разлика от обезщетението за временна неработоспособност или за бременност  и раждане, които си изплащат по графика на осигуреноно лице/.

Относно ползването на платен годишен отпуск в гореспоменатия случай – Министерството на труда и социалната политика е изразявало становище за работници и служители, които работят по график. Независимо от начина на изчисляване на работното време (подневно или сумирано) платения годишен отпуск по чл. 155 и чл. 156 от Кодекса на труда се ползва в работни дни по календар. В този смисъл са писма № 26-00-5 от 10.01.1996 г. и № 92-00-47 от 05.04.1999 г. на Министерството на труда и социалната политика.

Дните на неплатения отпуск се броят в зависимост от това, как са поискани от работника или служителя – в календарни дни или в работни дни.

Съгласно раздел І, т.1 от Указания № 91-01-201 от 15.08.2003 г. относно изчисляване на паричните обезщетения за временна неработоспособност или за бременност и раждане, при сумирано изчисляване на работното време, както и при работа на дневни сменни графици, паричното обезщетение за временна неработоспособност или за бременност и раждане се изплаща за работните часове по личния график на осигурения, а ако няма такъв – по графика на звеното, към което се числи, включено в периода на временната неработоспособност.

Следователно, дните за които работникът или служителят получава парично обезщетение за временна неработоспособност (по графика) се броят като работни дни за съответния период.

Относно писмата, които се споменават -  № 26-00-5 от 10.01.1996 г. и № 92-00-47 от 05.04.1999 г. на Министерството на труда и социалната политика, при запитване от колега счетоводител, къде могат да бъдат намерени, отговора получен от Емил Мирославов е следния –

Димитрова:Къде да намеря писма № 26-00-5 от 10.01.1996 г, № 26-00-284 от 1996 г. и № 92-00-47 от 05.04.1999 г. на МТСП?

Eмил Мирославов – Директор Дирекция „Индустриални отношения“ Отговор

По посочените, данни не могат да бъдат намерени….

Писмата на МТСП изразяват становища по конкретни запитвания. Тези становища обаче имат експертен характер, поради което не са задължителни за изпълнение, още повече за съда, който е независим при постановяване на своите актове.

Тези документи са от масово-типов характер с краткосрочно справочно значение по смисъла на Закона за Националния архивен фонд, поради което техният срок за съхранение в архива на МТСП е 5 години.

Поради това отговори на молби, жалби и запитвания на граждани, организации и ведомства по прилагане на трудовото и осигурителното право, които са изпратени с писма от преди повече от 5 години, не могат да бъдат намерени в архива на МТСП.

За предоставяне на отговори на молби, жалби и запитвания на граждани, организации и ведомства по прилагане на трудовото и осигурителното право, чиито 5- годишен срок не е изтекъл, можете да подадете заявление по чл. 11 от Закона за достъп до обществена информация.

Образец на заявление за достъп до обществена информация можете да намерите в сайта на МТСП – рубрика “Услуги”.

Ако обаче зададете конкретен въпрос, свързан с прилагане на трудовото и осигурителното право, ще Ви бъде дадено актуално становище на МТСП по него.

Въпреки, че писмата не се пазят на сайта на Министерството на труда и социалната политика, на въпросът зададен от госпожа Димитрова, за служител работищ по график, отново отговорът е бил позован на гореспоменатите 2 писма. В случая – тъй като писмата сами по себе си не са норматив, е добре, при възникване на подобен въпрос, да се отправи писмено запитване, на което да се даде актуално становище от МТСП.

Един нагледен пример, за изчисляване на платен годишен отпуск при работа по график –

