Според проектозакона за бюджета на държавно обществено осигуряване за 2010 година, одобрен от Министерски съвет и внесен за четене в парламента, размерът на осигурителната вноска за фонд „Пенсии” на ДОО се намалява с 2 процентни пункта от 01.01.2010 г., като става 16 на сто за лицата, родени преди 01 януари 1960 г. и 11 на сто за лицата, родени след 31.12.1959 г.

Осигурителната вноска за фонд “Пенсии” за лицата, родени преди 1 януари 1960 г., се разпределя, както следва:

• 7,1 на сто за сметка на осигуреното лице, а за самоосигуряващото се лице – 16 на сто;
• 8,9 на сто за сметка на осигурителя, а когато лицето работи при условията на
  І и ІІ категория труд и за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 4, както и за следователите по Закона за съдебната власт – 11,9 на сто;

Осигурителната вноска за фонд “Пенсии” за лицата, родени след 31 декември 1959 г., се разпределя, както следва:

• 4,9 на сто за сметка на осигуреното лице, а за самоосигуряващото се лице – 11 на сто;
• 6,1 на сто за сметка на осигурителя, а когато лицето работи при условията на І и ІІ категория труд и за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 4, както и за следователите по Закона за съдебната власт – 9,1 на сто.

Законодателите предлагат минималният осигурителен доход за самоосигуряващи се лица да се повиши на 420 лв. от сегашните 260 лв. Съответно за земеделските производители и тютюнопроизводители той ще стане 240 лв.

Предложени са за отмяна членове от КСО, според които земеделските производители и тютюнопроизводителите имаха право да се осигуряват върху доход в пъти по–малък (до 1/4) от месечния осигурителен доход за останалите самоосигуряващи се лица. Причината, за това предложение за промяна е, че внасянето на осигурителни вноски върху такъв нисък доход означава, че в повечето случаи пенсиите на земеделските производители и тютюнопроизводителите са в по-ниски размери от минималните размери по КСО. От това следва, че пенсиите на тези лица остават за сметка на бюджета на ДОО, за да могат да достигнат до съответния минимален размер по КСО.

Освен във връзка с размера на доход върху, който дължат вноски земеделските производители и тютюнопроизводителите, промени са предвидени и във връзка със срока, в който дължат осигурителните вноски. Сегашните текстове допускат това да става в срок до 31 март на следващата година, което създава привилегирован режим по отношение на една единствена категория самоосигуряващи се лица – земеделските производители и тютюнопроизводителите и не стимулира доброволното изпълнение на задължения за осигурителни вноски от останалите самоосигуряващи се лица.

Както всяка година и за 2010 година са предвидени по-високи осигурителни прагове по икономически дейности и основни квалификационни групи професии. Увеличението на минималните осигурителни прагове по основни икономически дейности и групи професии с 4,85 на сто в сравнение с 2009 г.

В проекта са заложени и промени в определени членове на Кодекса за социално осигуряване, според които осигурителните вноски ще са дължими от осигурителя освен върху върху получените или начислените и неизплатени възнаграждения, и върху неначислените месечни възнаграждения. Когато възнагражденията са начислени, но не са изплатени или не са начислени, осигурителят внася осигурителните вноски по ал. 1 и 2 до края на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът.

Тези промени се предприемат от правителството като фискална мярка с цел намаляване на сивата икономика и подобряване ритмичността при събиране на постъпленията от осигуровки в бюджета на ДОО. Според мотивите на законодателите, тази промяна се налага от факта, че фирмите все още продължават да заобикалят нормите, в случаите на неизплатени, а само начислени възнаграждения. В настоящите текстове и разпоредби на нормативните законови и подзаконови актове, работодателят е длъжен да внесе осигурителните вноски до края на периода, през който технически се извършва начисляването на разходите за възнаграждения. Тези текстове именно допускат все още някои осигурители да разработват счетоводна политика, въз основа на която начисляването не се извършва периодично, вследствие на което не внасят ритмично осигурителните вноски. Осигурителните вноски за ДОО по правило са месечни вноски, като едно от основните им предназначения е да осигурят ритмичност на приходите по фондовете на ДОО с оглед обезпечаване на средства за изплащане на краткосрочните обезщетения и пенсиите.

Закона предвижда, когато възнагражденията не са начислени, до тяхното начисляване при определяне на паричните обезщетения за нетно възнаграждение да се взема предвид минималният осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3 от КСО или минималната месечна работна заплата за страната, ако няма определен минимален осигурителен доход.

С предвидените измененията на КСО се прецезират и срокове за подаване на документите за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения за временна неработоспособност или трудоустрояване, за бременност и раждане и за отглеждане на малко дете. Според чл. 40а документите за изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност или трудоустрояване ще се представят в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт: от работодателите, осигурителите и техните клонове и поделения – за всеки календарен месец не по-късно от два работни дни след деня на изплащане на дължимите възнаграждения или част от тях, а когато възнагражденията са начислени, но не са изплатени или не са начислени – не по-късно от два работни дни след последния ден на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът; от самоосигуряващите се лица – не по-късно от 11 дни след внасянето на дължимите авансово осигурителни вноски за съответния месец.

Други изменения в кодекса уреждат възстановяването на неоснователно получени суми, съгласно които добросъвестно получените от лицата обезщетения за временна неработоспособност за целия период на болничния лист или получените обезщетения след прекратяването на трудовия договор или осигуряването, следва да бъдат възстановявани от тях в случаите, когато има отпаднало основание за тяхното изплащане (например ако лицето се е върнало на работа преди изтичането на болничния лист и за тези дни му е начислено и изплатено трудово възнаграждение). Възстановяването на сумите ще се извършва без лихва до изтичане на срока за доброволно изпълнение.

Съществени промени са заложени в частта за административнонаказателна отговорност: увеличение на глобата, която се налага за нарушения на разпоредбите на част първа от КСО; отговорност за неподаване в определените срокове на документите за отпускане и изплащане на обезщетения от ДОО или за представени документи с невярно попълнени данни, както от осигурителя, така и от виновното длъжностно лице; изменения и допълнения в чл. 355 от КСО с цел да се реализира обективната отговорност на юридическите лица и едноличните търговци за нарушения на техни задължения към ДОО и ДЗПО, тъй като досегашните текстове предвиждат санкции единствено за физически лица.

В заключение ще споменем и останалите промени, предвидени в законопроекта, които няма да бъдат обсъждани подробно в настоящата статия: промяна на реда, по който се изплаща обезщетението за дълготрайна безработица; нарастване на добавката от пенсията на починалия съпруг през периода 2010 – 2013 г.; изчисляване на добавка към пенсиите на лица, навършили 75-годишна възраст; преизчисляването на пенсии, отпуснати до 1 януари 2000 г.; обжалване на отказите за издаване на удостоверения за ползване на парична помощ за профилактика и рехабилитация; удължаване на срока на действие на разпоредбите, с които се ограничава сумата на максималния размер на получаваните една или повече пенсии.