  1. Лицето “Х” работи 20 работни дни от месеца /при 20 работни дни/, но не от понеделник до петък – а по график, което включва и събота и неделя. Ако използва 3 дни от отпуска си – следва да работи 17 дни. Ако тези 3 дни включват събота и неделя, които реално са почивни дни – може да се стигне до ситуация, в която лицето ползва 3 дни платен отпуск, а да трябва да работи  18 – поради разминаване в календарните дни, за които е пуснат отпуска и графика му за месеца. Тук се изхожда от позицията, че платения отпуск се планира предварително и следователно, графика трябва да бъде нагласен, спрямо планирания платен годишен отпуск. Ако все пак графика не е съобразен с платения отпуск, трябва да се направи разместване на самия график – например ако лицето работи вторник, четвъртък, събота и неделя – и си пусне отпуск неделя, понеделник и вторник – 3 дни – отпуска може да се отрази разпокъсано –и да се запази графика му
  2. Лицето “Х” работи 20 работни дни от месеца /при 20 работни дни/, но не от понеделник до петък – а по график, което включва и събота и неделя. Иска да си използва целия платен отпуск накуп – предварително се планира графика така, че лицето да не е на работа през този месец.
  3. В случаите на отпуск по чл. чл. 157, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ – за тези случаи в Наредбата за Работното време и отпуските е предвидено следното – Чл. 50. (1) (Изм. – ДВ, бр. 54 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Работникът и служителят има право на отпуск по чл. 157, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ за деня на съответното събитие и за следващия го работен ден. Когато денят на събитието съвпада със седмичната почивка, отпускът се ползува в първите 2 работни дни след нея.

Прилагането на Националната класификация на професиите и длъжностите, 2011 г. – Проблеми, възникнали в практиката

Публикувано на

Автор: Ивайло НАЙДЕНОВ, държавен експерт в дирекция „Политика на пазара на труда“ – МТСП

Източник: „ЕПИ – Труд и социално осигуряване”

Основни правила за промяна в документацията на предприятията
Съгласно т. 5 от Заповед № РД-01-931 от 27.12.2010 г. на министъра на труда и социалната политика, прилагащите организации следва да направят необходимите промени в документацията си съобразно изискванията на Националната класификация на професиите и длъжностите през 2011 г. (НКПД-2011) в срок до 30.06.2011 г. При настъпила промяна в длъжностното наименование следва да се сключи допълнително споразумение към трудовия договор и да се подаде уведомление по реда на чл. 62 от Кодекса на труда до съответната териториална дирекция на Националната агенция по приходите (НАП). Допълнително споразумение се изготвя и при промяна на длъжността на работничка или служителка, която ползва отпуск за майчинство, за да бъде в съответствие с промените на разписанието на длъжностите в предприятието. При отказ да бъде подписано, изготвеното допълнително споразумение се връчва на работничката или служителката след завръщането ъ на работа.

Използване на символа „/“
Символът „/“
(дясно наклонена черта) в длъжностните наименования от НКПД-2011 указва наличие на алтернативност (например Главен редактор, радио/телевизия; Ръководител/Началник/Мениджър отдел). В тези случаи наименованието на длъжността се определя по преценка на прилагащите организации, като се използва само една от думите, отделени със символа „/“.

Използване на кратки допълнителни уточнения
С цел недопускане на еднаквост на длъжностни наименования в НКПД-2011, в случаите, в които в различни единични групи са включени еднакви длъжностни наименования, към тях са въведени кратки допълнителни уточнения (например Главен инженер, предприятие; Главен инженер, преработваща промишленост; Главен инженер, добивна промишленост; Главен инженер, строителство; Главен инженер, община/район; Главен инженер, Столична община). Тези допълнителни уточнения не са съществен елемент от длъжностното наименование и прилагащите организации не са задължени да ги ползват при изготвяне на разписанията на длъжностите.

Преговори за договаряне на нови минимални осигурителни доходи в отрасъл „Здравеопазване“
От началото на настоящата година в Министерството на труда и социалната политика (МТСП) постъпват запитвания от представители на отрасъл „Здравеопазване“ относно приложението към Закона за държавното обществено осигуряване за 2011 г., касаещо минималните осигурителни доходи по основни икономически дейности и квалификационни групи професии за наетите лица през 2011 г. Те са породени от обстоятелството, че съгласно изискванията на международните и европейските стандарти някои специалисти преминаха в по-висок класификационен клас и по този начин се причислиха към значително по-висок размер на минималния осигурителен доход.
За разрешаване на възникналите проблеми в отрасъл „Здравеопазване“ МТСП организира кръг от работни срещи с представители на социалните партньори и правителството за обсъждане на минималните осигурителни прагове в сферата на здравеопазването. На работните срещи присъстваха представители на Съюза на работодателите в здравеопазването, Съюза на зъботехниците в България, Медицинска федерация „Подкрепа“, Федерация на синдикатите в здравеопазването към КНСБ, Националния осигурителен институт (НОИ) и НАП. Експертите от МТСП и НОИ направиха цялостен преглед на преминаващите длъжности от по-нисък в по-висок клас по новата НКПД-2011.
По време на срещите бе взето решение в икономическите дейности, в които има затруднения, породени от преминаването на длъжности в по горен клас, договарящите страни - представители на работодателите и на синдикатите, съобразно утвърдената практика да започнат преговори за договаряне на нови минимални осигурителни доходи.
С писмо № 09116-9 от 28.02.2011 г. МТСП инициира за икономическите дейности, в които има проблеми, да се предоставят нови споразумения с коригирани стойности на минималните осигурителни доходи в срок до 11.03.2011 г. Изискано беше всички споразумения да бъдат подкрепени с мотиви, съдържащи съществуващите проблеми и необходимостта от корекция, както и броя на заетите по квалификационни групи професии, засегнати от промяната.
Представителите на държавата се ангажираха да окажат необходимото съдействие при провеждане на преговорите и в зависимост от резултата да се предприемат необходимите действия за нормативни промени.
На 14.03.2011 г. работна група с представители на социалните партньори, участници в процеса на договаряне на минималните осигурителни доходи, на НАП и НОИ проведе заключително заседание за финализиране на процеса. На заседанието бяха разгледани техническите аспекти на промяната на осигурителните прагове в здравеопазването, на базата на сключеното и депозирано споразумение в икономическите дейности:

  • „Хуманно здравеопазване и социална работа“ (само за медицинска сестра, акушерка, рехабилитатор и лаборант) с код по Класификацията на икономическите дейности - 86, без 86.1;
  • „Дейност на болници“ (само за началник клиника/отделение) с код по Класификацията на икономическите дейности - 86.1.

По-точно минималните осигурителни доходи на медицинските специалисти в двете основни групи дейности по НКПД-2011 ще се коригират от 820 и 1100 лв., съответно на 500 и 580 лв. за първи клас специалисти и от 550 и 780 лв. на 400 и 540 лв. - за втори клас специалисти - където в общия случай попадат медицинските сестри.
Подкрепено е предложение за промяна в праговете и за „Дейност на религиозни организации“ (само за енорийски свещеник) с код по Класификацията на икономическите дейности - 94.91.
Достигнат е консенсус и се подготвя предложението за промяна на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2011 г.

 

Новости в изчисляването и изплащането на паричните обезщетения при болест и майчинство през 2011 г.

Публикувано на

Автор: Нели ВАНГЕЛОВА, началник на отдел “Болест и майчинство” в ЦУ на НОИ

Източник: „Труд и право”, бр.04/2011

В “Държавен вестник”, бр. 98 от 2010 г. бе обнародван Законът за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2011 г., а в “Държавен вестник”, бр. 100 от 2010 г. – Законът за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване.

С тях са извършени съществени изменения и допълнения в нормативната уредба, свързана с изчисляването и изплащането на паричните обезщетения при болест и майчинство. Измененията в Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване са обнародвани в “Държавен вестник”, бр. 14 от 2011 г. Промените в изчисляването и изплащането на паричните обезщетения при болест и майчинство влизат в сила от 01.01.2011 г.
В следващите редове ще разгледаме по-важните от тях.

Промени в Кодекса за социално осигуряване

В чл. 10 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), който регламентира възникването и прекратяването на осигуряването, е създадена нова ал. 2, с която се въвежда ясно разграничаване на моментите на прекратяване и прекъсване на осигуряването. Съгласно новата разпоредба осигуряването се прекъсва през периодите, които не се зачитат за осигурителен стаж (при самоотлъчки, неплатен отпуск за повече от 30 работни дни в една календарна година, при работа през определени дни от месеца и други), независимо че правоотношението или трудовата дейност не са прекратени.
Това означава, че при временна неработоспособност, трудоустрояване, бременност и раждане, и отглеждане на малко дете, чието начало започва от деня, следващ този, в който осигуряването е прекъснато, лицата нямат право на парични обезщетения. В случите на прекъсване в осигуряването, осигурителите са длъжни да попълнят в т. 15 от декларация-образец № 1 “Данни за осигуреното лице”, която ежемесечно подават в съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите, последният ден в осигуряване, т.е. денят, предхождащ деня, от който осигуряването се прекъсва, а в т. 3 от раздел “Данни от осигурителя/самоосигуряващия се” на болничния лист – “0” дни за плащане.
С направеното допълнение в чл. 40, ал. 3 КСО се разширява кръгът на длъжностните лица от териториалните поделения на Националния осигурителен институт, компетентни да издават разпореждания, свързани с изплащането на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване. Така те ще се издават освен от ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите, и от друго длъжностно лице, определено със заповед от ръководителя на поделението.
Изменена е и разпоредбата на чл. 42, ал. 2 КСО, така, че от 01.01.2011 г. паричното обезщетение да се изплаща, когато временната неработоспособност поради общо заболяване, трудова злополука или професионална болест е настъпила до 30 календарни дни от прекратяване на трудовия договор или осигуряването, за срок не повече от 30 календарни дни.
Изменена е също така и разпоредбата на чл. 42, ал. 3 КСО, съгласно която от 01.01.2011 г. парично обезщетение се изплаща за не повече от 30 календарни дни след прекратяване на правоотношението или договора, с изключение на паричното обезщетение за трудова злополука и професионална болест, когато временната неработоспособност е настъпила преди прекратяване на срочни трудови и служебни правоотношения, договори за военна служба и договори за управление и контрол на търговски дружества.
С измененията в чл. 42, ал. 2 и в чл. 42, ал. 3 КСО всъщност се намалява срокът за изплащане на паричните обезщетения за временна неработоспособност след прекратяване на правоотношенията и договорите – от 75 календарни дни на 30 календарни дни.
С цел по-тясно да се обвърже периодът на осигуряване на лицето и неговият осигурителен доход с размера и периода на получаване на обезщетенията, както и да се ограничат злоупотребите със средства на държавното обществено осигуряване, е увеличен периодът, от който се изчисляват паричните обезщетения при болест, трудоустрояване и бременност и раждане. Във връзка с това са изменени разпоредбите на чл. 41, ал. 1, чл. 47, ал. 2, чл. 48, ал. 2 и чл. 49, ал. 1 КСО.
Съгласно изменените от 01.01.2011 г. разпоредби на чл. 41, ал. 1, чл. 47, ал. 2 и чл. 48, ал. 2 КСО паричните обезщетения за временна неработоспособност и при трудоустрояване се изчисляват от 12 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на временната неработоспособност или на започване на трудоустрояването. Изменените разпоредби се прилагат за временна неработоспособност и трудоустрояване, с начало след 31.12.2010 г. Паричните обезщетения за временна неработоспособност и трудоустрояване, с начална дата до 31.12.2010 г. включително, продължават да се изчисляват от 6 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на риска, и се изплащат в така определените размери до изтичането на срока им.
От 01.01.2011 г. се изменя разпоредбата и на чл. 49, ал. 1 КСО, съгласно която паричните обезщетения за бременност и раждане се изчисляват от 18 календарни месеца, предхождащи месеца, в който е началото на отпуска поради бременност и раждане. Изменената разпоредба се прилага за отпуск с начало след 31.12.2010 г. Паричните обезщетения за бременност и раждане, с начална дата до 31.12.2010 г. включително, продължават да се изчисляват от 12 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на риска, и се изплащат в определените по този начин размери до изтичането на срока им.
Изменени са разпоредбите, които регламентират осигуряването на съпруг/съпруга на дългосрочно командированите служители. От 01.01.2011 г. съпругите/съпрузите на дългосрочно командированите служители в дипломатическа служба по време на задграничния им мандат не подлежат на осигуряване за общо заболяване и майчинство и нямат право на парични обезщетения. Мотивите за направените изменения са, че съпругът/съпругата на дългосрочно командирован служител, когато не извършва трудова дейност, не може да се ползва от специални права по отношение обхвата на осигуряването. В случая може да се допусне единствено внасяне на осигурителни вноски върху минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, с оглед зачитането на периодите за осигурителен стаж. По този начин е уредено зачитането на осигурителен стаж и на други лица, които не извършват трудова дейност по смисъла на КСО – периодите на обучение на лицата, завършили висше или полувисше образование, лицата, които са полагали грижи за инвалиди, и други.
Паричните обезщетения за временна неработоспособност и за бременност и раждане на тези лица, с начална дата до 31.12.2010 г. включително, продължават да се изчисляват от 6, съответно 12 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на риска, и да се изплащат в тези размери до изтичането на срока им.
С цел да се прецизира текстът и да се избегне различното му тълкуване, в чл. 53, ал. 4 КСО, разпоредбата, в която са регламентирани обстоятелствата, които водят до прекратяване изплащането на паричното обезщетение за отглеждане на малко дете, е допълнено, че при настаняване на детето в детско заведение, включително и в детска ясла, се прекратява изплащането на обезщетението.
Размерът на паричното обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53, ал. 1 и 2 КСО, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2011 г., остава непроменен – 240 лв., поради което и размерът на обезщетението по чл. 54, ал. 1 и 2 КСО (в размер 50 на сто от обезщетението за отглеждане на малко дете) остава 120 лв.
В Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2011 г. е регламентирано, че срокът на действие на разпоредбата на § 22о, т. 1 от Преходните и заключителните разпоредби на КСО се удължава с една година. Така задължението на осигурителя да изплаща на осигуреното лице за първия, втория и третия работен ден от временната неработоспособност 70 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната неработоспособност, но не по-малко от 70 на сто от среднодневното уговорено възнаграждение, ще продължи да се прилага до 31.12.2011 г.

Промени в Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване

С направено изменение в чл. 3, ал. 1 от Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (НИИПОПДОО), в сила от 01.07.2011 г., към болничния лист задължително ще се прилага декларация от осигурителя/самоосигуряващия се по образец, съгласно новото Приложение № 15 към наредбата, с попълнени данни относно правото на парично обезщетение. По същество с декларацията по образеца на Приложение № 15 се заменя раздел “Данни от осигурителя/самоосигуряващия се” на действащата сега бланка на болничен лист за временна неработоспособност.
От 01.07.2011 г. осигурителят, съответно самоосигуряващото се лице, ще вписва данните относно правото на лицето на парично обезщетение в тази декларация, вместо на гърба на болничния лист. Болничният лист, както и декларацията по образеца на Приложение № 15 към наредбата, са на хартиен носител и ще се представят в териториалните поделения на Националния осигурителен институт по досегашния ред.
Важно е да се знае, че за лицата, които работят и са осигурени за болест и майчинство по повече от едно правоотношение или основание за осигуряване при един и същ осигурител, към болничния лист се прилагат отделни декларации за всяко от правоотношенията/основанията за осигуряване.
За улеснение на осигурителите е изменена разпоредбата на чл. 11, ал. 3 НИИПОПДОО, така че при едновременно представяне в териториалното поделение на НОИ на повече от 2 броя болнични листове, заявления-декларации или декларации за промяна в обстоятелствата за изплащане на парично обезщетение, данните от придружителното писмо, от описа на документите и от декларациите за банковите сметки на лицата, ще се представят на електронен носител. До изменението, на електронен носител се представяха повече от 5 броя документи.
Разпоредбите на чл. 16, 17 и 19 НИИПОПДОО, касаещи изчисляването на паричните обезщетения, са приведени в съответствие с измененията в чл. 41, ал. 1 и чл. 49, ал. 1 КСО, свързани с увеличаването на периода, от който се изчисляват паричните обезщетения при болест и бременност и раждане.
В чл. 17, ал. 3 НИИПОПДОО, където е регламентирано определянето на нетното възнаграждение на определен кръг осигурени лица, е направено допълнение, с което са добавени и специализантите по договор за обучение съгласно чл. 181, ал. 1 от Закона за здравето, тъй като те са лица, подлежащи на осигуряване за болест и майчинство и имат право на парични обезщетения.
Актуализирани са текстовете на чл. 27-30 НИИПОПДОО, отнасящи се за изплащане на парични обезщетения и помощи при прилагане на Европейските регламенти в областта на социалната сигурност, като са приведени в съответствие с Регламенти № 883/2004 и № 987/2009 на Европейската общност.
В сила от 19.02.2011 г. (3 дни след обнародването в “Държавен вестник” на измененията и допълненията в наредбата), са променени образците на следните приложения към нея:

Приложение № 3 – “Заявление-декларация за изплащане на парично обезщетение за отглеждане на малко дете на основание чл. 53 КСО”;

Приложение № 4 – “Заявление-декларация за изплащане на парично обезщетение за отглеждане на малко дете на основание чл. 54 КСО”; и

Приложение № 8 – “Придружително писмо”.

От тази дата в териториалните поделения на НОИ следва да се представят новите образци на документите.

Съдържанието на Приложения № 3 и 4 към чл. 5 от наредбата е приведено в съответствие с измененията в КСО, с които правото на парично обезщетение за отглеждане на малко дете (по чл. 53 и 54 от кодекса) се обвърза с условието детето да не се отглежда от лице, включено не само в Програмата “В подкрепа на майчинството”, но и в други програми за подкрепа на майчинството, независимо от наименованието им. Също във връзка с изменение в кодекса, в т. 5 от декларативната част на Приложение № 3, след текста “детско заведение” е допълнено “включително в детска ясла”. Допълнението е направено с цел да се прецизира текстът и да се избегне различното му тълкуване.
С промяната в образеца на Придружително писмо, (Приложение № 8 към чл. 11, ал. 1 от наредбата) се допълват данните за ЕГН/ЛНЧ и данните от документа за самоличност на лицето, което представлява осигурителя. Когато документите за изплащане на паричните обезщетения се представят в териториалното поделение на НОИ от друго лице, изрично в образеца се записва, че то е упълномощено за това от лицето, което представлява осигурителя.
Новите образци на Приложения № 3, 4 и 8 към НИИПОПДОО са публикуване на сайта на Националния осигурителен институт (www.noi.bg).
Изменен е и образецът на “Опис на документите” – Приложение № 9 към чл. 11, ал. 1 НИИПОПДОО, като измененият образец и новото Приложение № 15 към чл. 3, ал. 1 от наредбата – “Декларация от осигурителя/самоосигуряващия се относно правото на парично обезщетение”, са в сила от 01.07.2011 г.

 

Промените в ползването на платения годишен отпуск

Публикувано на

Новият режим на ползване на платения годишен отпуск от работниците и служителите произтича от новостите в Наредбата за работното време, почивките и отпуските (“Държавен вестник”, бр. 21 от 15.03.2011 г.), както и в Кодекса на труда в сила от 30.07.2010 г. (обн. ДВ, бр. 58 от 2010 г.) и 01.03.2011 г. (обн. ДВ, бр. 18 от 2011 г.). Съгл. чл. 173, ал. 1 от КТ, до 31 декември на предходната календарна година работодателят е длъжен да утвърди график за ползването на този отпуск. Според разпоредбите на чл. 37б от НРВПО, в графика се включват всички работници и служители, които ще ползват платен годишен отпуск през календарната година.
В случаите когато работниците или служителите нямат 8 месеца трудов стаж в годината на постъпването си на работа за първи път, в графика се включва и частта от платения годишен отпуск, придобита за предходната календарна година. Работодателят включва в графика и определя времето на ползване на платения годишен отпуск на работниците и служителите, които са били поканени да определят времето на ползването на платения годишен отпуск, но не са направили това. За работници и служители, които не са били на работа към датата на утвърждаването на графика, както и такива, които са постъпили на работа след утвърждаването му, съгл. чл. 37в, ал. 1 от НРВПО, работодателят е длъжен да допълни графика.

Работодателят е длъжен да информира всички работници и служители за утвърдения график и да държи на тяхно разположение на подходящо място в предприятието екземпляр от него.

Отлагането на полазването на платения годишен отпуск за следващата календарна година е допустимо само поради важни производствени причини, но не повече от 10 работни дни. Работникът или служителят е длъжен да използва платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се полага. В случай, че в този период той се намира в друг отпуск – например за временна неработоспособност, служебни, творчески, ученически и др., той може да ползва полагащия му се отпуск по друго време, но пак в рамките на същата календарна година, за която се полага. Работниците и служителите, които не са могли да ползват целия платен годишен отпуск за 2010 г., ще могат да го направят до края на 2012 година, като приоритетно ще се ползва отпускът за текущата календарна година.

В случаите, когато платеният годишен отпуск или част от него не е ползван до изтичане на две години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за това, правото на ползването му се погасява по давност. Изключение са случаите на чл. 176, ал. 4 КТ (отлагане на ползването на платения годишен отпуск поради ползване на отпуск за временна неработоспособност, за бременност, раждане и осиновяване или за отглеждане на малко дете, както и поради ползване на друг законоустановен отпуск), когато давностният срок започва да тече от края на календарната година, през която работникът или служителят се е завърнал на работа. Трябва да се подчертае, че посоченото се отнася за отпуските полагащи се за 2010 г. и следващите години. Натрупаните неизползвани отпуски до края на 2009 г. могат да се ползват докато съществува трудовото правоотношение, като няма пречки да се съставя график за тяхното ползване, с оглед съобразяване на интересите и на двете страни по трудовото правоотношение.

Източник:  Министерство на труда и социалната политика

 

Данъчно третиране на услуги, извършени от местно лице, с получател чуждестранно лице с представителство в страната

Публикувано на

Данъчно третиране по ЗДДС на доставки на услуги, извършени от данъчно задължено лице, установено на територията на страната, с получател чуждестранно данъчно задължено лице, което има търговско представителство на територията на страната

Режимът на облагане с ДДС на доставките на услуги се определя в зависимост от мястото на изпълнение на самата доставка:

-          При доставка с място на изпълнение на територията на страната се прилага ЗДДС;

-          При доставка с място на изпълнение извън територията на страната – данъчният закон по местоизпълнение на доставката.

За място на изпълнение на доставка на услуга, когато получател по същата е данъчно задължено лице се счита мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където  получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект.

Указание № 20-00-117/21.04.11 относно данъчно третиране по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) конкретизира понятието постоянен обект като:

- обект, чрез който се извършва независима икономическа дейност на територията на една страна (§ 1, т.10 от ДР на ЗДДС);

- обектът да отговаря на определени изисквания за минимална степен на относителна продължителност на присъствие на територията на страната, минимален размер и постоянна наличност на човешки и технически ресурси, като тези ресурси предоставят възможност за ползване на получените услуги.

Ако предоставените услуги са са свързани пряко с независимата икономическа дейност не на търговското представителство (което е постоянен обект), а на представляваното дружество, то получател е самото дружество, а не търговското представителство (постоянният обект). В този случай реален ползвател е чуждестранното дружество, а не представителството, въпреки че има характеристиките на постоянен обект, т.е.доставката е с МИ територията на държавата на представляваното дружество (чл. 21, ал. 2, изречение първо от ЗДДС).

Ако услугите са предназначени за “постоянния обект” – търговското представителство, т.е.касаят неговата независима икономическа дейност, мястото им на изпълнение ще бъде на територията на страната.

Изключения:

1. услуги, свързани с недвижим имот, намиращ се  на територията на страната

МИ при доставка на услуга, свързана с недвижим имот, е мястото, където се намира недвижимият имот независимо от собствеността на имота.(чл. 21, ал.4, т.1 от ЗДДС)

2. краткосрочно наемане на превозни средства

МИ е мястото, където става фактическото предаване на превозните средства на разположение на получателя. (чл. 23, ал.1 от ЗДДС)

3. услуги по осигуряване на достъп (билети за вход при „културни художествени, артистични, спортни, научни, образователни, развлекателни или подобни събития (включително панаири и изложби) и при съпътстващите достъпа услуги, когато услугата се предоставя на данъчно задължено лице“.( чл. 21, ал.4, т.3 от ЗДДС)

А) когато събитието се провежда на територията на страната.

МИ – на територията на страната.

Б) когато събитието е организирано по възлагане от дружеството или представителството.

МИ се определя по правилото: ако представителството е „постоянен обект“ – МИ ще е на територията на страната; ако представителството не отговаря на изискванията да бъде третирано като „постоянен обект“ – МИ на доставката ще бъде мястото, където е установено представляваното дружество.

Източник : Указание № 20-00-117/21.04.11 относно данъчно третиране по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)

 

ПЛЮС МИНУС версия 6.9996

Публикувано на

Новото във версия 6.999.6

ОБЩИ

  • Променен е екрана Параметри на фирмата – добавени са нови параметри, и е направено разделение на Основни, Допълнителни и по ЗАДС.

ТРЗ и ЛС

  • Актуализирана е справката за проверка на минималния осигурителен доход – съгласно промяна в ДВ, бр. 32 от 19.04.2011г.
  • Направена е настройка на всички документи и справки в програмата за работа с Internet Explorer 9.
  • Ведомост за заплати, Рекапитулация вертикална и хоризонтална, фишове за печат могат да се извеждат на английски език.
  • Добавени са документи за проведен инструктаж по безопасност и здраве при работа на персонала – Заповед, Служебна бележка и Протокол.
  • Платежните нареждения за самоосигуряващи се – могат да се попълват по БУЛСТАТ на фирмата.
  • Променена е справката за годишно изравняване на данъка по ЗДДФЛ.
  • Промени в документа за Масово начисляване на суми по избрано перо.
  • Актуализирана е справката по чл.73 от ЗДДФЛ

СЧЕТОВОДСТВО

  • Променен е вида на документа за изписване на дълготрайните активи.
  • Хронологичните ведомости – обобщена и подробна  са с променен вид и функционалност – в Хронологична Аналитична е добавена колона средна цена – по която е станало изписването в документа и актуална средна цена, изчислена по формулата за средна цена.
  • В Аналитична оборотна ведомост е добавена възможност за извеждане на средна цена към информацията за крайното състояние на отчетния период.
  • Оборотна ведомост за сметка – добавена колона средна цена.
  • Нов е вида на Автоматичното приключване на сметки.
  • Валутни разлики – нов и много по-функционален документ.
  • Нов вид на справката – Отчет по журнала на операциите – с нови възможности за филтриране.
  • Във фактура Продажба – е направена въжможност за сделки облагаеми едновременно с 20% ДДС и 7/9% ДДС.
  • Във фактури покупка  и покупка с ТО и продажба и продажба с ТО е добавен нов ред за осчетоводяване на Дългатрайни активи.

СКЛАД

  • Нов вид на екрана за Приключване на склад.

 

Субсидиите на земеделските производители изплатени през 2010, отнасящи се за периоди преди 01.01.2010 не се облагат с подоходен данък

Публикувано на

Съгласно Указание №20-00-114/18.04.2011 г. относно Прилагането на § 15 и 17 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица, помощите и субсидиите, които са за период преди 01.01.2010, т.е. за периоди през които доходите на физическите лица, регистрирани като земеделски производители, не се облагаха с данък, са освободени от облагане. За целта физическите лица, регистрирани като тютюнопроизводители и земеделски производители, включително извършващите дейност като еднолични търговци, които са подали годишна данъчна декларация за 2010година и в нея са отразили като доход, изплатените им през 2010година държавни помощи и субсидии от държавния бюджет и европейски фондове,отнасящи се за периоди преди 01.01.2010, могат да подадат коригираща декларация в срок до 02 май 2011 година.
Според указанието изброените доходи на регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители – физически лица следва да се посочват на отделен ред в Приложение 3 или 3а, Част І, Таблица 1 от утвърдените образци на годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2010 г. с код 10, който е с наименование „Доходи на регистрирани тютюнопроизводители и земеделски производители изплатени под формата на държавни помощи, субсидии и друго подпомагане от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, Европейския фонд за развитие на селските райони и държавния бюджет”. Доходите, посочени с код 10, не участват при формирането на облагаемия доход .
Със ЗИД на ЗДДФЛ, в сила от 01.01.2011 г., се въвежда ред за облагане на доходите от стопанска дейност на физически лица – регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители, идентичен с този на едноличните търговци. Облагаемият доход от стопанска дейност на регистрирани по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) физически лица, които са регистрирани като тютюнопроизводители и земеделски производители, се определя по реда на чл. 26 и се облага с данък върху годишната данъчна основа по чл. 28. Физическите лица, регистрирани като тютюнопроизводители и земеделски производители, които не са регистрирани по ЗДДС, могат да изберат доходът от стопанската им дейност да се облага по реда на чл. 29а, ал. 1 от ЗДДФЛ. За 2010г. регистрираните тютюнопроизводители и земеделски производители, независимо от регистрацията им по ЗДДС, могат да изберат облагаемият им доход за 2010 г. да се определи по чл. 26 и да се обложи с данък върху годишната данъчна основа по чл. 28. Т.е. новият ред за облагане може да бъде приложен и за доходи, придобити от физическите лица през 2010 г., по избор от данъчно задълженото лице, включително когато е регистрирано по ЗДДС.